РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330112320 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 55 от ЗЗД и 86 от ЗЗД от СТ. Д. ИВ., ЕГН **********, от ********,
ул. ******* № ***, ет. ***, ап. *** чрез адв. Б. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболйски"
№84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12, представлявано от Ф. Д. и С. А. за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1056,16 лева, недължимо платена по клауза за
неустойка по анекс № ********/20.11.2019 г. към договор ********, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на №
********. Към него на 20.11.2019 г. е подписан анекс ******** за получаване в заем на сума
от 1500 лв., при лихва от 301,36 лв. Задължението се плаща на 22 двуседмични вноски от по
138,69 лв. от 05.12.2019 г. до 15.10.2020 г. ГПР е 49 %. Съдържа се клауза за заплащане на
неустойка от 1249,62 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Заплатена е сума от 2530 лв. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
прекомерна. Създава задължения, които се покриват от ГПР и заобикаля закона.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора и анекса. Оспорва твърденията за нарушения на ЗПК. Заявява, че длъжника е
внесъл по договора сума от 2530 лв., която е погасила 1185,46лв.-главница, 288,38 лв. лихва
и 1056,16 лв. неустойка.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните намира от фактическа страна следното.
1
От представените писмени доказатества-договор за потребителски кредит №
********/22.06.2018 г.; анекс от 20.11.2019 г. е видно, че на 20.11.2019 г. между страните е
постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищцата на заемна сума от 1500 лв. за
срок от 22 седмици, дължима на 22 вноски от по 81,88 лв., при лихва -301,36 лв. и ГПР-49
%. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това
задължение в размер от 1249,82 лв. за срока на договора.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Уважаването на предявените искове налага установяване на възникнало правоотношение
между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза
предвиждаща задължение за кредитополучателя-заплащане на неустойка при неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, което е в противоречие с закона и добрите
нрави, както и заплащане от ищеца на ответника на сума за неустойка в притендирания
размер.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че страните
по делото са страни и по договор за кредит, в който се съдържа клауза за заплащане от
длъжника на неустойка при непредставяне на обезпечение.
Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ и
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Поради това
сключеният между тях договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Доколкото ищеца обляга притенцията си за недействителност на клаузата за неустойка
поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се
приеме ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, сочещо, че такава се
явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о./, клаузата задължаваща заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на следващия ден от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като и,
че при неизпълнение следва неустойка, има предназначение да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното
2
договаряне на условията. Предвид изложеното съдът намира, че макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва.
Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
като увеличава подлежаща на връщане сума, същата излиза извън обезпечителната и
функция се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Доколкото това
противоречие възниква още при сключването на договора, следва извода, че в конкретния
случай липсва валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
договора.
Тъй като се признава от ответника, че е платена сума от 1056,16 лв. за неустойка, същата се
явява дадена без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Доколкото не се твърди
това да е сторено и не се представят доказателства за извършено плащане на
притендираната сума, исковете са присъждане на търсената главница и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху нея от датата на предявяване исковата молба в
съда до окончателното й изплащане са основателни и следва да се уважат.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същият е
представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско дружество ******* следва
да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на
предявените искове и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС, което е в общ размер от 360лв.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. и С. А. да заплати на СТ. Д. ИВ., ЕГН **********, от ********, ул.
******* № ***, ет. ***, ап. *** сумата от 1056,16 лева(хиляда и петдесет и шест лева и 16
ст.) , недължимо платена по клауза за неустойка по анекс № ********/20.11.2019 г. към
договор ********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв.(петдесет
лева) за разноски.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. и С. А. да заплати на Адвокатско дружество ******* с ЕИК
******* с адрес гр. **********, ул. *********** № *** представлявано от ********* С. Г.
3
сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
4