Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря Т. Асенова в
присъствието на прокурора Д. З., след като разгледа докладваното от съдия
ТАЛЕВА В.Н.О.Х. № 4593 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 16.09.2014г., постановена по НОХД
№22575/2011г., СРС, НО, 13-ти състав, е признал подсъдимия Е.З.З. за невинен
в това, че на 05.02.2007г. в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим
имот – нотариален акт № 60, том I, peг. № 504, нот. дело
№58/2007г. по описа на нотариус Й.Л., вписан под peг. № 263 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие СРС, като продавач, от една страна,
възбудил у купувача В.С.Д., от друга, заблуждение, че ще му прехвърли правно
валидно собствеността върху недвижим имот, представляващ магазин, находящ, се в
гр. София, м. „*********разположен на партерния етаж, със застроена площ 131,10
кв.м., състоящ се от търговско помещение, склад, хладилна камера, агрегат и
санитарен възел, с вътрешно стълбище към сутерена на магазина, заедно със
сутерен, със застроена площ от 54,70 кв.м., при съседи: бул. „Витоша”, от двете
страни магазинни помещения /магазин за мебели и аптека/, жилищна част и двор на
етажна собственост, заедно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в резултат на което причинил на
купувача В.С.Д. имотна вреда в размер на 300 000 лева, представляващи платената
цена по сделката, като измамата е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай, с оглед начина на нейното извършване и размера на причинената
имотна вреда, поради което
и на основание чл.304 от НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал.
1, пр. 1 от НК.
Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СРП, в
който се сочи, че постановената от СРС присъда е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като противоречи на фактическата обстановка, установена
от събраните доказателства. Подробно е описано в протеста кои обстоятелства
безспорно се установяват от обективна и субективна страна от цялостния
доказателствен материал, поради което се
отправя искане към въззивния съд да отмени протестирания акт и да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди по повдигнатото
му обвинение пред първата инстанция.
В разпоредително заседание на 15.11.2019 г. въззивният съд
по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на държавното
обвинение не поддържа протеста. Прокурорът излага съображения за липса на
съставомерност на деянието от субективна страна, поради което намира
първоинстанционния акт за правилен и като такъв моли той да бъде потвърден.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. В., потвърждава
извода на прокурора за липса на субективния елемент. Моли протестирания акт да
бъде потвърден.
Подсъдимият З. в своята лична защита моли да бъде потвърдена
присъдата, като не желае да добави друго в хода на последната си дума.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събрания доказателствен материал
по делото. Въз основа на пълен, обективен и всестранен анализ на достъпните и
възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствен, непротиворечив и правилен извод относно недоказаност на повдигнатото
обвинение. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Подсъдимият Е.З.З., ЕГН: **********,***, българин
е, с българско гражданство, завършил е средно образование, разведен е, осъждан
е, има постоянен адрес *** и настоящ адрес:***.
Акционерното
дружество „А.Т.“ е регистрирано в Търговския регистър по фирмено дело №
467/1989 г. на Софийски градски съд. Същото се управлява от съвет на
директорите в състав: свидетелите Д.Т., А.К.и Ю.Г.. Дружеството е собственик на
недвижим имот – магазин, находящ, се в гр. София, м. „*********разположен на
партерния етаж, със застроена площ 131,10 кв.м., състоящ се от търговско
помещение, склад, хладилна камера, агрегат и санитарен възел, с вътрешно
стълбище към сутерена на магазина, заедно със сутерен, със застроена площ от
54,70 кв.м., при съседи: бул. „Витоша”, от двете страни магазинни помещения
(магазин за мебели и аптека), жилищна част и двор на етажна собственост, заедно
с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
На 20.04.2006 г.
