Решение по дело №146/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 81
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20223500500146
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Т., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 132 от 28.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1576/2021
година по описа на Районен съд - Т., съдът е осъдил “МДМ ТРАНС” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Т., п.к. ...., ул. „К.” № .., ет. .., ап. ..,
ЕИК *********, представлявано от управителя Дж. Т. Л., да заплати на
“ТОПАЛОВ ГЛОБАЛ СПЕД” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
К., ул. “Тр.” № .., вх. .., ет. .. ап. .., ЕИК203684228, представлявано от К. Ст.
П., сумата от 12 700,29 лева, представляваща обезщетение в размер на
стойността на вредите, които е причинил при извършването на превоз на
товар от товарен пункт: „К.Р.“ АД, гр. Р., Р. до разтоварен пункт Б./Р., а
именно: раб. плот 2806.... Ш4 с размери 4100x60x28 мм - различни цветове,
12 пачки х 14 броя (168 броя), ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска - 26.07.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 373 от ТЗ във вр. с
чл. 67 от ЗАП, както и сумата от 2 268.20 лв., представляваща направени по
делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.
1
Д.Т., гр. С., бул. “Сл." ..., ет. .., офис .., като пълномощник на “МДМ ТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „К." № ..,
ет. .... ап..... Във въззивната жалба се излагат следните съображения:
Изводите на районния съд, че ответникът носи отговорност за увреждането
на част от товара по време на транспорта не съответстват с доказателствата по
делото. По делото по категоричен начин се установи, че вредите са в резултат
на неправилно подреждане на пакетите с плотове, като натоварването и
подреждането на същите е станало от представител на изпращача. Изразява
становище, че съдът неправилно е възприел и доказателствата относно
причината за повреда на част от товара. Ръбовете на плочите са повредени не
в резултат на допълнителното стягане с колани, по време на транспорта, след
като водача е установил приплъзването. В авариен протокол № 12/01 от
31.07.2020 г. изрично е посочено, че причината е приплъзване на 4 бр. пачки
работни плотове, намиращи се в задната част, при което плотовете се
смачкали на местата с пристягане и при контакта със съседните на тях колети.
Това безспорно сочи, според въззивника, че вредите са настъпили в резултат
на неправилно пакетиране на стоката с опаковка, позволяваща увреждането
на плотовете при пристягане с колани за укрепване на товара, както и в
резултат на неправилно натоварване и подреждане на товара от
представители на изпращача.
С оглед на тези основни съображения въззивното търговско дружество
моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли исковите
претенции.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от “ТОПАЛОВ
ГЛОБАЛ СПЕД” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К.., ул. “Тр.”
№ .., вх. .., ет. .., ап. ..., ЕИК203684228, представлявано от К. Ст. П., чрез
адвокат А.С., в който отговор се акцентира на следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 17. т. 1 от Конвенцията /CMR/, превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от
момента на приемането й за превоз, до момента на доставянето й, като
хипотезите, при които се изключва отговорността на превозвача, са уредени в
следващите текстове на чл. 17. Съгласно чл. 9. т. 1 от Конвенцията /CMR7
товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на
договора и получаването на стоката от превозвача. В случая стоката е
2
натоварена от товародателя в присъствието на ответника - превозвач, видно
от разпита на шофьора на товарното МПС. Видът на стоката
/плоскости/плотове/, височината и подреждането на палетите във
вътрешността на ремаркето, тяхното позициониране и необходимост от
допълнително укрепване, пътят и маршрута - са все обстоятелства, които е
следвало да бъдат съобразени именно от превозвача, който носи
отговорността при транспортирането на стоката, тъй като дължи грижата на
добър търговец, извършвайки превози по занятие. Според въззиваемата
страна, по настоящото дело е установено, че е проведено редовно
рекламационно производство, по което ответникът не е направил възражения
в хода на делото, а въз основа на същото е отправил искане към
застрахователя си за изплащане на обезщетение. Видно от разпоредбата на чл.
32 от Конвенцията /CMR/: Исковете, свързани с превози, подчинени на тази
конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.
Давностният срок тече: в случаи на частична липса, повреда или задава - от
деня. в който стоката е била доставена. Видно от представената по делото
международна товарителница, стоката е доставена на 29.07.2020 г. Исковата
молба е заведена в съда на 26.07.2021 г., т. е. преди изтичане на
едногодишния давностен срок. Предвид изложеното, въззиваемата страна
моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение със законните
последици.
Третото лице-помагач не е изразило становище по въззивната жалба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
се представлява от адвокат Д.Т., който моли съда да отмени обжалваното
съдебно решение и да отхвърли така предявения иск.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Третото лице-помагач не изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен осъдителен иск от „Топалов
Глобал Спед” ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. А.С. - АК Ст. З., против
„МДМ ТРАНС“ ЕООД гр.Т., ЕИК ********* за заплащане на сумата от
3
12700.29 лв. с правна квалификация в разпоредбата на чл. 17, т. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка: “ТОПАЛОВ ГЛОБАЛ
СПЕД” ЕООД е дружество, извършващо спедиторска дейност. Във връзка с
извършването на тази дейност ищцовото дружество е в договорни отношения
по договор за превоз на товари и спедиция с „Кастамону България“ АД, ЕИК
********* като едно от задълженията им по този договор било да действат
като спедитор и да сключват от свое име или от името на възложителя
договори за превоз на товари, да организират изпълнението на договорените
услуги и поемат отговорност за щетите относно липси и повреди, произлезли
в периода от поемане на стоките до предаването им на правоимащия
получател. В изпълнение на горепосочения договор, със Заявка за транспорт
№2347/23.07.2020 г., действайки от свое име, “ТОПАЛОВ ГЛОБАЛ СПЕД”
ЕООД, гр. К. възложило на ответното дружество “МДМ ТРАНС” ЕООД, гр.
Т. извършването на превоз с автомобил Т....ТН/Т....ЕВ, с дата на товарене:
27.07.2020 г., товар: ПДЧ плоскости /пачки/ около 24 тона, товарен пункт:
„К.Р.“ АД, гр. Р...., Р...., разтоварен пункт Б..../Р... и срок на доставка:
28.07.2020 г. Изпращането на заявката е извършено по електронен път.
Същата е приета за изпълнение от ответното дружество. На 27.07.2020 г. е
извършено натоварването на стоката от „К.Р.“ АД, гр. Р....., Р... за мебелна
фабрика „Ирим“, гр. Р.... Товарът е ПДЧ - 33 бр. пачки по 14 броя раб. плот
28060410 1U4. За извършения превоз е съставена международна
товарителница без номер, подписана и подпечатана от представител на
изпращача - „К.Р.“ АД, от превозвача “МДМ ТРАНС” ЕООД и от получателя
на стоката „ИРИМ“ ООД гр. Р...... При получаването на стоката на 29.07.2020
г. представител на „ИРИМ“ ООД е отбелязал в тази товарителница, че има
повреди на 12 броя пачки х 14 броя плотове 4100x66x28. За констатиране на
вида и размера на нанесените вреди, както и за установяване механизма на
причиняването им, ответното дружество е извикало авариен комисар на
„Булгарконтрола“ АД. Съставен е Авариен протокол №12/0166 от 31.07.2020
г. Заключението на аварийния комисар, отразено в този протокол, е следното:
„Намиращите се в задната част 4 броя пачки са се наклонили и подпрели
върху намиращите се до тях, като при това са изместили останалите два реда
х 4 броя пачки. Поради това, че трите реда са общо пристегнати с колани,
пачките/плотовете са смачкани на местата на пристягане и на контакт/натиск
4
със съседните на тях колети. След разтоварване и сортиране се установили
общо увредени 12 броя пачки х 14 броя плотове всяка. Плотовете са с
отчупени краища, наранени ръбове. “
Увреденият товар бил върнат от получателя на стоката - „ИРИМ“ ООД и
бракуван от собственика на товара „Кастамону България“ АД. Описаната
щета е настъпила по време на превоза на стоката до предаването й на крайния
получател и според аварийния комисар е напълно увредена. На 08.07.2021 г.
ищецът превел по банковата сметка на „Кастамону България“ АД исковата
сума. Направил рекламация към превозвача и го поканил да им плати
стойността на увредената стока, но плащане не било извършено.
Спорът в настоящото производство е дали ответникът като превозвач се
освобождава от отговорност към изпращача на основание чл. 17, т. 2 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Ответникът твърди, че са налице предпоставките, визирани в този текст, тъй
като увреждането на стоката е в резултат на неправилна опаковка и
неправилното й подреждане в камиона, за което ответникът като превозвач
няма вина. В тази връзка са разпитани по искане на ответника свидетелите Т.
Дж. Т., заемащ позицията на ръководител по транспорта в ответното
дружество, и Др. Йо. Др., който е бил шофьор на камиона, извършил превоза,
чиито показания съдът ще коментира по-долу.
От правна гледна точка съдът приема следното: Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) урежда отношенията
между изпращача, превозвача и товарополучателя във връзка с
международния автомобилен превоз на товари, отговорността на превозвача
за вреди при загубване, повреждане или закъснение при доставянето на
товара, както и отговорността на изпращача за вреди от непълното,
неправилното или неточното посочване на товара и неговото естество, от
липсата, непълнотата или неточността на придружаващите го митнически
документи и от недостатък на опаковката. Спедиционният договор урежда
отношенията между доверителя (товародател) и спедитора във връзка със
сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на
спедитора и за сметка на товародателя. Когато договорът за превоз е сключен
от спедитор, страни по него са спедиторът (който действа от свое име) и
превозвача независимо от това, кой е посочен в товарителницата като
5
изпращач (така решение № 38 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 60030/2016 г., ГК,
ІV ГО на ВКС).
В конкретния случай не се спори, а се установява и от събраните
доказателства, че ищецът е действал като спедитор по отношение на
доверителя „Кастамону България“ АД, а ответникът е превозвач по договора
за превоз, за който е издадена приложената по делото международна
товарителница. Не се спори, че част от превозната стока е била увредена.
Съгласно чл. 17, т. 1 Конвенция CMR превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. Посочената правна норма задължава превозвачът да извърши
точно определени действия, и не позволява отклонение от определеното
правило за поведение, а именно задължението да достави на получателя
цялата предадена от изпращача стока в уговорения срок или ако не е
уговорен срок, в срока по чл. 19 и чл. 20, т. 1 Конвенция CMR. В
разпоредбата на чл. 17, т. 2 Конвенция CMR изрично и изчерпателно са
посочени основанията, при наличието на едно от които превозвачът се
освобождава от отговорността по т. 1 - липсата, повредата или забавата се
дължат на: 1) грешки на правоимащия (изпращача или получателя); 2)
нареждане на правоимащия (изпращача или получателя), което не е резултат
на грешка на превозвача; 3) присъщ недостатък на стоката; 4) или
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които
не е могъл да преодолее. Съгласно чл. 18, т. 4 в съответствие с член 18,
параграф 2 – 5, превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата
или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на един или
няколко от следните факти: б. „в“ пакетиране, натоварване, подреждане или
разтоварване на стоката от изпращача или получателя, или от лица,
действащи за сметка на изпраща или получателя. В настоящия случай
ответникът се позовава на този текст и счита, че не следва да носи
отговорност за увредената стока, тъй като натоварването не е извършено от
него.
Според показанията на свидетеля Т. Т. в повечето случаи шофьорите не се
допускат до мястото на товарене. Същият отбелязва следното: „На 90% от
шофьорите нямат достъп при товарене, защото не се разрешава да стоят до
6
товарите предвид безопасността им. Фирмите, които товарят, не разрешават
достъп до товарене. Нашият шофьор вкарва камиона, отваря двете щори и
щората отгоре в зависимост от това какво му кажат да отвори. След това
самата фирма поема товаренето и където и да товарим, навсякъде фирмите си
товарят, като нашите шофьори особено в пандемията не присъстват по време
на товаренето, тъй като не им позволяват да присъстват. Шофьорът
проверява след това какво е натоварено, тъй като той поставя
обезопасителните колани. Ако има нещо нехарактерно свързано с поръчката
и по-точно със самия товар, шофьорът има инструкции да ни сигнализира.“
Шофьорът на камиона, осъществил процесния превоз, дава следните
показания: „В конкретния случай знам, че товарът беше плоскости, но се
оказа, че са плотове. Аз връзвах товара и видях, че плоскостите са
ламинирани. След като тръгнах от завода и след като бях изминал 50-60 км
забелязах, че камиона е на една страна. Не съм карал силно. Предполагам, че
са се плъзнали заради материала…. Когато видях, че камиона е на една
страна, спрях на първия паркинг и веднага се обадих на работодателя. От
външната страна поставих още обезопасителни колани на товара, за да не се
скъса брезента и за да не изпадне по пътя. И така лека по-лека се придвижих
до границата. Товарът трябваше да бъде разтоварен в гр. Р.. При
разтоварването се установи, че има проблеми с товара…. Шофьорите сами си
обезопасяваме товарите и никой не ни помага. Мое задължение е да обезопася
товара. Докато не се види, че товарът е обезопасен, не ти дават документи и
не те пускат, както беше и в този случай…. Въпреки, че сложих колани,
товарът се плъзна, но ако бяха плътно до край, може би нямаше да се случи
така. Никой не беше ме предупредил да взема нещо за уплътняване. Когато
видях, че има проблем с товара се обадих на работодателя. След като
обезопасих товара с още колани, мисля, че нямаше счупени плоскости, но
беше тъмно и не мога да кажа с точност. Счупването на ъглите на
плоскостите е от допълнителните колани. Как да предвидя дали ще се счупят,
просто направих каквото можах.“
От анализа на тези показания е видно, че увреждането на превозната стока
е в резултат на превозвача чрез предприетите от неговия служител действия
по обезопасяване на товара. По аргумент от чл. 18 от Конвенцията,
установяването на наличието на някое от основанията за освобождаване от
отговорност или ограничаване на същата, е в тежест на превозвача. Такова
7
доказване обаче не е проведено по делото. Обстоятелството, че натоварването
на превозваната стока не е извършено от ответника, само по себе си не може
да изключи неговата отговорност да достави товара без увреждане. В чл. 14,
т.1 от Конвенцията е уредена възможността за превозвача в хипотезата, в
която по каквато и да е причина стане невъзможно изпълнението на превоза,
да поиска нареждания по чл. 12 от Конвенцията от изпращача на товара като
лице, което запазва правото да се разпорежда с товара по време на превоза. В
конкретния случай превозвачът не е осъществил такава връзка с ищеца, за да
получи разпореждания. Твърденията на ответното дружество, че процесните
плотове не са натоварени правилно не се доказва по делото. Дори и
аварийния протокол № 12/01 от 31.07.2020 г., на който се опира ответника, е
посочено, че „пачките/плотовете са смачкани на местата на пристягане“.
Настоящият съдебен състав приема, че искът е основателен. Ответникът не
установява по делото наличие на обстоятелства, които не е могъл да избегне и
последици, които не е могъл да преодолее, за да изпълни превозния договор
точно и с грижата на добър стопанин. По делото е безспорно, че в резултат на
осъществения превоз е налице частично увреждане на превозваната стока
като обезщетението за обезвреда възлиза на сумата от 12 700,29 лева
съобразно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Като е стигнал до същия правен извод, Търговищкият районен съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
от нея разноски за въззивното производство в размер на 1 560 лева за
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Налице е възражение за
прекомерност, направено от процесуалния представител на ответника.
Минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 911 лева без ДДС или
1 093.20 лева. Доколкото процесуалният представител на въззиваемата страна
не е участвал в разглеждане на делото в открито съдебно заседание, съдът
приема, че договореното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с
оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото във
въззивната инстанция, поради което съдът счита, че следва да намали
адвокатското възнаграждение на 1 100 лева.
8
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132 от 28.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1576/2021 година по описа на Районен съд - Т., като правилно и
законосъобразно.
Осъжда МДМ ТРАНС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Т.,
п.к. ...., ул. „К.” № .., ет. .., ап. .., ЕИК *********, представлявано от
управителя Дж. Т. Л., да заплати на “ТОПАЛОВ ГЛОБАЛ СПЕД” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. К., ул. “Тр.” № ..., вх. ..., ет. .., ап. ...,
ЕИК203684228, представлявано от К. Ст. П., направените във въззивното
производство разноски в размер на 1 1000 лева с ДДС адвокатско
възнаграждение, намалено от съда поради прекомерност, на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач -
Застрахователно Дружество „Бул Инс” АД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9