О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 04.03.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР В.
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 680 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Районна прокуратура – Варна срещу Решение № 175
от 10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
вр. чл. 86 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяни изключително силен стрес и напрежение; неудобство,
несигурност и безпокойство; напрежение в
ежедневието; нарушение на физическото и психическо здраве – безсъние, прояви на
тревожност, вътрешно напрежение и отчаяние, произтичащи от водено срещу него
наказателно производство по обвинение за извършване на тежко умишлено
престъпление по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с влязла в сила
присъда е признат за невиновен за повдигнато му на 02.05.2017г. и внесено в
съда обвинение по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в
сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г.
до окончателното плащане на сумата.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение
на материалния закон. Изложени са доводи, че твърдяните вреди, както и пряката
причинно-следствена връзка между конкретното наказателно производство и вредите
не са доказани – съдът не е обосновал извода за претърпени от ищеца обичайни
вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление с конкретни доказателства.
Единствено презумпцията, че висащото и безрезултатно наказателно производство
води до негативни преживяване не е доказателство за реално понесени вреди.
Съдът не е посочил, че кредитира показанията на свидетеля Атанасов, но е
формирал правни изводи въз основа на същите, без да е отчел, че са кратки и
неясни. Обстоятелството, че ищецът е бил разстроен именно поради повдигнатото
му обвинение по разглежданото наказателно дело не е доказано по делото,
доколкото успоредно с него са били висящи други три наказателни производства
срещу ищеца, по които същият е осъден, а именно НОХД № 3475/2017г.; НОХД №
5267/2017г. и НОХД № 3107/2017г. Наред с това присъденият размер на
обезщетението е завишен. Сериозната предходна съдимост на ищеца е относима към
по-малък интензитет на вредите, съобразно справка за съдимост. Моли в тази
връзка да се отмени решението в обжалваната му част, а предявеният иск бъде
отхвърлен в цялост, евентуално бъде постановен по-справедлив минимален размер
на обезщетението.
В отговор на жалбата Л.Н.Т. оспорва
доводите в нея. Излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на решението в обжалваната му част, което моли да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
06.04.2020 г. от 09:30
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.