№ 136
гр. гр.Велинград, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20215210100856 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 1588/14.09.2021 г. по описа на Районен съд – Велинград, подадена от АС.
М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Бистрица“ № 18, чрез
адв. В.А. – АК - Пазарджик, против В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Анезица“ № 54, с която се иска съдът да постанови решение,
с което да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
родените от съвместното съжителство на страните деца Б.А. Ч., ЕГН
********** и Г.А.Ч., ЕГН **********, на бащата АС. М. Ч.; да бъде
определено местоживеенето на децата на адреса на бащата в гр. Велинград,
ул. „Бистрица“ № 18; да бъде определен режим на лични отношения на
майката В. Г. М. с децата Б.А. Ч. и Г.А.Ч., както следва: всяка първа и трета
неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и 10 дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като мястото на
вземане и връщане на децата да е от дома на ищеца на адрес: гр. Велинград,
ул. „Бистрица“ № 18; да бъде осъдена ответницата В. Г. М. да заплаща на
всяко от децата Б.А. Ч. и Г.А.Ч. месечна издръжка в размер на 190 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2021 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба ищецът А.Ч. твърди, че с ответницата В.М. са живели
на семейни начала от 2011 г. до 2017 г. в дома на родителите му в гр.
Велинград, ул. „Бистрица“ № 18, като от съвместното им съжителство имат
две малолетни деца – Б.А. Ч., ЕГН **********, род. на 16.06.2012 г. и Г.А.Ч.,
1
ЕГН **********, род. на 07.02.2016 г. Сочи, че скоро след раждането на
второто им дете, ответницата ги напуснала и децата останали изцяло на
неговите грижи и тези на родителите му. Изтъква, че майката е с психическо
заболяване и престанала да се грижи за децата, за което уведомил Отдел
„Закрила на детето“ в гр. Велинград. Поемайки изцяло издръжката и грижата
за децата, ищецът се принудил да ходи да работи по няколко месеца в
Германия, където бил назначен на трудов договор като строител. Докато бил
там родителите му Данка Черенска и Марин Ч. поемали непосредствената
грижа за децата, като той осигурявал финансовата им издръжка. Ищецът
твърди, че между него и ответницата няма съгласие относно местоживеенето
на децата, упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и размера на издръжката за децата. Това обуславя правния
интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело.
Предвид гореизложеното, ищецът моли исковите претенции да бъдат
уважени. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Не
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата В. Г. М..
В съдебно заседание ищецът А.Ч., чрез пълномощника си адв. В.А.,
поддържа предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
143 от СК и моли за уважаването им.
Ответницата В. Г. М., редовно призована, не се явява в открито съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на ищеца
и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото заверени копия на дубликат на
Удостоверение за раждане от 30.12.2020 г., издадено въз основа на Акт за
раждане № 0282/18.06.2012 г. и на дубликат на Удостоверение за раждане от
30.12.2020 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0050/08.02.2016 г., се
установява, че ищецът А.Ч. и ответницата В.М. са родители на малолетните
деца Б.А. Ч., ЕГН **********, роден на 16.06.2012 г. и Г.А.Ч., ЕГН
**********, родена на 07.02.2016 г.
По делото не е спорно, че от 20.05.2019 г. ищецът и ответницата са
разделени и не живеят заедно. Страните по делото не спорят и относно
обстоятелството, че след фактическата им раздяла децата им Борис Ч. и Г.Ч.
живеят при бащата А.Ч. на адрес: гр. Велинград, ул. „Бистрица“ № 18 и се
отглеждат от него с помощта на бабата и дядото по бащина линия, които
полагат непосредствени грижи за децата.
Съгласно приложения и приет по делото без възражения социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велинград,
основни грижи за децата Борис Ч. и Г.Ч. полага бащата А.Ч., както и бабата и
дядото по бащина линия Данка Черенска и Марин Ч., с финансовата подкрепа
на бащата. Задоволени са базовите, емоционалните и здравни потребности на
2
децата. През учебната 2021 г./2022 г. детето Борис Ч. е ученик в трети „б“
клас в ОУ „Неофит Рилски“ в гр. Велинград и проявява желание и интерес
към обучителния процес. Завършил е предходната учебна година с много
добра успеваемост. Г.Ч. посещава ДГ „Еделвайс“ с желание, като по
информация на педагозите детето е ученолюбиво и контактно, винаги
спретнато и добре обгрижено от семейната среда. Бащата А.Ч. се отнася
отговорно и последователно към отглеждането на децата. Осигурена е
защитена и стабилна среда от страна на бащата, способстваща за нормалното
развитие на децата. Пред социалните работници децата споделят, че
ежедневно говорят с баща си по интернет, когато той работи в чужбина.
Жилището на постоянния адрес на децата – гр. Велинград, ул. „Бистрица“ №
18 представлява триетажна масивна къща, от която родителите на А.Ч. и
децата ползват първия етаж, състоящ се от две стаи и санитарен възел с добри
битови и хигиенни условия. А.Ч. е собственик на третия етаж от жилището,
което е обзавел с всички удобства и ползва съвместно с децата, когато е в
България. В дома има достатъчно лично пространство за децата, гарантиращо
безопасна и сигурна среда. В хода на социалното проучване бащата съобщил,
че е трудово ангажиран в Германия, където работи в строителството и
разполага със стабилна среда – работа, доходи, спокоен начин на живот.
Средствата, които получава му позволяват да поддържа добър жизнен
стандарт в Германия, както и да осигури такъв за децата и родителите си в
България. При отсъствията си, когато е в чужбина, бащата ежедневно общува
с децата си по телефон и се интересува от тяхното развитие. В хода на
социалното проучване е установено, че съществува силна емоционална
връзка между децата и бащата и неговото роднинско обкръжение. Майката е
непостоянна в поддържането на контакт с децата, но независимо от това
Борис Ч. и Г.Ч. не са прекъсвали връзката си с нея, но често в присъствието на
майката В.М. проявяват чувство на страх и несигурност, поради
променливото й настроение. Жилището на майката В.М. на адрес: гр.
Велинград, ул. „Анезица“ № 54, където тя живее с майка си Горица М., е
едностайно с битови условия, отговарящи за задоволяване на най-
необходимите потребности. През 2019 г. майката В.М. е депозирала
заявление в Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“ – Велинград с желание да ползва социална услуга:
„Психологическо консултиране и подкрепа“, като обяснила, че е постъпвала
за лечение в Център за психично здраве – Пловдив и има потребност от
професионална подкрепа. Майката В.М. предсрочно прекратила посещенията
си в център за обществена подкрепа, независимо, че била насочена за шест
месеца, като в този период била изпадала в състояния на неадекватност при
проява на родителска грижа към децата, изразяваща се в агресивно поведение
към тях (отправяне на закани и обиди). Майката дава противоречиви
послания на децата и не ги подкрепя в реализирането на мечтите на децата да
гостуват на баща си в чужбина. Майката не е трудово ангажирана.
Подпомагана е от ДСП – Велинград и получава пенсия по болест. Налице е
3
сътрудничесто и желание за активна родителска връзка от страна на
семейството по бащина линия. При контактите с майката не винаги се
получавал градивен диалог, поради промени в психическото и емоционалното
й здравословно състояние. Според социалния доклад към момента децата
получават адекватни грижи от страна на баща си А.Ч. с подкрепата на
родителите му. Между децата и бащата има силна емоционална връзка.
Независимо, че майката има проблеми с психическото си здравословно
състояние е налице емоционална връзка между нея и децата, поради което тя
трябва да бъде поддържана и съхранена.
От представените по делото медицински документи – епикризи от 2016
г., 2018 г., 2019 г., 2021 г., издадени от Държавна психиатрична болница –
Пазарджик (л. 51 – л. 55) се установява, че майката В.М. е била
хоспитализирана в посоченото болнично заведение пет пъти с диагнози
съответно „Друго остро, предимно налудно психотично разстройство.
Хистрично личностово разстройство“ и „Биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод – маниен с психотични сомптоми. Хистрионно личностово
разстройство“.
От изготвената по делото и приета без възражения на страните
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която съдът
кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещите
лица, се установява, че майката В.М. страда от ендогенни и епизодични
психотични заболявания, наслоени на фона на трето - Хистрионно личностно
разстройство, които представляват риск за отглеждането на децата Борис Ч. и
Г.Ч.. Вещите лица са посочили, че първите заболявания са психотични, с
цикличен и рецидивиращ характер, при които се наблюдават чести епизоди,
особено ако не се вземат предписаните лекарства при домашни условия.
Епизодите могат да настъпят, макар и по-рядко при приемане на поддържащо
лечение. Клиничната картина се състои в безсъние, тежка психомоторна
възбуда, психотични прояви (прояви на лудост) с всякаква фабула,
агресивност, насочена предимно към лица от най-близкото обкръжение и
други, при които болната е безкритична и невменяема. Хистрионното
личностово разстройство е заболяване, при което страдат характера и
поведението, при което болната е с постоянно нисък праг на дразнение и при
най-малки дразнители реагира драматично, егоистично, скандално и с голям
афективен заряд, без да се съобразява с никакви общоприети норми и
нуждите и желанията на околните. Според вещите лица в комбинация двете
групи психични разстройства правят лицето скандално заредено и
непредсказуемо, дори когато е в ремисия. Лица с такива психични
разстройства не могат да полагат необходимите грижи за отглеждането на
деца, т.е. болестта им пречи за формирането на пълноценен родителски
капацитет. Майката В.М. не е способна пълноценно да се грижи за децата,
като поведението й представлява опасност за личността, здравето и
възпитанието на децата Борис Ч. и Г.Ч.. Изслушани в съдебно заседание
вещите лица категорично заявяват, че ответницата няма родителски
4
капацитет да отглежда децата, както и че здравословното й състояние не
позволява тя да полага адекватни грижи за тях и е опасно за здравето на
децата и бъдещото им развитие.
В съдебно заседание, по реда на чл. 59, ал. 6 от ГПК, е изслушан бащата
- ищецът А.Ч., който сочи, че от 20.05.2019 г. сина му Борис Ч. и дъщеря му
Г.Ч. живеят при него, тъй като ответницата ги напуснала. Заявява, че грижи за
децата полага само той, подпомаган от родителите си. Изтъква, че откакто
децата са при него, ответницата не се интересува от тях, не ги търси, не дава
никакви средства за издръжката им, не им се обажда за рождените дни или
празници, не им дава подаръци. Излага, че няколко дни преди последното по
делото заседание бил с децата навън и срещнал ответницата, спрял се да
разговаря с нея, но тя не проявила никакъв интерес към децата – нито ги
прегърнала, нито говорила с тях. Изтъква, че ответницата обича децата, но
има здравословни проблеми – психични заболявания и като не си пие
хапчетата е опасна за тях, като ги види ги бута и проявява агресия към децата.
Ищецът посочва, че за да осигури добро бъдеще на децата ходи да работи в
Германия и когато е там изпраща на родителите си пари в България да се
грижат за децата. Изтъква, че децата са спокойни при него и родителите му,
задоволени са нуждите им от храна, дрехи, играчки и учебни пособия.
Заявява, че сина му Борис Ч. ходи редовно на училище, а дъщеря му Г.Ч.
посещава редовно детска градина, както и че държи децата да се изучат.
Желае да отглежда децата и моли да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата.
За изясняване на фактическите обстоятелства по делото в качеството на
свидетел е разпитана Данка Николова Черенска – майка на ищеца, чийто
показания, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед възможната
заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, предвид близките й
отношения със страните, съдът кредитира, тъй като ги намира за обективни и
добросъвестно дадени. Свидетелката Данка Черенска сочи, че от 2019 г. сина
й А.Ч. и ответницата В.М. не живеят заедно и оттогава внуците й Борис Ч. и
Горица Геренска живеят при сина й в дома им в гр. Велинград на ул.
„Бистрица“ № 18. Сочи, че тя и съпруга й помагат при отглеждането на
децата, както и че когато сина им ходи да работи в чужбина те гледат децата с
парите, които той им изпраща. Заявява, че отглеждат децата в самостоятелна
стая, която е добре обзаведена, грижат се децата да бъдат нахранени, добре
облечени, осигуряват им всичко, от което имат нужда. Изтъква, че сина им
много се грижи за децата, настоява Борис Ч. да ходи редовно на училище, а
Горица Геренска – на детска градина, както и че само той осигурява
издръжката за тях. Сочи, че Борис Ч. ходи всеки ден на училище и се справя
добре с учебния материал, а Г.Ч. – редовно на детска градина. Майката не
търси децата, не дава никакви пари за издръжката им, не им звъни за рождени
дни или празници, не им купува подаръци. Сочи, че ответницата има
психично заболяване, ходи по улиците и когато я срещне случайно не пита за
децата, не се интересува здрави ли са и имат ли нужда от нещо. От около две
5
години ответницата не проявявала никаква заинтересованост към децата.
