РЕШЕНИЕ
№ 845
гр. Варна, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110107243 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции от „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******, адрес: град С., ул."Я" № ** срещу Р. Д. К.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. "А.п., №*, вх. *, ет.*, ап.* с правно основание чл. 422
ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК
във връзка с чл. 86 ЗЗД:
1/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Р. Д. К.,
ЕГН ********** дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 516,17 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в град С., п.к. ***, област С.,
община В., ул. "О." № *, ет.*,ап.* с инсталация № *****/ аб. № **** ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Р. Д. К.,
ЕГН ********** дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 95,07 лв., представляваща
дължима лихва за забава за заплащане на доставената топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в град С., п.к. ***, област С., община В., ул. "О." № **, ет.*, ап.* с
инсталация № *****/ аб. № ****, за периода от 15.09.2020г. до 04.08.2022г.,
3/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Р. Д. К.,
ЕГН ********** дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 33,16 лв. – сума за дялово
разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., в топлоснабден имот, находящ се в
град С., п.к. ***, област С., община В., ул. "О." № *, ет.*,ап.* с инсталация № *****/ аб. №
**** ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 18.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението;
4/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Р. Д. К.,
ЕГН ********** дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 6,29 лв. – лихва върху сумата
1
за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 04.08.2022 г.
като за горепосочените суми е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № *****/**** г. по описа на Районен съд – град Варна
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Ответницата е
собственик на топлоснабден имот в гр. С., общ. В., ул. „О.“ *, ет. *. В качеството си на
собственик е клиент по реда на чл. 153 ЗЕ, съгласно който всички собственици на сгради,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по реда на чл. 140 ЗЕ и да
заплащат цена за ТЕ. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично
известни ОУ. Ответницата е използвала доставяната от дружеството ищец ТЕ през
процесния период и към момента не е погасила задължението си.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 22.02.2024 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. За яснота следва да се посочи, че
ответникът е бил призован редовно по реда на чл. 41 ГПК, тъй като исковата молба му е
била редовно връчена на 11.07.2023 г. на адрес: град В., ул. „А. п.“ № *. За насроченото на
22.02.2024 г. съдебно заседание, е търсен повече от един месец на адрес: град В., ул. „А. п.“
№ *, но не е открит, поради което книжата са приложени по делото и се считат редовно
връчени на основание чл. 41, ал.2 ГПК като за тези последици е била уведомена с връченото
разпореждане от 19.06.2023 г., на 11.07.2023 г. В първото по делото заседание, редовно
призованият ответник не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез депозираното
становище от 20.02.2024 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е двукратно за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу
него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това – с
разпореждането по чл. 131 ГПК /връчено му на 11.07.2023 г./ и с определението за
насрочване, постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му редовно по реда на чл. 41 ГПК,
доколкото е била търсена в продължение на повече от месец на адреса, на който веднъж
вече й е връчено редовно съобщението като е била предупредена за последиците с
връченото разпореждане от 19.06.2023 г. по реда на чл. 131 ГПК – връчено редовно на
11.07.2023 г./. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор
и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е
оспорил изложените в исковата молба твърдения. В случая не представлява пречка за
постановяване на неприсъствено решение, доколкото в заповедното производство
ответникът не е открит, заповедта му е връчена по реда на чл. 47 ГПК и са дадени указания
за иск. В исковото производство ответникът е открит, но не е депозирал отговор, не е
ангажирал становище, не се явява в първото по делото заседание и не отправя искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки редовното си призоваване.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по
делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му и които не са оспорени от страна на ответника. Тези писмени доказателства
ведно с писмените доказателства от приобщеното ч.гр.д. № *****/2022 г. по описа на
2
Районен съд – град Варна се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на относимите
правнорелевантни факти. Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенцията,
както по основание, така и по размер. По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на
спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски като представя и
списък по чл. 80 ГПК. Присъждането на сторените в заповедното производство разноски
следва от постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. На
основание чл. 78 ГПК и предвид гореизложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 75 лева, разноски в заповедното производство - заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 175 лева – разноски в
исковото производство като за исковото производство съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта в размер на 100 лева, при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК
във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и съоибразява
заплатената държавна такса от 75 лева.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******,
адрес: град С., ул."Я" № ** и Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "А.п., №*, вх. *,
ет.*, ап.*, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ, че Р. Д.
К., ЕГН ********** дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 516,17 лв.,
представляваща дължима стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в град С., п.к.
1303, област С., община В., ул. "О." № *, ет.*,ап.* с инсталация № *****/ аб. № **** ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 18.08.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд –
град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******,
адрес: град С., ул."Я" № ** и Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "А.п., №*, вх. *,
ет.*, ап.*, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, че Р. Д. К., ЕГН **********
дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 95,07 лв., представляваща дължима лихва за
забава за заплащане на доставената топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в
град С., п.к. 1303, област С., община В., ул. "О." № *, ет.*, ап.* с инсталация № *****/ аб. №
****, за периода от 15.09.2020г. до 04.08.2022г., като за горепосочената сума е налице
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022 г. по
описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******,
адрес: град С., ул."Я" № ** и Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "А.п., №*, вх. *,
ет.*, ап.*, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ, че Р. Д.
К., ЕГН ********** дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 33,16 лв. – дължима
сума за дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., в топлоснабден имот,
находящ се в град С., п.к. 1303, област С., община В., ул. "О." № *, ет.*,ап.* с инсталация №
*****/ аб. № **** ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
3
18.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е
налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022 г.
по описа на Районен съд – град Варна
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******,
адрес: град С., ул."Я" № ** и Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "А.п., №*, вх. *,
ет.*, ап.*, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, че Р. Д. К., ЕГН **********
дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 6,29 лв. – дължима лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 04.08.2022 г. като за
горепосочените сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. "А.п., №*, вх. *, ет.*, ап.**
да заплати на Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ******, адрес: град С., ул."Я" № ** сумата от 175 лева,
представляваща сторени в производството разноски за исковото производство и сумата от
75 лева, представляваща сторени в производството разноски за заповедното производство
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца "Т. С." ЕООД, ЕИК *****, с адрес: град С., ул. "П. Г. П." № **
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4