О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 139 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от С.И.Н. срещу заповед № 8912/26.11.19г. за изпълнение на парично задължение,
постановено по ч.гр.д. №19047 по описа за 2019 година на ВРС, 42 състав в
частта на присъдените разноски.
В частната жалба се твърди, че размерът
на присъденото адв.възнаграждение е прекомерно завишен, и неотговаря на изискванията
за изчисляването му съобразно Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на
адв.възнаграждения. Счита , че §2 на посочената наредба не следва да намира
приложение, тъй като между юрисконсулта и дружеството не се сключвал отделен
договор , както и че ю.к.възнаграждение не се изплащало пряко на пълномощника.
Предвид това моли да бъде намален размера на присъдените разноски за
ю.к.възнаграждение до минималния в Наредбата.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за
неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява процесуално допустима. С подаденото по делото
възражение по чл.414 ГПК длъжникът е оспорил заповедта единствено в частта за
разноските, като с оглед дадените му указания е депозирал и нарочна частна
жалба в този смисъл. Доколкото не е подадено възражение срещу заповедта в
останалата й част, то са налице предпоставките за разглеждане на частната
жалба.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 19047/2019г. на Варненски
районен съд, и е издадена заповед № 8912/26.11.19г. за изпълнение на парично
задължение, с която е осъден длъжникът С.И.Н. от гр.Варна, да заплати на
кредитора ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 971,28лева главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 20.11.2019г., както и направените по делото разноски в
размер на 25лв, представляващи внесена д.т. и 360лв –адв.възнаграждение. Видно от материалите по
делото заявителят е направил разноски за
д.т. в размер на 25лв, както и същият е бил представляван в производството от
надлежно упълномощен адвокат, като със заявлението е предендиран размер на
адв.възнаграждение от 360лв с ДДС, който е уважен от ВРС с издадената заповед
за изпълнение.
Възражението за прекомерност на така
присъдената сума за разноски за адв.възнаграждение настоящият състав намира за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК , намираща приложение и
в заповедното производството по гл.37 от ГПК, на репариране подлежат заплатените
от заявителя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат
съразмерно с уважената част от иска. Безспорно се установява, че заявлението е
уважено изцяло, поради което и правилно първоинстанционния съд е присъдил в
цялост заплатената от заявителя д.т. за производството. Доколкото се установява
факта на осъществено процесуално представителство от адвокат в процесния
случай, както и наличието на обективирано в заявлението искане за присъждане на
разноски за същото, то настоящият състав намира, че са налице основанията за
присъждането на адв.възнаграждение по см. на
чл.78, ал.1 ГПК. Съобразно заявения материален интерес (971,28лева)
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.7
във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 300лева. По силата на §2а от Наредбата
върху него е начислено и ДДС /60лв/, което се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Следователно претендираното и присъдено по
обжалваната заповед адв.възнаграждение е в минималния предвиден размер. С оглед
на това същото не се явява прекомерно завишено, поради което и не са налице
основанията за неговото ревизиране чрез намаляването му основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения съставът на
въззивния съд намира, че обжалваната заповед за изпълнение в частта й, с която са
определени разноски в заповедното производство следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
заповед № 8912/26.11.19г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ,
издадена по ч.гр.д. №19047 по описа за 2019 година на ВРС, 42 състав, в частта,
в която е осъден длъжникът С.И.Н. от гр.Варна, да заплати на кредитора ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на
25лв-д.т. и 360лв –адв.възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: