РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 02.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ-ти
състав в публичното заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Иляна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1104 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искове от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК …….. с адрес: *** представлявано от изпълнителния директор – Г.Б.
чрез пълномощника си ю.к. Звезданова против „Е.Б.“ ООД с ЕИК ********* с адрес: *** представлявано от В. Д.Б..
В исковата молба се твърди, че
ответника има качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на § 1, т.43 от ДР на Закона за енергетиката, за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.51Е, вх.А, ателие 3А, като между
страните не е подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки
отправена покана до „Е.Б.“ ООД. Сочи се, че за ответника като потребител на
топлинна енергия за периода от м.11.2013 г. до м.12.2014 г., важат действащото
през процесния период законодателство в областта на енергетиката, като
продажбата на топлинна енергия се осъществява от топлопреносното предприятие
въз основа на писмени договори при общи условия. Излагат се доводи, че общите
условия регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
дружеството, като права и задължения на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
изпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния период са били в сила
общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на
ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като
същите са в сила от датата на решението. Твърди, че ответника като потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на чл.40, ал.1 от ОУ е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. Твърди, че за периода от м.11.2013 г. до м.12.2014 г. „Е.Б.“ ООД не е
заплащал дължимите суми за ползваната топлинна енергия в размер на 2596.09 лв.
главница и 245.09 лв. законна лихва за забава за периода от 31.12.2013 г. до
28.10.2016 г., като с изтичане на последния ден от срока ответникът е изпаднал
в забава за сумата по фактура. Излага доводи, че ответника не е подавал
възражения относно стойността на начислената му ТЕ, каквато възможност е имал.
Поради това счита, че ответника се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването.
Сочи, че въз основа на чл.139 от
ЗЕ, разпределението на топлинна енергия от потребителите се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ, като съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите
за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т.с.“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването.
Твърди, че процесните суми били предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. № 65376/2016 г. на СРС.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.Б.“ ООД да заплати
на ищцовото дружество сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
2841.18 лв., от които главница в размер на 2596.09 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2013 г. – м.12.2014
г.; 245.09 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.12.2013 г. до
28.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане
на сумите, както и да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба е направено
искане на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на
ищеца, да бъде привлечена фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия на процесния имот – „Т.с.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***.
В срока за отговор, ответника „Е.Б.“ ООД са депозирали отговор на исковата молба, като са
оспорили предявения иск по основание и размер, като е заявено, че иска е
предявен срещу нелегитимиран ответник. Изразява се становище, че иска следва да
бъде предявен против лице, потребител на топлинна енергия, което е задължено да
заплаща предоставени от ищеца услуги. Твърди се, че „Е.Б.“ ООД няма качеството
на потребител на топлинна енергия, като е недоказан и правният интерес от
предявяване на иска, поради това, че от една страна е предявен иск за
неоснователно обогатяване, а от друга – установителен иск по чл.422 от ГПК.
Счита, че не може да се направи извод за допустимост на претенцията, тъй като
за допустимостта на производството съдът прави проверка въз основа на
твърденията на ищеца, които счита за неясни и противоречиви. По отношение
основателността на иска в отговора е заявено становище за отхвърляне на
предявения иск, като неоснователен, тъй като реална доставка на твърдяното от
ищеца количество топлинна енергия не е извършвана от ищцовото дружество, като
ответникът не се явява потребител на ТЕ и липсва основание същият да дължи
такса за извършване на дялово разпределение, поради което и не може да се
приеме, че дължи или се е обогатил със стойността и. Излага доводи и за неоснователност
на акцесорните претенции – за мораторно обезщетение върху цената на топлинна
енергия и таксата за дялово разпределение, поради което твърди, че исковете
следва да се отхвърлят. Прави възражение за изтекла 3 годишна погасителна
давност по чл.11, б.“в“ от ЗЗД по отношение процесните суми.
С определение от 11.12.2017 г.
съдът е конституирал „Т.с.“ ЕООД в качеството му на трето лице – помагач на
страната на ищеца.
В съдебно заседание ищецът
„Топлофикация - София“ ЕАД, редовно призован, представител не изпраща.
В съдебно заседание ответникът „Е.Б.“
ООД представител не изпращат.
Третото лице – помагач – „Т.с.“
ЕООД, не изпраща представител в съдебно заседание.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
На 16.11.2016 г. ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия е подало до Софийски районен съд заявление с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника „Е.Б.“
ООД за дължими суми, в размер на 2596.09 лева,
представляваща главница за ползвана от ответника топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Т., ж.к. „Г.Д.“, бл. .-., вх…, ателие .. за периода
от м. 11.2013 г. до м.12.2014 г., сумата в размер на 245.09 лева, представляваща лихва за периода от 31.12.2013
г. до 28.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски. Въз основа на
заявлението било образувано ч. гр. д. № 65376/2016 г. на СРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.01.2017 г. против длъжника и настоящ ответник.
Препис
от заповедта е връчен на служител при ответника на 07.02.2017 г., видно от
съобщението приложено по ч.гр.д. № 65376/2017 г. на СРС.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 16.02.2017 г. от “Е.Б.” ООД е входирано
възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят „Т.С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск пред СРС, по който е образувано
гр.д. № 20494/2017 г. на СРС, като в срока за отговор ответника е направил
възражение за местна подсъдност и делото е препратено по компетентност на РдРС,
като в РдРС е образувано настоящето дело.
От приложения по
делото учредителен акт на „Е.Б.“
ООД, се установява, че процесният имот е включен като апортна
вноска в капитала на дружеството, който имот е отчужден от дружеството с нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело
№ ../2015 г. по описа на нотариус А. Ч., с район на действие РС – София, от който е видно, че
на 18.03.2015
г. „Е.Б.“ ООД е продал на „ВС И.И Ф.“ ООД недвижими имоти, находящи се в гр. София, общ.
Триадица, ЖК „Г.Д.“, бл. .-., с входове „.“ и „.“, жилищна сграда „А.“, между които е и процесния имот.
По делото са представени,
приети и неоспорени
от страните и: Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от “Топлофикация София” АД на потребители в гр. София; договор У-№ 32 от
14.03.2012 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, по чл.139а, ал.2 от Закона за енергетиката; писмо от „Т.С.“ ЕАД до „Е.Б.“ ООД, съдържащо в себе си
покана до ответното дружество за сключване на договор във връзка с продажба на топлинна енергия за небитови нужди, което
не е получено от ответната страна; списък на потребителите на топлинна енергия на адрес:
ж.к. “Г.Д.“, бл…, вх… и ..; заявление от етажна собственост на адрес: гр.
София, ж.к. “Г.Д.” № ., вх.. и . протокол № 1 от 29.02.2012 г. от общо
събрание на собствениците в сграда –
етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к. “Г.Д.” № ., вх.. и . с приложен
списък към протокол № 1 от 28.02.2012 г.; договор № 272/01.06.2011 г. за
доставка и монтаж на уреди и извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в съответствие с общите условия на договорите между “Т.С.” ЕАД
и търговец по смисъла на ЗЕ; декларация от Б.М., в качеството и на
домоуправител на Етажната собственост на жилищна сграда „А.“, състояща се от
два входа от 17.10.2011 г.; протокол от 30.05.2011 г. от общо събрание на собствениците
на имоти от жилищна сграда , находяща се в гр. София, ж.к. “Г.Д.”, бл…, с
приложен към него разписен лист на собствениците, присъствали на Общо събрание
на жилищна резиденция Анастасия; извлечение за дължими суми на абонатен №
428784 към 28.10.2016 г. и акт за разпределяне на кубатурата в жилищна сграда.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява,
че отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са
нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като разликата в
показанията на общия топломер и приспаднатите технологични разходи определят
нетната топлоенергия, която е разпределяна ежемесечно от фирма за дялово разпределение между потребителите в сградата – етажна
собственост. Вещото лице сочи, че начислените суми
за разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София. Вещото лице е посочило, че в
имота на ответника има монтирани, свързани към сградната инсталация и работещи
отоплителни тела, като топлоенергията отдадена от тях, след отчете период
01.05.2013 г. – 31.05.2014 г. е отчетена в приета мерна единица Kwh, от монтиран в процесния имот –
един брой индивидуален (апартаментен) топломер № 244 234 96, а след
отчетен период 01.06.2014 г. – 30.04.2015 г., поради повреден топломер,
