РЕШЕНИЕ
№ 09.05.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 10.04. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 3308 по описа за
2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.127, ал. 2 СК.
Образувано е по искова молба от Д.Т.Н.,
ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на малолетното си
дете Д.Д.Ж., ЕГН **********, двете с
адрес: *** против Д.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищцата твърди, че с
ответника имали интимна връзка от месец май 2017 г., а през периода от месец
септември 2017 г. до средата на месец февруари 2018г. живели във фактическо
съжителство. Непосредствено след раздялата им, на *** г. се родило детето им Д.Д.Ж.,
ЕГН **********. Твърди, че с ответника още от преди раждането на детето не
живеели заедно, нямали добра комуникация по между си и не успели да постигнат
съгласие по чл. 127, ал. 1 от СК. Страните се познавали от над 10 години, но
отношенията им като двойка започнали от месец май 2017 г., когато ответникът се
върнал в Б. от Г.. След кратко време те заживели заедно на семейни начала в
жилището на ответника в гр. ***. През месец юни ищцата разбрала, че е бременна
и двамата с ответника започнали да се подготвят за отглеждането на общото им
дете. Бил направен основен ремонт на посочения по-горе апартамент, който бил в
много лошо състояние и напълно непригоден за отглеждане на малко дете и за
който ремонт помагат в значителна степен родителите, бабата и дядото на ищцата.
Първоначално отношенията между Д.Н. и Д.Ж. били много добри, съответстващи на
нормалните отношения и на споделеното желание на двамата да създадат едно общо
семейство. Впоследствие отношенията им започнали да се влошават, за което по
мнението на ищцата повлияли два основни фактора - болезнената ревност на
ответника спрямо нея, без да имало каквото и да било основание за това и
намесата на неговата баба по майчина линия. Последната - Д.А.Б., посещавала
дома на Д. и Д. почти ежедневно като при всяко свое посещение се държала
недружелюбно и нападателно спрямо ищцата с постоянни упреци, че това не бил
нейния дом и тя не трябвало да се чувства като у дома си. Твърди, че към
посоченото по-горе лошо отношение и упреци на бабата се присъединил постепенно
и ответникът и така отношенията му с ищцата започнали да се влошават и
ескалират до степен, че 3-4 дни преди раждането на детето, за да си спести
напрежението и постоянния стрес, на който била подложена, тя решила да напусне
апартамента, в който живеят и да се прибере при майка си. След раздялата
страните се срещали 2-3 пъти единствено по повод раждането на детето им Д.Д.Ж..
Ответникът извършил припознаване и няколко дни след това посетил дома на
ищцата, за да ѝ занесе акта за раждане. На нейната покана да види детето
той отказал с думите: „Какво да я гледам, не искам да ви виждам и да ви чувам
повече“. Ищцата останала много неприятно изненадана и наранена от това, тъй
като мислела, че въпреки лошите отношения между тях и раздялата им, бащата щял
да иска да вижда детето си и да се интересува от него. Твърди, че на 05.06.2018
г. Д.Ж. депозирал пред Окръжен съд - С.З. искова молба с правно основание чл.
67 от СК, с която молел съда да унищожи направеното от него припознаване на
детето Д.Д.Ж. поради измама. Образувано било гр.д. № ***г. по описа на
Старозагорския окръжен съд и по делото била назначена, изготвена и приета като
обективна, безпристрастна и неоспорена от страните по делото ДНК експертиза за
определяне на бащинство. Съгласно същата безспорен баща на дето бил ответникът
по настоящото дело. Постановено влязло в сила Решение № *** г., с което
Старозагорският окръжен съд отхвърлил предявения иск като неоснователен и
недоказан. От раждането на детето до настоящия момент, бащата не проявил
каквото и да било желание да го види или да осъществи някакъв контакт с него.
Поискал от ищцата единствено да му изпрати снимка на детето и да изнесе
останалите свои вещи от апартамента, в който живели, защото след делото за
бащинство отново щял да заминава за Г.. Детето не познавало баща си и никога не
го било виждало. Ищцата отглеждала детето си сама, в дома на майка си. В
отглеждането тя имала цялата подкрепа на семейството си като можела да разчита на
близкия си семеен кръг. От съда се иска да постанови съдебно решение, с което
да предостави упражняването на родителските права върху детето Д.Д.Ж., ЕГН **********
на майката, при която да бъде определено и местоживеенето на детето. Да
постанови, че бащата – Д.Н.Ж. няма да
осъществява лични контакти с детето или в случай, че такива се осъществяват, те
да бъдат в присъствие на майката и без преспиване в дома на бащата. Ответникът да
бъде осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка, месечна издръжка в
размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, платими до 10-то число на месеца, за
който се дължат, считано от раждането на детето - *** г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до нейното окончателно изплащане.
Банковата сметка, по която ответникът можел да заплаща дължимата от него
издръжка била следната: IBAN: *** -
Банка ***. Претендира за заплащане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че предявените искове били
допустими. Нямало спор, че страните били родители на малолетната Д.Д.Ж., родена
на *** г. Ответникът оспорвал като
неверни твърденията в исковата молба за причините, довели до влошаване на
отношенията им и до окончателната раздяла. Изложеното в исковата молба не
отговаряло на действителността, тъй като раздялата била последица от
поведението на ищцата, изразяващо се в пълно неуважение към него и неговите
роднини, което се задълбочавало с наближаващото раждането на детето. Ищцата
била тази, която поставила ултимативни условия роднините на бащата да не
посещават дома им и да не контактуват с бъдещото дете, което той отказал да
приеме. Ответникът припознал детето, като родено от него, но поведението на
ищцата в деня на изписването от родилния дом и последващото ѝ поведение
го накарало да се съмнява в бащинството си. Той предложил на ищцата доброволно
да се направи ДНК тест за бащинство, но нейното становище било, че такъв бил
възможен само в съдебно производство. По този повод ответникът завел дело пред
Окръжен съд С.З., образувано под № ***г. за оспорване на бащинството. Сочи, че
след като се запознал с резултатите от ДНК експертизата, се убедил че
действително бил баща на детето Д. и че поведението на ищцата било вследствие
на промененото отношение към него и семейството му, а не било свързано с
произхода на детето. Твърди, че не отговаряло на истината, че не желаел да види
детето си. Истината била, че ищцата била тази която не позволявала достъп до
детето Направеното предложение от ищцата по чл. 127, ал.1 от СК било
неприемливо за ответника, тъй като му било поставено условието да не
осъществява лични контакти с детето си, което той категорично отказал. Действително
детето било на много ниска възраст и се нуждаело изключително от грижите на
майка си. Редно било да живее с майка си и да се отглежда от нея. Признава, че
дължи издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК
размерът на издръжката се определял според нуждите на лицето, което имало право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Размерът на издръжката
следвал да се определи съобразно минималната издръжка за едно дете, 140 лева.
Твърди, че възможностите му на този етап не позволявали заплащането на издръжка
по-висока от 140 лв.. Страните по делото били млади родители и Д. било първото
им дете. Ответникът като баща имал желанието да изгради близки отношения на
доверие и обич с дъщеря си. Действително той не бил общувал с нея поради ниската
ѝ възраст - ненавършена една година, както и поради нежеланието на
ищцата, което било изразено и в исковата молба. Твърди, че правната теория била
еднозначна, че личните контакти на детето с бащата създавали възможност детето
да расте и се развива нормално под грижата и с подкрепата и на двамата си
родители. Естествено право на детето и негова потребност било да общува и с
двамата си родители. По тази причина съдебната практика изисквала мерките за
лични отношения да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не
било предоставено упражняването на родителските права. Претендира да му бъде
определено да взема детето, в дома си, всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 11.00 ч. до 16,00 ч., всеки от дните, без преспиване, като го взема от
и връща в дома на майката, както и 15 дни през лятото, което време не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Ищцата Д.Т.Н., редовно призована за съдебното
заседание, се яви лично и чрез процесуалния си представител - адв. Д. поддържа
изложеното в исковата молба. Пред
съдебния състав потвърди, че е получила издръжка за детето от ответника, след
подаване на исковата молба, за три
месеца назад по 140 лв. на месец.
Ответникът Д.Н.Ж., редовно призован за датата на съдебното
заседание, не се яви, но чрез упълномощения си представител адв. А. поддържа
отговора на исковата молба. По отношение
на режима на лични контакти с детето желае да прекарва по няколко
часа с него, но не в присъствието на
майката. През лятото желае да взема детето за десет дни.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. К.,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.
