Определение по дело №250/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 2
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20212000600250
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Павел Ал. Ханджиев

Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК. Образувано е по
жалба на адв.Ж.Е. от САК, повереник на пострадалата М. Р. Т. и жалба от
адв.П.Н. от АК Бургас, повереник на пострадалата ЕЛ. П. Г., против
Определение № 562/11.10.2021г. по ЧНД № 946/2021г. на ОС Бургас, с което
е потвърдено Постановление на Окръжна прокуратура гр.Бургас от
23.07.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 12-
111/2014г. по описа на РУ гр.Царево, пор.№ 341/2014г., вх.№ 5049/2014г. по
описа на ОП Бургас, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342
ал.1 от НК.
В депозираната жалба от адв.Е. се съдържа оплакване за неправилност и
необоснованост на определението, постановено от ОС Бургас. Изтъква се, че
не отговаря на събраните доказателства извода на прокуратура, че
пострадалото лице е подало сигнал за маневра завой наляво след започване на
маневрата изпреварване. Сочи се, че прокуратурата приема факта, че няма
знаци, обозначаващи наличието на завой към бетоновия възел вляво на пътя,
но спестява факта, че М.П. е с ясно съзнание за наличие на такъв завой.
Твърди се, че вещите лица не са отговорили на въпроса от какво разстояние
П. може да възприеме движещия се пред него автомобил. Сочи се
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и кога е началният момент на възникване
на опасност за движението. Твърди се, че обв.П. се е движил с превишена
скорост, след употреба на алкохол, а пострадалият се е движил бавно, с
нетипична скорост и очевидно е щял да предприеме маневра, затова водачът
на л.а.Ауди е следвало да възприеме л.а.Сузуки Витара като опасност.
Посочва се, че следва да се даде отговор дали водачът на МПС е бил длъжен
да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна
обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и
субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има
1
виновно нарушение на конкретни правила за движение. И когато тази
опасност е предвидима, водачът, причинил съставомерните последици, не
може да се позовава на внезапна поява на тази опасност, щом сам се е
поставил в невъзможност да я предотврати. Водачите на МПС не могат да
бъдат държани отговорни за това, че не са предвидили евентуално
неправомерно поведение от другите участници в движението, освен ако за
това поведение е имало достатъчно обективни данни, които сочат наличието
на опасност за движението и налагат на водача да се съобрази с правилото на
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. Моли за отмяна на обжалваното определение, като
неправилно и необосновано.
В жалбата, подадена от адв.Н., се навеждат доводи, че атакуваното
определение е неправилно и необосновано. Посочва се, че в изготвените
автотехнически експертизи няма отговор относно механизма на преобръщане
на л.а.Сузуки на лявата странична част, дали е резултат на удара от л.а.Ауди
или от определената скорост към момента на ПТП и има ли връзка между тях.
Твърди се, че няма отговор каква е безопасната дистанция, която л.а.Ауди е
следвало да спазва, до момента в който се е движил в дясната лента за
движение, при условие, че същият е бил с дясна дирекция. В жалбата са
направени изчисления, свързани с определените три фази на маневрата
изпреварване, а именно безопасна дистанция преди изпреварването, избор на
скорост, с която да се извърши маневрата и връщане на изпреварващото МПС
в първоначалната лента за движение. Прави се извод, че процесното ПТП е
настъпило поради малка дистанция на движение зад л.а.Сузуки, преди да
предприеме маневрата изпреварване, като водачът П. е трябвало да намали
скоростта си преди да започне маневрата, да премине на по-ниска предавка и
да продължи движението си в дясната лента зад л.а.Сузуки. Сочи се, че в
случая скоростта на л.а.Ауди е била несъобразена. Твърди се, че поради
неустановените обстоятелства относно механизма на ПТП, експертизата
прави неточни изводи на причините за неговото настъпване, поради което
заключенията на петорните АТЕ са необосновани и възниква съмнение за
тяхната правилност. Иска се да се отмени обжалваното определение на съда,
с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство.
Апелативна прокуратура Бургас е депозирала пред съда писмено
становище, с което е изразена аргументирана позиция за основателност на
подадените жалби. Сочи се, че първата инстанция е акцентирала в мотивите
си, че скоростта на движение на л.а.Ауди не е в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като произшествието се дължи на навлизане на л.а.Сузуки
в лявата пътна лента, които извод, според прокурора е неправилен. Излагат се
съображения, че това е така, защото изводът фактологично и неясно
противоречи на извода на вещите лица в последната допълнителна петорна
арбитражна АТЕ (т.4, л.650 от ДП), че е налице причинно-следствена връзка
между установената скорост на движение на л.а.Ауди и допуснатото ПТП. По
този начин съдът е приел нови положения, което е допуснато съществено
2
нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че не е съобразен факта за
информираността на обв.П. относно наличната отбивка, към която се е
насочил пострадалия чрез подаване на мигач и така не е отчетено логичното
развитие на пътната ситуация и необходимостта от намаляване на скоростта
на автомобила на обв.П.. Посочва се липса на анализ дали при тази обективно
предвидима пътна ситуация, обв.П. при управление на автомобила с малко
превишена скорост, не се е поставил сам в невъзможност да предотврати
настъпилото ПТП. Заявява се, че по делото не е изследвано дали установеното
съдържание на алкохол в кръвта на обвиняемия в размер на 0.25 промила е
повлияло обективно на скоростта на реакциите му по време на управление на
лекия автомобил. Така, извеждайки на преден план единствено действията на
пострадалия като причина за настъпване на съставомерния резултат, ОС
Бургас и ОП Бургас са допуснали необоснованост и незаконосъобразност в
актовете си. Счита, че следва да се отмени определението на съда и
постановлението на прекратяване на наказателното производство.
След запознаване на посочените доводи в жалбите, писменото
становище на прокурора и материалите по делото, въззивният съд намира, че
жалбите са подадени от заинтересовано лице, поверениците на пострадалите
по делото, постъпили са в срок и пред компетентния орган, поради което
същите са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни,
макар и не по изложените в тях съображения.
Въззивният съд при внимателен анализ на събрания доказателствен
материал намира, че са налични противоречия в изводите при отговорите на
въпросите в изготвените повторна арбитражна петорна АТЕ и допълнителна
такава. В заключението на изготвената повторна арбитражна петорна АТЕ в
отговор на осми въпрос при описване на механизма на произшествието
(л.471, т.3 от ДП), вещите лица са посочили, че водачът Георгиев (на
л.а.Сузуки) намалил скоростта си до 48 км/ч, подал ляв мигач и предприел
маневра завиване наляво и в същото време водачът П. (на л.а.Ауди)
предприел маневра изпреварване, докато в отговор на втори въпрос от същата
експертиза (л.467, т.3 от ДП) е заключено, че л.а.Ауди пръв е предприел
маневра изпреварване. След това в допълнителната арбитражна петорна АТЕ
е дадено заключение, че л.а.Ауди първи е предприел маневрата изпреварване,
преди водачът на л.а.Сузуки да започне да навлиза в лявата лента за
движение (л.493, т.3 от ДП). Тези противоречия не са отстранени при
назначената допълнителна арбитражна петорна АТЕ, което води до
неубедителност на застъпеното становище за механизма на процесното ПТП.
Освен това изчислените опасни зони за спиране на л.а.Ауди в повторната
арбитражна петорна АТЕ (л.466-л.467, т.3 от ДП) е определена около 79
метра при скорост на движение на автомобила 92.4 км/ч, а в допълнителната
арбитражна петорна експертиза – около 43 метра при същата скорост на
движение на автомобила 92.4 км/ч (л.649, т.4 от ДП).
При отговор на пети въпрос в допълнителната арбитражна петорна
АТЕ, вещите лица са посочили, че има причинно-следствена връзка между
3
настъпилото ПТП и скоростта на движение на л.а.Ауди, което не е възприето
и не е даден отговор в атакуваното определение на съда и постановление на
прокуратурата, защо не е прието това експертно становище, няма изложени
мотиви в тази насока. Тези обстоятелства действително се установяват чрез
специални знания, за което са назначени и изготвени седем АТЕ – единична,
тройна, допълнителна тройна, петорна, повторна арбитражна петорна и две
допълнителни арбитражни петорни, но следва съответните органи да се
мотивират при извеждане на изводите си в своите актове, защо приемат едни
изводи, а други – не, с какви доказателства са подкрепени и кореспондират,
като това не е сторено в атакуваните актове.
Настоящата инстанция намира, че вещите лица следва да отговорят и на
въпроса при скорост на движение на л.а.Ауди в рамките на разрешената в
размер на 90 км/ч, водачът на лекия автомобил имал ли е техническа
възможност да предотврати удара, поради което следва да се назначи
допълнителна арбитражна петорна АТЕ. Тази експертиза следва да изчисли и
да определи опасната зона за спиране на л.а.Ауди и да посочи на какво се
дължат различията при определянето й в двете, посочени по-горе експертизи.
Вещите лица следва да отговорят и на въпроса каква е била техническата
възможност на водача на л.а.Ауди и водача на л.а.Сузуки за предотвратяване
на ПТП и по какъв начин, както и какви са техническите причини за
настъпване на процесното ПТП.
По делото са налични доказателства, че съдържанието на алкохол в
кръвта на обв.П. е 0.24 промила към момента на произшествието, поради
което е необходимо да се назначи и изготви съдебно-медицинска експертиза
дали установената концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия е
възможно да му повлияе като водач на л.а.Ауди на неговите реакции и
поведение по време на управление на автомобила, както и за настъпването на
процесното ПТП.
Неоснователно е наведеното в жалбата на адв.Е., че вещите лица не са
отговорили на въпроса от какво разстояние водачът П. можел да възприеме
движещия се пред него л.а.Сузуки. На този въпрос е отговорено в
допълнителната арбитражна петорна АТЕ – л.646, т.4 от ДП (отговор на първи
въпрос), че най-голямото разстояние, от което водачът П. е могъл визуално
да възприеме движещия се пред него в същата посока л.а.Сузуки е от
разстояние около 150 метра, като разстоянието между двата автомобила е
било 50 метра.
Вещите лица в повторната арбитражна петорна АТЕ при отговор на
седми въпрос (л.470, т.3 от ДП) са изследвали видимостта на водача на
л.а.Ауди в конкретната пътна обстановка дали е била повлияна от дясната
дирекция на управлявания от него автомобил, поради което изложеното в
жалбата на адв.Н., че експертите не са дали отговор на този въпрос е
неоснователно. В подкрепа на това е изложеното в отговора на този въпрос,
че л.а.Ауди е бил в лявата лента за движение, в процес на изпреварване, като
4
към този момент видимостта му не влияе и не е в пряка връзка с дясната
дирекция на автомобила. В допълнителната арбитражна петорна АТЕ вещите
лица са изчислили, че водачът П. е започнал маневра изпреварване от
разстояние около 102 метра преди контакта с л.а.Сузуки и разстояние между
двете МПС около 45 метра, поради което изчисленията, направени в жалбата
на адв.Н. не са извършени по определения в НПК ред, а именно чрез
експертно заключение, когато са необходими специални знания от областта
на науката и техниката, каквото е сторено в хода на проведеното разследване
на ДП и е неотносимо към събраната доказателствена съвкупност.
Но в обжалвания съдебен акт, както и постановлението на прокурора, не
са обсъдени с нужната задълбоченост доказателствената наличност по делото
и в частност изготвените по делото седем автотехнически експертизи, и най-
вече заключенията на арбитражните АТЕ, които съдържат различия в
заключенията си, описани по-горе, както и изводи, които не са възприети от
съда и прокуратурата, без мотивация (при приемането или отхвърлянето на
определени изводи от експертните заключения, съответният орган е длъжен
да се мотивира). По този начин е останал неизяснен механизмът на
процесното ПТП, техническите причини, довели до настъпването му,
поведението на водача П. с оглед наличието на алкохол в кръвта му, а само на
основата на категорична установеност на фактите, свързани с конкретното
поведение на участниците в ПТП, може да се даде правилен отговор на
въпроса правомерното или не е било поведението на последните в него, в
аспекта на нормативно предписаните правила за движение по пътищата,
съответно съществува ли причинна връзка с настъпилия общественоопасен
резултат.
Така ще се постигне пълно и обективно изясняване по еднозначен и
категоричен начин на релевантните по делото факти, като съдът, прокурорът
и разследващият орган ще изпълнят задължението си по чл.13 ал.1 от НПК за
постигане на обективната истина по делото с допустимите от закона средства,
както и ще спазят изискванията на чл.14 ал.1 от НПК.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд намира определението
на първоинстанционния съд и постановлението на прокурора за прекратяване
на воденото наказателно производство, имащо за предмет разследване на
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, за необосновани и
постановени в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в
чл.13 от НПК, както и на изискването на чл.14 ал.1 от НПК за вземане на
решение по вътрешно убеждение.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
се назначи допълнителна арбитражна петорна АТЕ, която да отговори на
следните въпроси:
1. Да се опише механизмът на пътнотранспортното произшествие;
2. Да се изчисли и да се определи опасната зона за спиране на л.а.Ауди
и да се посочи на какво се дължат различията при определянето й в двете
5
експертизи - повторна арбитражна петорна АТЕ (л.454-л.476, т.3 от ДП) и
допълнителна такава (л.635-л.656, т.4 от ДП);
3. При скорост на движение на л.а.Ауди в рамките на разрешената в
размер на 90 км/ч, водачът на лекия автомобил имал ли е техническа
възможност да предотврати удара;
4. Каква е била техническата възможност на водача на л.а.Ауди и водача
на л.а.Сузуки за предотвратяване на ПТП и по какъв начин, както и какви са
техническите причини за настъпване на процесното ПТП.
Въззивният съд намира, че следва да се назначи и съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на въпроса установената концентрация на
алкохол в кръвта на М.П. в размер на 0.24 промила, възможно ли е да му
повлияе като водач на л.а.Ауди на неговите реакции и поведение по време на
управление на автомобила, както и за настъпването на процесното
произшествие.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция счита, че е необходимо
да се установят категорично обстоятелствата по делото, да се изясни
еднозначно фактическата обстановка по делото, подкрепена с убедителни
доказателства. След това е необходимо да се направи задълбочен анализ на
събраната доказателствена съвкупност, при което да се решат всички
релевантни въпроси при създала се пътна ситуация с необходимата
мотивация. Поради това е необходимо извършването на допълнителни
действия по разследването – назначаване и изготвяне на допълнителна
петорна арбитражна АТЕ, която да отговори на конкретните въпроси
(посочени по-горе), както и назначаване и изготвяне на съдебно-медицинска
експертиза. По този начин ще се постигне пълно и обективно изясняване на
обективната истина по делото при спазване на разпоредбите на чл.13 и чл.14
от НПК, като съдът и прокурорът ще могат да извършат обективна,
законосъобразна и пълна преценка въз основа на събраната доказателствена
съвкупност. Мотивиран от изложеното, въззивната инстанция намира
обжалвания съдебен акт, както и постановлението на прокурора, за
постановено при непълнота на доказателствата и при липса на обективна,
мотивирана и пълна преценка на събраната доказателствена съвкупност.
Ето защо, въззивният съд счита, че обжалваното определение като
незаконосъобразно и необосновано, следва да бъде отменено, както и
постановлението за прекратяване на наказателното производство, и делото
следва да се върне на ОП Бургас за продължаване на разследването,
съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.243 ал.8
от НПК, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ Определение № 562/11.10.2021г., постановено по ЧНД №
946/2021г. по описа на ОС Бургас, с което е потвърдено Постановление от
23.07.2021г. на ОП Бургас за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 12-111/2014г. по описа на РУ Царево, вх.№ 5049/2014г., пор.№
341/2014г. на ОП Бургас, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“,
вр.чл.342 ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ Постановление от 23.07.2021г. на ОП Бургас за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 12-111/2014г. по описа на РУ
Царево, вх.№ 5049/2014г., пор.№ 341/2014г. на ОП Бургас, водено за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на ОП Бургас за изпълнение на указанията, дадени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7