№ 4458
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110126484 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление С,представлявано от А А и И Е,против С. М.
Г.,ЕГН **********,с адрес С,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
940,60 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,както и 251,75
лева мораторна лихва за периода 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г.
В исковата молба се твърди,че към процесния период между страните
съществува договорно правоотношение като ответницата Г. като собственик
на имота е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността на
доставена топлинна енергия. Сочи се,че цената подлежи на заплащане в срок
от 45 дни,считано от месеца на доставката,но за процесния период не е
заплатена. Поддържа се,че неиздължената главница възлиза на 940,83
лева,която съответства на реално доставено количество топлинна енергия.
Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е
начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от 251,75 лева за
периода 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
1
ответницата С. Г. чрез особения представител със становище за
допустимост,но неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано
между страните да съществува договорно правоотношение,твърди се,че
срокът на договора,сключен с „Т С е изтекъл,твърди се,че не е доказано
доставеното количество топлинна енергия,нито е доказано ищецът да е
уведомил ответницата за размера на задължението,формулирано е
възражение за настъпила погасителна давност. Ответницата моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С намира исковата претенция за основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от С. М.
Г. сумите от 940,60 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г.
до м.04.2019 г.,251,75 лева лихва за забава за периода 16.10.2019 г. до
14.09.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 52696/2022 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 05.10.2017 г. С. М. Г. се легитимира като
собственик на *** в сградата на *****,със застроена площ от 76,41 кв.м.
Видно от нотариален акт от 10.05.2019 г.,С. М. Г.,като
продавач,прехвърля правото си на собственост върху *** в сградата на
*****,с площ от 76,41 кв.м.
Според споразумителен протокол от 10.05.2019 г. С. М. Г. се задължава
да заплати задълженията към „Т С“ЕАД за периода до предаване владение
върху имота – *** в сградата на *****.
Съгласно договор № 2422/26.06.2002 г.,сключен между „Т С,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата на *****,като
възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
договорно правоотношение,според което дружеството приема да реализира
дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на
етажните собственици от 26.04.2002 г.
Установява се от договор,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С,че „Т С
приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а „Т С“ЕАД
се задължава да заплаща възнаграждение.
От приетото заключение по съдебно-техническа експертиза се
установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи за сметка на доставчика,дяловото
разпределение е реализирано при спазване нормативната уредба,топломерът е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
2
съответствие,главницата за топлинна енергия възлиза на 347,41 лева,без да са
включени задължения извън процесния период.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза начислените
суми по прогнозни фактури са на обща стойност 1034,42 лева,относно които
няма данни да са заплатени. Изравнителните сметки са въведени в
информационната система,неплатената главница за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. възлиза на 442,42 лева,а мораторната лихва е 131 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е
възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска – да бъде доказано,че
съществува договорно правоотношение,да бъдат установени уговорените
права и задължения,да бъде доказано доставеното количество топлинна
енергия и да бъде установено вземането по размер. Законът урежда фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата
молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 29.09.2022 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че към процесния период
между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата
Г. е собственик на топлоснабдения имот. За да приеме,че ответницата е
клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид,че от представените към
исковата молба нотариални актове се установява,че ответницата Г. е
придобила топлоснабдения имот на 05.10.2017 г. и е продала същия на
10.05.2019 г.,което означава,че в рамките на процесния период – м.05.2018 г.
до м.04.2019 г. ответницата е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент
на топлинна енергия е собственикът на имота,а по отношение на имоти,които
са топлоснабдени към влизане в сила на закона,законът не поставя изискване
за наличието на писмен договор,а е достатъчно да бъде доказано,че е
притежавано право на собственост или вещно право на ползване. Предвид
това,че ответницата Г. се явява собственик на имота,именно ответницата
отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се уреждат според
общите условия на дружеството доставчик,а страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,отличаващи се от общите условия. За да
бъде изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е цената да бъде заплатена в срока по общите условия.
