ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260407/30.10.2020г.

 

                                               30.10.2020 г., гр. Ямбол

 

 

       ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХІ състав в закрито съдебно заседание с

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

Като разгледа гр.д. № 2804/2020 г. взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Д.Г.Х. *** срещу М. Карикин Ч. ***, за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете Георги Димитров Х., като родителските права бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде определено местоживеене на детето срещу съответен режим на лични контакти на майката с него, като майката бъде осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в минимален размер. Твърди се, че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 947/2020 г. на ДСИ при ЯРС. Изпълнителното основание е съдебно решение по бракоразводно дело между него и майката на детето, с което са й предоставени родителските права. В исковата молба се твърди, че детето по свое желание се е преместило да живее при бащата и не желае да се върне в дома на ответницата, която системно се кара на сина си, крещи му и му прави забележки, нараняващи неговото достойнство. То е пренебрегвано и обиждано от нея системно. Освен това майката съжителства с друг мъж, напълно игнориращ и пренебрегващ детето. То се страхува за живота и здравето си, както и за майка си, поради това, че системно възникват скандали между нея и съжителя й, причинил й физическо нараняване в един от тях. Сочат се и обстоятелства за липса на подходяща социална среда за детето на село, за отнемане на личното му време поради постоянно възлагане на грижи за братчето му, както и за пренебрегване от майката на желанията и нуждите на детето и настройването му от нея срещу бащата. Поради това се иска съдът да допусне обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 947/2020 г. на ДСИ при ЯРС.

Исковете са с правно осн. чл. 51 ал.4 вр. чл.59 ал.9 от СК. Същите са допустими.

Искът за изменение на мерките относно родителските права се основава на обстоятелства, за които към настоящия момент не са представени убедителни писмени доказателства, изискуеми от разпоредбата на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК.

Видно от изпълнителното дело, ДСИ е предприел действия за осигуряване на доброволно изпълнение на влязлото в сила съдебно решение за упражняване от майката на родителските права, като е възложил на ДСП-Ямбол да упражни правомощията си за осигуряване на това изпълнение. Майката категорично оспорва пред ДСИ изложените от бащата обстоятелства в представения от него отговор на поканата за доброволно изпълнение, като сочи в молба от 23.10.2020 г., че вече е отхвърлен иск срещу нея за промяна на родителските права, а понастоящем бащата препятства контактите й с детето по всякакъв начин. Сочи, че детето отсъства от училище въз основа на медицински бележки, за които лекарят не я е уведомил. Т.е. налице е спор относно изложените от настоящия ищец факти, които не могат да се приемат за подкрепени от представените до момента доказателства.

От друга страна не може да се направи извод, че е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391 ал.1–че ще бъде невъзможно или затруднено осъществяване на правата на ищеца по решението, ако не бъде допуснато обезпечението. Ако се уважи искът и съдът предостави упражняването на родителските права на бащата, тяхното осъществяване не е поставено в зависимост от това, дали предходното съдебно решение ще бъде принудително изпълнено от ДСИ. В исковата молба не се твърди, че при майката е застрашен животът на детето. Освен това е открито производство по привременни мерки, в рамките на което подлежат на доказване фактите, имащи отношение към допускане на привременна промяна на родителските права. При допускането й се поставя на решаване и въпросът за личните контакти на майката с детето, който при спиране на изпълнението остава нерешен. Т.е. при наличие на съдебно решение за упражняване от нея на родителските права, тя няма да може да има никакви контакти с детето, ако изпълнението на решението бъде спряно. Именно в тази връзка в съдебната практика се възприема и становището за недопустимост на исканата обезпечителна мярка.

Освен това следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 390 ал.4 изр.2 от ГПК, съгласно която спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция, каквато би могло да бъде определена само при имуществени спорове, доколкото при тях може да бъде изчислен паричен еквивалент на обезпечаваното материално право.  

Т.е. искането за обезпечение е неоснователно.

 Ето защо съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Не уважава искането на Д.Г.Х. *** срещу М. Карикин Ч. *** за обезпечение на исковете за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на общото на страните дете Георги Димитров Х., чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 947/2020 г. на ДСИ при ЯРС.

            Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ищеца пред ЯОС.           

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: