РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Враца, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Н. К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420100156 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „****“ ЕООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление : ********, против В. И. П., ЕГН: **********, с
адрес: *******, Ц. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: ******* и И. Ц. И., ЕГН: **********, с
адрес: *******.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на лицето Н. Я. П. със вземане от
712 582,24 лв., за което разполага с изпълнителен лист от 08.12.2020 г., издаден по гр.д. №
201/2020 г. на Окръжен съд – Враца, като за събиране на вземането си е образувал
изпълнително дело № 378/2021 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова с peг. № 899 и район на
действие ОС – Враца. Сочи се, че ответникът В. И. П. е бивш съпруг на П.а, като бракът им
е прекратен с Решение № 53/12.06.2020 г. по гр.д. № 157/2020 г. на PC – Пирдоп. Поддържа
се, че ответницата Ц. Я. И. е сестра на длъжницата Н. Я. П., което я прави балдъза на В. П., а
ответникът И. Ц. И. е съпруг на Ц. И. — баджанак на П.. Твърди се, че и ответникът В. П. е
длъжник на ищеца, тъй като срещу него има издаден изпълнителен лист от 15.11.2022 г. по
гр.д. № 2076/2021 г. на PC – Враца за сумата от 1 465,00 лв. и е образувано изп.д. №
2135/2022г. по описа на ЧСИ Цонкова. Сочи се, че по молба на ищеца по гр.д. № 2076/2021
г. на PC – Враца била издадена обезпечителна заповед от 07.06.2021 г. за налагане на запор
върху 1/2 ид.ч. от лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ****. Делото било
образувано от „****“ ЕООД с правно основание чл. 135 ЗЗД, след като в хода на изп.д. №
378/2021 г. на ЧСИ Цонкова се установило, че Н. и В. П.и са се развели в гр. Пирдоп, а в
съдебното решение пишело, че лекият автомобил оставал в дял и изключителна собственост
на съпруга В. П.. Предмет на предявения иск било обявяване на относителна
недействителност на извършеното от длъжника П.а разпореждане с притежаваната от нея
1/2 ид.ч. от автомобила. Въз основа на издадената обезпечителна заповед ищецът образувал
при ЧСИ Цонкова изп.д. № 1090/2021 г. за налагане на запора. Същият бил наложен в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца на 09.06.2021 г. Твърди се, че след като
научил за запора на автомобила, някой от бившите съпрузи или двамата заедно отишли в ПП
1
– Враца и представили бракоразводното решение по гр.д. № 157/2020 г. на PC – Пирдоп.
Неизвестен за момента държавен служител от сектор „Пътна полиция“ гр. Враца преценил,
че запорът е „погрешно“ наложен, макар и в обезпечителната заповед изрично да е посочено
и името на В. И. П., и на 29.06.2021 г. снел наложения от ЧСИ Цонкова запор на лекия
автомобил. След като гр.д. № 2076/2021 г. на PC – Враца завършило с влязло в законна сила
решение в полза на ищеца – сделката с прехвърлената от Н. П. ½ ид.ч. от автомобила била
обявена за недействителна, „****“ ЕООД образувало ново изп.д. № 2135/2022 г. по описа на
ЧСИ Иванка Цонкова за събиране на присъдените му разноски по делото срещу В. И. П. и
Н. Я. П.. ЧСИ насрочил опис, оценка и изземване на автомобила от В. П. за 17.01.2023 г. от
11.00 часа. На 16.01.2023 г. П. бил уведомен за предстоящия опис. В кантората на ЧСИ
Цонкова се появила Н. П. и подала писмена молба по делото с вх. № 02642/16.01.2023 г., с
която сочела причината, поради която автомобилът не се намира нито у нея, нито у бившия
й съпруг. Твърди се, че междувременно автомобилът бил укрит лично от В. сутринта на
17.01.2023 г., за да не бъде намерен от ЧСИ, което довело до отлагане на изпълнителното
действие. Поддържа се, че ответникът продал автомобила на балдъзата си Ц. Я., като
продажбата била осъществена на 04.03.2022 г. пред помощник-нотариус Миглена Романова
към нотариус И. Лиловски, рег. № 339 на НК, с район на действие PC — Враца. В договора
било записано, че В. продал автомобила за 6 600 лв., която сума получил в същия момент от
балдъзата си. Навеждат се доводи, че така извършената сделка уврежда ищеца в качеството
му на кредитор както на Н. П., така и на В. П..
Навеждат се доводи, че правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на
кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от
лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали
безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Сочи се,
че ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135
ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника
сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да
търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права, като това правило се
отнася и до прехвърлянето на други видове имущество след завеждане на делото, когато
исковата молба не подлежи на вписване. Изтъква се, че в конкретния случай В. П. е продал
автомобила след завеждане на гр.д. № 2076/2021 г. на PC – Враца. Посочва се, че кредиторът
може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от
съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката,
сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите
сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни –
знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ГПК за уважаване на
иска.