Доказването факта на изпълнение на задължението за заплащане цена на
доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответницата,която
следва да установи,че е изпълнила задължението си като
възражение,изключващо основателността на исковата претенция. В хода на
3
производството не са представени доказателства ответницата да е заплатила
цената или част от същата,поради което съдът счита,че исковата претенция за
заплащане главница за топлинна енергия е доказана по основание. Анализът
на събраните по делото доказателства сочи,че в сградата,където се намира
топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,което
означава,че всеки от собствениците на индивидуален обект заплаща
стойността на топлинна енергия,определена за имота му вследствие
реализираното дялово разпределение. Не може да бъде споделен доводът на
ответницата Г. чрез назначения особен представител,че договорът с
дружеството „Т С е с изтекъл срок,в която насока съдът намира,че следва да
бъде взето предвид,че съгласно чл.2.4 от договора,сключен между етажните
собственици и „Т С,договорът се продължава автоматично с една година,ако
никоя от страните не го прекрати с едномесечно писмено предизвестие.
Софийският районен съд,отчитайки цитираната договорна клауза,както и при
съобразяване липсата на проведено доказване договорът да е бил прекратен
едностранно от някоя от страните,а и с оглед наличието на доказателства,че е
осигуряван отчет на уредите,което представлява действие в изпълнение на
договорни задължения,намира,че договорно правоотношение с „Т С
съществува. Наличието на изравнителни сметки,съпоставено със
заключението по съдебно-техническата експертиза,според което дяловото
разпределение е осъществено при спазване на нормативната уредба
позволяват да бъде възприето,че искът за главница за топлинна енергия е
доказан по основание,а по размер – за сумата от 347,41 лева,която парична
сума съответства на действително доставеното количество топлинна енергия
за процесния период,без да са включени задължения извън процесния
период,докато в частта за разликата над тази парична сума до пълния
претендиран размер от 940,60 лева искът подлежи на отхвърляне като
недоказан. Изводът на съда за основателност на иска налага да бъде
разгледано своевременно формулираното в писмения отговор възражение за
настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако кредиторът
бездейства в определен период от време,считано от настъпване изискуемост
на вземането. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна
енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай ищецът е
предприел действия по реализиране на вземането си чрез предявяване на
иск,който се счита предявен на 29.09.2022 г. Софийският районен
съд,съобразявайки датата на предявяване на иска,както и с оглед това,че
според приложимите към процесния период общи условия срокът за плащане
на задължението е 45 дни,считано от изтичане месеца на доставка,намира,че
възражението за давност е основателно. С оглед това,че са претендирани
парични суми за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019
г.,както и като съобрази,че най-новото задължение в рамките на процесния
период е платимо между 01.05.2019 г. до 15.06.2019 г.,към датата на
предявяване на иска – 29.09.2022 г. е изминал период,по-дълъг от три години.
Изводът на съда не се променя предвид това,че при съобразяване
разпоредбите на ЗМДВИП давност не е текла в периода 15.03.2020 г. до
20.05.2020 г.,тъй като дори при това положение след като давността е
продължила да тече неизтеклата част от срока за изпълнение на всяко
4
месечно задължение е изтекла повече от три години преди предявяване на
иска,т.е. към предявяване на иска вземането се явява погасено по давност.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът подлежи на
отхвърляне изцяло.
Изводът на съда,че искът за реално изпълнение на договорно
задължение подлежи на отхвърляне поради основателност на възражението за
давност има за последица отхвърлянето на иска за мораторна лихва. Искът по
чл.86 от ЗЗД,макар да е самостоятелен иск,има акцесорен характер и
необходима предпоставка за уважаването му е съществуването на парично
вземане,което не е изпълнено. Когато главното вземане е погасено по давност
съгласно чл.119 от ЗЗД,погасени се явяват и произтичащите от него
допълнителни вземания. В хипотезата,когато главницата е недължима поради
изтекла давност,искът за мораторна лихва също подлежи на отхвърляне. Така
мотивиран,съдът счита,че искът за мораторна лихва в размер от 251,75 лева за
периода 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление С,представлявано от А А и И Е,против С. М.
Г.,ЕГН **********,с адрес С,за признаване за установено,че съществува
вземане в размер от 940,60 лева ( деветстотин и четиридесет лева и шестдесет
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019
г.,,както и 251,75 лева ( двеста петдесет и един лева седемдесет и пет
стотинки ) мораторна лихва за периода 16.10.2019 г. до 14.09.2022 г.,относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
52696/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5