Решение по дело №2894/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260019
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100502894
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ІІІ-1                                          13.01.2021год.                                 гр. Бургас

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                               трети въззивен граждански състав

на дванадесети януари                         две хиляди и двадесет и първа година,

в открито заседание в следния състав :

  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                               2. РАДОСТИНА П.

 

при участието на секретаря  Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Майска

въззивно гражданско дело № 2894 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.17 ЗЗДН, вр.чл.258 и сл.от ГПК  и  е образувано по въззивна жалба вх.№ 34964/09.12.2020г. на РС-Бургас от Н.Ж. П. с ЕГН-**********,  заявена чрез Адвокатско съдружие „Добрев и Ко“ с посочен съдебен адрес – гр.Бургас, ул.Цар Асен“ № 26  против  решение № 2063/05.11.2020г. по гр.д.№ 5410/2020г. по описа на БРС, с което е отхвърлена молбата на въззивницата за налагане на мерки по ЗЗДН против Г.П.П.  с ЕГН-********** като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като първо по делото с.з. на 12.10.2020г. е било отложено по молби на насрещните страни, въззивницата не е било уведомявана от съда за следващо съдебно заседание. Въпреки липсата на уведомяване такова е било проведено и са събрани гласни доказателства, сочени от само от ответната страна. Навежда, че по този начин съдът я е лишил от право на защита, тъй като не е била уведомена за това с.з., съдът не е зачел заявеното от нея искане в самата молба за закрила, че освен представената декларация по чл.9 от ЗЗДН и с оглед становището на ответната страна, ищцата желае да й бъде дадена възможност за ангажиране на доказателства. Навежда, че в решението съдът е кредитирал и е дал вяра именно на сочените от ответника гласни доказателства, без да съобрази, че към 27.08.2020г. ответникът е бил с ограничителна заповед да доближала молителката, като въпреки това я е доближил и е проявил вербална агресия спрямо нея. Счита, че по този начин първостепенният съд е постановил решението си при непълнота на фактите, а въззивницата е изложена на реална опасност от последваща вербална агресия.

Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по същество, с което да бъде уважена молбата на въззивницата, като се претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване,  в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемият Г.П.П., заявен чрез упълномощения процесуален представител адв.Петя Колева от БАК, с който последната е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата по ЗЗДН. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

     Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4  ГПК, поради което е процесуално допустима.

     Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

    Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че попадат в кръга от лицата по чл.3, т.1 ЗЗДН, тъй като са съпрузи, чиито граждански брак е сключен на 05.11.2005г., от който имат родено на ***г. едно дете – П.. Съпрузите са във фактическа раздяла и в съдебен процес по прекратяване на сключения граждански брак по исков ред, за което е образувано гр.д. № 4485/2020г. по описа на БРС.

Първоинстанционното производство е образувано по молба от въззивницата Н.П., която по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН е декларирала, че спрямо нея на 27.08.2020г. около 19,30ч. пред жилището, в което живее ответника, находящо се в гр.Б., ул.Х. Ф. № **,  в момент, когато е  отивала да вземе детето от ответника, последния е слязъл на улицата сам й е съобщил, че синът им не желае да слезе и е започнал да я бута, да я обижда, да й крещи, хванал я за ръката, а тя изпитала силен ужас от действията му. С молбата е отправено искане на ответника да бъде забранено да се приближава до нея, до жилището, в което живее, до основната и втората й месторабота, за които е посочила съответно административни адреси, както и до местата й за социални контакти и отдих, които не са индивидуализирани, при условия и за срок, определен от съда.

Ответникът от своя страна е оспорил твърденията на молителката, като в отговора си е твърдял, че на 27.08.2020г., когато молителката е идвала до дома му, за да вземе детето,  той е станал жертва на домашно насилие, осъществено от молителката, тъй като последната е направила скандал пред дома му, крещяла му и го обиждала, като това се случило пред детето и други присъстващи лица.

По делото освен представената с молбата декларация по чл.9 ЗЗДН от молителката и са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните двама свидетели-очевидци, които били отседнали в находящо се в съседство кафене, се установява, че на 27.08.2020г. около 19,30ч. пред дома на ответника, молителката е проявила вербална агресия спрямо ответника като му е крещяла и го е обиждала, бутнала телефона от ръката му и така го съборила на земята. Излязли хора по терасите. През това време детето стояло на прозореца на апартамента и наблюдавало, после слязло при родителите си, майката го хванала за ръка, детето започнало да се дърпа, искало да се прибере обратно горе в апартамента. Тогава според думите на св.А. майката се обърнала към детето с думите „същият боклук си като баща си.“ Бащата започнал да снима с телефона си, а жената ударила телефона и той паднал на земята. После пристигнала полиция, а мъжът се приближил до свидетелите и ги попитал имат ли нещо против да дадат показания пред полицията. Свидетелите посочват, че през цялото време мъжът бил запазил самообладание и не е обиждал жената. Според показанията на св.Т. жената е била афектирана, застанала е първоначално пред кооперацията и е започнала да вика „Върни ми детето“, после слязъл мъж, на когото жената започнала да вика истерично и да го обижда. Мъжът и казвал да спре да вика, защото всички ги слушат и ги злепоставя, но не е крещял, нито обиждал жената, нито я е дърпал. В последствие пристигнала полиция и ситуацията се успокоила. Двамата свидетели твърдят, че преди този инцидент не са познавали ответника. Св.А. е брокер на недвижими имоти, а св.Т.-негов клиент, като същия ден след оглед на имот в близост, двамата седнали на кафе за обсъдят някакви подробности и така станали свидетели на случая.

Видно от представените писмени доказателства освен висящото исково производство за прекратяване на сключения между страните граждански брак, по молби за закрила от домашно насилие, подавани от всеки от съпрузите срещу другия са образувани, висящи и приключили множество дела /вж.л.8, 26, 27, 38-53, 57-65 по гр.д. № 5410/20г. на БРС/ като към процесната дата 27.08.2020г. и двамата са били с постановени в тяхна полза мерки за защита против другия съпруг, като закрилата  за Н.П. е дадена по гр.д. № 1680/20г. на БРС, а за Г.П. съответно по гр.д. № 1533/20г. на БРС.

Районният съд отхвърлил молбата на въззивницата за закрила от домашно насилие, като е приел, че с оглед оспорването и събраните по делото доказателства, изложените в молбата твърдения не се установяват и не са доказани, а доказателствената сила на представената декларация по чл.9 ЗЗДН е оборена.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Възраженията във въззивната жалба касаят необоснованост на решението, поради неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, непълнота на доказателствата, тъй като въззивницата не е имала възможност да представи/посочи такива, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

На първо место следва да се посочи, че в първоинстанционното производство не са допуснати твърдяните процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита. Това е така, защото след като в първо по делото с.з. на 12.10.2020г., съдът е констатирал, че насрещните страни са депозирали молби за отлагане на заседанието, видно от съдебния протокол е отложил делото и е насрочил ново с.з на 04.11.2020г., за което с оглед разпоредбата на чл.56, ал.2 ГПК, страните не се призовават, а следва сами да следят.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Останалите доводи във въззивната жалба не касаят случилото се между страните на релевантната дата, поради което и нямат правно отношение към законосъобразността на решението в обжалваната му част. Влошените отношения между родителите на децата не са предмет на обсъждане в настоящото производство, извън твърденията за домашно насилие на конкретната дата. Настоящият въззивен съдебен състав изложи мотиви за събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, които не могат да обосноват извод за основателност на молбата за защита по отношение на датата 27.08.2020г..

Неоснователно е възражението на въззивницата, че съдебното решение на първоинстанционния съд е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил подадените сигнали до тел. 112 и не е разпитал очевидец на акта на насилие. Подаването на сигнали до компетентните органи, не обосновава извод за осъществено пълно доказване на тяхната достоверност. Молителката и въззивница по настоящото производство, не е доказала твърдението си с доказателствените средства по чл. 13 от ЗЗДН. Видно от обжалвания съдебен акт, районният съд е изложил мотивите си, като е обсъдил доказателствата, които е счел за относими към спора.

Несъстоятелни са доводите на въззивната страна, касаещи едностранчивост на съдебния акт, основан единствено на представените от въззиваемата страна доказателства и възприемане на нейните твърдения. При процесуалното поведение на бездействие, възприето от въззивника, част от доказателствената съвкупност е единствено представената от нея е декларацията по чл.9 ЗЗДН, чиято  доказателствена сила е оборена и установява различни от приетите за установени факти, а поради това не обуславят различни правни изводи.

Не се установи в производството пред БРС да е допуснато превратно възприемане на фактическата обстановка, което да е довело до погрешно формирани правни изводи от негова страна. Изложеното обосновава като единствено възможен извода, че въззивната страна не е доказала твърдения акт на домашно насилие осъществен спрямо нея от въззиваемия.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото не може да се обоснове извод, че на сочената дата въззиваемия е осъществил акт на насилие спрямо въззивницата. Недоказаните факти са неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди фактите следва да понесе неблагоприятните последици – оставяне без уважение на молбата за защита по ЗЗДН.

Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, решението в обжалваната част, следва да се остави в сила на основание  чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода по делото и отправено искане, въззиваемия има право на разноски, като е представил доказателства за сторени такива в размер на 480лв. с ДДС за заплатено адв.възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивната страна. 

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивницата Н.П., следва да бъде осъдена да заплати за въззивното производство по сметка на БОС държавна такса в размер от 12,50лв..

Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).

Така мотивиран, БОС, Гражданско отделение, IIІ въззивен състав

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 2063/05.11.2020г. по гр.д.№ 5410/2020г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Ж. П. с ЕГН-********** да заплати на Г.П.П.  с ЕГН-********** сумата от 480лв. с ДДС, представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплатено адв.възнаграждение. 

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Н.Ж.П. с ЕГН-********** да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 12,50лв. – държавна такса по въззивно гр. дело № 2894/2020 г. по описа на ОС.Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: