№ 8
гр. К. , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина А. Кашикова Иванова Въззивно
частно гражданско дело № 20215100500071 по описа за 2021 година
С Решение № 8/22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 751/2020 г. по описа
на Районен съд – К. е разрешено издаване на документ за самоличност -
паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете Н. Ю.Ф., по заявление,
подадено само от майка му М. Н. П., без да се иска писменото съгласие за
това на бащата Ю. П. Ф.. Разрешено е детето Н. Ю.Ф., родено на *г., да
напуска пределите на Р.Б. и да пътува до държави - членки на ЕС и Р.Т., както
и до САЩ, с право да преминава през трети държави при пътувания до САЩ,
само със съгласието на неговата майка М. Н. П. и с майка си, без да се иска
писменото съгласие на бащата Ю. П. Ф. за срок от пет години и без
ограничение в броя на пътуванията, но за не повече от 45 /четиридесет и пет/
дни годишно, които не съвпадат с периода от време през лятото на годината/
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката/, определен на бащата със
съдебен акт за осъществяване на лични отношения с детето, като е отхвърлен
иска по чл.127а, ал.2 от СК в останалата му част. С решението е отказано
допускане на предварително изпълнение на решението в частта, с която искът
е уважен. В полза на ищцата са присъдени разноски.
Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от М.
Н. П. чрез представителя й по пълномощие. Решението се обжалва в частта, с
1
която е отказано допускане на предварително изпълнение на решението в
частта, с която искът е уважен, като неправилно и необосновано. Излагат се
съображения. Моли се да бъде отменено в обжалваната част, вместо което се
постанови решение по същество, с което да се допусне предварително
изпълнение на решението. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът Ю. П. Ф. чрез представител по пълномощие е подал
отговор на частната жалба, с която същата се оспорва като неоснователна.
Решението в обжалваната му част се счита за правилно, обосновано и
законосъобразно. Моли се да се остави без уважение частната жалба.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд, като извърши проверка на обжалваното решение при и
по повод подадената жалба, приема за установено:
При извършената служебно проверка съгласно чл. 269 ГПК на
първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и е допустимо в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане е иск по чл.127а, ал.2 СК от родител – майка
на малолетно дете, за заместване съгласието на ответника – баща за издаване
на паспорт и за пътуване на детето в чужбина.
Безспорно е по делото, че детето Н. Ю.Ф. е родено на *г. от родители -
страните в настоящето производство, с които е живяло в гр.С до раздялата им
през м.Ф. *г., след което през *г. майката заедно с детето се премества да
живее в гр.К. при родителите си. Безспорно е обстоятелство, че паспортът на
детето Н. Ю.Ф., издаден на *. от МВР- С., е с изтекъл срок на валидност на *г.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата има сестра
П.П., която със семейството си - съпруг Н.Й.К. и трите си деца, живее в САЩ,
И., Е.Г.В. (Ч.). На 26.04.2017г. П.П. и съпругът й отправят покана до ищеца и
детето Н. да посетят САЩ като туристи, да отседнат в дома им на посочения
в поканата адрес и да останат за период до три седмици. В поканата сочат, че
по време на престоя ще посетят различни туристически обекти в И. и ще се
възползват от възможността да опознаят и почувстват западната култура, ще
се срещнат с различни хора и ще опитат различни непознати видове храни, за
което ще поемат всички финансови разноски по време на престоя на
поканените, като лично ще гарантират, че те ще отпътуват от САЩ преди
2
края на разрешения им престой. Въз основа на поканата е издадена виза на
детето Н. Ю.Ф. от посолството на САЩ в гр.С, за периода *г. до *г. Визата е
анулирана на *г. според писмо на генералния консул на Посолство на САЩ
С., Б., до ответника Ю.Ф.. От писмото се установява, че Ю.Ф. е направил
запитване относно кандидатстване за виза за САЩ на сина си Н. Ф., по време
на интервюто, за която майката, кандидатстваща за виза заедно с детето, не е
представила декларация от Ю.Ф. за пътуване на детето в чужбина. Посочено
е, че последвалият отказ на издадената виза е на основание чл.214 /б/ от
Закона за имиграция и натурализация на САЩ, защото кандидатът не е успял
да убеди консула, че целта на пътуването отговаря на категорията
неимигрантска виза, за която кандидатства, или че не е успял да отговори на
изискванията за типа виза, за която кандидатства, като отказът не е постоянен
и при съществена промяна може да бъде взето друго решение.
Въз основа на тези данни по делото и останалите събрани по делото
доказателства, първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.
127а, ал. 2 СК, като е разрешил издаване на документ за самоличност -
паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете Н. Ю.Ф., по заявление,
подадено само от майка му М. Н. П., без да се иска писменото съгласие за
това на бащата Ю. П. Ф.; разрешил е е детето Н. Ю.Ф., родено на *г., да
напуска пределите на Р.Б. и да пътува до държави - членки на ЕС и Р.Т., както
и до САЩ, с право да преминава през трети държави при пътувания до САЩ,
само със съгласието на неговата майка М. Н. П. и с майка си, без да се иска
писменото съгласие на бащата Ю. П. Ф. за срок от пет години и без
ограничение в броя на пътуванията, но за не повече от 45 /четиридесет и пет/
дни годишно, които не съвпадат с периода от време през лятото на годината/
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката/, определен на бащата със
съдебен акт за осъществяване на лични отношения с детето, като е отхвърлил
иска по чл.127а, ал.2 от СК в останалата му част. Така постановеното решение
се обжалва само в частта, с която е отказано да се допусне предварителното
му изпълнение в частта, с която искът е уважен. За да откаже предварително
изпълнение на решението първоинстанционният съд е приел, че обявената в
страната епидемична обстановка и рестрикциите в контекста на общите
европейски мерки срещу Ковид-19 и в световен мащаб, както и липсата на
неотложна нужда детето да пътува, обуславят неоснователност на искането на
ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението. Този извод
на първоинстанционния съд настоящата въззивна инстанция намира за
правилен и обоснован, и съответстващ на интереса на детето, като следва да
бъде допълнен със следните съображения: предварителното изпълнение на
решението, постановено по спор при разногласие между родители за
пътуване на дете в чужбина, включително и за такова, което замества
3
съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува в чужбина съгласно
чл. 127а, ал. 4 СК става по преценка на съда, конкретно във всеки случай, при
съблюдаване интереса на детето и при излагане на мотиви за решението. В
производството по делото, от ищеца не се излагат доводи и не се сочат
обстоятелства, обосноваващи необходимостта от предварително изпълнение
на решението, както и не се представят каквито и да е доказателства, които да
изведат извод от такава необходимост, напр. за обучение, за лечение,
изпълнение на някакви ангажименти, обвързани с краен срок и др. подобни.
От събраната доказателствена съвкупност се установява, че пътуването в
чужбина така, както е разрешено от първоинстанционния съд, с крайна
дестинация САЩ, И. - Ч., е с туристическа цел, за гостуване на близки
родственици на детето и почивка, което от своя страна не обосновава спешна
или неотложна негова нужда да пътува, респ. интересът на детето няма да
пострада с недопускане на предварително изпълнение на решението, с което е
разрешено пътуването. Наред с това, обстоятелството, че
първоинстанционното решение не е обжалвано от настоящия жалбодател в
отхвърлителната му част, както и от насрещната страна – другия родител,
респ. решението е влязло в сила в необжалваните му части означава, че
производството по делото приключва, респ. изпълнението на постановеното
решение не е обвързано и няма да се забави във времето с оглед касационно
обжалване, което потвърждава извода за липса на необходимост от допускане
на предварителното му изпълнение. В обобщение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 СК няма императивен характер, като
допускането на предварително изпълнение се извършва по преценка на съда с
оглед наличието на конкретни и специфични обстоятелства, каквито в
конкретния случай липсват. Ето защо обсъденото дотук налага крайния извод,
до който е достигнал и първоинстнционният съд, че не се налага в случая да
се допусне предварително изпълнение на постановеното от този съд решение.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да се потвърди
като правилно.
При този изход на делото, на ответника по жалбата се следват
направените в това производство разноски в размер на 300 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от * г., които следва да се възложат в тежест на
жалбодателя.
Водим от изложеното, въззивният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 8/22.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 751/2020 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с която е
отказано да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с
която предявеният иск по чл. 127а, ал. 2 СК е уважен.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, от гр. К., със съдебен адрес: гр.
К., ул. „Б.“ № * да заплати на Ю. П. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., бул. „Д.“ № * вх. *, ет.*, ап.* направените във въззивното производство
разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от * г.
Решението е не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5