РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Бургас, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500262 по описа за 2025 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по въззивна жалба от А. Х. Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. ******, *******, ул. „******“ №**, чрез адвокат Димитринка
Вълева, със служебен адрес: гр. Карнобат, ул. „Георги Димитров“ №6 против
Решение № 306 от 23.12.2024 г., постановено по гр.дело № 28/2024 г., с което
съдът е предоставил упражняването на родителските права на детето - Т. Х. К.,
ЕГН: ********** на бащата Х. М. К., ЕГН: ********** от с. ******.
Определил е местоживеенето на детето при бащата в с. Костен, както и режим
на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя на месеца от девет часа на съботния ден до осемнадесет часа
на неделния ден, като майката ще взема и връща детето от дома на бащата.
Посочил е, че майката ще има право на контакти и през първите пет дни от
времето, определено за пролетна ваканция, за Коледните празници всяка четна
календарна година и за Новогодишните празници – всяка нечетна календарна
година, както и един месец през лятото, когато бащата не е в законен платен
годишен отпуск. Осъдил е Х. М. К. да заплати на А. Х. Д. в качеството й на
1
законен представител на детето Т. сумата от 2400 лева, издръжка за минало
време за периода от 11.01.2023 г. до 10.01.2024 г. Осъдил е А. Х. Д. от с.
******** да заплаща на Х. М. К. от с. ****** в качеството му на законен
представител на детето Т., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване. Съдът е отхвърлил претенцията на майката против бащата с
правно основание чл. 127а от СК, да се даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата за детето Теннур, да пътува придружава на от своята
майка или упълномощено от майката лице в рамките на ЕС, Великобритания и
Турция за срок до навършване на пълнолетие на детето, както и съдът да
замести съгласието на бащата за издаване по реда на ЗБЛД на паспорти и
лични карти и на всички други документи, необходими за пътуванията на
детето. Присъдил е държавни такси и разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивницата, която го намира за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени в обжалваната му
част и да постанови друго, с което да предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето Т. на майката, определи
местоживеене на детето при майката А. Д., при режим на лични контакти на
бащата – всяка трета събота и неделя от месеца от 10 часа събота до 18 часа в
неделя и осъди бащата да заплаща на майката в качеството й на законен
представител на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
датата на завеждане на делото в РС – гр. Карнобат, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване. Моли съда да уважи претенцията на майката
срещу бащата по чл. 127а от СК и даде разрешение, заместващо съгласието на
бащата детето да пътува придружавано от своята майка или от упълномощено
от нея лице в рамките на ЕС, Великобритания и Турция до навършване на
пълнолетие на детето, както и заместване съгласието на бащата за издаване на
паспортни и лични карти и всички други документи необходими за пътуването
му.
На първа място възразява по допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Счита, че бащата, който първоначално не е открит на адреса е знаел за
2
образуваното срещу него съдебно производство, но от месец февруари 2024 г.
е бездействал, поради което намира, че е изтекъл преклузивния срок, в който
страната е могла да предяви насрещен иск. Посочва, че в мотивите на
решението си съдът е приел, че бащата поддържа направено искане за
присъждане на родителски права, но счита че такова искане направено преди
съдебно заседание липсва. Не е направено в съдебно заседание на 23.05.2024
г., а е направено в становище на въззиваемия след тази дата. Моли за
обезсилване на решението, тъй като по делото няма определени от ответника
насрещни искове, поради което съдът се е произнесъл по незаявени претенции
респективно свръхпетитно.
По съществото на спора прави анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, в това число и заключението на назначената съдебно –
психологопсихиатрична експертиза. Счита, че съдът е постановил неправилен
съдебен акт, който следва или да бъде обезсилен или да бъде отменен, тъй
като той не е защитил интересите на детето, какъвто е смисълът на правните
норми в СК. Позовава се на постановление №1 от 21.11.1974 г. на пленума на
Върховния съд, обобщаващ практиката на съдилищата по предоставяне на
упражняването на родителски права и определяне на лични отношения между
децата и родителите. Излага подробни съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Х. М. К., чрез адвокат Светла Гонкова-Трайкова, с адрес на кантората на АД
Трайков и Гонкова в гр. Карнобат, ул. „Сашо Кофарджиев“ №2. Счита, че
действията на съда са съобразени с процесуалния закон и особеностите на
съдебното производство, което засяга интересите на детето. Действията на
съда според страната са съобразени напълно с трайната практика на
съдилищата, като се позовава на т.1 от тълкователно решение №1 2013 г. на
ОСГТК, както и на решение на ВКС по чл. 290 от ГПК. Настоява, че съдът
определя мерки по отношение на детето независимо, че не е приел за
разглеждане насрещен иск на бащата. Посочва съдебна практика. По
отношение на капацитета на двамата родители, смята че определящ е
критерият - кое е най-добро за детето и това трябва да бъде съобразено с оглед
разпоредбата на чл. 59, ал.4 от СК. Позовава се на ППВС №1/1974 г. Посочва
осем критерии, по които следва да бъде преценена пригодността на родителя,
притежаващ по-добри качества, както и други обстоятелства сочещи на
предимство при определяне кой от двамата родители да поеме задължението
3
да упражнява основните родителски управа по отношение на детето. Моли за
присъждане на разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 127,
ал.2 и чл. 127а от СК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
По направеното искане във въззивната жалба за обезсилване на
постановеното решение поради недопустимост, съдът намира същото за
неоснователно. Производството е по спорна съдебна администрация и съдът
дължи произнасяне по направените искания, независимо дали са оформени в
писмена молба или са направени вербално, съблюдавайки интереса на детето.
В този смисъл КРС не е постановил недопустимо решение.
Няма спор по делото, че детето Т. Х. К. с ЕГН ********** е родено от
майка А. Х. Д. с ЕГН ********** и баща Х. М. К. с ЕГН **********, което е
видно от представеното удостоверение за раждане на Община Сливен. От
представените пред първата инстанция доказателства се установява, че
първоначално страните са живеели на семейни начала в с. *********, като са
обитавали жилището съвместно с родителите на мъжа.
Установено е по делото, че когато детето е на 6 години, родителите й се
разделят, като въззивницата отива във Франция при своите родители, за да
работи, а след известно време започва работа в Германия.
Със спестените средства от работата си в чужбина въззивницата купува
недвижим имот в с. ********, общ. *******, представляващо дворно място от
585 кв.м., полумасивна едноетажна жилищна сграда от 53 кв.м., полумасивна
лятна кухня с баня от 33 кв.м., полумасивна стопанска постройка от 10 кв.м.,
полумасивна стопанска постройка от 47 кв.м. и паянтов навес от 13 кв.м., с
цел да осигури добри възможности за отглеждане на детето си.
4
През октомври 2022 г. Т. е хоспитализирана в УМБАЛ – гр. Бургас с
диагноза „епилепсия, вторично генерализиран пристъп“, като през това време
тя е придружавана в болницата от свидетелката Иляз – леля на детето, а след
изписването от болница грижи за детето е полагала нейната баба по бащина
линия – свидетелката К.. Следва да се отбележи, че по постигната договорка
между страните за съвместно упражняване на родителските права, детето е
било отглеждано през отделни периоди от бащата, респективно от майката. По
време на възстановителния период след постъпването в болницата, детето
около 70 дни е останало при бащата и неговите родители.
На 01.01.2024 г. свидетелката И. заедно с детето Т. посещават къщата
на свидетелката в с. *******, след което отиват в с. ****** да честитят Новата
година на дядо си и баба си. До 16:30 часа детето е със своята леля, а когато на
03.01.2024 г. въззиваемият К. отива да чака дъщеря си на училищния автобус,
установява че детето го няма. Провежда разговор с детето, което обяснява, че
майка й не й разрешава да се върне при баща си, след което двамата родители
провеждат разговор и се скарват. Майката обвинява свидетелката К. и
свидетелката И., че последните непрекъснато звънят на детето по телефона, с
цел да накарат детето да ходи при тях в с. ******, за което майката е подала
жалба срещу двете свидетелки.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от правна и фактическа
страна, разпитал е общо осем свидетели на двете страни, допуснал е
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изслушал е на
детето, както и родителите по чл.59 от СК.
Към настоящият момент детето Т. е навършило 12 години и е ученик в
ОУ „********“ – с. *******, общ. *******, като видно от представената
служебна бележка редовно посещава учебните занятия.
Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат
споразумение относно местоживеенето на детето, съгласно чл. 127, ал. 2 от
СК, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката
му са задължение на Районния съд, който при сезиране, следва да се произнесе
по тези въпроси. Следва да се отбележи, че основен приоритет представляват
интересите на детето и съдът е длъжен, вземайки предвид родителските
качества на спорещите страни, в периода преди и след завеждане на исковата
молба, както и преценяйки всички обстоятелства от значение за решаване на
5
делото, съгласно постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на
Пленума на ВСС, да се произнесе на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права. Тук следва да се отбележи, че като
критерий стоят възпитателските качества на всеки от родителите, моралния
облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от
родителя грижи към детето, изразена готовност на детето да живее с
конкретния родител, пол и възраст на детето, помощта на трети лица, когато
двамата родители или този на когато се предоставя детето е зает в обществено
производство или друга дейност. Според това решение следва да се съблюдава
социалната среда, в която предстои да живее детето, неговите познати и
хората, с които постоянно дружи и контактува съответният родител, жилищно
битови и други материални условия на живот.
От разпита на допуснатите по делото свидетели се установяват
противоречиви показания. Първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на свидетелката Д., като е счел, че те са нелогични и вътрешно
противоречиви. Същевременно обаче показанията на свидетелите А. И. –
сестра на въззиваемия, Т. К. – майка на последния и С. И. – племенница на
въззиваемия, следва да се преценят с оглед обстоятелството, че е на лице
конфликт между майката на детето – А. Д. и изброените по-горе свидетели,
тъй като майката Д. е подавала жалби срещу тях.
По отношение на констатираното заболяване на детето, съдът приема,
че действително Т. страда от „епилепсия, вторично генерализиран пристъп“,
което е сериозно заболяване и в този смисъл се нуждае от лечение.
Твърденията на свидетелката Д., че детето не страда от заболяване,
респективно че обстоятелствата около заболяването са измислени от
ответната страна, са крайно неубедителни и са част от причините довели до
това първоинстанционния съд да не зачете показанията на свидетелката.
Допуснатата и изслушана от съда КСППЕ, изготвена от вещите лица д-
р М. Т. – детски психиатър и Д. П., е изследвала детето отделно и заедно с
родителите, оценила е родителските качества на двамата родители и е
стигнала до заключение, че майката е с по-добър родителски капацитет, че тя
успява да предложи по-адекватна грижа, да стимулира развитието на детето,
да прекарва по-качествено време с него. Не е установила физическо и
психическо насилие от страна на отглеждащите възрастни. Подчертала е, че
6
майката предоставя по-качествена грижа, стимулираща развитието на детето,
като с нея Теннур се чувства сигурна и спокойна. Безспорно е установено, че
детето в процеса на отглеждане е изградило привързаност и към двамата
родители, но към момента по-силно е проявена емоционално-доверителната
връзка с майката. На конкретно поставения въпрос за това дали се установява
отчуждение на детето към бащата, вещите лица са отговорили дословно:
„Няма данни за отчуждение да детето към бащата. Причините за състоянието
на отношенията баща-дете могат да бъдат търсени в модела на поведение и
реакции на родителя, както във възрастово обусловената нужда на Теннур от
идентификация с женска фигура – фигурата на майката.“.
По отношение на заболяването на детето вещите лица са изразили
становище, че от 2022 г. до сега детето е имало 3 припадъка, като редовно
приема лекарството „Левебон“. Констатирали са, че емоционалното състояние
на детето не указва влияние върху вида на пристъпите и хода на заболяването.
Посочват, че отглеждащите възрастни са наясно с характера на заболяването и
евентуалните рискове, свързани с него.
При разпита на детето, последното е изявила желание да живее при
своята майка, което обстоятелство принципно следва да бъде взето предвид от
съда при определяне местоживеенето на детето. Действително от разпита на Т.
се установяват отделни факти, насочени срещу бащата, включително и
твърдението, че детето не иска да се вижда с баща си, но с оглед заключението
на вещите лица, съдът не счита, че казаното от детето представлява
предварително подготвени от страна на майката, респективно нейната майка
думи и случки, възпроизведени от детето пред съда.
Следва да се вземе предвид, че след приключване събирането на
доказателства по делото, са постъпили молби от въззивницата с искане да
бъдат представени нови доказателства, включително заповеди за Защита от
домашно насилие, осъществено на 28.03.2025 г. в заведение на тирпаркинга на
с. ********. Такива са представени по делото, както и докладна записка
изготвена от мл.инсп. Карагьозов. Така представените доказателства следва да
бъдат взе предвид от съда при постановяване на настоящото съдебно решение.
От събрания съвкупен доказателствен материал по делото, настоящата
съдебна инстанция намира подадената въззивна жалба за частично
основателна, която налага частична отмяна на обжалваното решение.
7
Първоинстанционния съд е счел, че е на лице родителско отчуждение по
отношение на бащата и по тази причина е предоставил упражняването на
родителските права на майката. Този извод на съда не се споделя от
настоящата инстанция. Съгласно заключението на вещите лица по
комплексната експертиза, не се установява наличие на родителско отчуждение
към бащата. Макар и да не е задължително за съда, заключението съдържа
специални знания, които безспорно следва да бъдат взети предвид от съда при
постановяване на съдебния акт. Настоящата инстанция счита, че в случая не са
на лице предпоставките за наличие на родителско отчуждение.
По делото е установено, че и двамата родители работят в чужбина – в
Германия. При това положение ще бъде ангажирана допълнителна грижа на
близки – дядовци и баби. Заключението на вещите лице, че родителския
капацитет на майката е по-добър и тя би се отразила по-добре възпитателно на
детето е безспорно. Следва да се отчете възрастта на детето, която към
момента е 12 години, полът на детето, което е момиче, обстоятелството, че
майката е закупила с личен труд къща в с. ********, както и изразеното
желание на детето да бъде отглеждано от нейната майка.
При това положение съдът намира, че обжалваното решение в частта, с
която е предоставено упражняването на родителските права на бащата и е
определен режим на лични отношения с майката, както и изплащане на
издръжка, включително и частта на разноските, следва да бъде отменено.
Упражняването на родителските права следва да се предостави на майката,
която съгласно експертното заключение е родителят с по-добри качества. По
отношение на режима на лични контакти, съдът счита, че за детето ще бъде
неподходящо определянето на режим на лични контакти, при които то ще се
вижда два дни през месеца с баща си. Следва да се определи режим на лични
контакти на бащата с детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, като бащата следва
да взема и връща детето от дома на майката. По мнение на настоящата
инстанция определеният от първата инстанция режим на лични отношения,
касаещ новогодишни и коледни празници, както и пролетна ваканция, следва
да бъде включен в режима на лични отношения от настоящата инстанция, но
реципрочно като възможност за бащата, включително и един месец през
лятото, когато майката не е в законен платен годишен отпуск.
8
По отношение на искането за определяне на издръжка на детето, съдът
намира, че месечно на детето Т. са необходими 500 лева, от които бащата
следва да заплаща 300 лева, а остатъкът от 200 лева, следва да се осигурява от
майката, която участва лично във възпитанието и отглеждането на детето.
По отношение на направеното искане по чл. 127а от СК, за даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата Х. К. за детето Т. да пътува,
придружено от своята майка или от упълномощено от нея лице в рамките на
ЕС, Великобритания и Турция до навършване на пълнолетие, както и
заместващо съгласие на бащата за издаване на документи по реда на ЗБЛД,
настоящата инстанция намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му в тази част. От една страна
аргументът на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск,
тъй като не е на лице промяна в местоживеенето на детето е правилен и
законосъобразен. От друга страна направеното искане не е съобразено с
изискванията на тълкувателно Решение № 1 от 30.07.2017 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, според което разрешение може да бъде
дадено за конкретен период от време, а не така както е поискано в исковата
молба – до навършване на пълнолетие. В този смисъл решението в тази му
част следва да бъде потвърдено, тъй като искането е недоказано.
Пред настоящата инстанция и двете страни са поискали присъждане на
разноски, поради което съдът съобразявайки ТР № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС
по т.д. № 3/2023 г., ОСГК, характера на производството и резултата по делото,
намира че разноските остават в тежест на страните така, както са направени от
тях. Въззиваемият Х. М. К. следва да бъде осъден да заплати д.т. от 432 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 306/23.12.2024 г., постановено по гр. дело №
28/2024 г. в частта, с която съдът е предоставил упражняването на
родителските права на детето - Т. Х. К., ЕГН ********** на бащата Х. М. К.,
ЕГН ********** от с. ******, определил е местоживеенето на детето при
бащата в с. Костен, както и режим на лични отношения на майката с детето,
осъдил е Х. М. К. да заплати на А. Х. Д. в качеството й на законен
представител на детето Т. сумата от 2400 лева, издръжка за минало време за
периода от 11.01.2023 г. до 10.01.2024 г., както и издръжка за напред в размер
9
на 250 лева, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето - Т. Х. К., ЕГН ********** на майката А. Х. Д. ЕГН ********** от с.
*******, ул. „********“ № 4, общ. *******, обл. ********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето - Т. Х. К., ЕГН ********** при
майката А. Х. Д. ЕГН ********** от с. **********, ул. „***********“ № 4,
общ. *********, обл. *********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Х. М. К., ЕГН
********** от с. ********* с детето - Т. Х. К., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, като бащата ще взема и връща
детето от дома на майката.
Бащата Х. М. К., ЕГН ********** от с. ***** има право на контакти и
през първите 5 дни от времето, определено за пролетна ваканция; за
Коледните празници – всяка четна календарна година, а за Новогодишните
празници – всяка нечетна календарна година, както и един месец през лятото,
когато майката не е в законен платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Х. М. К., ЕГН ********** от с. ******, да заплаща на А. Х.
Д. ЕГН ********** от с. *****, ул. „*****“ № 4, общ. *****, обл. ***** в
качеството й на майка и законен представител на детето – Т., месечна
издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане в сила на настоящото
решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелство за нейното изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, по отношение на
иска по чл. 127а от СК.
ОСЪЖДА Х. М. К., ЕГН ********** от с. ****** да заплати по сметка
на Бургаски окръжен съд сумата от 432 лв., представляваща дължима
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на
разноски по делото.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11