Решение по дело №2030/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 254
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Валерия Братоева
Дело: 20211100902030
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902030 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

при секретар Виктория Иванова разгледа докладваното от съдията търговско дело №
2030 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, вх. № 21829/15.10.2021 г., предявена от „П.Ф.Б.“ ЕООД
- новата фирма на „П.Ф.Д.-К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, за осъждане на „П.ЗА З.И К.“ ЕООД,
ЕИК *******, да му заплати сумата 501384,20 лева – цена на доставени козметични
продукти и продукти за орална хигиена, за която в периода 29.01.2021 г. – 01.06.2021 г. са
издадени данъчни фактури, заедно с обезщетение за забава върху главницата по всяка
фактура от падежа й до 14.10.2021 г. (датата преди предявяването на исковата молба) в
размер на 10914,83 лева, след допуснато изменение на петитума на акцесорния иск, ведно
със законната лихва и разноските в производството, включително и за проведено
обезпечително производство.
1
Ищецът твърди, че с ответника били в трайни търговски отношения, като в периода
29.01.2021 г. – 01.06.2021 г. „П.ЗА З.И К.“ ЕООД закупило козметични продукти и продукти
за орална хигиена на обща стойност 567946,57 лева, за цената на които били издадени 99
броя фактури. По отношение на фактура № **********/29.01.2021 г. били издадени 2 броя
кредитни известия, включително ответникът погасил частично задължението си. Така
неплатената цена на доставените продукти възлизала на сумата 501384,20 лева, като
забавата в изпълнението на това задължение пораждала и акцесорно такова за заплащане на
обезщетение за забава върху всяка неплатена фактура до предявяването на исковата молба.
Ответникът „П.ЗА З.И К.“ ЕООД оспорва исковете като твърди, че ищецът не бил
изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху стоките, тъй като липсвали
приемно-предавателни протоколи. Ответникът имал право на бонуси за оборот, за изготвяне
на справки, бонус по талони и бонус доставка. Била му доставена и стока, която била
бракувана. Отделно страните имали уговорка за консигнация, която пораждала негово
насрещно вземане за сумата 129576,93 лева. При тези твърдения релевира възражение за
прихващане с насрещни вземания в размер на 176100,87 лева, което е прието за разглеждане
в производството.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете, като твърди, че уговорки
за бонус оборот, бонус доставка на стока до аптеки „Марешки“ и „Ес Си Ес“ и бонус талони
не били постигнати и затова такива вземания не съществували. Признава, че била налице
уговорка за заплащане на бонус за изготвяне на справки, но дължимата за това сума в
размер на 4408,80 лева, за която било издадено кредитно известие била прихваната със
задълженията на ответника за заплащане на цената на доставените му продукти. Вземането
за бракувана стока също не съществувало, защото за стойността на тези стоки (въпреки
липсата на тяхна индивидуализация) били издадени кредитни известия, с които били
извършени прихващания. Между страните бил сключен договор за продажба с отложено
плащане на цената, а не договор за консигнация и затова вземане за сумата 129576,93 лева
не съществувало.
Отговор на допълнителната искова молба ответникът не е депозирал.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че помежду им са съществували трайни търговски отношения, в
рамките на които ищецът „П.Ф.Б.“ ЕООД доставяло на „П.ЗА З.И К.“ ЕООД козметични
продукти и такива за орална хигиена. В производството не са представени доказателства за
съществуването на формален (обективиран в документ) договор или рамково съглашение,
което да има характера на приложими общи условия към търговските отношения на
страните. Ангажираните от страните доказателства се изчерпват с издадени фактури
(включително с получатели трети лица), банкови извлечения, кредитни известия,
едностранно съставени справки и разменена електронна кореспонденция.
В производството е прието и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на събраните в
производството доказателства и въз основа на което приема следното.
В счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 411 Вземания с контрагент „П.ЗА
З.И К.“ ЕООД всички 99 броя процесни фактури, приложени към исковата молба, са
осчетоводени надлежно. По първата от тях - фактура № **********/29.01.2021 г. има
отразени погашения и разчетът по същата е изцяло закрит, а останалите 98 фактури са със
2
салдата, с които са издадени, тъй като по тях не са отразени погашения. В счетоводството на
ответника по счетоводна сметка 401 Задължения, с контрагент ищеца за периода 01.01.2021
г. - 31.12.2021 г. всички 99 броя процесни фактури, приложени към исковата молба, също са
осчетоводени надлежно. По първата от тях има отразени погашения и разчетът е изцяло
закрит, а останалите 98 са със салдата, с които са издадени. Процесните фактури изцяло са
осчетоводени в двете счетоводства напълно идентично. Общата остатъчна дължима сума и в
двете счетоводства по всички процесни фактури е 501384,20 лева. Всички процесни фактури
са надлежно подадени към НАП, със същите номера, дати и суми с ДДС, както са
осчетоводени.
Общо приложените към исковата молба процесни фактури са 99, но по първата от
страна на ищеца са издадени 2 броя кредитни известия - КИ № **********/18.08.2021 г. за
сумата от 15810 лева и КИ № **********/18.08.2021 г. за сумата от 4 408,80 лева, както и са
получени парични преводи за сумата от 46343,57 лева преди предявяване на исковата молба,
с което разчетът по фактура № **********/29.01.2021 г. за сумата от 66562,37 лева е
напълно приключен и по нея ответникът няма задължение. По останалите 98 фактури на
обща стойност 501384,20 лева няма представени доказателства за плащания и погасявания
не са отразени в търговските книги на нито една от страните. Мораторната лихва при
съобразяване на посоченото във всяка фактура отложено плащане от 120 дни и датата на
предявяване на исковата молба - 15.10.2021 г., която не е включена при изчисляване на
дължимата върху всяка фактура законна лихва, възлиза на сумата 10914,83 лева.
Относно предявения главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да
са задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока), в случая козметични
продукти и продукти за орална хигиена, срещу заплащане на парична сума – нейна цена;
настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията за реално престиране на цена на доставени стоки.
Страните не спорят, че са в търговски отношения, които ищецът твърди да се
субсимират под уредбата на договор за продажба, а ответното дружество твърди по
отношение на сумата 129576,93 лева – стойност на стоки, предоставени на търговски обекти
(аптеки), отношенията да се основават на договор за консигнация, с оглед което и се
поддържа възражение за прихващане с вземане в посочения размер.
В производството ищецът е ангажирал издадени на „П.ЗА З.И К.“ ЕООД данъчни
фактури, в които са отразени вида на съответните доставени продукти, количеството и
единичната им цена, включително по отношение на част от продуктите е приложена
отстъпка по отношение на единичната цена. Всяка от така представените фактури е
първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските
операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в
предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя, като в
случая всички представени фактури съдържат подпис на представител на „П.ЗА З.И К.“
ЕООД.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по
3
действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав,
изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура се
съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че всички издадени на „П.ЗА З.И К.“ ЕООД фактури са
осчетоводени от последното и включени в подаваните справки-декларации по ЗДДС, следва
да се приеме, че е доказано възникналото в тежест на ответника задължение за заплащане
цената на посочените във фактурите стоки, което доказва и вида на сключения договор:
срещу цената на продуктите е получено насрещно материално право – това на собственост
върху доставените стоки. Признанието на сключените договори за продажба в рамките на
съществуващи трайни търговски отношения, от една страна произтича от факта на
счетоводно отразяване на издадените фактури, а от друга страна, изрично признание на вида
на сключения договор се съдържа и в електронно писмо на представляващия „П.ЗА З.И К.“
ЕООД С.М. от 07.06.2021 г., в което същият заявява, че ако от ищеца му била предоставена
информация за промяна в условията на работа, то „П.ЗА З.И К.“ ЕООД нямало да „купува
толкова много стока“ и би съобразило обема на „покупките си през февруари, март и април“.
С оглед това изявление, което не е оспорено в производството, няма съмнение, че
доставените продукти са закупувани от ответника, включително с оглед последващото
разпореждане с тях в полза на трети лица, за каквото разпореждане свидетелстват
представените от „П.ЗА З.И К.“ ЕООД фактури, издадени на такива трети лица. Тези
фактури за доставени продукти сочат на неоснователност на възражението, че ищецът не
бил прехвърлил правото на собственост върху продуктите, тъй като става ясно, че
движимите вещи са били предадени в държане на купувача, който от своя страна ги предал
на третите лица - негови съконтрахенти. В хипотеза на получена срещу насрещна престация
фактическа власт върху движима вещ е приложимо правилото на чл. 78, ал. 1 ЗС, което
урежда оригинерен придобивен способ по отношение на собствеността върху движимите
вещи и ценните книги на приносител. Този придобивен способ е приложим по отношение на
движими вещи, прехвърлянето на собствеността върху които не изисква особена форма и не
включва в своя фактически състав изтичането на период от време като срок на упражняване
на добросъвестно владение върху вещта - собствеността се придобива едновременно с
получаване на фактическата власт върху вещта, предмет на транслативната сделка. Това
означава, че с предаването на продуктите (движими вещи) във фактическа власт на „П.ЗА
З.И К.“ ЕООД срещу насрещна парична престация, в правната сфера на ответника е
преминало и правото на собственост върху тези вещи, които не изискват особена форма на
транслативната сделка и възражението на ответника, че „П.Ф.Б.“ ЕООД не било изпълнило
задължението си да прехвърли собствеността върху стоките, е неоснователно.
Следователно в правната сфера на купувача „П.ЗА З.И К.“ ЕООД е възникнало
4
задължение за заплащане на цената на доставените му от ищеца стоки, която възлиза на сума
в общ размер от 501384,20 лева, което задължение не е погасено чрез плащане или чрез друг
способ и е надлежно отразено. Това задължение е с настъпила изискуемост, тъй като е
уговорено като срочно – с падеж 120 дни от датата на издаване на съответната фактура.
Изложеното обуславя основателността на предявения иск за заплащане на цената на
доставените стоки за пълния предявен размер.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главно вземане цената на доставени стоки, което е
изискуемо и ответникът не е доказал да е погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по
т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично
задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно
обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът
изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главните задължения са срочни, тъй като изискуемостта им е
настъпила с изтичането на 120 дни от издаване на съответната данъчна фактура, като покана
от страна на кредитора не е била необходима, съответно ответникът е изпаднал в забава от
деня, следващ падежа на задължението, обективирано във всяка фактура.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху дължимата към предявяването на исковата молба главница по всяка фактура от
падежа й до деня, предхождащ предявяването на исковата молба – 14.10.2021 г. възлиза на
сума в общ размер от 10914,83 лева, изчислен в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, до който размер акцесорният иск следва да бъде уважен.
При извод да са основателни предявените от „П.Ф.Б.“ ЕООД искове, се налага
разглеждане на предявеното от ответника процесуално възражение за прихващане с
насрещни вземания, което има евентуален характер.
Възражението е неоснователно, тъй като „П.ЗА З.И К.“ ЕООД не е провело указаното
му от съда доказване на правопораждащите насрещните му вземания факти.
На първо място не се установява между страните да е постигнато съгласие за
предоставяне на стоките на консигнация.
Договорът за консигнация няма изрична правна уредба, но е широко разпространен в
5
практиката, като се е наложило разбирането, че по своята същност той е разновидност на
комисионния договор и за него се прилагат разпоредбите за последния (чл. 348 – чл. 360 ТЗ).
Теоретично договорът се дефинира като правоотношение, в рамките на което консигнантът
(доверител) предава на консигнатора (комисионер) стока (в негов склад или магазин), за да я
продава от свое име, но за сметка на консигнанта в течение на определен период от време
срещу възнаграждение. Договорът за консигнация притежава родовите признаци на
комисионния договор, като основната му специфика е по-тесният предмет - продажба на
трети лица на стоките на доверителя. Консигнаторът приема стоката в своя склад или
магазин и я продава от свое име, но за сметка на доверителя, който продължава да е
собственик на стоката до продажбата й на третите лица, за което получава възнаграждение.
За разлика от обикновения договор за продажба, при договора за консигнация
продажбата се отчита счетоводно едва когато стоката, или част от нея, е продадена от
консигнатора на трети лица. Освен това, непродадената стока в договорен срок се връща на
консигнанта, без неблагоприятни правни последици за консигнатора.
Продажбите на консигнация са доставки от гледна точка на ЗДДС, като в чл. 127, ал. 2
ЗДДС е предвидено, че когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) при
доставка на стоки или услуги действа от свое име и за чужда сметка (какъвто би бил
процесният случай по твърденията на ответника), са налице две доставки: 1. доставка между
комисионера („П.ЗА З.И К.“ ЕООД) и третото лице, за която датата на възникване на
данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на
ЗДДС и 2. доставка на стоката или услугата между комитента („П.Ф.Б.“ ЕООД) и
комисионера, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на
доставката се определят, както следва: а) когато комисионерът/довереникът действа за
сметка на комитента във връзка с продажба ... данъчната основа на доставката е данъчната
основа на доставката по т. 1, намалена с възнаграждението на комисионера/довереника.
Тази форма на реализиране на стоките от свое име, но за сметка на консигнанта не
създава проблеми за счетоводното и данъчно третиране на сделките от страна на
комисионера. Всъщност, той реализира стоката на трети лица по общия ред, като в
отношенията му с консигнанта има само една доставка - комисионното възнаграждение. На
практика, за консигнанта има продажба, когато консигнаторът е продал стоката на трети
лица, като при всички положения е налице доставка на услуга, която консигнаторът
извършва на консигнанта, като продава стоката му, за която той получава договорено
възнаграждение и следва да издаде счетоводен документ за същото, респ. да го отрази в
търговските си книги. Такива твърдения за издадени от ответника в полза на „П.Ф.Б.“
ЕООД фактури за дължимо комисионно възнаграждение не са изложени в производството,
включително и счетоводните записвания и на двете страни по спора изключват наличието
на консигнационен договор.
В случая, ищецът е отразил в търговските си книги всички процесни фактури на датата
на издаването на всяка от тях с данъчна основа, формирана от цената на доставените стоки,
т. е. без същата цена да е намалена с евентуално възнаграждение на „П.ЗА З.И К.“ ЕООД за
извършените продажби. Фактурите с пълната им стойност са отразени и в счетоводството на
„П.ЗА З.И К.“ ЕООД, без това отразяване да е било обвързано от сключена последваща
продажба в полза на трети лица. В подкрепа на извода за отношения, основани на
продажбен договор е и възражението на ответното дружество за прихващане с цената на
продукти, върнати поради „непригоден външен вид“, което възражение при сключен
комисионен договор нито го полза, нито му вреди и би било безпредметно, тъй като правото
6
на собственост върху тези стоки изобщо не преминава в правната му сфера. Това
възражение има смисъл и би ползвало купувача единствено при сключен договор за
продажба, какъвто именно е и настоящият.
Налага се извод, че правоотношенията между страните са основани на договор за
продажба, като липсват доказателства за изразена взаимна воля за сключен договор за
консигнация. Това означава, че ответното дружество не е носител на вземане за сумата
129576,93 лева, тъй като не е доказан правопораждащия го фактически състав.
В производството ответникът не е ангажирал доказателства за постигнато между
страните съгласие за дължими в полза на ответника плащания на допълнителни
възнаграждения (бонуси) – за постигнат определен обем продажби (бонус оборот в размер
на 1 %), възстановяване на стойността на предоставени на крайни клиенти отстъпки (бонус
по талони), както и възнаграждение за извършени доставки на продукти на аптеки
„Марешки“ и „Ес Си Ес“ (Софарма).
За да се приеме, че всяко от тези вземания е възникнало, то в тежест на ответника е да
докаже обективирането на волеизявление от страна на „П.Ф.Б.“ ЕООД с твърдяното
съдържание. Тази доказателствена тежест е останала неизпълнена, което е достатъчно за
извод за несъществуване на тези вземания в правната сфера на ответника.
От страна на ищеца е признат фактът на уговорено възнаграждение за изготвяне на
справки, както е признато и задължението за връщане на цената на стока с несъответно
качество на опаковката, респ. с изтекъл срок на годност, но тези признати задължения,
които се установяват и от представените от ответника кредитни известия, са прихванати с
цената по издадените фактури, затова онези от претендираните насрещни вземания на
ответника, възникването на които е доказано, са погасени чрез прихващане с вземанията на
ищеца по издадени фактури, които погашения са и счетоводно отразени от всяка от
страните, съответно по отношение на признатите задължения по процесните 98 фактури сам
ответникът не е отразил своите вземания, което съдът възприема като извънсъдебно
признание за несъществуването им.
Изложеното налага извод за неоснователност на възражението за прихващане с
вземания на „П.ЗА З.И К.“ ЕООД в общ размер на сумата 176100,87 лева.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за „П.Ф.Б.“ ЕООД в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, което доказва извършени
такива в размер на общо 43424,40 лева, като от представения списък на претендираните
разноски по чл. 80 ГПК, следва да се изключи сумата 40 лева, която се твърди да
представлява внесена държавна такса за депозирана молба за обезпечаване на бъдещ иск, но
доказателства за това в настоящото производство не са представени, поради което и този
разход не може да бъде признат за реално извършен.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „П.ЗА З.И К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, с адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, партер, да заплати на „П.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, бул. „******* и 6, на основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 501384,20 лева (петстотин и една хиляди триста осемдесет и четири
лева и двадесет стотинки) – цена на доставени козметични продукти и продукти за орална
7
хигиена, за която в периода 29.01.2021 г. – 01.06.2021 г. са издадени 98 броя данъчни
фактури, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба –
15.10.2021 г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 10914,83
лева (десет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки) -
обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура от падежа й до 14.10.2021 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 43424,40 лева (четиридесет и три хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки) – разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „П.ЗА З.И К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр.
София, с адрес на управление: гр. София, ул. „*******, партер, срещу „П.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, бул. „******* и 6,
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сума в общ размер 176100,87 лева, формирана от
вземане в размер на 18011,58 лева – бонус оборот от 1 %, дължим за 2020 г. и 2021 г.,
вземане в размер на 7011,58 лева – възнаграждение за изготвяне на справки за 2021 г.,
вземане в размер на 5000 лева – бонус по талони, вземане в размер на 6230,82 лева –
допълнително възнаграждение за извършени доставки до аптеки „Марешки“ и „Ес Си Ес“,
вземане в размер на 10269,96 лева – подлежаща на връщане цена за доставена некачествена
стока и вземане в размер на 129576,93 лева –стойност на стоки, предоставени на
консигнация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8