РС-К., като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното
по делото Удостоверение за раждане № 14072, издадено въз основа на акт за
раждане № 0072/27.02.2018 г. на Община
К. се установява, че родители на
малолетното дете Д.Д.Ж., родена на *** г., са Д.Т.Н. – майка и Д.Н.Ж. – баща.
С решение № *** г., постановено по гр. д. № ***г. по
описа на ОС-С.З., съдът е отхвърлил предявения от Д.Н.Ж. против Д.Т.Н.,
действаща лично и като майка и законен представител на детето Д.Д.Ж., иск с
правно основание чл. 67 от СК за унищожаване на извършеното от Д. Николов Ж.
припознаване на детето Д.Д.Ж., родено на *** г. от майка Д.Т.Н. поради измама,
като неоснователен. По делото е изготвена съдебно-медицинска ДНК експертиза за
определяне на бащинство, която е установила, че Д.Н.Ж. е биологичен баща на
детето Д.Д.Ж..
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. К.. В хода на социалното проучване социалните
работници са установили, че от раждането си до настоящия момент малолетната Д.Н.
се отглеждала от нейната майка Д.Н.. Майката осигурявала за детето достатъчно
добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.
Задоволявани са базисните му потребности. Г-жа Н. била в добро здравословно
състояние и можела да осигури подходящи условия за отглеждането, възпитаването
и правилното личностно развитие на детето. Становището на Д. „С.п.“ – К. е, че
въпреки благоприятната среда, която майката осигурявала за детето Д., всяко
дете имало право на лични отношения с другия родител и финансова издръжка. В
интерес на детето било да познава баща си и да имат възможност да общуват и
поддържат емоционална връзка.
В декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние ищцата Д. Н. декларирала, че към настоящия момент получава единствено обезщетение
при бременност и раждане в размер
на 510 лв. месечно, както и детски добавки
в размер на 40, 00 лева месечно.
Страните не спорят, че към настоящия момент
местопребиваването на бащата Д. Ж. е в Г. и доходите му не са постоянни.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят Т.М.Н., баща на ищцата, смята, че
ответникът се уплашил от отговорността по отглеждане на роденото дете. Знаел,
че бащата отишъл да занесе акта за раждане на детето и бил поканен да влезе, за
да го види, но той отказал. Свидетелят нямал
информация дъщеря му да е отказвала бащата да види детето.
Свидетелката Д.А.Б., баба на ответника, заяви, че той
бил отговорен баща и занапред щял да бъде такъв. До този момент те не се
познавали нито с нейните близки, нито били виждали детето. Бащата имал желание
да вижда детето. На 10-ти декември майката обещала да заведе детето, за да го
видел бащата. Той казал на баба си, че майката отишла със споразумение, с което
бащата не бил съгласен. Детето не било доведено и бащата не успял да го види
преди да замине за Г.. Бащата искал да поддържа контакти с детето. От месец
януари започнал да изплаща издръжка. В
момента бил в Г., но щял да се прибере в Б.. Имал възможност да се грижи за
детето. Имал финансова възможност, имал подходящи битови условия. Изпратил
колет за първия рожден ден на детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал.2 от СК и чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК.
При така
установената фактическа обстановка по делото и съобразно искането на ищцата, съдът
намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за основателна и доказана. Съдът
квалифицира претенцията по този ред, изхождайки от фактическата обстановка по
делото, а именно, че страните не са в брак и живеят разделени. По тези
съображения съдът счита, че следва да се произнесе по претенциите за
предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и
личните контакти с родителя, които не упражнява родителските права. Установи се
в настоящото производство, че страните по делото нямат сключен граждански брак,
както и че същите имат родено от съвместното си съжителство малолетно дете.
Установи се, че към датата на подаване на исковата молба, детето е живяло при
майката в гр. К.. Бащата в момента живее и работи в Г.. Изцяло грижите по отглеждането
и възпитанието на детето Д. е поела майката, разчитайки на помощта на
родителите си. При разделното живеене на родителите те нямат възможност
ежедневно да вземат решения относно упражняването на конкретно право спрямо
детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това
неудобство, засягащо пряко интереса на детето следва да се разреши със
заведения понастоящем иск по чл. 127, ал.2 от СК. След като се определи при кой
от двамата родители ще живее Д., този родител ще упражнява и родителските
права, тъй като нуждите ще налагат това. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като взе предвид
ниската възраст на детето съдът счита,
че местоживеенето следва да бъде определено при майката на адрес: *** и на нея да бъде предоставено упражняването
на родителските права. След това да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето Д., което се налага от
нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях. На бащата, следва да
бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с
бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Съдът
съобрази обстоятелството, че детето е на ниска възраст, не познава бащата и
неговите роднини, а освен това страните живеят в различни държави, поради което
режимът на
лични контакти следва да бъде определен
всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 11.00 ч. до 16,00 ч., всеки от дните, без преспиване, като бащата
взема детето от дома на майката и го връща там, както и 10 дни през лятото,
което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Предявена е претенция по чл. 143 , ал.2 от СК, която е
основателна по следните съображения:
Задължението за заплащане на необходимата издръжка е
безусловно и не зависи от това дали имащият право на издръжка е трудоспособен и
може да се издържа от доходите си. Имайки предвид обстоятелството, че бащата не
живее с детето си и не полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието
му, то следва да осигурява поне парични средства за това. При определяне на
издръжката, съдът изхожда от материалните възможности на родителите и от
потребностите на детето. Не се установи в какъв размер е месечният доход на
бащата, но се установи, че той живее в Г., но все още няма постоянни доходи. Преценявайки
и нуждите на детето Д., съдът приема, че бащата следва да заплаща месечната
издръжка по 150 лв., която да бъде заплащана по банков път до 10-то число на
текущи месец, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2018 г.
до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху
всяка просрочена вноска до нейното
окончателно изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването
на иска – 20.12.2018г.. По делото се установи, че страните са във фактическа
раздяла от м. февруари 2018г. като бащата е изплатил издръжка на детето за
три месеца по 140 лв. на месец. Сумата е
платена след завеждане на иска. Относно размера на издръжката за миналия период
от седем месеца съдът приема по 140 лв. месечно назад от датата на подаване на
исковата молба. С оглед на изложеното
искът са основателен за сумата от 980 лв., като за разликата до
претендираните 1500 лв. искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска. Ишцата е представила
доказателства за сторени разноски в размер на 900 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 25 лв. заплатена държавна такса, като съразмерно на уважената
част от исковете следва да й бъдат присъдени такива в размер на 903,33 лв.,
като се вземе предвид обстоятелството, че частичното плащане на издръжката за
минало време е станало след завеждане на иска. Съгласно представения списък на разноските
ответникът е сторил разноски в общ размер на 360 лв., като съразмерно на
отхвърлената част от иска за издръжка за минало време следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 7,99 лв.
При този изход на делото ответникът Д.Н.Ж. следва да
внесе по сметката на РС-К. и държавна такса от 266,00 лв. върху определената по
делото издръжка, както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото
от съвместното съжителство между Д.Т.Н., ЕГН ********** и Д.Н.Ж., ЕГН ********** малолетно дете Д.Д.Ж., ЕГН **********
на майката Д.Т.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Д.Д.Ж., ЕГН ********** при майката Д.Т.Н., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.Н.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** с детето Д.Д.Ж., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 11.00 ч. до 16,00 ч., всеки от дните, без преспиване, като бащата
взема детето от дома на майката на адрес: *** и го връща там, както и 10 дни
през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, Д.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща месечна издръжка на
малолетното дете Д.Д.Ж.,
ЕГН **********, чрез
майката и законен представител Д.Т.Н., ЕГН ********** в размер на 150,00 лв. (сто и
петдесет лева), платима по банков път до 10-то число на текущи месец, считано от 20.12.2018 г. до настъпване на
законни основания за изменянето или прекратяването ѝ, ведно със
законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска
до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА , на осн. чл. 149 от СК, Д.Н.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати издръжка на малолетното
дете Д.Д.Ж.,
ЕГН **********, чрез
майката и законен представител Д.Т.Н., ЕГН **********,*** в размер на 980 лв. за минало
време: от месец юни 2018г. до м.
декември 2018г., като за разликата до претендираната издръжка в размер
на 1500 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
Издръжката да се изплаща по банкова сметка: ***: *** - Банка
***.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА Д.Н.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Н., ЕГН **********,*** сумата от 903,33 лв., представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Т.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Н.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 7,99 лв., представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска за издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д.Н.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
в полза на РС-К. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 266 лв., както и сумата от 5,00 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ОС-С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: