Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14315/2018 г., за да
се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от К.З.П., действащ в качеството си на
ЕТ „ЗДП – П. – К.П.“ ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***
против Ц.Г.Г., ЕГН **********,***, за сумата 78923 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за
наем на земеделска земя от 19.09.2011 г., на основание чл. 79, ал. ЗЗД – претърпени загуби 52 000 лв. – заплатена
наемна и пропуснати ползи – 26 923 лв./20 277 лв. – вследствие лишаването му от
безвъзмездната финансова помощ, предоставяна от Държавен фонд
"Земеделие" по схеми и мерки за директни плащания и 6 640 лв. - в
резултат от лишаване от възможност за реализиране печалба от произведената от
тази земеделска земя продукция/, евентуално съединен с искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата
52 000 лв. и с иск по чл. 59 ЗЗД за
същата сума.
В
исковата молба се твърди, че, в рамките на продължителен период от време, ищецът
е бил страна по множество наемни правоотношения с ответника и с неговите
родители и сестра. В този период от време те му предоставяли за ползване
земеделски земи, собственост на някой член на семейството, срещу което за него
възниквало задължение да заплаща наемната цена.
На 19.09.2011 г. ищецът сключил с ответника договор за наем, съгласно който
последният се задължил да му предостави за временно ползване за срок от една
стопанска година недвижимия имот № 019001 - Нива с площ от 751 дка, находяща се в землището на с. Вокил, срещу което ищецът се
задължил да заплати наемна цена в размер на 70 лв. на декар, или общо сума в
размер 52 570 лв. за цялата нива.
Ответникът не изпълнил задължението си по договора да му предаде процесната нива, а, вместо това, започнал със свои сили и
средства да я обработва сам, като подал и заявление за получаване на
безвъзмездна финансова помощ по схеми и мерки за директни плащания пред
Министерството на земеделието и съответно получил такава помощ. В същото време
ищецът с пет банкови превода заплатил почти изцяло дължимия от него наем за
Нивата.
Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е ангажиране на гласни
такива и експертиза.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът Ц.Г.Г. оспорва така предявените
искове изцяло, както по основание,
така и по размер с подробно изложени в отговора съображения по същество. Според него заплатената от ищеца сума е в изпълнение на неговото
задължение по договора за наем, сключен между страните на 19.09.2011 г. и
плащането представлява пряка последица от поетия паричен дълг. По отношение на
предявените евентуални претенции ответникът счита, че те са взаимно изключващи
се.
Отделно от това, според отразеното в отговора, ответникът заявява, че
приложените към исковата молба документи – месечни извлечения от банковата
сметка на ищеца, не доказват, че извършените плащания са насочени към
погасяване именно на задължения по договора от 19.09.2011 г., тъй като в
течение на годините страните са сключвали множество договори за наем, по които
ищецът често е изпадал в забава, още повече, че наемателят, според ответника,
при естествената поредност при изпълнение
задълженията по договора за наем, не дължи наем преди да е получил фактическата
власт и уговореното ползване на наетата вещ.
Ответникът представя доказателства в подкрепа на
твърденията си.
По същество моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира
направените разноски по списък. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение
на повереника на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се
спори, а и се доказва от събраните доказателства, че на 19.09.2011 г. между
страните е сключен договор за наем, по силата на който ответникът се е задължил
да предостави на ищеца за временно ползване за срок от една стопанска година
следната земеделска земя: нива с площ от 751 дка, находяща
се в землището на с. Вокил, ЕКОТТЕ 12022, местността Коджа
Кору, категория шеста, представляващо имот 019001
срещу което ищецът е следвало да му заплаща наем в размер 70 лв. на декар.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, плащането на наема се е дължало , считано от
30.03.2013 г.
От представените
от ищеца писмени доказателства се установява, че през периода август – декември
2013 г. ищецът е заплатил на ответника по банков път общо сумата 52 000
лв., като в банковите бордера от месеците, съответно юли, август, септември,
ноември и декември е отразено, че заплатените суми представляват рента.
Не се оспорва и от двете страни фактът, че между тях са съществували
дългогодишни договорни отношения за предоставяне за обработка от страна на ЕТ „ЗДП – П. – К.П.“ на различни земи, собственост на семейството на Ц.Г.Г..
По делото е налице спор дали за конкретната стопанска година, въпреки
сключения договор ответникът е предал на ищеца за обработка описания имот.
Ищецът е представил Писмо от ДФ Земеделие, ОД Силистра, изх. №
02-190-0100/20#3/15.02.2019 г., от което е видно,
че Ц.Г.Г. е заявен като бенефициент за подпомагане за
стопанската 2011 – 2012 година и за обстоятелствата в кое БЗС попада имотът,
каква култура е заявена и какво правно основание за ползване е декларирано от
него. Представена е и Справка от ОД
Земеделие, Регистър на земеделските стопани досежно
подадени документи от земеделски стопанин – ответника Г. за 2013 година.
По
искане на ищеца по делото бе назначена съдебно
– счетоводна експертиза със следните задачи: 1. Какви договори
има сключени между ищеца и ответника. Какъв е размерът на задълженията по тези договори
и какъв е размерът на плащанията, извършени по тях към
датата на подаване на исковата молба - 17.07.17 г. 2. Какъв е размерът на печалбата на ЕТ
"ЗДП - П. - К.П., от обработката
на ниви, намиращи се в
същия регион през стопанската 2011/2012 г.
След извършените
справки и проверки, вещото лице дава следното заключение:
Между ищеца и ответника има сключени два броя
Договори за наем,съответно Договор за наем/19.09.1 1г. и Договор за
наем/03.10.14 г.
Размерът на
задълженията на ищеца – наемател по тези договори е, съответно:
- по Договор за
наем/ от 03.10.14г. - 474.995 дка х 115 лв. = 54 624, 42 лв.
- по Договор за наем/ от 19.09.11г. - 751 дка х 70 лв. =
52 570 лв.
Размерът на
плащанията, извършени по тях от ЕТ "ЗДП - П. - К.П.", към датата на
подаване на исковата молба е , съответно:
- по Договор за наем от 03.10.14 г. е 55 027,
64 лв.
- по Договор за наем от 19.09.11г. - 52 000
лв.
Размерът на
печалбата на ЕТ "ЗДП - П. - К.П."
е:
- Съгласно баланса му към
31.12.2011 г. неразпределената печалба е в размер 224 000.лв.
- Съгласно баланса му към 31.12.2012 г. неразпределената
печалба е в размер 301 000 лв.
- Съгласно Отчета за приходите и разходите на ЕТ "ЗДП - П. - К.П." към 31.12.2012
г. балансовата печалба е в размер на 314 000 лв.
2.1.4. Печалба
само от пшеница и царевица:
|
Вид |
Засята площ, дка. |
Общо стопанска печалба, лв. |
Субсидия на 1 дка., лв. |
Общо субсидия, лв. |
Общо реализирана печалба,
лв. |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
|
Пшеница |
2 000 |
90 926.65 |
28.00 |
56 000.00 |
146 926.7 |
|
Царевица |
2 000 |
73 647.92 |
28.00 |
56 000.00 |
129 647.9 |
|
ОБЩО |
4 000 |
164 574.57 |
|
112 000.00 |
276 574.57 |
По делото, по искане на страните, съдът им допусна до разпит по един
свидетел.
Свидетелят В.Б.К.познава ищеца от
2006 – 2007 г., тъй като и той се занивама със
земеделие и заедно са си вършили услуги.
В показанията си той заяви, че работи в землището
на с. Окорш и познава нивата в с. Вокил, тъй като обработва съседна нива.
Самият свидетел гивее в с. Окорш, а ищецът – гр.
Дулово.К.заяви, че пред 2011 г. К.П. не е обработвал процесната
нива № 1900. П. е обработвал тази нива след 2012 – 2013 г., имотът е доста
голям – 700 – 800 дка и всеки в селото го знае, това са имоти на кравефермата.
Свидетелят заяви, че най – вероятно ответната страна – дружеството ЖОСИ са го
обработвали, гледали са там крави.
Свидетелят Г.Ц.Г. е баща на
ответника.
В показанията си каза, че семейството им притежава земята от 2000 г., а той
познава К.П. от 2004 г. Процесната земя се намира в
района на с. Дулово – това са землищата на четири села, между които и с.
Грънчарово, Вокил и Окорш, 15 парцели един до друг, 15 км. обиколна част.
Свидетелят е имал пълномощно за всичките земи, а единственият, който е
обработвал земите, е бил П.. Той заяви, че К.П. не винаги е обработвал всичките
или едни и същи парцели – понякога е обработвал един, понякога два, имали уговорка
когато си пуска документите за субсидиите, те да минават като част от наема.
Винаги отношенията между неговото семейство и ищеца, според свидетеля, са били
уреждани по един грамотен начин, П. е определял цената, десет години са
работили в синхрон, през 2015 г. се развалили отношенията. Г. каза по – нататък
в показанията си, че щом договорът за наем на земята е сключен с П., той я е
обработвал
От ищцовата страна по делото бе представен и
приет от съда Протокол от съдебно заседание от 26.06.2015 г. по н.о.х.д. №
125/2015 г. на ОС Силистра, в който, по време на извършен разпит на този
свидетел, той е заявил, че земята е била обработвана до 2012 г. от семейство П.
и ЖОСИ, не се е обработвала от К.П..
Изложеното се доказва от приетите от съда и неспорени
от страите писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение.
Претенцията, предмет на настоящото дело, има за свое основание сключен
между страните договор за наем. Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят – да му плати определена цена.
По делото се доказа, че между страните са съществували договорни отношения
и претенцията на ищеца следва да бъде разгледана в съответствие с нормата на
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЗД. Съдът намира че това
е така, пред вид факта, че липсват твърдения от която и да е от страните, че
договорът за наем е развален или прекратен.
Спорът между страните се свежда до няколко обстоятелства – дали отдадената
под наем вещ . недвижим имот Нива е предаден от наемодателя на наемателя в
изпълнение на чл. 4 ЗЗД, респ. и дали наемодателят – ответник е осигурил на
наемателя – ищец спокойното и безпрепятствено ползване на имота, в съответствие
с чл. 5 от договора и дали наемателят на
ЕТ "ЗДП - П. - К.П. е заплатил наемната цена за отдадения му под наем имот.
Съдът намира, че, за да бъдат изяснени посочените обстоятелства, е
необходимо да бъде доказано, сключеният между страните договор за наем за
обработване на земята коя стопанска година касае. За този факт, обаче, на база
приложения, приет и цитиран по – горе договор за наем от 19.09.2011 г., такъв
извод не може да бъде формиран. И това е така, защото в самия договор е
посочено, че той се сключва за процесния имот –
019001, който се предоставя за временно ползване за срок от една стопанска
година, като наемното плащане се дължи за всеки период от 30.03.2013 г., но не
е посочено, за коя именно стопанска година се поражда задължението на
наемодателя за предоставяне на процесния имот.
Това се налага като извод и след преценка на представените от ищеца и
приети от съда писмени доказателства – писма от ДФ Земеделие, ОД Силистра, от които е видно, че ответникът
Ц.Г.Г. е заявен като бенефициент за подпомагане за
стопанската 2011 – 2012 година и за обстоятелствата в кое БЗС попада имотът,
каква култура е заявена и какво правно основание за ползване е декларирано от
него, както от Справка от ОД Земеделие, Регистър на земеделските стопани досежно подадени документи от земеделски стопанин –
ответника Г. за 2013 година.
С оглед изложеното съдът намира, че, пред вид факта, че процесният
договор не съдържа съществени елементи, водещи пораждане на задължения на
страните – срокът за който се предоставя имотът, не е налице валидно тяхно волеизявление,
годно да породи съответните правни последици за всяка страна по него.
Що се отнася до твърденията на ищеца за извършено плащане на пет вноски на
сумата, представляваща наемната цена по договора, съдът приема тезата на
ответника, пред вид факта, че в приложените и приети като доказателства
платежни нареждания е посочено, освен заплатената по банков път от ищеца на
ответника кума, като основание – „рента“, без уточнение, че извършените
плащания са именно във връзка с процесния договор от
19.092.11 г.
По тези съображения претенцията на ищеца, базирана на процесния
договор е без основание, защото валиден договор за отдаване под наем на имота
липса и, като такава, следва да се отхвърли изцяло – както досежно
заплатената наемна цена в размер 52 000 лв., така и за сумата 26 923 лв./20 277 лв. –
вследствие лишаването му от безвъзмездната финансова помощ, предоставяна от
Държавен фонд "Земеделие" по схеми и мерки за директни плащания и 6 640
лв. - в резултат от лишаване от възможност за реализиране печалба от
произведената от тази земеделска земя продукция/.
По отношение евентуално
предявените претенции с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата 52 000 лв. и с иск по чл. 59 ЗЗД за същата сума.
Ищецът е предявил евентуално претенции за неоснователно обогатяване на
ответника в размер 52 000 лв., заплатена от него с пет платежни нареждания
през периода м. юли – м. декември 2013 г.Претенциите са на две основания - чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда
връщане на даденото без основание. За да е налице неоснователно обогатяване,
следва да бъде доказано обедняване в сферата на ищеца, за сметка на обогатяване
от страна на ответника – неправомерно разместване на блага – в конкретната
хипотеза – без основание. От доказателствата по делото не бе доказано по
категоричен начин, че заплатените от ищеца на ответника суми представляват
такива, дадени без основание, пред вид факта, че, както бе посочено по – горе, в
платежните нареждания е отразено, че посочените суми представляват рента, без
конкретизация за какво и за какъв наемен период. По тези съображения съдът
приема за недоказани твърденията за платени суми без основание, както това изиска
посочената разпоредба.
Предявеният евентуален иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Със същите мотиви и следва да бъде отхвърлена и втората евентуално
предявена претенция за сумата 52 000 лв. по чл. 59 ЗЗД – общата разпоредба
на института на неоснователното обогатяване, още повече, че тя не може и да
намери приложение, тъй като не е налице задължителното условие на чл. 55, ал. 2 ЗЗД – да няма друг иск, с който пострадалият може да се защити.
По тези съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло
неоснователни и, като такива следва да бъдат отхвърлени, като, пред вид липсата
на доказателства за заплатени от ответника разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение в размер 3 000 лв., въпреки изхода на делото, такива не се
дължат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.З.П., действащ в качеството си на
ЕТ „ЗДП – П. – К.П.“ ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***
иск против Ц.Г.Г., ЕГН **********,***, за сумата 78923 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за наем на земеделска земя от 19.09.2011 г., на основание чл. 79, ал. ЗЗД – претърпени загуби 52 000 лв. – заплатена
наемна и пропуснати ползи – 26 923 лв./20 277 лв. – вследствие лишаването му от
безвъзмездната финансова помощ, предоставяна от Държавен фонд
"Земеделие" по схеми и мерки за директни плащания и 6 640 лв. - в
резултат от лишаване от възможност за реализиране печалба от произведената от
тази земеделска земя продукция/, евентуално съединен с искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата
52 000 лв. и с иск по чл. 59 ЗЗД за
същата сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: