Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Варна, 26.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                        Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

при секретар Галина Славова

 като разгледа докладваното от съдията Петкова

в.гр. дело №  960 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби. Първата е подадена от ищеца Г.О.В., ЕГН **********, срещу  Решение № 5072/07.12.2018г., поправено с Решение № 1464/08.04.2019г., постановено по гр.д. № 19061/17г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от В. иск за изменение на дължимата в полза на детето К.Г.В., ЕГН **********, заплащана чрез неговата майка и законен представител Я.К.С., ЕГН **********, за изменение на определената издръжка чрез намаляването й от 290лв. на 150 лв. В жалбата се излага, че решението е неправилно в атакуваната му част. Твърди се, че ВРС не е съобразил, че е налице съществено понижение на доходите на бащата, както и факта, че същият има задължение за издръжка към още едно дете. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и искът за изменение на издръжката бъде уважен, като същата бъде намалена и за разликата от 290 лв. до 150 лв.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от Я.К.С., която излага, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната част. Сочи, че ВРС е съобразил, че доходите на бащата са намалели, но не е съобразил, че потребностите на детето и респективно необходимите за задоволяването им разходи са увеличени. Моли решението в отхвърлителната част по иска на Г.В. да бъде потвърдено.

Я.С. е депозирала въззивна жалба срещу решението в частта, с която е  отхвърлен предявения от нея насрещен иск да бъде изменен размерът на определената с Решение № 732/23.02.2017г., постановено по гр. дело № 14570/2016г. по описа на ВРС, издръжка, като бъде увеличена дължимата такава в полза на К.Г.В., ЕГН **********, от 350,00 лв. на 600,00 лв. В жалбата се излагат идентични мотиви, както в отговора на въззивната жалба- че потребностите на детето са увеличени вследствие на специалните му нужди. Наред с това се излагат твърдения, че намаляването на трудовото възнаграждение на бащата се дължи на липса на функционалност от негова страна. Моли издръжката да бъде определена на 350 лв., в евентуалност и на 600 лв. съобразно предявения насрещен иск.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор  от въззивника Г.В.. Същият оспорва жалбата на С. и излага, че решението следва да бъде потвърдено в атакуваната от нея част.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбите.

 

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

 

В исковата молба ищецът Г.В. излага, че е баща на детето К.В., в полза на което с решение с Решение № 732/23.02.2017г., постановено по гр. дело № 14570/2016г. по описа на ВРС ищецът е осъден да заплаща издръжка в размер на 350 лв. Същата е била увеличена чрез допуснато изменение. Издръжката се плаща чрез майката, бивша съпруга на ищеца, ответницата Я.С.. Ищецът твърди, че от м. декември 2016г. е в брак с лицето З.Н.В., от който брак съпрузите имат родено дете – М.Г.В., родена на ***г. За новороденото дете се сочи, че се изразходват средства за закупуване на памперси, детски храни, козметика, облекло и др. Твърди се, че в домакинството на семейството живее и малолетното дете на съпругата – М.М.М., ЕГН **********, което следва да получава издръжка от своя биологичен баща, но последният не престира такава. Предвид това съпругата на ищеца полага изцяло грижата за М.. Релевира се, че ищецът работи във фирма „ММС ИНК“ ЕООД, като основното му месечно брутно трудово възнаграждение е в размер на 850,00 лв., а нетното – 698.75 лв. Твърди, че е непосилно за него да заплаща определената издръжка в размер на 350,00 лв. Моли същата да бъде намалена на 150 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Я.К.С., която оспорва иска. Оспорва да са налице нови обстоятелства, които да водят до правен интерес от завеждане на иска. Оспорва се още получаваното БТВ от ищеца, както и твърдените от него разходи по новороденото му дете. Сочи се, че К.В. е ученика в редовна форма на обучение, посещава уроци по плуване, школа по изобразително изкуство, курс по математика и английски език, както и че тя е с влошено здравословно състояние.

Предявила е и насрещен иск за изменение на определената издръжка чрез увеличението й от 350 лв. на 600 лв. Излага се, че към настоящия момент са налице промени в обстоятелствата, представляващи влошаване здравословното състояние на детето К.В.. Сочи се, че детето е с констатирано гръбначно заболяване – сколиоза, като същото се задълбочава. Засилва се сколиозната кривина. За справяне с това състояние е необходимо използването на ортопедичен корсет, който струва 700,00 лв. и не се поема от НЗОК. С оглед на това състояние се излага, че детето е записано да посещава уроци по плуване, чиято месечна такса е 70,00 лв. Провежда се и лечебна рехабилитация, струваща 160,00 лв. месечно. Сочи се, че е налице и трайно влошено очно заболяване – Хиперметропия, като е необходимо закупуването на очила и рамка, а заплащането е около 126 лв. Твърди се, че получаваното месечно трудово възнаграждение от майката е в размер на 600,00 лв.

В отговора на насрещния иск Г.В. излага, че предявеният насрещен иск е неоснователен. Размер на издръжка, по – голям от определения към настоящия момент, би бил непосилен от финансовата гледна точка за него. Освен това от втория си брак насрещният ответник има родено още едно дете, за което също следва да полага грижи. Оспорва поставената диагноза Сколиоза, както и посещението на лечебна рехабилитация. Сочи, че относно твърдяното очно заболяване, същото не представлява ново обстоятелство. Оспорва се и посещението на школа по изобразително изкуство, математика и английски език. Излага, че всички твърдени допълнителни разходи за детето не са от категорията на задължително необходимите за неговото израстване. Сочи, че не следва да се взема предвид възнаграждението, което получава от командировки, тъй като те са несигурно събитие, водещо до несигурен доход.

Контролираща страна – Дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна, изразява становище, че определената към настоящия момент издръжка в размер на 350,00 лв. позволява да се задоволяват част от потребностите на детето.

 

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

 

         Установява се от удостоверение за сключен граждански брак № **********, че Г.О.В. и З.Н.Г. са сключили такъв на 16.12.2016г. От брака е родено детето К.В.. Бракът е прекратен и ищецът осъден да заплаща издръжка в полза на детето Красимира в размер на 200 лв. Видно от постановеното и влязло в сила съдебно решение № 732/23.02.2017г., постановено по гр.д. № 14570 по описа на ВРС за 2016г. размерът на определената месечна издръжка, която настоящият ищец следва да заплаща на своята дъщеря К.В., е 350,00 лв.

         Установява се от представено удостоверение за раждане на детето М.Г.В., родено на ***г., че негови родители са З.В. и Г.В..

         Видно от заверен препис на Допълнително споразумение към трудов договор № 97/10.08.2010г., сключен между Г.В. и „ММС ИНК“ ЕООД, е настъпила промяна в получаваното основно месечно трудово възнаграждение от настоящия ищец, като същото е в размер на 850,00 лв. Размерът на получаваното от В. трудово възнаграждение към момента на определяне на предходната издръжка- 2017г., е бил в размер на 1 500 лв. в брутен размер.

         Установява се от удостоверение, издадено от Национално училище по изкуствата „Добри Христов“, че К.В. е ученичка в 6 клас през учебната 2017/2018г., специалност „изобразително изкуство“. Видно от служебна бележка, издадена от НУИ „Добри Христов“, Красимира посещава от месец октомври 2017г. школа по изобразително изкуство, като месечната такса за обучение е в размер на 40,00 лв.

         Видно от протокол ЛКК № 39/19.01.2018г. на К.В. е поставена диагноза „Сколиоза“. Необходимо е ползването на ортеза за спиране на процеса на гръбначна девиация. Ортезата не се поема от НЗОК, като цената й е 700,00 лв. Пред настоящата инстанция е представена фактура за закупуването на ортезата, от която е видно, че за последната е заплатена сума в размер на 860 лв. с ДДС.        

         От заключението по допусната СМЕ се установява, че К.В. боледува от S образна идиопатична тораколумбална Сколиоза в трети стадий, с ъгъл, измерен по Коб от 36-38 градуса. Лекува се с носене на корсет и лечебна физкултура. Ако не се спре изкривяването и при увеличаването му, лечението е само оперативно.

         Представено е уверение, издадено от дамски клуб „Джи-Джи“, от което се установява, че детето К. посещава четири пъти в седмицата лечебна рехабилитация, като заплаща по 10,00 лв. на посещение.

         От издадена служебна бележка от СК „Галата 2009“ – Варна се установява, че К. е картотекиран състезател и тренира в клуба по плуване и модерен петобой, като посещава тренировъчни занимания при месечна такса от 70,00 лв.

         Видно от уверение, издадено от образователен център „Йера“, К.всяка седмица посещава курс по математика и курс по английски език, като заплаща съответно по 14,00 лв. и по 7,00 лв. на час.        

         Предвид предприетото на автентичността на приложените служебни бележки и удостоверения оспорване е допусната СГЕ, от чието заключение се установява следното: Подписът, положен в уверението, издадено от Рехабилитационен център „Джи – Джи“ ЕООД – Варна с дата 28.02.2018г., е изпълнен от Г. Г.. Подписът, положен в служебна бележка от СК „Галата 2009“ – Варна с дата 13.03.2018г., е изпълнен от С.А.Ж.. Подписът, положен срещу „Управител“ в уверение от образователен център „Йера“ с дата 28.02.2018г., е изпълнен от Н. Г..

         От л.62 до л.74 са представени документи от проведени прегледи спрямо К. във връзка с оплаквания за бърза умора и главоболие при четене. Всички датират от период от 2011г. до 2016г.

         От служебна бележка, издадена от „Оливия“ ЕООД, ЕИК ……., се установяват размерите на БТВ, което Я.С. получава. Брутното й възнаграждение възлиза на около 700 лв.

         Видно от удостоверение, издадено от „ММС ИНК“ ЕООД, получаваните от ищеца Г. В. месечно суми, представляващи БТВ след промяна на същото посредством сключеното споразумение, варира между 797,29 лв. и 901,01 лв.

         По делото е изготвена ССЧЕ, от чието заключение се установява следното: Г.В. е назначен на длъжност „монтажник хладилна и климатична техника“. Основното трудово възнаграждение на лицето за периода от м. юни 2017г. до м. май 2018г. е в размер на 11 313,55 лв. За този период Г.В. е получил допълнително възнаграждение и обезщетение, а именно: процент за прослужено време – 618 лв., допълнително възнаграждение – 710 лв., болнични – 167,43 лв., командировъчни – 900 лв. Чистото възнаграждение, което лицето получава на месец е 699,16 лв. Вещото лице е посочило, че командировъчните не се включват в брутното възнаграждение.

         Установява се от НА № 161, том 4, дело 761/95г., че Г. Ж.Д. и М.А.Д. прехвърлят на внука си Г.О.В., чрез законния му представител М.В., майка, собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, представляващ жилище в гр. Варна, комплекс „Дружба“ 21, бл. 19, в кв. 13 в 27-ми подрайон на гр. Варна.

         Установява се от НА № 3, том 1, рег. 673, дело № 3 от 2013г., че Д.Д. и Т.Д. продават на К.Т. и Я.С. при равни квоти следния съсобствен недвижим имот, находящ се гр. Варна, ж.к. „Изгрев 1“, с ид. № 10135.2552.2056.

         Видно от удостоверения, издадени от сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, Г.В. не притежава в собственост, ответницата С. е собственик на л.а. „Фолксваген Поло“.

         В открито съдебно заседание е разпитан св. Т.К., от чиито показания се установява, че Г. сам полага грижите за своето семейство, а настоящата му съпруга е безработна. Разпитан е и св. К., който заявява, че Г. и семейството му живеят в жилище на ищеца. Последният е бил ръководител бригада, но към настоящия момент не е, поради спад в работата. Предвид и това е намалена работната му заплата.

         В открито съдебно заседание е разпитан и св. Ю.П.. Същата заявява, че детето К. посещава рехабилитационен център и плуване. Освен това детето посещава и курсове по рисуване, които също се заплащат. Св. С.П. също е разпитана, като от нейните показания се установява, че детето К. ходи на плуване и рехабилитация, има гръбначно изкривяване, като за този проблем майката е закупила медицински корсет.

Пред настоящата инстанция е  приложен болничен лист, от който се установява, че ответницата Я.С. е в отпуск по майчинство вследствие раждане на ***г. Удостоверение за раждане не е представено. Фактът на раждането не е изрично оспорен от ищеца В., но е изразено становище, че не се установява със съответните доказателства.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

 

Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В конкретния случай по главния предявен иск се твърди трайно изменение във възможностите на бащата да плаща такава издръжка- сочи се, че доходите му са значително намалели и има още едно родено дете, на което  дължи издръжка. И докато първият факт е новонастъпил, то раждането на детето Магдалена не е ново обстоятелство. Същото е било твърдяно и установено пред ВОС при разглеждане на в.гр.д. № 1026/17г. Следва да бъде съобразено обаче обстоятелството, че вследствие на отпуск за отглеждане на дете само В. реализира доходи и задоволява потребностите на новото си семейство. Фактът, че съпругата му З.В. получава 380 лв. обезщетение следва да бъде приет за установен, доколкото е признаване на неизгодно обстоятелство. Видно от приложените доказателства е, че трудовото възнаграждение на ищеца В. е намаляло осезателно- от 1500,00 лв. брутно трудово възнаграждение последното се е редуцирало до около 850 лв. Нетното възнаграждение възлиза в размер на 700 лв. Това е разполагаемия доход на ищеца да задоволява нуждите на двете си деца- К. и М., които са на един и същи ред, както и на съпругата си З..

От друга страна, в отговора на исковата молба, както и в предявения насрещен иск, се твърди, че е налице изменение на нуждите на детето К.. От всички наведени твърдения за специални нужди, както и такива, свързани със влошеното здравословно състояние е нарастване на възрастта, съдът намира, че единствените изменения в потребностите на детето касаят поставянето на ортеза. Като се сравнят приложените по предходното дело доказателства, както и наведените твърдения, се установява, че са твърдяни идентични нужди на детето, и са приложени доказателства за почти идентични разходи. Посещението на часове по плуване, рехабилитационни масажи, курсове по английски и математика, както и такива по изобразително изкуство вече са установени при определяне на издръжката в размер от 350 лв. Затова и настоящият състав намира, че изменение в обстоятелствата не е налице. Установено е ново обстоятелство- необходимостта от поставяне на ортеза вследствие влошаване състоянието на сколиоза. Такава е поставена и еднократно за нея е заплатена определена сума. Това плащане обаче няма периодичен характер, то е инцидентно. Не се установява необходимостта от подмяна на поставената ортеза, нито пък на какъв период следва да се извършва тази подмяна, за да може да бъде направен извод, че са налице специални нужди на детето, такива, които изискват допълнителна добавка към издръжката. И доколкото това е така, то и съответно не може да бъде направен извод, че е налице трайно и съществено изменение на нуждите на детето. Досежно твърденията за закупуване на очила, съдът намира, че това не представляват специални нужди на детето. На първо място, приложените доказателства касаят извършени в предходни периоди прегледи. Ново заболяване не е установено, поради което и изменение не е налице. Необходимостта от подмяна на очилата е съобразена при определяне на предходната издръжка. От всичко по-горе изложено се прави извод, че трайно и съществено изменение в потребностите на детето К. не е налице.

Такова трайно и съществено изменение се констатира при дължащото издръжка лице. Възраженията, че доходите на бащата са намалели поради липса на функционалност от страна на бащата, съдът намира за недоказани. Няма данни същият умишлено да се е поставил в положение на неплатежоспособност. Фактът, че полага труд и реализира доход в рамките на средната работна заплата, води до извод, че такъв умисъл не е налице. Неоправдано би било обаче в полза на детето К. бащата да престира издръжка в размер на 350 лв., при положение че със същата сума В. следва да отговаря за издръжката на другото си дете М., на съпругата си, своята издръжка, както и за домакинството, в което живее и доведено дете от съпругата му. Трайна е съдебната практика, че е недопустимо издръжката да бъде определена по размер такава, че да поставя в по-лошо положение дължащото я лице, за сметка на издържаното такова. Затова и съставът намира, че като се съобрази и обстоятелството, че ответницата С. реализира доход, близък по размер до нетния доход на бащата. И двамата родители разполагат със жилища, за които не се налага да плащат наем. И като се съобрази обстоятелството, че доходът на бащата е намалял почти наполовина от последното изменение на издръжката, без да се констатират трайни и съществени изменения в потребностите на издържаното лице, съставът намира, че издръжката, присъдена в полза на детето следва да бъде изменена, като бъде намалена на 250 лв. Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която искът за изменение на издръжката чрез намаляването й е отхвърлен за разликата от 290 лв. до 250 лв. и постановено ново в посочения по-горе смисъл. В останалата част, с която искът на Г.В. за намаляване на издръжката от 250 лв. на 150 лв. и искът, предявен от С. за увеличаване на издръжката за разликата над 350 лв. до 600 лв. са отхвърлени, следва да бъде потвърдено.

В полза на въззивника В. следва да бъдат признати разноски в размер на 200 лв. съобразно уважената част от жалбата. Възражението за прекомерност е неоснователно предвид фактическата сложност на спора, както и предвид обстоятелството, че претендирания от въззиваемата С. хонорар е почни с идентичен размер.

В полза на въззиваемата предвид отхвърлената част от жалбата на В. и на нейната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.

         Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Решение № 5072/07.12.2018г., поправено с Решение № 1464/08.04.2019г., постановено по гр.д. № 19061/17г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г.О.В., ЕГН **********, иск за изменение на дължимата в полза на детето К.Г.В., ЕГН **********, заплащана чрез неговата майка и законен представител Я.К.С., ЕГН **********, за изменение на определената издръжка чрез намаляването й от 290 лв. на 250 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

         ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила решение № 732/23.02.2017г., постановено по гр.д. № 14570/2016г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от Г.О.В., ЕГН **********, в полза на детето К.Г.В., ЕГН **********, заплащана чрез неговата майка и законен представител Я.К.С., ЕГН **********, като я намалява и за разликата от 290 лв. до 250 лв. и я ОПРЕДЕЛЯ на 250 /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2017г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.150 СК.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5072/07.12.2018г., поправено с Решение № 1464/08.04.2019г., постановено по гр.д. № 19061/17г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, в останалата му част, с която е отхвърлен предявения от Г.О.В., ЕГН **********, иск за изменение на дължимата в полза на детето К.Г.В., ЕГН **********, заплащана чрез неговата майка и законен представител Я.К.С., ЕГН **********, за изменение на определената издръжка чрез намаляването й от 250 лв. на 150 лв., както и е отхвърлен предявения от Я.К.С., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на детето К., насрещен иск за изменение на постановената с Решение № 732/23.02.2017г., постановено по гр. дело № 14570/2016г. по описа на ВРС издръжка, чрез увеличението й от 350,00 лв. на 600,00 лв.

ОСЪЖДА Я.К.С., ЕГН **********, да заплати на Г.О.В., ЕГН **********, сумата от 200 /двеста лева/, представляваща сторени в производството разноски, представляваща заплатен адвокатски хонорар и съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Г.О.В., ЕГН **********, да заплати на Я.К.С., ЕГН **********, сумата от 100 /сто лева/, представляваща сторени в производството разноски, представляваща заплатен адвокатски хонорар и съобразно отхвърлената част от жалбите на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                        2.