ОПРЕДЕЛЕНИЕ                  

 

   №

 

     гр. Троян, 07.05.2019 год.

 

          Троянски районен съд,  първи състав,  в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

при секретаря .........................., като разгледа докладваното от съдията Симеонова ЧНД № 528 по описа на Троянски районен съд за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл. 243, ал. 3 от НПК.

 

С постановление изх. № 1599 /2017 г. от 26.10.2018 г. на Венцислава Кулева – прокурор в Районна прокуратура гр.Ловеч, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на Националната следствена служба към Прокуратура на РБ, образувано  за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК .

Постъпила е жалба против посоченото постановление от лицата И.В.М. ***; Е.Г.Т. *** и Г.Г.К. с посочен адрес ***, хотел „Алфарезорт“.   С жалбата се иска от съда да постанови определение, с което да отмени постановлението на Районна прокуратура гр.Ловеч като незаконосъобразно и неправилно и да върне делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона. В същата са изложени подробно съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното постановление.

Жалбата  е подадена в рамките на преклузивния седмодневен срок, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът, като разгледа жалбата на И.В.М. ***, Е.Г.Т. *** и Г.Г.К. с посочен адрес ***, хотел „Алфарезорт“, намира за установено следното:

 Следствено дело № 209/2018 г. по описа на Национална следствена служба при Прокуратура на РБ е образувано въз основа на подадени жалби от хотелиери от курортен комплекс с.Чифлик, община Троян, за това, че за периода от 2015 г. до лятото на 2017 г. в с.Чифлик, община Троян, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, с цел да бъде набавена имотна облага, у всеки от тях, като собственик на обект за отдих и туризъм в посоченото населено място, е било възбудено и поддържано заблуждението, че фирма „ДАД“ ООД гр.Троян  е собственик на водохващането на р.Козещица, за което се дължат суми за ползване на съоръжението и за консумирана питейна вода, като с това е причинена имотна вреда в големи размери.

            Престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

 В постановлението за прекратяване на НП прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обект „Външно водоснабдяване на база за отдих и туризъм“ с.Чифлик, община Троян, представлява речно водохващане от р.Козещица, ведно с водопровод с дължина 2450 м. и резервоар с обем 25 кв.м. Изграден е на частни начала през 1994 г. и е бил собственост на две юридически лица - „Плевен – БТ“ АД гр. Плевен и „Спарки Елтос" АД гр.Ловеч. С протокол на Държавна приемателна комисия обр. 16/20.07.1994 г. е установена годността за използване на съоръжението, в който документ като собственици - инвеститори са посочени „Плевен-Булгартабак" ЕАД и „Елтос" ЕАД. Причината за изграждането на съоръжението е, че в курортната зона на с.Чифлик, община Троян, Ловешка област, няма изграден обществен водопровод /липсва обществено питейно-битово водоснабдяване/ и не се обслужва от „В и К  Стенето" ЕООД гр.Троян.

С  нотариален акт за покупко-продажба № 94, том І-ви, peг. № 558, дело № 86 от 2004г. „Плевен -БТ" АД продава на „ДАД" ООД гр.Троян  поземлен имот с кадастрален № 4 парцел 1-4 от квартал 3 по кадастралния и регулационния план на с.Чифлик,одобрени със Заповед № 978/1986 на ЧИУР, и изградената в имота почивна станция. Прокурорът е посочил, че съгласно чл.30, ал.1 от Закона за водите / в редакцията му към 10.12.2004 г./, правото на собственост върху „външното водоснабдяване" е прехвърлено заедно със земята, в която е разположено, в обема, в който е принадлежало на дружеството към онзи момент, т.е. на купувача е прехвърлена цялата база заедно с всички дълготрайни материални активи към нея. С приемо-предавателен протокол от 22.12.2004г., изготвен в с.Чифлик, Ловешка област, между „Плевен-БТ" АД-гр.Плевен, представлявано от Красимир Петров-изпълнителен директор и „ДАД" ООД-Троян, представлявано от Пламен Балев Данов, е предадена собствеността и владението на „Почивна станция" с.Чифлик, ведно с материалните активи /оборудването й/ съгласно Доклад за оценката му от 13.12.2004 г. Вследствие   на   продажбата   на   недвижимите   имоти на „ДАД" ООД, съоръжението, като дълготраен материален актив,
е отписано от инвентарната книга на дружеството в края на 2004 г.  

След влизане в сила на Закона за водите е било необходимо да се издаде разрешително за водовземане от повърхностен воден обект по чл.44 от Закона за водите. Такова искане за издаване на разрешително е постъпило от страна на „ДАД" ООД-Троян в Басейнова дирекция „Дунавски район"-Плевен. При наличие на дадено съгласие за издаване на разрешително от страна на другия съсобственик - „Спарки Елтос" ЕАД-Ловеч , е издадено разрешително с № 101216 от 10.11.2005г. за срок от 10-десет години. Впоследствие, след изтичане на срока на разрешителното, е била инициирана нова процедура по издаване на разрешение, която е приключила с издаване на разрешително № 11110063, със срок до 10.03.2026 г.

Поради обстоятелството, че от „Спарки Елтос" ЕАД не е бил застроен имота и не е използван, от тяхна страна не е подавано искане за издаване на такова разрешително.

След построяване на новите обекти в курортния комплекс „Чифлик" са били подадени искания за водовземане от речното водохващане от собствениците на хотели и къщи за гости. Съгласно чл.60 ал.2 т.З от Закона за водите, за издаване на разрешително за водовземане, при наличие на съществуващо съоръжение, което не е собственост на заявителя, е необходимо представянето на документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръжението. Ето защо, при подаване на заявленията за ползване на вода за битово-питейни нужди за КК "Чифлик", в Басейнова дирекция „Дунавски район" -Плевен е следвало да се изисква документ, със съгласието на посочените по-горе съсобственици на съоръжението. Стопанисването и експлоатацията на съоръжението за водовземане е изцяло задължение на собствениците, които отговарят за създаването и поддържането на санитарна зона, пречистването и хлорирането на водата и поддържането й в състояние да се използва за битови и питейни нужди. Поради обстоятелството, че от страна на „Спарки Елтос" ЕАД не е изградена почивна база, тези задължения се изпълнявали от „ДАД" ООД-Троян /като собственик на 50% от съоръжението, след прехвърлителната сделка с „Плевен-БТ" АД-Плевен/. Така напр. по силата на разрешителното веднъж годишно се правела химикофизиологична и биологична експертиза на водата, а през три месеца по договор с РЗИ -Ловеч, за мониторинг на водата се изследват проби от водоизточника. За изследването на водата са съставени констативни протоколи, в които винаги състоянието  е било отчетено като годно за битови и питейни нужди.

Прокурорът е излочил, че именно в качеството си на собственик на речно водохващане на р.Козещица, от „ДАД" ООД-Троян са предприети действия за сключване на договори, с които ползвателите на съоръжението да заплащат такса за използването на съоръжението. При положение, че поддръжката на водопровода е свързана със значителни разходи, на всеки от собствениците на обекти за отдих и туризъм е било предложено сключването на договори за наем на водопреносната система. Така страните по договора изпълнявали своите задължения в продължение на години.

От лятото на 2017 г. част от собствениците на хотели и къщи за гости преустановили заплащането на „наема" /таксата за ползване на водопреносното съоръжение/. Св.Пламен Данов /един от управителите на „ДАД"ООД-Троян / опитал да направи среща със собствениците на хотели и къщи за гости в КК „Чифлик", след което на всеки от тях изпратили официални писма, в които определили срок за предизвестие от 1 /един/ месец да уредят финансовите си взаимоотношения или ще преустановят изпълнението на договорите за наем на водопреносната мрежа. След изтичане на предизвестието от „ДАД" ООД-Троян уведомили БДДР-Плевен, че оттеглят съгласието си хотелиерите в КК "Чифлик" да ползват водопровода на р.Козещица и преустановили подаването на студена вода към останалите обекти.

По повод сигналите на собственици на обекти за отдих и туризъм в КК "Чифлик"  до Министерство на околната среда и водите, от Инспектората към МОСВ е била извършена проверка на БДДР-Плевен, отразена в доклад до министър Н.Димов, в който са дадени отговори на всички въпроси, поставени от потърпевшите, както и на въпроси, свързани с неправомерни действия от страна на длъжностни лица. В доклада са дадени предписания към директора на БДДР-Плевен за предприемане на мерки за стриктен контрол при издаване на разрешителните. При проверката е установено, че по две от разрешителните не е представено изискуемото по чл.37, ал.2, т.1 съгласие на другия съсобственик на съоръжението - „Спарки Елтос" АД, за което е препоръчано да „се предприемат действия за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съответните длъжностни лица". Същевременно в процеса на разследване се са установени данни за корупционни практики от служители на БДДР-Плевен.

Прокурорът е приел на база анализ на фактите, установени със събраните доказателства по следствено дело № 209/2018 г. по описа на НСлС, следното от правна страна :

 

Водохващането на р.Козещица и част от водопровода са дълготрайни материални активи, прилежащи към хотела и са били прехвърлени на приобретателя на хотела с приемо-предавателен протокол от 22.12.2014г. От наказателноправна гледна точка е без значение обстоятелството, че съгл. чл.ЗЗ от Закона за собствеността, от „Плевен -Булгартабак" ЕАД, преди да сключат разпоредителна сделка с друга фирма, е следвало идеалната част, предмет на разпореждането, да бъде предложена първо на „Спарки Елтос" АД, каквото предложение не е постъпвало. Именно поради изповяданата прехвърлителна сделка, при годишната инвентаризация в края на 2004г. тези ДМА са били отчислени от баланса на дружеството. От друга страна, изискването на съгласие на „ДАД" ООД-Троян, като съсобственици на съоръжението, е в съответствие с чл.60, ал.2 т.3 от Закона за водите. Предвид факта, че всички дейности за поддръжка на водохващането, санитарната зона и водопровода се извършвани от „ДАД" ООД­,  на собствениците на обекти за отдих и туризъм са били предложени и сключени доброволно договори за наем за използване на съоръжението. Предмет на тези договори е бил само този наем и заплащането е извършвано именно за ползването на водохващането, като в продължение на години наред собствениците на хотели и къщи за гости са изпълнявали своите задължения по тези договори. Разпитани в качеството на свидетели, същите потвърждават, че заплащането на използваната вода се е извършвало към БДДР-Плевен.

Прокурорът е приел,  че отношенията между собствениците на обекти за отдих и туризъм в КК "Чифлик" и фирма"ДАД"ООД-Троян са гражданско-правни и следва да бъдат решавани по реда на гражданското съдопроизводство. Приел е, че поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер /чл.24, ал.1, т.1 предл. 1-во от НПК/, наказателното производство следва да бъде прекратено.

Целта на съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 3 и следващите от НПК е да се провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство, като съдът проверява дали са обосновани и правилни изводите на прокурора, като за целта служебно следи за спазването на материалния и процесуалния закон.

            В разглеждания случай решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство е направен в разрез на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.

            Видно е от събраните по досъдебното производство доказателства, че  след построяване на туристически обекти в курортния комплекс „Чифлик", от собствениците на хотели и къщи за гости са били подадени искания за водовземане от речното водохващане. Съгласно чл.60, ал.2, т.3 от Закона за водите, за издаване на разрешително за водовземане, при наличие на съществуващо съоръжение, което не е собственост на заявителя, е необходимо представянето на документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръжението. Ето защо, при подаване на заявленията за ползване на вода за битово-питейни нужди за КК "Чифлик" в Басейнова дирекция „Дунавски район"-Плевен е следвало да се изисква документ, със съгласието на съсобствениците на съоръжението.

          В качеството си на съсобственик, легитимиращ се като единствен собственик на речно водохващане на р.Козещица, от „ДАД" ООД гр.Троян са предприети действия за сключване на договори за наем, с които ползувателите на съоръжението / дружества, осъщестяващи хотелиерство/ да заплащат такса за използването на съоръжението. Договорите за наем са сключени от дружествата, експлоатиращи съответните хотели и къщи за гости, посредством представляващите ги законни представители. В договорите за наем на водоснабдителна система е уговорено, че наемодателят „ДАД“ ООД предоставя под наем собствената си водопреносна система и съоръженията към нея, намиращи се във вилна зона с.Чифлик, а наемателят се задължава да заплати наем за предоставената услуга. Наемната цена е уговорена на база броя на стаите, които има наемателят в обекта си. Договорите са безсрочни, но съдържат клауза, според която могат да бъдат прекратени по взаимно съгласие или с писмено предупреждение от един месец.

От изложената в постановлението фактическа  обстановка и от материалите по ДП № 209/2018г. по описа на НСлС настоящият състав извежда, че собственици на обекти за отдих и туризъм, въз основа на чиито жалби е образувано досъдебното производство, са дружествата, осъществяващи хотелиерство и туристическа дейност, а именно – „М и М АГЕНЦИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,  ул.“Търговска“ № 55, вх.К, ап.11, представлявано от управителя И.В.М.; „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седилище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Марица“ № 108 и „АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“  ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Чифлик, обл.Ловешка, ж.к.“Вилна зона“, представлявано от управителя Й.Г.К.. Същите са се намирали в обигационни правоотношения с „ДАД“ ООД във връзка с ползване на водопреносната система и съоръжение към нея, като „ДАД“ ООД се е легитимирало като единствен собственик на съоръжението.

Досъдебното производство е образувано за престъпление измама, изразяваща се във възбудено и поддържано заблуждение у лица, осъществяващи хотелиерска дейност в  курортен комплекс на с.Чифлик, че фирма „ДАД“ ООД гр.Троян  е собственик на водохващането на р.Козещица, за което се дължат суми за ползване на съоръжението и за консумирана питейна вода, като с това е причинена имотна вреда в големи размери.

Обект на наказателно-правна закрила на престъплението „измама” са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество, като актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно основанието или условията за това разпореждане. Имуществената вреда може да бъде причинена и на юридическо лице, чрез въвеждането в заблуждение или поддържането на заблуждение у физическо лице, което по силата на някакво правно основание притежава фактическата власт и правото да се разпорежда с имуществото на юридическото лице.

За да има измама е необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение – да извърши нещо / напр. да плати нещо недължимо/. Заради това при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на заблуждаването, у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско-правно  релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или за чужда сметка, като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда.

Измамата е резултатно престъпление – вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата и по този начин претърпява имотна вреда. Престъплението е довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият.

В съдебната практика еднозначно се приема, че  е възможно договорни отношения да се използват при осъществяване на наказателно - правната измама. Тогава обаче деецът няма намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. В разследвания случай, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на конкретно физическо лице от „ДАД“ ООД , следва да бъде установено, че дружеството не е собственик на речното водохващане от р.Козещица, ведно със стоманен водопровод с дължина 2450 м. и резервоар с обем 25 кв.м. и с получаваните парични средства, давани за ползване на съоръжението от страна на хотелиерите, конкретното лице е реализирало имотна облага. За да постанови наблюдаващият прокурор прекратяване на наказателното производство на посоченото основание, следва да бъде установено противното - че „ДАД“ ООД  е собственик на речното водохващане от р.Козещица и отношенията на дружеството с хотелиерите са единствено гражданско-правни по повод сключените между тях договори за наем.

В жалбата срещу прокурорското постановление са изнесени твърдения, че „ДАД“ ООД не е собственик на изграденото   „Външно водоснабдяване на база за отдих и туризъм“ с.Чифлик, представляващо речно водохващане от р.Козещица, ведно със стоманен водопровод с дължина 2450 м. и резервоар с обем 25 кв.м., който е предмет на сключените договори за наем.

Действително с нотариалния акт за покупко-продажба от 20.12.2004 г. № 94, том 1-ви, peг. № 558, дело № 86 от 2004г. „Плевен -БТ" АД продава на „ДАД" ООД гр.Троян  поземлен имот с кадастрален № 4 парцел 1-4 от квартал 3 по кадастралния и регулационния план на с.Чифлик,одобрени със Заповед № 978/1986 на ЧИУР и изградената в имота почивна станция, но в НА никъде не е посочено, че се продава и изграденото съвместно със „Спарки Елтос“ външно водоснабдяване / съответната ид. част от него/.

В справка, изготвена от „Плевен-Булгартабак“  АД е отразено, че самостоятелна сделка за прехвърляне собствеността върху външното водоснабдяване в полза на „ДАД“ ООД не е извършвана /том І, л.16/, а собствеността се е прехвърлила на осн. чл.30, ал.1 от Закона за водите, съгласно която разпоредба придобиването на правото на собственост върху водни обекти и  водностопански системи и съобръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени. Именно тази теза е възприел и прокурорът, без да е изложил мотиви и да е посочил доказателствата, на база на които е изградил своите правни изводи.

Съдът споделя доводите, изложени в жалбата, че по делото не е доказано речното водохващане от р.Козещица, ведно със стоманен водопровод с дължина 2450 м. и резервоар с обем 25 кв.м., в кои имоти са изградени, както и чия и каква собственост са същите-държавна, общинска или частна. Следва да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение по тези въпроси, които са от съществено значение за изясняване на обстоятелството чия собственост е процесното съоръжение.

Прокурорът е приел, че речното водохващане от р.Козещица, ведно със стоманен водопровод с дължина 2450 м. и резервоар с обем 25 кв.м., представлява ДМА, но не е мотивирал извода си защо приема това и какво е значението на това обстоятелство за изясняване правото на собственост върху водохващането.

От изложеното в обжалваното постановление не става ясно какво приема държавният обвинител, че представлява това външно водоснабдяване като вид вещ и каква е приложимата правна уредба във връзка с придобиване правото на собственост / дали е по реда на специалния Закон за водите или по реда на Закона за собствеността/, тъй като изцяло липсват мотиви в тази връзка. Следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 23 от ЗВ, съгласно която собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината, и чл.26 от същия закон - владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

 Отделно в обжалваното постановление се сочи, че се касае за изградено от две юридически лица съоръжение, при наличие на съсобственост върху конкретната вещ. А съгласно чл.27 от Закона за водите, правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.

В конкретния случай, за да приеме прокурорът, че се касае за гражданско-правни отношения  между хотелиерите-жалбоподатели и „ДАД“ ООД и липса на данни за извършено престъпление, следва да е установено по безспорен начин, че „ДАД“ ООД е собственик на речно водохващане от р.Козещица, ведно със стоманен водопровод с дължина 2450 м. и резервоар с обем 25 кв.м., което по досъдебното производство не е доказано, а и прокурорът сам е посочил, че „ДАД“ ООД притежават 50 % от собствеността върху съоръжението, макар и да не е обосновал този извод на какви доказателства изгражда.

Наблюдаващият прокурор  следва да мотивира извода си речното водохващане от р.Козещица, ведно със стоманен водопровод с дължина 2450 м. и резервоар с обем 25 кв.м., чия собственост е, като посочи приложимата относно придобиването право на собственост към това водно съоръжение правна уредба и доказателствата, на които базира този извод.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че  постановлението на Районна прокуратура гр.Ловеч се явява  необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а досъдебното производство-върнато на Районна прокуратура гр.Ловеч за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК,

съдът

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ постановление изх. № 1599 /2017 г. от 26.10.2018 г. на Венцислава Кулева – прокурор в Районна прокуратура гр.Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на Националната следствена служба към Прокуратура на РБ, образувано  за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК  ,  като незаконосъобразно и необосновано и ВРЪЩА досъдебното  производство на Районна прокуратура гр.Ловеч за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението.

Определението подлежи на обжалване и/или  протестиране пред Ловешки окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                   

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: