Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /29.09.2011 г., гр. Девня
* районен съд – пети състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на съдебния секретар – протоколист
М.Д., като
разгледа НАХД № 222, по описа на РС Девня, за две хиляди и единадесета година, докладвано от
съдията, установи следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания и е образувано по жалба на З.А.Г. *** против Наказателно
постановление № 130, издадено на 14.06.2010 г. от Директора на Дирекция „Правно
осигуряване, международно правоприлагане и спорове” при Патентното ведомство на
*, с което на „*, представлявано от З.А.Г. за нарушение по чл. 81
ал. 1 от закона за марките и георграфските означения е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева и на основание чл. 81 ал. 5 от същия
закон са отнети в полза на дъравата стоките, предмет на нарушението.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление, като счита
същото за неправилно. Твърди, че не е извършил нарушението виновно, поради
което счита, че не следва да носи административно – наказателна отговорност. В
с.з., редовно призован жалбоподателя не се явява, не се представлява. Представя
писмено становище, с приложени към него писмени доказателства, в което моли наказателното
постановление да бъде отменено или размера на налоената санкция да бъде
намален.
Административно
– наказващия орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, който не се явява в с.з но депозира
писмено становище с което моли да се даде ход но делото и заявява , че оспорва
жалбата като недопостима и неоснователна и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Подробни доводи излага в писмени бележки, който представя в съда
преди с.з.
Контролиращата
страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира
становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2008 г. на Пристанище * пристигнал контейнер, натоварен с детски дрехи,
обувки и играчки от *. Получател
на стоката в *. След регистрация на ЕАД за
внос служители от отдел „МРР” при Митница *, съвместно със служители на * извършили проверка на внесената стока, при която в
контейнерите било констатирано наличието на стока в нарушение на ЗМГО. Били
установени детски дрешки с марките „*”,
като „*ООД не притежава правата върху тези търговски марки
на територията на *я. По случая било образувано
досъдебно производство № 1/2029 г. по описа на ГУП – *. В хода на разследването била назначена съдебна
експертиза, от заключението на която се установява, че е налице сходство на
изобразените върху задържаните стоки знаци и марки със знака на регистрираните
търговски марки, чиито права жалбоподателят не притежава. Поради сходството
съществува вероятност от объркване на потребителите чрез създаване на погрешна
представа относно действителния произход на стоките.
С постановление от 07.09.2009 г., влязло в сила на
18.09.2009 г. на Районна прокуратура – * наказателното производство по ДП е прекратено, като
материалите по делото са изпратени на Патентното ведомство на * за реализиране на административно – наказателната
отговорност на нарушителя. Същите са постъпили във ведомството на 23.12.2009 г.
Запознавайки се с материалите наказващия орган приел, че жалбоподателят е
допуснал нарушение по чл. 81 от ЗМГО и 14.06.2010 г. издал атакуваното пред
съда наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени към административно –
наказателната преписка, които са
безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Обстоятелството, че при внасяната от жалбоподателя стока са
били установени стоки с търговски марки, чиито права той не е притежавал не се
оспорва дори от самия него.
При така установената по делото фактическа
обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена по
пощата на 26.10.2010 г. в законоустановения срок / НП връчено на 20.10.2010
г. / от легитимирано чрез правния си интерес лице – управителя и
представител на дружеството – жалбоподател,
поради което е приета
от съда като допустима. Тук следва да се отбележи,
че жалбата е подадена от управителя на юридическото лице срещу, което е
съставено атакуваното НП, като за датата на с.з е призован управителя на
дружеството, на адреса, посочен като адрес на управление на дружеството – *. Освен
това в РС *л.101 от делото/ е подадена молба от З.Г., с която същата
представя писмени доказателства и изразява становище по подадената жалба. От
това може да се направи извода, че в действителност Г. е управител на
дружеството и е легитимирана да го представлява и да обжалва НП и е видно, че
не е нарушено правото на защита на привлеченото към административно –
наказателна отговорност юридическо лице.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 85 от ЗМГО - с делегирано правомощие
от Председателя на Патентното ведомство съгласно заповед № 308/25.05.2006 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на
въззивния съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно – наказателното производство, които да дават основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание.
Възражения за такива не се правят и от страна на жалбоподателя. В обжалваното
наказателно постановление фигурират всички нужни реквизити, които гарантират
правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е
обвинен. Спазена е процедурата за неговото
издаване и сроковете, регламентирани в ЗАНН. Настоящото административно - наказателното
производство е образувано на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН
- след изпращане на материалите от приключило наказателно производство на РП – *. Нормата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН
предвижда отклонение от принципното положение, залегнало в ЗАНН, че административно-наказателното
производство се образува със съставяне на АУАН. Предпоставките за прилагане на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН са две и са дадени кумулативно:
производството (наказателно) да е прекратено от съда или прокурора и препратено
на наказващия орган. Следователно, не е достатъчно наказателното производство
да бъде прекратено, а е необходимо събраните доказателства, имащи отношение към
реализиране на административно-наказателна отговорност, да са изпратени на
административно-наказващия орган. От този момент започва да тече срокът,
предвиден в чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, за осъществяване на
административно-наказателната отговорност чрез издаване на наказателно
постановление. Процесното наказателно постановление е издадено в рамките на
посочения 6-месечен срок. В конкретния случай сроковете по чл. 34 ал. 1 са неприложими и обстоятелството
дали е съставен АУАН и доколко същият е съставен в рамките на сроковете,
установени в тази разпоредба е правноирелевантен за спора.
Относно материално-правната законосъобразност и
обоснованост на обжалвания административен акт.
Разглеждайки делото по
същество, съдът установи административното нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено за безспорно доказани, което обуславя извода, че атакувания
индивидуален административен акт не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Редовно събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, ведно със събраните в хода на производството пред районния съд
такива доказват извършеното нарушение от страна на жалбоподателя – същият, като
юридическо лице е използвал в търговската дейност по смисъла на чл. 13 /при внос/ стоки, означени със знак,
идентичен или сходен на регистрирана търговска марка, без съгласието на нейния
притежател, поради което правилно е реализирана административно – наказателната
му отговорност, предвидена в чл. 81 ал. 1 от ЗМГО. Заключението по назначената
в досъдебното производство експертиза е категорично, че внесените от страна на
нарушителя стоки са означени със знаци, сходни на регистрирани марки, като не е
спорно по делото, че липсва съгласие на притежателите на марките по отношение
на използуването им в търговската дейност на нарушителя. Предвид
обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, чиято
административно – наказателна отговорност е безвиновна, обективна отговорност,
то без значение е факта дали неговия представител е знаел или не за наличието
на такива стоки сред внасяните. Определената санкция в среден размер е
съобразена с обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и напълно съответства на
тежестта на нарушението. Подобни нарушения принципно са с висока степен на
обществена опасност, тъй като засягат не само установения ред на управление, но
така и правата на притежателят на търговските марки, както и тези на
обикновения потребител.
Изложените съображения
мотивират съда да приеме обжалваното наказателно постановление за правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. За
прецизност съдът ще отбележи, че административните санкции, налагани на
юридическите лица се наричат имуществени санкции, а не глоби, както е посочено
в обжалваното наказателно постановление. Грешното посочване на вида на
наложената санкция съдът отдава на допусната техническа грешка при неговото
изписване, същото не е от такова естество, че да би могло само по себе си да
бъде самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1
пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 130, издадено на
14.06.2010 г. от Директора на Дирекция „Правно осигуряване, международно
правоприлагане и спорове” при Патентното ведомство на *, с което на „*, представлявано от З.А.Г. за нарушение по чл. 81
ал. 1 от закона за марките и георграфските означения е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева и на основание чл. 81
ал. 5 от същия закон са отнети в полза на дъравата стоките, предмет на
нарушението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. * в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: