Р Е Ш Е Н И Е
№78 10.05.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На петнадесети март
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от
съдия Й.Майска
Гражданско
дело № 903 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е прието по
подсъдност от РС-Бургас.
Образувано е по повод исковата
молба на Р.К.К. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.********************,
заявена чрез пълномощника му адв.З.К. ***, съдебен адрес:*** против П.В.Г. с
ЕГН-********** ***.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 900лв.,
представляващи продажната цена на куче порода „Померан“, алтернативно да върне
кучето. Твърди се че между страните е постигната устна договореност ищецът да
продаде, а ответникът да закупи едно куче порода „Померан“ срещу заплащане на
сумата от 900лв. на 01.06.2016г.. Ищецът предал на ответника кучето заедно с
паспорта му, но ответникът отлагал заплащането с различни мотиви и така и не
заплатил продажната цена. Претендират се и съдебни разноски. Представят се
писмени доказателства. Сочат се гласни доказателства-двама свидетели, с
показанията на които ищецът сочи че ще установява преговорите, сключването на
договора за продажба на кучето и предаването му във владение на ответника.
При така заявените фактически
обстоятелства, съдът приема, че е предявена претенция по чл.183, вр.чл.200,
ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, при условията на алтернативност е предявена
претенция за връщане на веща по чл.108 ЗС.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от
ответната страна, с който се моли така предявената претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Оспорва се твърдението в исковата молба, че е имало
уговорка за заплащане на кучето. Излага се насрещно твърдение, че по повод
смъртта на неговото собствено куче, съпругата на ищеца е предложила на
ответника да му подари за утеха кучето и са имали уговорка, че ако ответника не
може да се грижи за него ще им го върне, както и че по време на предложението и
предаването на кучето на съпругата на ищеца са присъствали други хора, като
подареното куче е било на възраст под 4 месеца, поради което и не е било
регистрирано. Твърди се противно на изложеното в исковата молба, че след това
нито ищеца, нито съпругата му са търсили ответника за да претендират заплащане
на каквато и да било сума за кучето или за връщане на кучето. Разбрал за
претенциите им, когато бил уведомен за образуваната прокурорска преписка.
Ответникът твърди, че ищецът се е свързвал с него по телефона за да му предлага
да продадат кучето на руснаци и да си разделят парите. Близо два месеца след
като му било предадено кучето, ответникът уведомил по телефона ищеца, че кучето
не е чистокръвно, че има вродено заболяване, има здравословни проблеми,
получава епилептични припадъци, което е наложило лечение във ветеринарна
болница в гр.Стара Загора. След като бил информиран за здравословните проблеми
на кучето ищецът се бил дезинтересирал напълно от кучето и комуникацията между
ищеца и ответника напълно спряла. По-късно, когато търсенето на кучета порода
„Померан“ се увеличило сред руснаците, ответникът започнал да получава
заплашителни съобщения по „Вайбър“ от ищеца с искане да върне кучето.
По-нататък, ответникът в подкрепа на твърдението си, че не е била правена
каквато и да било уговорка за продажба на кучето, навежда че и поради тази
причина липсва протокол за предаване на животното, ищците не са му предавали
протокол за регистрация на кучето в Община Бургас, нито документи за заплатени
такси, липсва и уведомление от ищеца до РВМС за промяна собствеността или поне
на адреса на кучето. По отношение претенцията за връщане на куче с описани идентификационни
белези-родено на ***г., порода Померан, цвят: кафяво-рижав /Крем Сейбъл/,
височина 20-22см. и приблизителни килограми 2,5кг., ответникът твърди, че
липсва идентичност между претендираното и предаденото му куче. Навежда насрещно
твърдение, че държи кучето на основание, което го прави собственик.
Алтернативно, в случай, че съдът уважи претенцията на ищеца за заплащане на
облигационната претенция, ответникът прави възражение за прихващане за сумата от 2850лв., като в отговора са
посочени и остойностени отделните пера-за обезпаразитяване, храна, ваксинация,
прегледи, лекарства и т.н. Претендират се съдебни разноски. Представя се
документ от ветеринарен лекар за поставяне и номер на електронен чип на куче
порода Померан. Взето е отношение по доказателствата и доказателствените
искания на ищцовата страна. Отправено е искане за допущане на гласни
доказателства за установяване на обстоятелства досежно това кога кучето е
доведено в дома на ответника, кога е навършило възраст за регистрация, здравословното
състояние на животното и полаганите от ответника грижи за него.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното: С протоколно
определение от 01.02.2018г. е прието за безспорно между страните, че ищецът е
предал през месец най 2016г. на ответника малко куче порода Померан. Спорно е
основанието за предаването на кучето. Така според ищеца между страните е
сключен устен договор, по силата на който е продал кучето на ответника, срещу
обещанието за заплащане на продажна цена от 900лв. в срок до 01.09.2016г.,
чието плащане ответникът започнал да отлага по различни причини и която така и
не била заплатена. Ответникът от своя страна твърди, че кучето му е било
подарено от съпругата на ищеца, поради което и не дължи заплащане. Така в
подкрепа на твърденията си ищецът сочи гласни доказателства. Видно от
показанията на свидетеля Мария Самарджиева-Канева, съпруга на ищеца, тя и
съпругът й се запознали с ответника по обява, която пуснали за разплод на куче,
мъжки Померан. Ответникът се отзовал на тяхната обява, тъй като имал женско
куче от същата порода. Така осъществили няколко срещи за разплод на кучетата си
през лятото на 2016г., на които ответникът бил придружаван от рускоговоряща
жена. При посещенията си ответникът видял, че семейството на ищеца има и бебе
Померан, което поискал да закупи. Една вечер се обадил по телефона и съобщил че
неговото женско куче е починало и така се разбрали да му продадат бебето
Померан. Ответника отишъл в дома на ищеца, поканили го в кухнята, ищецът искал
да получи 1000лв. за малкото куче, накрая се разбрали за продажна цена от
900лв. и ищецът предал на ответника кучето. Ответникът носел в себе си нашийник
и го сложил на кучето. Обяснил на ищеца и свидетелката, че в момента няма
средства, но до края на месец август 2016г. или най-късно до 02.09.2016г. ще им
заплати уговорената цена, с което ищеца се съгласил. Така ответника взел кучето
и паспорта му и тръгнал с него. При наближаване на срока за плащане нито ищецът
нито съпругата му могли да осъществят контакт с ищеца, който така и не заплатил
уговорената продажна цена за предаденото му куче. Св.Канева е категорична, че
никога не е поемала ангажимент да подари това куче на ответника, тъй като
кучето било на съпруга й, никога не е имало други уговорки освен такива за
продажбата му, като окончателния устен договор е постигнат в кухнята на тяхното
жилище, при който са присъствали тя, съпругът й и ответника, който взел
продаденото куче, срещу обещанието че ще го заплати. От показанията на
св.Тангарджиев-колега на ищеца, се установява, че тъй като е работел познава
добре района на Несебър и по този повод бил помолен от ищеца да му съдейства да
намерят и посетят адреса на ответника, тъй като последният живеел някъде до
заведение Варвари в с.Равда, а ищецът не знаел къде се намира то. Причината
доколкото свидетелят разбрал от ищеца била да вземе някакво куче или някакви
пари за куче, но свидетелят не е съвсем сигурен. Така двамата открили адреса,
но някаква рускоговоряща жена им съобщила, че мъжа когото търсят не си е в
къщи. Ответникът не сочи доказателства за наведените от него правоизключващи
факти. Същият представя фактура № 26/15.03.2018г., издадена от
Ветеринарно-медицински център ООД-Бургас/вж.л.13 по дело/ с единствената
посочена сума от 1310лв., без приложен към нея касов бон, в която е извършено
следното вписване: „ вет.обслужване, храни, аксесоари, лечение и консумативи за
периода септ.2016 до март 2018 – 1310лв.“. Ищецът предявява претенция сторените
от него разходи по отглеждане на кучето да му бъдат заплатени от ищеца.
При така установената фактическа
обстановка се налага извод за основателност на претенцията по следните
съображения:
При претенция на продавача за заплащане на
уговорената продажна цена е необходимо ищецът да докаже в конкретния случай с
оглед извършеното оспорване, възникнало валидно продажно правоотношение, по
което ищецът е изправна страна, като безспорно се установява, че предмета на
продажбата е предаден на купувача. Срещу това стой задължението на купувача да
заплати продажната цена. Неизпълнението
на задължението за заплащана на продажната цена от 900лв. се установява от
събраните по делото гласни доказателства, като и самият ответник не оспорва
липсата на плащане за взетото от него куче. Не се установява наличието на
твърдяното от ответника дарение, като в тази насока липсват каквито и да било
доказателства. Що се отнася до представената фактура, първо същата не установява
действително изплатени средства, като липсва индивидуализация какви храни или
аксесоари са закупувани и за какво куче. На следващо место ответникът следва да
изпълнява и е изпълнил вероятно задължението си да полага грижата на добър
стопанин за вещите които са под негова опека, каквото се явява в конкретния
случай кучето, поради което и претенцията му за заплащане на извършените
разходи за храна и други на кучето са неоснователни.
В настоящият случай, ищцата твърди страните да са били
обвързани от устен договор за продажба, сключен на 01.06.2016г., с предмет двумесечно
куче порода Померан, срещу продажна цена от 900лв. и срок за плащане
01.09.2016г.. С оглед горното, съдът приема за успешно проведено от ищеца
установяване възникването на заемното правоотношение /страни, предмет, цена и
срок за плащане. /, основанията за преведени/предадени суми и техния размер. Доказателствената тежест
за установяване факта на плащане на продажната цена е върху ответника, който не ангажира
доказателства в тази насока, нито бе проведено успешно доказване, че не е
възниквало продажно правоотношение. При това положение и предявената претенция като
основателна следва да бъде уважена.
С оглед изхода по делото в тежест на ответника следва да
бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ размер на 550лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на осн.чл.200, вр.чл.79, ЗЗД П.В.Г. с ЕГН-********** *** да заплати на Р.К.К. с
ЕГН-********** от гр.Бургас, ж.к.********************, съдебен адрес:*** адв.З.К.
***, сумата от 900лв./деветстотин/ лева, представляваща незаплатена продажна
цена по сключен между страните договор от 01.06.2016г. договор за продажба на
куче порода Померан.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 ГПК П.В.Г. с ЕГН-********** *** да заплати на Р.К.К. с ЕГН-**********
от гр.Бургас, ж.к.********************, съдебен адрес:*** адв.З.К. ***, сумата
от 550лв./петстотин и петдесет/ лева, представляваща сторените
от ищеца съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: