В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2022 град Варна
Варненският административен съд
девети касационен състав
на тридесет и първи март година две хиляди двадесет и втора
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
секретар Пенка Михайлова
прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия
Милачков
КАНД №569 по описа на съда за 2022
г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по
труда” – Варна, чрез юрисконсулт О., срещу Решение № 214/10.02.2022 година,
постановено по НАХД № 3019/2021, година по описа на Районен съд-Варна, с което
е ОТМЕНЕНО НП № 03-012725/25.06.2021 г. Издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Варна, с което на
Специализирано отделение “Опитна станция п лозарство и винарство – Варна” към
Държавно предприятие “Научно-производствен център” е наложено адмнистративно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 (две хиляди лева) за
нарушение на чл. 128, т.2, във вр. С чл. 270, ал. 3 от КТ.
С депозираната жалба се иска отмяна на постановеното Решение №
214/10.02.2022 година, постановено по НАХД № 3019/2021, година по описа на
Районен съд-Варна, с което е ОТМЕНЕНО НП № 03-012725/25.06.2021 г. Навеждат се твърдения за неправилно тълкуване на закона от страна на
въззивния съд, досежно определяне на субекта, който се явява работодател на
лицата, които не са получили трудовите си възнаграждения. Оспорва и извода на
съда за допуснато съществено процесуално нарушение – липса на конкретика в
обстоятелствената част на НП, която води до нарушаване правото на защита на
нарушителя.
В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на подадената
жалба.
С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд
правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата,
които са били представени пред него по време на въззивното производство. От
фактическа страна е установено, че НП № 03-012725/25.06.2020 год. е издадено,
затова, че СП „ ОСЛВ-Варна”, към ДП НПЦ, ЕИК *** в качеството на работодател,
видно от представената справка за неизплатени трудови възнаграждения към
26.05.2020 год. не е изплатил дължимите трудови възнаграждения за месец
декември 2019 год. на трима работници и служители в размер на 1900,79 лв„
Прието е било, че нарушението е извършено на 28.01.2020 год. в гр.Варна,
кв.“Вл. Варненчик“, „Винарска изба“, към който момент е следвало да бъдат
изплатени трудовите възнаграждения за месец декември 2019 год. — нарушение на
чл.128,т.2 ,във вр. с чл.270,ал.З от КТ.
НП е съставено въз основа на АУАН № 03-012725/29.05.2020 год., като с него била наложена Имушествена санкция на СП „ ОСЛВ-Варна”, към ДП
НПЦ.
За да отмени НП, въззивния съд е
приел, че в хода на административнонаказателното производство от една страна е
нарушен материалния закон, а от друга е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Въззивния съд е приел, че съгласно приложимата нормативна уредба, работодател
на работниците и служителите в СП „ ОСЛВ-Варна”, към ДП НПЦ се явява директора на опитната
станция и неправилно е санкционирано учреждението. От друга страна в
обстоятелствената част на НП се са посочени имената на работниците, чието
възнаграждение не е било изплатено, като не е посочена и конкретна сума за
всеки един от тях, което води до невъзможност на наказаното лице да се защити
адекватно.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно допуснатите нарушения на
процесуалния закон при реализиране на административнонаказателната отговорност
на ответника, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за
необходимо да преповтаря.
Правилни са изводите на въззивния съд относно неправилното посочване от
страна на АНО на лицето, което се явява работодател
на работниците и служителите в СП „ ОСЛВ-Варна”, към ДП НПЦ. Макар и непрецизна и противоречаща
на житейската и правната логика, уредбата в чл.64, ал.2 т.7 от Устройствения
правилник на Стопанската академия е категорична, че Директорът на
специализираното поделение е работодател на служителите в специализираното
поделение по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда. Това правомощие е продължение на управленското решение дадено в чл.64,
ал.2 т.2 от същия правилник, където е посочено, че директора на специализираното
поделение сключва от свое име и за своя сметка договори в рамките на
предоставените му от директора на предприятието правомощия. Тоест в унисон със
законодателното разрешение е извода на въззивния съд, че АНО неправилно е
определил нарушителя в конкретния казус.
Споделят се изводите на въззивния
съд и досежно непрецизното описание на нарушението, което води до невъзможност
да се индивидуализират отделните нарушения извършени от работодателя.
Настоящият състав също намира, че неизплащането на трудово възнаграждение за
всяко лице е отделно нарушение и обобщаването на три нарушения в едно, както е
сторил АНО е незаконосъобразно.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да
приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания.
Предвид изхода на спора
и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за
присъждане на разноските по делото, съдът намира, че следва да осъди касатора
да заплати на ответника по касация сумата от 400 лв., съгласно представените
доказателствата за тяхното извършване.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия
състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/10.02.2022 година, постановено по НАХД № 3019/2021, година
по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, да заплати на Специализирано
отделение “Опитна станция п лозарство и винарство – Варна” към Държавно
предприятие “Научно-производствен център”, ЕИК ***, сумата от
400/четиристотин/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.