В качеството на свидетели по делото са разпитани и ИВ. СТ. ДЖ. и
Велко Бориславов Христов (и двамата без родство със страните). От
показанията на свид. И.Д. се установява, че е класен ръководител на детето
Борис Ч. и му преподава от първи до трети клас. Същата сочи, че откакто
преподава на детето контактува само с бащата и бабата по бащина линия
Данка Черенска. Свидетелката И.Д. заявява, че не познава майката на детето
Борис Ч., че същата никога не е идвала в училище и не се е представяла, не е
проявявала интерес как детето се справя в училище. Когато има
необходимост да бъде осведомен родител за детето, контактува с бащата и
бабата Данка Черенска. Когато бащата е в чужбина, контактува с него по
телефона, при необходимост. Свидетелката И.Д. сочи, че детето Борис Ч. е
много добре обгрижвано, посещава редовно учебните часове, като е
отсъствало само една седмица през месец февруари, поради здравословни
причини. Изтъква, че детето Борис Ч. проявява ученолюбие и старателност в
училище, както и че се справя много добре с учебния материал. Заявява, че
детето е спокойно, винаги чисто, спретнато, добре облечено и обгрижвато от
баща си и баба си по бащина линия, която го води и прибира от училище.
При проведения му разпит свид. В.Х. сочи, че от години познава
страните по делото. Заявява, че са съседи с ищеца и живее близо до дома му в
гр. Велинград, както и че от около 2019 г. ищеца А.Ч. и ответницата В.М. са
разделени и оттогава децата се отглеждат от ищеца и неговите родители.
Свидетелят В.Х. изтъква, че неговата дъщеря играе почти всеки ден с детето
Борис Ч. и има наблюдения върху това кой полага непосредствени грижи за
децата на страните. Заявява, че децата Борис Ч. и Г.Ч. са спокойни, чисти,
добре облечени, че Борис Ч. ходи на училище, а Г.Ч. – на детска градина.
Излага, че ищецът заминал да работи в чужбина, за да изкарва пари и осигури
добро бъдеще на децата си. Когато ищецът бил в чужбина, децата ги гледали
неговите родители, на които той изпращал пари. Свидетелят В.Х. сочи, че
никога не е виждал ответницата В.М. да идва на адреса на ищеца и да търси
децата, да пожелае да се срещне с тях, да иска да ги вземе със себе си и да се
грижи за тях, или да прояви заинтересованост за състоянието им. Твърди, че
няколко пъти е бил очевидец на случаи, в които В.М. минава по улицата и в
това време децата изграят там, тя вижда сина си Борис Ч., но въобще не му
обръща внимание, дори детето като тръгне към нея го бута и отминава.
Детето Борис Ч. питало за майка си, но споделяло, че се страхува от нея, тъй
като когато майката го срещнела често била груба и посягала да го удря.
Свидетелят сочи, че знае, че ответницата има психични проблеми, както и че
лично е виждал как когато тя е афектирана безпричинно проявява грубост и
удря децата на улицата. Твърди, че децата Борис Ч. и Г.Ч. са спокойни в дома
на бащата, както и че бащата с помощта на своите родители отглежда децата
и полага непосредствени грижи за тях.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Д. и В.Х., тъй като
намира същите за обективни, последователни, логични, непредубедени и
6
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
От служебно изискана справка от НАП се установява, че няма данни за
регистрирани трудови договори и за осигуряване на ищеца и ответницата за
последните 12 месеца.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че страните са родители на децата и
не живеят заедно; всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на
децата родителските права върху тях да се упражняват от ищеца; своята
пригодност като родител; интереса на децата от контакт с другия родител в
рамките на предложения режим; нуждите на децата от издръжка, своите
възможности да издържа децата и възможностите на другия родител да
заплаща издръжка в претендирания размер; полаганите до образуването на
делото преки и непосредствени грижи върху децата, респ. доставянето на
средства за тяхната издръжка и техният размер.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите
не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 от СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗакрД при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Следователно всички обстоятелства, които съдът следва да прецени в
тяхната съвкупност, обозначени като „интерес на детето“, са възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
7
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, като
подходът към всеки случай е конкретен и комплексен.
В настоящия случай страните са родители на децата Борис Ч. и Г.Ч.. Те
не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не живеят съвместно.
Установените по делото фактически положения налагат упражняването
на родителските права да се концентрира у личността на бащата. Бащата
притежава добър родителски капацитет, познава потребностите на децата и
адекватно откликва на тях. Същият желае да отглежда децата, разполага с
необходимите жилищно-битови условия и доходи, полага непосредствени и
адекватни грижи за децата и има подкрепата на свои роднини - родителите си.
Децата се чувстват спокойни, стабилни и защитени при бащата и бабата и
дядото по бащина линия. Безспорно се установи по делото, че от 20.05.2019 г.
майката В.М. е преустановила полагането на грижи за отглеждането и
възпитанието на децата си Борис Ч. и Г.Ч. и оттогава упражняването на
родителските права фактически е било поето изцяло от бащата, на което
майката по никакъв начин не се е противопоставила. От показанията на
всички разпитани по делото свидетели, изготвения социален доклад,
приобщените като писмени доказателства медицински документи и
извършената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
се установява поведение на майката - ответницата, което е несъвместимо с
общоприетото разбиране за полагане на най-добра грижа за децата. Майката
няма родителски капацитет да отглежда децата. Заболяванията, от които тя
страда – едногенни и епизодични психотични, на фона на хистрионно
личностно разстройство, представляват риск за отглеждането на децата.
Същата не е способна пълноценно да се грижи за децата и поведението й
представлява опасност за личността, здравето, емоционалното и
психическото им развитие, както и за възпитанието им. В интерес на децата е
да растат и да бъдат възпитавани в безопасна среда, осигуряваща им
правилно и пълноценно развитие. В настоящия случай такава може да бъде
предоставена и реално е предоставена от бащата. Поради това съдът счита, че
в най-добър интерес на децата е родителските права да бъдат предоставени за
упражняване на родителя, при когото децата се отглеждат и към настоящия
момент, а именно бащата. При бащата следва да се определи и
местоживеенето на децата на адрес: гр. Велинград, ул. „Бистрица“ № 18.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и режима на
лични отношения, която претенция не се и оспорва от ответната страна, е
основателна.
Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата
да растат и да се развиват без прекъсване на емоционалната връзка с двамата
си родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и
с двамата си родители. При упражняването на контактите с майката обаче
следва да се осигури сигурна и безопасна среда на децата и най-вече да не се
8
допуска проява на поведение от страна на майката, което по някакъв начин да
застрашава здравето, психическата и емоционална стабилност на децата.
Съдът, като съобрази наличните данни за недоброто здравословно състояние
на майката, страдаща от ендогенни и епизодични психотични заболявания и
хистрионно личностно разстройство, намира, че следва да бъде определен
следния режим на лични отношения на майката с децата Борис Ч. и Г.Ч., а
именно: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без
преспиване, в присъствието на социален работник в Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велинград или на друго
място, посочено от социалния работник или в присъствието на родител на
майката В.М. (бабата на децата по майчина линия, за която са налице данни в
приетия по делото социален доклад, че живее заедно с майката В.М. в едно
домакинство), както и 10 дни през лятото от 10.00 часа до 18.00 часа, без
преспиване, в присъствието на социален работник в Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велинград или на друго
място, посочено от социалния работник или в присъствието на родител на
майката В.М. (бабата на децата по майчина линия), които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата, като мястото на вземане и връщане на
децата е домът на бащата А.Ч. на адрес: гр. Велинград, ул. „Бистрица“ № 18.
Нуждите и благополучието на децата изискват определяне на обща
месечна издръжка, дължима от бащата и майката. Претенцията по чл. 143 от
СК има за предмет вземането на ненавършилото пълнолетие дете за
издръжка, дължима от родителя му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от
СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители - чл.
142, ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК. Задължението на дължащия издръжка е
законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за
съществуването на друг нуждаещ се член от семейството. Липсата на трудова
заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако
не е нетрудоспособен и ако няма имущество.
Съдът, като взе предвид възрастта на децата - на 9 г. и на 6 г., техните
нужди – обичайни, както и възможностите на родителите, липсата на данни
последните да имат други деца, на които да дължат издръжка, намира, че на
всяко от децата Борис Ч. и Г.Ч. следва да бъде определена месечна издръжка
в размер на 380,00 лв., за да бъдат адекватно посрещнати нуждите им от
храна, облекло, обувки, отопление, медицински грижи, детски и ученически
пособия (доколкото едното дете е ученик, а другото в предучилищна възраст
и също има необходимост от ученически пособия) и др. От така определената
издръжка майката следва да заплаща по 190 лв. месечно за всяко от децата, а
останалата част да се поеме от бащата. Съдът отчита, че непосредствените
грижи за отглеждане и възпитание на децата, откликване на ежедневните им
9
потребности, ще се осъществяват от бащата, но също така и обстоятелството,
че майката не работи, страда от психично заболяване и получава пенсия по
болест.
С оглед на горните изводи, исковете за заплащане на издръжка следва
да бъдат уважени в посочения размер от 190 лв. месечно за всяко от двете
деца, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2021 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката. В изпълнение на служебното си задължение да следи за интереса
на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне относно издръжката им,
съдът намира, че в интерес на децата Борис Ч. и Г.Ч. е служебно да бъде
присъдена законна лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска от
датата на падежа до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът служебно следва да постанови
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
издръжки.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.
Същият, чрез процесуалния си представител адв. В.А., изрично заявява в
открито съдебно заседание, че не претендира разноски, поради което такива
не следва да бъдат присъждани в негова полза.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответницата В.М. следва да заплати по сметка на Районен съд – Велинград
сумата в размер на 547,20 лв. - държавна такса върху размера на присъдените
в полза на децата издръжки.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на малолетните деца Б.А. Ч., ЕГН **********, роден на
16.06.2012 г. и Г.А.Ч., ЕГН **********, родена на 07.02.2016 г., на бащата
АС. М. Ч., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Б.А. Ч., ЕГН
**********, роден на 16.06.2012 г. и Г.А.Ч., ЕГН **********, родена на
07.02.2016 г., при бащата АС. М. Ч., ЕГН **********, на адрес: гр.
Велинград, ул. „Бистрица“ № 18.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката В. Г.
М., ЕГН **********, с децата Б.А. Ч., ЕГН **********, роден на 16.06.2012 г.
и Г.А.Ч., ЕГН **********, родена на 07.02.2016 г., както следва: всяка първа
и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, в
10
присъствието на социален работник в Отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велинград или на друго място,
посочено от социалния работник или в присъствието на родител на майката
В. Г. М. (бабата на децата по майчина линия), както и 10 дни през лятото от
10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, в присъствието на социален
работник в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Велинград или на друго място, посочено от социалния
работник или в присъствието на родител на майката В. Г. М. (бабата на децата
по майчина линия), които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,
като мястото на вземане и връщане на децата е домът на бащата АС. М. Ч. на
адрес: гр. Велинград, ул. „Бистрица“ № 18.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, В. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Анезица“ № 54, да заплаща на детето Б.А. Ч., ЕГН
**********, родено на 16.06.2012 г., чрез неговия баща и законен
представител АС. М. Ч., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 190
лв. (сто и деветдесет лева), считано от датата на завеждане на исковата молба
– 31.08.2021 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска от датата на падежа до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, В. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Анезица“ № 54, да заплаща на детето Г.А.Ч., ЕГН
**********, родено на 07.02.2016 г., чрез неговия баща и законен
представител АС. М. Ч., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 190
лв. (сто и деветдесет лева), считано от датата на завеждане на исковата молба
– 31.08.2021 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска от датата на падежа до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Анезица“ № 54, да заплати по сметка
на Районен съд - Велинград сумата в размер на 547,20 лв. - държавна такса за
присъдената издръжка на децата.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11