показанието на апартаментния топломер е определено и по изчислителен път,
съгласно нормативната база. От представените на вещото лице отчетни карти,
вещото лице е установило, че след отчетните периоди на 29.05.2014 г. и
22.05.2015 г. в имота на абоната по партида е осигурен достъп за отчет на индивидуалния
топломер, което е потвърдено с подпис на представител на имота, с отчетени от служител
на ФДР показания само на 29.05.2014 г. 42 064 Kwh. Така отчетеното актуално
показание е потвърдено с подпис на представител на имота. Показанието отчетено
от индивидуалния апартаментен топломер отразено в отчетната карта и това в
изравнителната сметка са идентични. При отчитане на апартаментния топломер след
отчетен период 01.06.2014 г. – 30.04.2015 г., на 25.05.2015 г. е констатирано,
че той е повреден, поради което на абоната е връчено уведомително писмо, за
привеждането му в тримесечен срок в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията на Наредбата за топлоснабдяване. Вещото лице е установило, че този
отчетен период ФДР е процедирала в съответствие с т.7.3.3 от Приложението към
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334, като е начислила топлоенергия, отдадена от
отоплителните тела в имота, с взети предвид отчетената топлоенергия от
предходния отчетен период и отоплителните денградуси от предходния и текущия
отчетен период, съответно 2 693.45 и 2 704.82, като чрез
преизчисление на изравнителните сметки, съобразно отчетените показания от
индивидуалния топломер 42 064 Kwh за първия отчетен период, начислените показания за
втория отчетен период 53 974 Kwh и разликата Нов отчет/Стар отчет е определен разходът на
топлоенергия за отопление „имот“ въз основа, на който са начислени
съответстващи суми. Вещото лице е установило, че в общите части на СЕС им
свързани към сградната инсталация и работещи отоплителни тела, като
топлоенергията отдадена от тях, след отчетните периоди е отчитана в приетата
мерна единица Kwh от
монтирани на отоплителните тела топломери. Топлоенергията отчитана от ОЧ в СЕС
е разпределяна на отделните имоти, пропорционално на отопляемия обем на всеки един
имот от СЕС, който съгласно акт за разпределение на кубатурата в СЕС е 352
куб.м. Вещото лице е установило, че имотът на ответника по време на процесния
период е свързан към СИ за БГВ. Вещото лице е изчислило, че задължението на
ответника за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния период е в
размер на 2596.07 лева.
По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се
установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо, и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период, като дължимите суми за периода
м.11.2013 г. до м.12.2014 г. е в размер на 2596.07 лева, а законната лихва за забава за периода от 31.12.2013 г. до 28.10.2016 г. е в размер на 245.09
лева.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № 65376/2016 г. на
СРС, както и от приетите по делото съдебно – техническа и съдебно –
икономическа експертизи.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Съдът е
сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от
предявяването на иска – за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като последният е
възразил срещу нея в предвидения от закона срок.
Разгледан
по същество искът е основателен по следните съображения:
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия през процесния период, се регулират със Закона за енергетиката. Според
нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
В
конкретния случай, ответникът е юридическо лице - дружество с ограничена
отговорност. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за небитови нужди. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи
към процесния период. Между страните не се спори, че договор между тях не е
сключен. Независимо от това, подаването на молба за откриване на партида не
поражда облигационно правоотношение и не може да замести писмения договор, с
оглед на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа
на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 от ЗЗД (в
този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по
описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016
г. по описа на СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване
на последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото
страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на
имота ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество,
без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание
за това.
Елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване на получателя,
обедняване на другата страна и това да е без правно основание, т. е.
разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая
липсата на договор е липса на основание за получаването на топлинна енергия.
Като не я е заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
От представения по делото
учредителен акт на „Е.Б.“ ООД, както и от служебна справка на съда в Търговския
регистър се установява, че процесният имот е бил предмет на непарична вноска в
капитала на дружеството, вписана в Търговския регистър през 2012 г. Дружеството
придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването
му - т. е. когато бъде вписано в Търговския регистър по аргумент от чл. 73, ал.
4 ТЗ, в случай че непаричната вноска се извършва към момента на учредяване на
дружеството, респ. от вписване в Търговския регистър на увеличението на
капитала с непарична вноска, когато последната се извършва след учредяване на
дружеството, както в случая. Вписването в Търговския регистър има конститутивен
ефект, поради което съдът намира, че по делото се установява, че ответното
дружество е собственик на процесния имот.
От заключението по
допуснатата съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно дадено, се установява,
че процесният имот е топлофициран, а
размерът на задължението на ответника за процесния период за ползвана топлинна
енергия възлиза на 2596.07 лева. Вещото лице изрично посочва, че
отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са
нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като разликата в
показанията на общия топломер и приспаднатите технологични разходи определят
нетната топлоенергия, която е разпределяна ежемесечно от фирма за дялово разпределение между потребителите в сградата – етажна
собственост, а също, че начислените суми за разпределената топлоенергия са в
съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията
за потребителите в гр. София.
От заключението по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно дадено, се установява,
че за процесния период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия
за имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Г.Д.“, бл.., вх.., ателие .., е както следва: главница в размер на 2596.07 лева и лихва за забава на месечните плащания за
периода от 31.12.2013
г. до 28.10.2016
г. в размер на 245.09 лева.
Предвид заключението по
допуснатите експертизи съдът приема за доказано по делото, че ответникът дължи
сумата от 2596.07 лева – главница за периода м.11.2013 г. до м.12.2014 г., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 245.09 лева, начислена за периода от 31.12.2013 г. до 28.10.2016 г.
Съдът намира, че се
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и
плащане.
По възражението на ответника за погасени по давност суми по отношение дължимостта на процесното вземане:
В отговора на
исковата молба ответникът се е позовал на изтекла 3-годишна погасителна давност
по отношение на вземанията за главница и лихва, поради което съдът дължи
произнасяне по така релевираното възражение. Имайки предвид, че исковата
претенция е за периода м.11.2013 г. до м.12.2014 г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено н 16.11.2016 г. и съответно от тогава е
прекъсната давността, то следва извод, че по давност няма погасено вземане,
поради което направеното в тази връзка възражение е неоснователно.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и
в исковото производство.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от
исковете.
Съдът констатира,
че към момента на постановяване на решението по настоящото дело в сила е била
изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), според
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими
на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното,
съдът като съобрази, че от една страна делото е с малък материален интерес, а
от друга - извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се
състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба по
множество еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и
обстоятелството, че упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в нито едно от
проведените открити съдебни заседания, намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
150.00 лева, от които: 50.00 лева - за заповедното производство и 100.00 лева -
за исковото производство, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество общо сума в размер на 150 лева. Към така определеното
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца
държавна такса в заповедното и исковото производство, както и депозит за вещи
лица в общ размер на – 428.84 лева.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
Приема за установено, че „Е.Б.“ ООД с
ЕИК … с адрес: *** представлявано от В.Д. Б.
дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес: *** представлявано от
изпълнителния директор – Г.Б. от сумата от 2596.07 (две хиляди петстотин
деветдесет и шест лева и седем стотинки) лева, представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Г.Д.“, бл.., вх.., ателие . за периода от м.11.2013 г. до
м.12.2014 г., както и сумата от 245.09 (двеста четиридесет и пет лева и
девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 31.12.2013 г. до 28.10.2016 г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.11.2016 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ООД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Топлофикация
– София“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 578.04
(петстотин седемдесет и осем лева и четири стотинки) лева – направени разноски
в заповедното и настоящето дело.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД– трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./