подсъдимият З. сключил договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим
имот с неустановена по делото жена, който бил изповядан в нотариалната кантора
на нотариусТ.А. с рег. №
272 в РНК, с район на действие Софийски районен съд. Неустановеното по делото
лице се представило пред свидетелката А. като Д.Т., изпълнителен директор на „А.Т.“
АД, и й представило лична карта № *********, изд. на 06.06.2000 г. от МВР-София
на името на Д.Т.. Документът за самоличност бил преправен, тъй като данните и
снимката били нанесени на мястото на данните на загубената от П.М.лична карта №
*******. Неустановеното по делото лице представило пред свидетелката А. и
неистински протокол от 11.03.2006 г. на съвета на директорите на „А.Т.“ АД, който
съдържал решение на съвета за продажба на горепосочения недвижим имот. В действителност
протоколът не бил подписан от членовете на съвета на директорите. В
съответствие с изявленията на явилите се пред нотариуса лица, свидетелката А.
съставила нотариален акт № 31, том I, рег.
№ 1975, нот. дело № 28/2006 г., съгласно който „А.Т.“
АД продало на подсъдимия З. недвижимия имот за сумата 251 500 лева.
На 23.05.2006 г. „А.Т.“
АД чрез свидетелката Д.Т. в качеството й на изпълнителен директор предявило иск
за установяване неистинността на горепосочения нотариален акт срещу подсъдимия З.
и положителен установителен иск за собственост върху процесния имот, въз основа
на които било образувано гр. дело № 11479/2006 г. на СРС, 48 състав. Исковата
молба била вписана по партида на имота. Подсъдимият З. бил призован за първото
по делото заседание на 04.12.2006 г. чрез публикация в неофициалния раздел на
ДВ, бр. 88/31.10.2006 г. На съдебно заседание на 08.02.2007 г. същият бил
представляван от адвокатите В.Т.и И. Б., които били упълномощени от него на
07.02.2007 г.
В началото на 2007 г.
свидетелят В.Д.видял надпис на горепосочения магазин, че същият се продава и се
свързал чрез посочения в надписа телефон с подсъдимия З.. Впоследствие двамата
се срещнали и подсъдимият З. му обяснил, че продава недвижимия имот за сумата
от 300 000 лева. Свидетелят Д. преценил, че цената е изгодна, поради което решил
да го закупи. На 05.02.2007 г. в гр. София, подсъдимият З. и свидетелят Д.
отишли в нотариалната кантора на нотариус Й.Л. с рег.
№ 263 в РНК, с район на действие Софийски районен съд.
Двамата сключили договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот, за
което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, том
I, рег. №
504, нот. дело № 58/2007 г. Преди подписване на договора
свидетелят Д. дал на подсъдимия З. в брой сумата от 300 000 лева, като
изявленията им за това били удостоверени в нотариалния акт.
На 02.04.2008 г.
свидетелката М.И.Е.изготвила договор за правна защита и съдействие и пълномощно,
по силата на които „А.Т.“ АД чрез свидетелката Д.Т. я упълномощило и натоварило
да подаде молба за заличаване на вписаната искова молба по гр. дело №
11479/2006 г. на СРС, 48 състав. Същата сторила това, тъй като нейният колега
адвокат В.Н. я помолил да поеме случая. Изготвените от нея договор и пълномощно
свидетелката Е. предала на лице представило се като В.И., който казал, че ще ги
занесе на изпълнителния директор на „А.Т.“ АД – Д.Т., за да ги подпише, след
което ще й ги върне. Това лице й оставило в оригинал съпроводително писмо и
определение от 11.02.2008 г. за прекратяване на гр. дело № 11479/2006 г. на
СРС, 48 състав и заличаване на вписаната искова молба.
На 03.04.2008 г.
неустановено по делото лице се явило в адвокатската кантора на свидетелката Е.
и оставило съставените от нея договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, на които било придаден вид, че са подписани от свидетелката Д.Т.
като представител на „А.Т.“ АД, което в действителност не било така, както и
удостоверение за актуално състояние на „А.Т.“ АД. През същия ден свидетелката Е.,
която била с убеждението, че е пълномощник на „А.Т.“ АД, подала молба до
службата по вписванията при СРС за заличаване на исковата молба по гр. дело №
11479/2006 г. на СРС, 48 състав. Към молбата били приложени оставените от
лицето, представило се като В.И., неистински официални документи –
съпроводително писмо и определение от 11.02.2008 г. за прекратяване на делото и
заличаване на вписаната искова молба, които не били подписани от лицата, посочени
в тях като техни автори, съответно свидетелите Ю.К.Т., съдебен секретар на 48
състав на СРС и Б. М.С.– съдия в СРС. В резултат на това вписаната искова молба
била заличена, а свидетелят Д. учредил договорна ипотека върху процесния имот.
С решение от
13.01.2009 г. по гр. дело № 11497/2006 г. на СРС, 48 състав, влязло в сила на
13.10.2010 г., предявените от „А.Т.“ АД
искове били уважени, като било признато по отношение на подсъдимия З., че
нотариален акт № 31, том I, рег. № 1975, нот. дело
№ 28/2006 г. на нотариусТ.А., вписана с рег.
№ 272 в РНК е неистински документ, тъй като не е
подписан от Д.П.Т. в качеството й на представител на „А.Т.“ АД. По отношение на
подсъдимия З. било признато и че „А.Т.“ АД е собственик на имота, предмет на
посочения нотариален акт, а същият бил отменен като неверен.
Изложената фактическа обстановка въззивният
съд прие за установена въз основа на същите доказателствени източници, които е
обсъждал и районният съд: гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля В.С.Д., А.Д.К., Д.П.Т., Ю.И.Г.,Т.А. А., Й.Х.Л., Ю.К.Т.
(включително по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 1, т. 2 от НПК), Л.С.М., М.И.Е.(включително
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Б. М.С., М.М.П., И.И.Г.,
И.Г. П., Л.Д.Д.(включително по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 1, т. 1 от НПК);
писмените доказателства и доказателствени средства – писмо изх. № 1662/30.03.2010
г., протокол за доброволно предаване от 26.06.2008
г. и приложените към него документи, заявления за БДС и снимки, пълномощно от
02.04.2008 г., договор за правна защита и съдействие серия А, №
0736159/02.04.2008 г., определение от 11.02.2008 г. по гр. дело № 11497/2006 г.
на СРС, 48 състав, удостоверение от 25.02.2008 г. по ф. дело № 467/1989 г. на СГС,
писмо до ръководителя на АВ по гр. дело № 11497/2006 г. на СРС, 48 състав,
молба до нотариус Й.Л., декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД от 05.02.2007 г.,
декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 05.02.2007 г., нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 60, том I,
рег. № 504, нот. дело № 58/2007 г., нотариален акт
№ 31, том I, рег. №
1975, нот. дело
№ 28/2006 г., декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП от
20.04.2006 г., протокол за доброволно предаване от 23.10.2006 г., декларация по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 20.04.2006 г., протокол за доброволно предаване от
16.07.2008 г. и документите към него,
договор за отдаване под наем на недвижим имот от 10.04.2002 г. и анекс от
31.03.2005 г. към него, справка за съдимост № 8257/29.04.2014 г., издадена от
Бюро съдимост на СРС (най-актуална по делото); както и изготвените в хода на досъдебното производство експертни
заключени на съдебно-графическа експертиза (л. 7-13, том 5 от ДП),
съдебно-графическа и техническа експертиза (л. 35-38, том 5 от ДП), съдебно-графическа
експертиза (л. 49-54, том 5 от ДП), съдебно-графическа и техническа експертиза
(л. 138-144, том 3 от ДП).
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. Фактическите му констатации са обосновани и почиват на
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло от въззивния състав. Правилна и обоснована е констатацията му
за еднопосочност на събраната доказателствена съвкупност. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Въпреки че
въззивната инстанция не е задължена да преповтаря изцяло доказателствения
анализ на контролирания съд, доколкото се съгласява със същия, то съдът в този
си състав намира за необходимо да анализира изцяло доказателствената съвкупност
с оглед потвърждаване или не на крайния извод за липса или не на доказаност на
повдигнатото обвинение.
На
първо място настоящата инстанция подложи на анализ показанията на свидетеля Д.
– страна по втората сделка по покупко-продажба, осъществена на 08.02.2007 г. По
повдигнатото обвинение свидетелят Д. се явява пострадало лице, тъй като платил
300 000 лева, за да придобие собствеността върху инкриминирания имот. В
същото време лицето не е конституирано като граждански ищец или частен
обвинител. Така посочената от обвинението претърпяна имуществена вреда би могла
да обуслови известна заинтересованост на свидетеля Д. при непосредствено
депозиране на неговите показания. Въпреки това настоящата инстанция не констатира
тенденциозност в обсъжданото гласно доказателствено средство. Напротив,
свидетелят е последователен, подробен и обективен относно обстоятелства, част
от предмета на доказване, а именно сключване на договора за покупко-продажба и
последващата договорна ипотека. В същото време непосредствено пред
контролирания съд свидетелят споделя, че през 2009 година подсъдимият е
възстановил изцяло платената от Д. сума в размер от 300 000 лева, което
допълнително затвърждава извода за липса на тенденциозност на показанията.
Обсъжданото гласно доказателствено средство разкрива устойчивост и правдивост и
при съпоставянето му с другите доказателства и доказателствени източници.
Същите се намират в пълно съответствие с приобщените по делото писмени
доказателства – молба до нотариус Й.Л., декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД от
05.02.2007 г., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 05.02.2007 г.,
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 60, том I, рег. №
504, нот. дело
№ 58/2007 г.; нотариален акт за договорна ипотека № 132, том I, рег. № 4255, нот.
дело № 128/2008. Описаните документи са предявени на свидетеля, който
потвърждава, че собственоръчно се е подписал на тях. На следващо място,
показанията на Д. намират доказателствена опора в тези на свидетеля Й.Л. –
нотариуса, при когото е изповядана сделката. Последният е незаинтересовано от
изхода на делото лице и дава обективна информация, касаеща сключения договор за
покупко-продажба. Съдът в този си състав се довери напълно на показанията му,
които се намират в единство с цялата доказателствена съвкупност по делото. Предвид
изложеното настоящата инстанция подобно на контролирания съд намира показанията
на Д. за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и кореспондиращи
със събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност. От обсъдените
гласни доказателствени източници по отделно и съвкупно с останалия
доказателствен материал се извличат еднопосочни доказателства, установяващи
сключването на инкриминираната покупко-продажба от 05.02.2007 г. между Д. и
подсъдимия З., последващите действия на Д. по ипотекиране на имота, както и
пълното възстановяване на платената от пострадалия сума.
Въззивният
съдебен състав напълно се солидаризира с преценката на показанията на
свидетелите Т., К. и Г.. Правилна
е констатацията, че същите са логически последователни, достатъчно подробни и
взаимодопълващи се относно факти и обстоятелства, относими към главния факт на
доказване. Съответстващи на изложеното от свидетелите са приобщените писмени
доказателства, както и заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство графически експертизи. Посочените свидетели са категорични, че не
те са подписали решение на съвета на директорите за продажба на инкриминирания
имот, представено по първата сделка с имота от 20.04.2006г. Твърдението им се подкрепя от изготвените
съдебно-графически експертизи. Вещите лица са категорични, че положените
подписи срещу имената на свидетелите Т., К. и Г. не са положени от тях. Предвид
еднопосочността и липсата на противоречие в посочените доказателства и
доказателствени средства обосновано първата инстанция е приела, че от тях по
един категоричен начин се установяват обстоятелствата относно сключване на
договора за покупко-продажба от 20.04.2006 г., липсата на валидно решение на
съвета на директорите за продажба на инкриминирания имот, както и предприетите
действия за защита на собствеността върху имота, след като през м. май 2006 г.
било установено, че са извършени неправомерни действия по прехвърляне на
собствеността на имота.
Във връзка със сключения договор за покупко-продажба от
20.04.2006 г. като свидетел е разпитан нотариусТ.А., при която е изповядана тази
сделка. Показанията ѝ са еднопосочни с останалия доказателствен материал
досежно обстоятелства свързани с посочената сделка. Същата потвърждава, че при
изповядването ѝ в нотариалната кантора се появила неустановена по делото
жена, представила се като изпълнителен директор на „А.Т.“ АД и представила лична карта с данните на свидетелката Т., но с
друга снимка. Последователна и описателна е А. и относно събитията, последващи
сделката, и начина, по който се е запознала с действителния изпълнителен директор
– свидетелката Т.. Настоящата инстанция не намира основания да се съмнява в
достоверността на обсъжданите гласни доказателствени средства, доколкото същите
са съответни на останалите доказателства по делото, поради което подобно на
контролирания съд им се довери напълно при формиране на фактическите си и
правни изводи.
Съответно и допълващо установеното от коментираните
гласни доказателствени средства обстоятелство, че свидетелката Т. не е
сключвала договор за покупко-продажба на инкриминирания имот, е заключението на
съдебно-графическата експертиза (л. 138-144, том 3 от ДП). Обект на изследване
са били 27 боря лични карти, открити и иззети при претърсване на жилище на Х.А.и
Н.А., находящо се в с. Карлуково, ул. „****“, необозначена с номер, сред които
и използваната от неустановеното лице лична карта с данните на свидетелката Т..
При осъществяване на процесуално-следственото действие са спазени императивните
процесуални изисквания за валидност на същото, като изготвения протокол съдържа
всички необходими реквизити, приобщен е на осн, чл. 283 от НПК от предходната
инстанция, поради което въззивният съд го цени като годно доказателствено
средство. Откритата лична карта съответства на представената от неустановеното
по делото лице пред свидетелката А.. Последната е направила ксерокопие на
представената лична карта, приложено по делото (л. 99, т. 8 от ДП). От така изложеното
следва единственият непротиворечив извод, че при покупко-продажбата от
20.04.2006 г. е използвана именно откритата при претърсването и изземването от
22.01.2008 г. лична карта. Вещото лице е категорично в заключението, че във
въпросния документ за самоличност са подменени номерата, персоналните данни и
снимките.
На следващо място, съдът кредитира показанията на
свидетелите М.П., Л.Д. и И.П., които взаимно се допълват и потвърждават по-горе
изложеното, а именно, че сделката за покупко-продажба на инкриминирания
недвижим имот е изповядана именно при свидетелката А.. Обсъжданите гласни
доказателствени средства са последователни, обективни, взаимно се допълват и
кореспондират с останалия доказателствен материал, като поради липса на спомени
първоинстанционният съд е приобщил показанията наП. и Д. от досъдебното
производство чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК. Разпитите, осъществени в период по-близък до инкриминираното деяние, отразяват
по-ясно, пълно и точно спомените на свидетелите, поради което съдът се довери
именно на тях, а и след прочитането им, свидетелите са потвърдили верността на
прочетеното им, като несъответствието с изложеното от тях в съдебно заседание
обосновават с изтеклото време, заличило част от спомените им за конкретни факти.
Свидетелят Д. е присъствал на сделката от 20.04.2006 г., потвърждавайки, че
неустановеното по делото лице се е представило като изпълнителен директор на „А.Т.“
АД, за което предоставила лична карта. Неговите показания са източник на преки
доказателства досежно обстоятелствата относно момента на сключване на сделката,
присъстващите лица и представените от тях документи. СвидетелкатаП. е
съдействала, за да бъде изповядана сделката при нотариус А., като преди това
също е видяла лицето, представило се като Д.Т.. В останалата част показанията
не съдържат съществена информация, относима към главния предмет на доказване.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил напълно
на показанията на свидетелитеГ., М. и С., които напълно отричат да са изготвили процесините съпротивително писмо и
определение от 11.02.2008 г. по гр. дело № 11497/2006 г. на СРС, 48 състав. Изложеното от тях намира пълна подкрепа в заключението
на тройната съдебно-графическата експертиза. Обект на изследване на
експертизата са били ксерокопие на определение от 11.02.2008 г. по гр. дело № 11497/2006 г.
на СРС, 48 състав и ксерокопие на писмо до ръководителя на Агенция по вписванията
с рег. № гр.д. 11497/2006 г. Вещите лица са установили, че в действителност подписите
за „съдия“ и върху отпечатък от правоъгълен печат с текст „определението е
влязло в сила“ не са положени от свидетелката С.. Експертизата е категорична,
че подписите, положени съответно върху отпечатък от правоъгълен печат с текст „вярно
с оригинала“ в изследваното определение и този, положен за „секретар“ в
ксерокопие на писмо до ръководителя на Агенция по вписванията с рег. № гр.д.
11497/2006 г. не са положени от свидетелката Г.. На следващо място, вещото лице
е установило, че отпечатъците от кръглия печат не са положени с печата на СРС,
ГО, 48 състав. От изложеното по един категоричен начин се установява, че процесиите
съпротивително писмо и определение от 11.02.2008 г. по гр. дело № 11497/2006 г.
на СРС, 48 състав, които са представени на свидетелката Е., за да бъде заличена
вписаната искова молба, са неистински документи. В същото време последната, извършвайки необходимите действия по
заличаването, е била със съзнанието, от една страна, че е събрала нужния
комплект от документи, а от друга – че е валидно упълномощена. Това е така, тъй
като са ѝ представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно,
съставени от Е. и подписани от нея в частта за „упълномощен“, на които е
придадено вид, че са подписани от Д.Т. като представител на „А.Т.“ АД, в частта
за „упълномощител“. По делото са приобщени ксерокопия на посочените пълномощно,
с което Д.Т. упълномощава М. Е. да извърши въпросното заличаване на вписаната
искова молба, както и договор за правна защита и съдействие, сключен между „А.Т.“
АД, представлявано от Д.Т., и адвокат М. Е.. Документи са били предмет на тройна съдебно-графическа
експертиза по отношение подписа, положен за „упълномощите“ в по-горе посоченото
пълномощно и този, положен за „клиент“ в договора за правна помощ. Вещите лица
са категорични, че изследваните подписи не са положени от свидетелката Т.. Вследствие
на изготвените неистински документи свидетелката Е. е била въведена в
заблуждение, че е налице основание за заличаване на вписана искова молба и тя е
валидно упълномощена да предприеме необходимите действия по заличаването.
По отношение показанията на И. Г. настоящата
инстанция намира, че същите не съдържат съществена информация досежено главния
предмет на доказване. От тях се установява единствено, че подсъдимият е взел
назаем от него 300 000 лева за закупуване на имот.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че показанията на свидетелката Ц.Н.(приобщени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК) не съдържат съществена
информация, необходима за разкрИ.е на обективната истина. Въззивният съд намира
като лишени от факти, относими към предмета на доказване и показанията на
свидетеля П. П.. Предвид изложеното посочените гласни доказателствени средства
не подлежат на анализ.
Разгледаните и обсъдени експертни заключения настоящата
инстанция намира за обективни, компетентни, пълни и ясни, относими към предмета
на доказване в настоящото производство, поради което ги кредитира изцяло. От
същите по един категоричен и непротиворечив начин се установява неистиността на
използваните документи, подробно описани в доказателствения анализ. От друга
страна, въззивният съд не намери основание да се съмнява в обективността,
безпристрастността и наличието специалните познания на експертите, поради което
счита за правилен извода на СРС да даде вяра в цялост на обсъдените заключения.
В
заключение настоящата инстанция намира доказателствената
съвкупност по делото недостатъчна, за да обезпечи единствен и непротиворечив
извод относно виновността на подсъдимия З. по повдигнатото му обвинение.
На база така
събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до
единствения правилен извод за недоказаност на обвинението по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК,
поради което и е оправдал подсъдимия. Правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, който намира за
установено от правна страна следното:
Престъплението
измама е резултатно престъпление, увреждащо обществените отношения, свързани с
правото на собственост. За да бъде осъществен съставът по чл. 209, ал. 1 от НК
е необходимо от обективна страна деецът да е извършил действия по възбуждане
и/или поддържане на заблуждение, в резултат на което жертвата да се разпореди
със свое имущество в полза на дееца или на трето лице. Възможно е при
осъществяване на наказателно-правната измама да бъдат използвани договорни
отношения като средство за въвеждане в заблуждение. В тези хипотези
специфичното е, че при още при сключване на договора деецът няма намерение да
осъществи поетите задължения, а чрез тях се цели единствено третото лице да бъде
мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане, с което да намали своите
активи. В този смисъл престъплението измама се характеризира с два предмета –
измаменото лице и ощетеното имущество. Изпълнителното деяние се изразява в
неправомерна дейност по въвеждане или поддържане на заблуждение, която формира
невярна представа у пострадалото лице относно факти от действителността. От
значение е и поведението на жертвата, която мотивирана от създадената невярна
представа, извършва акт на имуществено разпореждане с произтичащите от това
вредоносни последици. Деянието е довършено с настъпването на имотната вреда за
пострадалия.
От субективна
страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и специфична
користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента, а именно
деецът да предвижда, че в резултат на неговото въздействие върху измамения, е
създал/поддържал у него невярна представа за факти от обективната
действителност. Деецът трябва да съзнава, че в резултат на неговите неправомерни
действия жертвата ще извърши акт на имуществено разпореждане, с което ще бъде
ощетено нейното имущество.
В конкретния случай доказателствената съвкупност
по делото не може да обезпечи единствен и непротиворечив извод, че подсъдимият З. ***, с цел да
набави за себе си имотна облага при сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот – нотариален акт № 60, том I, per. № 504, нот. дело № 58/2007 г. по
описа на нотариус Й.Л., вписан под рег. № 263 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, като
продавач, от една страна, е възбудил у купувача В.С.Д., от друга, заблуждение,
че ще му прехвърли правно валидно собствеността върху недвижим имот,
представляващ магазин, находящ, се в гр. София, м. „*********разположен на
партерния етаж, със застроена площ 131,10 кв.м., състоящ се от търговско
помещение, склад, хладилна камера, агрегат и санитарен възел, с вътрешно
стълбище към сутерена на магазина, заедно със сутерен, със застроена площ от
54,70 кв.м., при съседи: бул. „Витоша”, от двете страни магазинни помещения
(магазин за мебели и аптека), жилищна част и двор на етажна собственост, заедно
с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, в резултат на което причинил на купувача В.С.Д. имотна
вреда в размер на 300 000 лева, представляващи платената цена по сделката, като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, с
оглед начина на нейното извършване и размера на причинената имотна вреда – престъпление
по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК.
В действителност по делото по един категоричен и безпротиворечив начин се
доказва, че подсъдимият е сключил договор за покупко-продажба на инкриминирания
имот със свидетеля Д.. За да бъде осъществен състава на измамата обаче е необходимо
подсъдимият да е въвел в заблуждение свидетеля Д., че ще му прехвърли
собствеността върху инкриминирания имот. От събрания доказателствен материал не
може да бъде установено по безспорен начин, че подсъдимият е знаел, че е
придобил процесния имот от несобственик, поради което и самият той не може да
прехвърли валидно собствеността върху същия. Настоящия съдебен състав не
споделя извода на контролирания съд, че към датата на продажбата, подсъдимият е
знаел за заведеното срещу него гражданско делото. Посоченото обстоятелство не
може да бъде установено от доказателствата по делото по категоричен и
еднозначен начин. За първото съдебно заседание по гражданско дело № 11497/2006
г., което е било насрочено за 04.12.2006 г., подсъдимият е бил призован чрез
публикация в неофициалния раздел на държавен вестник. На посоченото съдебно
заседание подсъдимият не се е явил, нито е упълномощил процесуални
представители. Делото е било отложено, за да бъде назначен особен представител
и е било насрочено за 08.02.2007 г. На 07.02.2007 г. подсъдимият упълномощил
адвокати, които да го представляват по образуваното срещу него гражданско дело.
При така развилата се процедура по призоваване по гражданското дело не може да
се установи с точност кога подсъдимият е разбрал за предмета на делото и че е
ответник по същото. Липсват доказателства, които да обезпечат единствения и
непротиворечив извод, че към 05.02.2007 г. той вече е бил научил за гражданското
делото, с което се оспорва неговата собственост върху инкриминирания имот.
Подобен извод почива на предположения, каквито в настоящото производство са
недопустими.
На
следващо място, доказателствената съвкупност по делото е недостатъчна, за да се
установи, дали подсъдимият и неустановеното по делото лице, представило се като
изпълнителен директор на „А.Т.“ АД, са се познавали преди сключената сделка и
са действали в условията на предварителна уговорка. Подобен доказателствен
дефицит, непреодолян в хода на досъдебната и съдебната фаза въпреки събраните
възможни, достъпни и относими доказателства, поставя в невъзможност инстанциите
по фактите да достигнат до еднозначен извод, че подсъдимият З., сключвайки
договора за покупко-продажба на 20.04.2006 г., е осъзнавал нищожността на
сделката, тъй като се е договорил с несобственик. Следователно твърденията
относно доказано знание на подсъдимия, че не е собственик на процесния имот и изначално
не е можел да прехвърли собствеността върху същия, лежат върху предположения.
Невъзможността да се докаже посоченото обстоятелство внася основателни съмнения
в обвинителната теза, че подсъдимият З., сключвайки договора за
покупко-продажба със свидетеля Д., умишлено е въвел в заблуждение същия, тъй
като изначално не е могъл да прехвърли собствеността и е знаел това.
На
следващо място, настоящата инстанция намира обвинението за разколебано и с
оглед показанията на свидетеля Д., който споделя, че през 2009 г. подсъдимият З.
се е свързал с него и му е върнал парите, които той бил заплатил за имота. Подобни
действия от страна на подсъдимия, сведения за които носят ценените с доверие в
цялост показания на свидетеля Д., поставят под съмнение наличието на специалната
користна цел при сключване на инкриминираната сделка. В действителност е
възможно З. да е върнал парите, след като е разпитан като свидетел в хода на
досъдебното производство, възможна е и хипотеза, при която подсъдимият е възстановил
заплатената от Д. сума, след като е разбрал за заведеното гражданско дело. Различните възможни версии
относно подбудите на З., мотивирали го да върне инкриминираната сума в размер
от 300 000 лева, за които по делото не се съдържат категорични
доказателства, сериозно разколебават извода за наличието на специалната цел –
да набави имотна облага за себе си или за другиго при сключване на договора.
Невъзможността да се докаже субективната страна на престъплението по чл.
209, ал. 1 НК води до несъставомерност на деянието, вменено във вина на
подсъдимия, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд го
е признал за невиновен.
По изложените
съображения протестът на прокурора при СРП неподдържан, но неоттеглен от
прокурора при СГП, следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и
неподкрепен от събраната по делото доказателствена съвкупност. Осъдителна
присъда трябва да почива на категорични, непротиворечиви доказателства, които
без съмнение доказват осъщественото изпълнително деяние, авторството на
деянието и вината на предаденото на съд лице. Тежестта за доказване лежи върху
държавното обвинение, което в настоящият случай не успяло да наведе убедителни
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Липсата на такива обуславя по
аргумент от противното на осн. чл. 303, ал. 2 НПК постановяване на оправдателна
присъда.
Предвид изхода
от делото, законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК, разноските по делото
са възложени в тежест на държавата.
Въз основа на
изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест – да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.
Така мотивиран
и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от
16.09.2014г., постановена по НОХД №22575/2011г., СРС, НО, 13-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.