Предвид тези обстоятелства се иска от съда да постановите решение, с което да обяви
за относително недействителна спрямо ищеца покупко-продажбата на лек автомобил марка
„****“, модел „***“, рег. № ****, със страни В. И. П. – продавач, и Ц. Я. И. – купувач,
извършена с договор за покупко-продажба на МПС рег. № 1187/04.03.2022 г. на помощник-
нотариус Миглена Романова при нотариус И. Лиловски рег.№ 339 на НК, с район на
действие Районен съд – Враца. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че обстоятелството, че
ищецът е кредитор на Н. Я. П. е неотносимо към предмета на настоящото производство. Не
се оспорва, че пред Районен съд – Враца е бил предявен иск от ищеца против Н. П. и В. П. за
обявяване на относителна недействителност на извършеното от Н. П. разпореждане с
притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ****,
като по делото била издадена обезпечителна заповед от 07.06.2021 г. за налагане на запор
2
върху 1/2 ид.ч. от автомобила. Посочва се, че след приключване на съдебните прения пред
първата инстанция, вероятно поради това че ищецът не се е явил и не е изпратил
представител в съдебно заседание, В. П. направил извод, че искът няма да бъде уважен.
Поддържа се, че междувременно в този период финансовото положение на П. се влошило
рязко. Имал нужда от средства, за да може да покрива ежедневните си нужди и решил да
продаде 1/2 ид. ч. от лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ****. Твърди се, че в
началото на месец март 2022 г. П. отишъл в отдел ПП – Враца, придружен от още едно лице,
където служител на полицията му казал, че няма запор върху автомобила. Попитал има ли
пречка да продаде същия, като служител на Пътна полиция му отговорил, че след като няма
запор, няма пречка да продаде автомобила. Сочи се, че точно в този момент Ц. Я. И. и И. Ц.
И. търсели да закупят кола. Посочва се, че колата, която В. П. продал, удовлетворявала
изцяло изискванията на И.и. Сделката била уговорена и страните отишли при нотариус,
където собствеността била прехвърлена, като купувачите заплатили на продавача
посочената в договора продажна цена. Впоследствие П. научил, че искът на „****” ЕООД
бил уважен, но към момента на постановяване на решението договорът за покупко-
продажба вече бил факт.
Не се оспорва обстоятелството, че по молба на „****“ ЕООД било образувано изп. д.
№ 2135/2022 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова за събиране на присъдените му разноски
по делото срещу В. И. П. и Н. Я. П.. Сочи се, че ЧСИ насрочил опис, оценка и изземване на
автомобила от В. П. за 17.01.2023 г. от 11:00 часа. Н. П. също получила уведомление в
лично качество за предстоящия опис на тази дата и това била причината да посети кантората
на ЧСИ Цонкова, за да подаде писмена молба по делото с вх. № 02642/16.01.2023 г. с
цитираното от ищеца съдържание.
Изтъква се, че Ц. Я. И. и И. Ц. И. не са знаели и не са предполагали, че по отношение
на придобития от тях лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № **** е налице
обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху автомобила, нито пък знаели или
предполагали за увреда на кредитор на техния продавач.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция за
знание за увреждането, като постановява, че то се предполага до доказване на противното,
ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, като в
настоящото производство продавачът и купувачите не се намират в нито една от посочените
родствени връзки. Изтъква се, че с предявения в настоящото производство иск се иска да
бъде обявена за относително недействителна продажбата на целия автомобил, а не на 1/2
ид.ч. от него, като с решението по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца е
обявена относителна недействителност на прехвърлянето от Н. П. на В. П. на 1/2 ид.ч. от
процесното МПС.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че ответницата Ц. Я. И. е сестра на Н. Я. П. и съпруга на
ответника И. Ц. И..
По делото е представено Решение № 53/12.06.2020 г., постановено по гр. д. №
157/2020 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, влязло в сила на 12.06.2020 г., с което е
прекратен сключения на 26.06.1999 г. брак между Н. Я. П. и В. И. П. и е утвърдено
споразумение между страните, според което придобитият по време на брака лек автомобил
марка ****, модел *** с рег. № ****, след прекратяване на брака остава в дял и
изключителна собственост на В. И. П..
Приета като доказателство по делото е Обезпечителна заповед № 1/07.06.2021 г.,
издадена по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с която е допуснато
3
обезпечение на предявения от „****“ ЕООД, ЕИК: **** против Н. Я. П., ЕГН: ********** и
В. И. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД за обявяване на
относителна недействителност на сделка по разпореждане с 1/2 ид. ч. от л.а. марка „****“,
модел „***“, рама ******, двигател ******, рег. № ****, чрез налагане на обезпечителна
мярка запор върху този автомобил.
Представено е Решение № 171/25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2076/2021 г. по
описа на Районен съд – Враца, потвърдено с Решение № 240/28.10.2022 г., постановено по в.
гр. д. № 262/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е обявена относителна
недействителност по отношение на „****“ ЕООД на сделка на разпореждане с 1/2 ид. ч. от
л.а. марка ****, модел марка „****“, модел „***“, рама ******, двигател ******, рег. №
****, извършена от Н. Я. П. в полза на В. И. П., обективирана във влязло в сила решение от
12.06.2020 г. по гр. д. № 157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп, с което е одобрено
бракоразводно споразумение, сключено между ответниците.
Приет като доказателство е изпълнителен лист № 452/15.11.2022 г., издаден въз
основа на влязло в сила Решение № 171/25.03.2022 г. по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което Н. Я. П. и В. И. П. са осъдени да заплатят на „****“ ЕООД
направените по делото разноски в размер на сумата от 955,00 лв., представляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение пред РС – Враца, както и сумата от 510,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
С уведомление изх. № 20388/09.06.2021 г. на ЧСИ Иванка Цонкова с вх. № 967000-
695/09.06.2021 г. на Областна дирекция – Враца сектор „Пътна полиция“, е изискано да бъде
вписан наложения от ЧСИ Иванка Цонкова запор на МПС, собственост на длъжниците по
изпълнително дело № ***** В. И. П. и Н. Я. П. – лек автомобил марка „****“, модел „***“,
рег. № ****.
Със съобщение изх. № 967000-6989/10.06.2021 г. ЧСИ Иванка Цонкова е уведомена
от началника на сектор „Пътна полиция“, че на процесния лек автомобил е наложен запор
на 09.06.2021 г.
С писмо рег. № 967000-7773/29.06.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ до
ЧСИ Иванка Цонкова, последната е уведомена, че след направена справка в АИС „КАТ“ –
„Регистрация и отчет на ППС и собствениците им“ е установено, че собственик на лек
автомобил **** *** с рег. № **** е В. И. П., определен с Решение № 53/12.06.2021 г. на
Районен съд – Пирдоп. Посочено е, че поради неактуални данни в АИС „Български
документи за самоличност“, където е отразена дата на развода 08.07.2020 г., която е след
датата на придобиване на ПС 16.06.2020 г., грешно е отразен наложеният запор по
изпълнително дело № *****, като същият е снет въз основа на решението на Районен съд –
Пирдоп, с което съдът присъжда правото на собственост на В. И. П..
Със съобщение с изх. № 1541/16.01.2023 г. представител на „****“ ЕООД е уведомен,
че по образуваното изпълнително дело № 20228990402135 по описа на ЧСИ Иванка
Цонкова въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.11.2022 г. от Районен съд – Враца
на основание съдебно решение по гр.д. № 2076/2021 г. на Районен съд – Враца с взискател
„****“ ЕООД срещу длъжника В. И. П., на 17.01.2023 г. е насрочен опис на движима вещ:
лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ****.
Представена е молба с вх. № 02642/16.01.2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова,
депозирана от Н. Я. П. по изпълнително дело № 20228990402135, с която последната
заявява, че посоченият лек автомобил е бил предмет на гр. д. № 2076/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, като тя е присъствала на единственото по делото открито съдебно
заседание, в края на което от думите и действията на съдията направила извод, че делото ще
бъде решено в нейна полза. Автомобилът бил собственост на бившия й съпруг, който
поради необходимост от средства искал да продаде една втора от него. Отивайки в отдел
Пътна полиция той установил, че няма наложен запор и достигнал до извода, че решението
на съда по делото е било в нейна и негова полза и запорът бил вдигнат от съда. Това била
4
причината автомобилът да не се намира в нейно или негово държане.
Представено е писмо с рег. № 967000-911/19.01.2023 г. от началник сектор „Пътна
полиция“ до представителя на „****“ ЕООД, с което последният е уведомен във връзка с
постъпила от него молба, че на 09.06.2021 г. е отразено налагане на запор по изпълнително
дело № ***** от ЧСИ Иванка Цонкова, на 29.06.2021 г. е отразено снемане на запор въз
основа на Решение № 53/12.06.2020 г. на РС – Пирдоп, а на 04.03.2022 г. служебно е
отразено регистриране на договор за покупко-продажба № 1187/04.03.2022 г. от нотариус №
339 с район на действие РС – Враца.
Представен е договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
04.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 1187/04.03.2022 г. на
помощник-нотариус Миглена Романова при нотариус И. Лиловски, с рег. № 339 на НК и
район на действие Районен съд – Враца, с който В. И. П. е прехвърлил чрез покупко-
продажба на Ц. Я. И. правото на собственост върху лек автомобил марка „****“, модел
„***“, рег. № ****, рама № ******, двигател № *********, за сумата от 6 600,00 лв.
Приет като доказателство е протокол за опис на движима вещ, съставен по
изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, образувано въз основа на
Обезпечителна заповед, издадена на 26.01.2023 г. от Районен съд – Враца на основание
определение по гр. д. № 156/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, видно от който е
извършен опис на процесния лек автомобил по местонахождението му – ********* на
17.02.2023 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.
От разпита на свидетелката К. Н. Т. се установява, че същата работи от три години
при ЧСИ Иванка Цонкова като помощник-частен съдебен изпълнител. Свидетелката
посочва, че познава В. П., Н. П. и Ц. И., тъй като по отношение на първите двама има
висящи изпълнителни дела в кантората. От разпита се установява, че е налаган запор върху
автомобил марка „****“, модел „***“ по две дела с взискател „****“ ЕООД. По
изпълнително дело, образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена срещу Н. П.
и В. П., бил наложен запор на автомобила в КАТ, откъдето бил върнат отговор, че запорът е
наложен. След това по делото постъпило уведомление от КАТ, че запорът е снет, тъй като е
представено решение за развод и автомобилът не е собственост на длъжника. След
обезпечителното производство било образувано изпълнително дело, по което били пуснати
покани до страните, бил наложен запор отново на същия автомобил в КАТ, откъдето се
върнал отговор, че не е собственост на длъжниците. Свидетелката посочва, че само Н. е
идвала в кантората, като свидетелката разговаряла с нея и по телефона във връзка с
изпълнителното дело за уточняване на въпроса какво се е случило с автомобила. Пуснати
били две отделни уведомления от Н. и от В. във връзка с това, че колата е продадена, тъй
като от КАТ ги уверили, че запорът бил вдигнат. Свидетелката сочи, че във връзка с
издадена обезпечителна заповед в кантората било образувано и друго изпълнително дело
през 2023 г., като по това дело била извършена същата процедура. Колегата й, помощник-
съдебен изпълнител, извършил опис на автомобила, като автомобилът бил открит, описан и
предаден. Н. идвала в кантората януари 2023 г. и декември 2022 г. във връзка със старото
изпълнително дело с взискател „****“ ЕООД. Тогава в кантората тя получила нейната
призовка и призовката до В., която пожелала да получи. Когато ги уведомявали за
връчването, винаги призовкарите казвали, че намират само нея в апартамента в ж.к. „****“.
Връчвали уведомленията по делата най-вече на работното й място, където тя получавала и
призовките до В.. По образуваните изпълнителни дела срещу В. П. нямало връчени лично на
него съобщения, като това, което призовкарят докладвал, когато извършвал връчване, било,
че Н. получава съобщенията като негова съпруга. Н. винаги била търсена на адреса в ж.к.
„****“, това бил единственият й адрес, който към момента не бил сменен, а адресът на В.
бил същият. Залепвано било и уведомление на В. и Н. с телефон на кантората и на
призовкаря, след което тя се обаждала, че има залепено уведомление на вратата и идвала да
5
получи книжата си и тези на В..
От разпита на свидетеля Ромео Тодоров Цветков се установява, че същият познава Н.
и В. П.и, тъй като живее в един вход с тях – ж.к. „****“, ****“, от 1984 г. Свидетелят
посочва, че Н. живеела там от повече от 15 години, включително и през миналата и по-
миналата година. Н. и В. имали две деца, които живеели с тях, като свидетелят не знае
двамата да са разведени, тъй като ги вижда да се прибират заедно. В момента имали
автомобил „*****“, който стоял на тяхното място за паркиране пред блока, а преди това
имали автомобил „****“ – миниван, сиво-зелен, който свидетелят виждал, че се управлява от
Н., от В. и от големия им син. Колата свидетелят виждал вечерно време и сутрин, когато
тръгвали за работа. Новата кола, с която се движели в момента, я видял наскоро. Последно
виждал „****“-а в края на есента или началото на зимата. Преди това всеки ден Н. и В. се
придвижвали с „****“-а. Свидетелят сочи, че той живее целогодишно на посочения адрес и
не пътува.
От разпита на свидетеля И. Т. Д. се установява, че същият работи от 15 години във
фирма „****“ ЕООД, като познава Н. П., която била счетоводител там, и е виждал нейния
съпруг с нея. Свидетелят твърди, че през последните 2-3 години е виждал Н. и съпруга й
заедно – веднъж в края на май 2022 г. срещу бл. .... в ж.к. „****“, където посетил цех за
дограма, и видял, че двамата се качват в автомобил – „****“, миниван, който знаел, че се
ползва от Н., докато работела във фирмата, и втори път през 2023 г. пред магазин „****“,
откъдето двамата излизали и отивали към същата кола.
По делото е разпитан като свидетел и Р. Г. А., от разпита на който се установява, че
същият живее на съпружески начала с дъщерята на ответницата Ц. И. от около 15 години.
Двамата живеели в с. Л., като в другия край на селото живеели и Ц. и И. И.и. Свидетелят
посочва, че Ц. и И. закупили от В. автомобил марка „****“ март месец миналата година.
Свидетелят твърди, че те карат автомобила, като той също го е карал. В къщата си имали
двор и автомобилът бил паркиран там, като понякога седял и пред къщата на свидетеля.
Въпреки че бил продаден, автомобилът се ползвал и от Н. и В., като Ц. и И. им го давали
често. И. имал и друг автомобил, но той бил много стар и решил да си купи нов, като на Ц.
и И. им трябвал автомобил ежедневно. Свидетелят посочва, че миналата година
автомобилът бил в с. Л., като твърди, че В. няма друг автомобил. От разпита му се
установява, че познава и Н. и В., като сочи, че двете сестри са в добри отношения, говорят
си, събират се заедно с Ц. и И. И.и. Твърди още и че отношенията между Н. и В. също са
добри, като въпреки че са разведени, живеят заедно, тъй като В. направил катастрофа и Н. го
гледала. Твърди, че имало период, в който двамата не живеели заедно, но в момента
съжителстват и свидетелят им ходил на гости последно преди двадесет дни.
От разпита на свидетеля Т. Т. Г. се установява, че същият живее в с. Л. и е познат на
И. И.. Свидетелят посочва, че И. има автомобил „****“ в момента, който автомобил
притежава от около година, като преди това имал и друга кола „****“., и автомобил „****“.
Миналата година – февруари или март 2022 г., го почерпил за това, че купил „****“-а.
Свидетелят сочи, че е виждал автомобилът „****“, паркиран пред дома му, когато ходел на
гости при брат си, който живеел до Ц. и И.. Свидетелят сочи, че И. ходи на работа в гр. К. с
автомобила „****“, който е в движение, като не го е виждал да ходи на работа с „****“-а.
Твърди, че през 2023-та година не е виждал автомобилът „****“ пред дома на Ц. и И..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 135, ал. 1, във вр. с чл. 135, ал. 3 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност /непротивопоставим спрямо кредитора „****“ ЕООД/ на договор за
покупко-продажба на МПС от 04.03.2023 г. с нотариална заверка на подписите на страните
рег. № 1187/04.03.2022 г. на помощник-нотариус Миглена Романова при нотариус И.
Лиловски, с рег. № 339 на НК и район на действие Районен съд – Враца, с който В. И. П. е
6
прехвърлил чрез покупко-продажба на Ц. Я. И. правото на собственост върху лек автомобил
марка „****“, модел „***“, рег. № ****, рама № ******, двигател № ********.
С Определение № 583/30.03.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест по
следния начин: възникването на предявеното потестативно право се обуславя от
пораждането в обективната действителност на следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ ищецът да е носител на твърдяното притезателно право,
представляващо парично вземане от лицето Н. Я. П., т.е. ищецът да е кредитор на лицето Н.
Я. П.; 2/ да е налице увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява
имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора и 3/
длъжникът, неговият контрагент В. И. П. и последващите приобретатели на имуществото Ц.
Я. И. и И. Ц. И. да са знаели за увреждането, произтичащо от сделките /арг. от разпоредбата
на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. Тези правопораждащи спорното материално преобразуващо
право по отменителния (Павловия) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД юридически
факти подлежат на главно и пълно доказване от ищеца.
По допустимостта на иска:
От мотивите на представените Решение № 171/25.03.2022 г., постановено по гр. д. №
2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, потвърдено с Решение № 240/28.10.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 262/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, се установява, че
ищецът „****“ ЕООД е кредитор на лицето Н. Я. П. за вземане в размер на 679 855,13 лв.
Видно от приетото Решение № 53/12.06.2020 г., постановено по гр. д. № 157/2020 г.
по описа на Районен съд – Пирдоп, влязло в сила на 12.06.2020 г., с което е прекратен
сключения на 26.06.1999 г. брак между Н. Я. П. и В. И. П., придобитият по време на брака
лек автомобил марка ****, модел *** с рег. № ****, след прекратяване на брака е останал в
дял и изключителна собственост на В. И. П..
С приетото по делото Решение № 171/25.03.2022 г., постановено по гр. д. №
2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, потвърдено с Решение № 240/28.10.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 262/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца е обявена
относителна недействителност по отношение на „****“ ЕООД на сделка на разпореждане с
1/2 ид. ч. от л.а. марка „****“, модел „***“, рама ******, двигател ******, рег. № ****,
извършена от Н. Я. П. в полза на В. И. П., обективирана във влязло в сила решение от
12.06.2020 г. по гр. д. № 157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп, с което е одобрено
бракоразводно споразумение, сключено между ответниците.
Не се спори между страните, а и от представения по делото договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство от 04.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите
на страните рег. № 1187/04.03.2022 г. на помощник-нотариус Миглена Романова при
нотариус И. Лиловски, с рег. № 339 на НК и район на действие Районен съд – Враца, се
установява, че В. И. П. е прехвърлил чрез покупко-продажба на Ц. Я. И. правото на
собственост върху лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ****, рама № ******,
двигател № *****, за сумата от 6 600,00 лв.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да
обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които
длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин
затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска
по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат
непротивопоставими на кредитора, като за него се считат неизвършени.
Уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД дава на кредитора възможност да се
удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката. Обявената по този ред
7
относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника, и между
кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на всички останали
лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял,
действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя.
Следователно с влизането в сила на Решение № 171/25.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, увреждащата кредитора „****“ ЕООД
сделка на разпореждане с 1/2 ид. ч. от л.а. марка ****, модел марка „****“, модел „***“,
рама ******, двигател ******, рег. № ****, извършена от Н. Я. П. в полза на В. И. П.,
обективирана във влязло в сила решение от 12.06.2020 г. по гр. д. № 157/2020 г. на Районен
съд – Пирдоп, следва да се счита за непротивопоставима на ищцовото дружество. В
отношенията между Н. П. и В. П. сделката се запазва и процесният лек автомобил се счита
за собственост на В. П., но в отношенията между кредитора „****“ ЕООД, от една страна, и
длъжника Н. П. и лицето, с което е договаряла – В. П., сделката с притежаваната от
последната 1/2 част от лекия автомобил /след прекратяването на съпружеската имуществена
общност с прекратяването на брака съгласно чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни/, се
счита неизвършена.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, приобретателят, с
когото длъжникът е договарял, като титуляр на правото на собственост върху имуществото
може да го прехвърли на трето лице, а последното на свой ред да извърши прехвърляне, като
във всички случаи прехвърлянето ще се явява извършено от титуляр. При наличие на такава
поредица от прехвърляния на имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а чрез
поредица от сделки. Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД дава защита на кредитора и
спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с
което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали
безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Ако
прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД,
съгласно чл. 226, ал. 3 от ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника
сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да
търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Това правило се отнася и
до прехвърлянето на други видове имущество след завеждане на делото, когато исковата
молба не подлежи на вписване.
В случая исковата молба по първоначално заведеното от „****“ ЕООД дело срещу Н.
П. за обявяване на относителната недействителност на сделка на разпореждане с 1/2 ид. ч. от
л.а. марка „****“, модел „***“, рама ******, двигател ******, рег. № ****, извършена от Н.
Я. П. в полза на В. И. П., обективирана във влязло в сила решение от 12.06.2020 г. по гр. д.
№ 157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп, не подлежи на вписване, като последващото
разпореждане със същата 1/2 част от процесния автомобил от В. П. в полза на Ц. и И. И.и с
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариална заверка на
подписите на страните рег. № 1187/04.03.2022 г., е извършено на 04.03.2022 г., т.е. след
предявяването на първоначалния Павлов иск. Това обстоятелство изрично се твърди от
ищеца и в исковата молба и се установява от представеното по делото Решение №
171/25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
Следователно съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 от ГПК обявената недействителност на
сделката на разпореждане с 1/2 част от лекия автомобил, извършена от Н. Я. П. в полза на В.
И. П., може да бъде противопоставена на последващите приобретатели – Ц. и И. И.и, които
са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права.
Интерес от атакуване на последващите сделки не съществува, ако те са извършени
след вписване на исковата молба (ако тя подлежи на вписване) или след предявяване на иска
(ако исковата молба не подлежи на вписване), тъй като в този случай и съгласно чл. 226, ал.
3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде
8
противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят
принудително изпълнение върху придобитите от тях права, като не могат да
противопоставят на кредитора техните придобивни сделки. Само спрямо последващи
сделки, извършени преди вписване на исковата молба (ако тя подлежи на вписване) или
преди предявяване на иска (ако исковата молба не подлежи на вписване) тълкуването на
върховните съдии е, че може да бъде проведен успешно отменителен иск при условията на
чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД – ако последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде
уважен. /в този смисъл Решение № 126 от 26.02.2022 г. на САС по в. т. д. № 286/2021 г. и
Определение № 271927 от 19.07.2021 г. на СГС по гр. д. № 13078/2020 г./.
В случая Ц. и И. И.и са частни правоприемници на прехвърлената от Н. П. на В. П.
1/2 ид. ч. от л.а. марка „****“, модел „***“, рама ******, двигател ******, рег. № ****, като
съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното и влязло в сила Решение № 171/25.03.2022 г. по
гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобреттателите, които в хода на първоначално заведеното дело са придобили спорното
право. От фактите по делото се установява, че изключенията на разпоредбата на чл. 226, ал.
3 ГПК не са приложими в настоящия случай. Следователно, влязлото в сила Решение №
171/25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца,
съставлява присъдено нещо и по отношение на Ц. и И. И.и, които са придобили процесната
1/2 ид. част от автомобила в резултат на прехвърлителна сделка след образуване на делото
за обявявяване недействителност по отношение на „****“ ЕООД на първата разпоредителна
сделка. След като тя е недействителна по отношение на „****“ ЕООД, по отношение на
последния В. П. не е титуляр на правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от лекия автомобил,
прехвърлена от Н. П. в негова полза, съответно той не е могъл легитимно да го прехвърли
на Ц. и И. И.и. Относителната недействителност и на последващата сделка с тази 1/2 ид. ч.
от автомобила произтича по силата на закона и поради това ищецът „****“ ЕООД няма
правен интерес от отделен иск по чл. 135 ЗЗД. Предвид гореизложеното, предявеният иск в
тази му част е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по
делото следва да бъде прекратено.
По основателността на иска:
С извършената разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство от 04.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. №
1187/04.03.2022 г. на помощник-нотариус Миглена Романова при нотариус И. Лиловски, с
рег. № 339 на НК и район на действие Районен съд – Враца, обаче В. П. е прехвърлил
правото на собственост и върху собствената си 1/2 ид.ч. от лек автомобил марка „****“,
модел „***“, рег. № ****, рама № ******, двигател № BY42222, като тъй като ищецът
„****“ ЕООД се легитимира като кредитор и на В. П. на отделно основание, има интерес да
иска обявяването на относителната недействителност на тази сделка.
Ищецът се легитимира като кредитор на В. П. въз основа на Решение №
171/25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, и
Решение № 240/28.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 262/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Враца, с които В. П. е осъден да заплати на „****“ ЕООД разноски пред първата и
въззивната инстанция.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че вземането за
разноски е възникнало след атакуваната сделка от 04.03.2023 г., а именно с влизане в сила на
Решение № 171/25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд
– Враца, вследствие потвърждаването му с Решение № 240/28.10.2022 г., постановено по в.
гр. д. № 262/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца – на 28.10.2022 г., доколкото
последното е било окончателно и не е подлежало на касационно обжалване.
Следва да се има предвид, че всяко вземане за разноски, каквото е вземането на
9
ищеца към В. П., възниква единствено когато същите са присъдени с влязъл в сила съдебен
акт /в този смисъл е Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 915/2012 г. на ВКС/.
Вземането на „****“ ЕООД в настоящото производство е за разноски, възникващи от самите
съдебни решения, поради което релевантен е моментът на влизането на съдебните актове в
сила. Принципно положение е, че вземането следва да не е удовлетворено и не е
задължително кредиторът да разполага с изпълнителен титул, т. е. за действителността на
вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в
сила съдебно решение. Съгласно чл. 81 ГПК обаче с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Окончателното
разрешаване на въпроса с разноските е при окончателното разрешаване на спора между
страните с влязло в сила решение – в случая на 28.10.2022 г. Безспорно по делото е, че
възмездната сделка между ответниците е сключена на 04.03.2022 г. – преди възникване на
вземането, следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД и се
налага преквалифициране на спора по делото. В случая обаче не е необходимо съдът да
отменя определението си, с което е даден ход на устните състезания и да бъде указвано
отново на страните разпределението на доказателствената тежест, тъй като по делото са
събрани доказателства и за релевантните за спора факти по 135, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл от
ищеца са ангажирани доказателства за обстоятелствата, че същият е кредитор на лицето В.
П., за наличието на увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява
имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора и за
наличието на намерение за увреждането му у договарящите страни, а ответникът не оспорва
обстоятелството, че ищецът е кредитор на В. П., както и по негово искане са събрани
доказателства за осъществяване на насрещно доказване на знанието за увреждане у
съконтрахентите, които биха способствали и за реализиране на защитата му по иска по чл.
135, ал. 3 ЗЗД. Предвид това, съдът намира, че не са нарушени правата на страните
вследствие неточно посочената правна квалификация и разпределената доказателствена
тежест.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД, ищецът следва да
докаже качеството си на кредитор на длъжника В. П., наличието на увреждащо кредитора
действие, с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява
удовлетворяването на кредитора, както и наличието на намерение за увреждане у длъжника
и лицата, с които е договарял. Предназначението на увреждането не може да се предполага,
като то следва да се докаже от този, който го твърди /в този смисъл Решение № 179 от
11.05.2011 г. по гр. д. № 1198/2010 г. на ВКС; Решение № 827 от 17.11.2009 г. по гр. д. №
800/2008 г. на ВКС и др./.
В случая безспорно по делото са доказани първите две предпоставки за уважаването
на иска, доколкото е установени качеството на „****“ ЕООД на кредитор по отношение на
В. П., както и наличието на увреждащо действие – с извършената разпоредителна сделка със
собствената на В. П. 1/2 ид.ч. от процесния автомобил е намален активът на неговото
имущество и е затруднено осъществяването на правата на кредитора. Съгласно
константната практика на ВКС правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава имущество и на каква стойност.
Третият правопораждащ факт – намерението за увреждане, не включва единствено
знание, че длъжникът има задължение и че с разпоредителното действие би могъл да се
удовлетвори кредитора, а това действие следва да е извършено именно с оглед очаквано
възникване на бъдещо задължение. Предназначението на действието за увреждане на
10
кредитора е свързано винаги с действие, което предшества по време възникването на
задължението на длъжника.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира и третата
предпоставка за уважаването на иска за установена чрез ангажираната от ищеца верига от
косвени доказателства. Следва да се отбележи, че пълното и главно доказване може да бъде
осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите служат за
установяване на основния факт. При липса на преки доказателства относно
предназначаването на сделката за увреждане на кредитора, доказването може да бъде
изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка
косвено водят до несъмнен извод за наличието му.
На първо място следва да се посочи, че увреждащата кредитора сделка е извършена
от В. П. на 04.03.2022 г. – седем дни след откритото съдебно заседание на 25.02.2022 г., в
което гр. д. № 2076/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, образувано по искова молба на
„****“ ЕООД против Н. и В. П.и за обявяване на относителна недействителност на сделка
на разпореждане с 1/2 ид. ч. от л.а. марка ****, модел марка „****“, модел „***“, рама
******, двигател ******, рег. № ****, извършена от Н. Я. П. в полза на В. И. П., е обявено
за решаване, т.е. сделката е извършена в хода на производството, в което е било възможно
да възникне задължение за разноски на В. П. към „****“ ЕООД и което производство е било
с предмет относнителната недействителност на предходно разпореждане с част от
процесния автомобил. В. П. е бил наясно, че при уважаването на предявения срещу него и
бившата му съпруга иск, предходното разпореждане с част от автомобила би било
непротивопоставимо на кредитора, като същият би могъл да се удовлетвори от
имуществото, както и че лично за него би възникнало задължение за заплащане на разноски
на „****“ ЕООД. Ответникът В. П. е бил страна по гр. д. № 2076/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, бил е представляван от адвокат, поради което и защото отговорността
за разноските в производството по граждански дела е нормативно регламентирана, на него
са били известни обстоятелствата, че с приключване на делото, при неблагоприятен за него
изход от спора, ще следва да понесе разноските, направени от противната страна,
респективно – че като се разпореди с притежаваното от него имущество, уврежда
противната по същия спор страна, тъй като намалява, затруднява или я лишава от
възможността да се удовлетвори за присъдените и разноски.
За да се установи дали увреждащото от обективна страна разпоредително действие от
04.03.2022 г. е било предназначено от съконтрахентите да увреди кредитора „****“ ЕООД,
следва да се обсъдят и анализират и останалите събрани по делото доказателства,
очертавайки картината на взаимоотношенията между страните в по-широки времеви
граници през призмата на осъществилите се преди това факти. Така по делото е установено,
че непосредствено след възникването на вземане в полза на „****“ ЕООД от Н. П.,
гражданският брак, сключен между нея и съпругът й В. П., е прекратен с Решение №
53/12.06.2020 г. на Районен съд – Пирдоп, по силата на което придобитият по време на
брака лек автомобил марка ****, модел *** с рег. № ****, след прекратяване на брака е
11
останал в дял и изключителна собственост на В. П.. Същевременно, от показанията на
разпитания по делото свидетел Р. Ц., на които съдът дава вяра като обективни,
незаинтересовани и почиващи на непосредствените му възприятия, се установява, че
фактическа раздяла между Н. и В. П.и не е имало, като свидетелят посочва, че вижда същите
всеки ден да се прибират заедно с процесния автомобил, включително и през последните две
години. Показанията му намират опора и в тези на свидетеля И. ********, който посочва два
конкретни случая през последните две години, в които е виждал Н. и В. П.и заедно,
използвайки процесния автомобил, както и в тези на свидетелката Т., която сочи, че всички
призовки по образуваните срещу Н. и В. П.и изпълнителни дела и до двамата длъжници, и
след развода им, са връчвани на Н. П., като двамата имали един и същ регистриран адрес в
ж.к. „****“, който не бил променян. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
еднопосочни и намиращи опора едни в други. Показанията се подкрепят и от представените
по делото писмени доказателства – молба с вх. № 02642/16.01.2023 г. по описа на ЧСИ
Иванка Цонкова, депозирана от Н. Я. П. по изпълнително дело № 20228990402135, с която
последната три години сред развода подробно и изчерпателно излага мотивите на бившия й
вече съпруг за извършеното от него разпореждане с процесния автомобил. От всичко
гореизложено съдът достига до извода, че въпреки прекратяването на брака между Н. и В.
П.и, същите са продължили да живеят заедно и да ползват процесния автомобил и след
извършването на разпоредителната сделка с него от В. П. в полза на И.и.
Опровергана се явява тезата на ответниците, че Ц. и И. И.и не са знаели и не са
предполагали за увреда на кредитор на техния продавач, както и че причината за
продажбата на автомобила от В. П. било затрудненото му финансово състояние, което
съвпаднало по време с възникването на необходимост от закупуване на автомобил от Ц. и И.
И.и. Следва да се отбележи, че по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че Ц.
И. е сестра на Н. П.. От показанията на разпитания по делото свидетел Радослав Антонов,
който живее на съпружески начала с дъщерята на Ц. и И. И.и, които съдът кредитира в тази
им част, се установява, че двете сестри /Н. и Ц./ са в добри отношения, говорят си, събират
се заедно, а Н. и В. П.и живеят заедно, като свидетелят посочва, че последно им бил на гости
преди двадесет дни. С показанията си свидетелят установява и правнорелевантното
обстоятелство, че Ц. и И. И.и към момента на извършване на разпоредителната сделка не са
имали необходимост от процесния автомобил – така свидетелят посочва, че и след
продажбата автомобилът се ползвал от Н. и В. П.и, като Ц. и И. И.и им го давали често. Тези
сведения намират потвърждение и в заявеното от свидетеля Р. Ц., който посочва, че преди
началото на зимата на 2022 г. всеки ден Н. и В. се придвижвали с лекия автомобил „****“.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Радослав Антонов в частта, в която твърди,
че причината за закупуването на автомобила била, че автомобилът на И. И. бил стар,
вследствие на което той решил да си купи нов, тъй като ежедневно му бил необходим. В
тази им част показанията противоречат на тези на свидетеля Т. Г., който твърди, че И. ходи
на работа в гр. К. с автомобил „****“, който е в движение, като не го е виждал да ходи на
работа с „****“. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства не се
доказа нито нуждата на Ц. и И. И.и от нов автомобил към момента на продажбата, нито
лошото финансово състояние на В. П. към същия момент. Същевременно съдът намира, че
предвид установените близки отношения между двете семейства, може да се направи
обоснован извод за възможната информираност на сестрата на бившата съпруга на В. П. и
нейния съпруг относно задълженията на Н. П. към кредитора „****“ ЕООД, относно
съдебните и изпълнителни производства, водени във връзка със сделка с процесния
автомобил, както и относно евентуалното възникване на задължение на В. П. вследствие
12
уважаването на първоначално предявения Павлов иск.
Всичко това за съда, макар и чрез множество косвени доказателства, обосновава
еднозначния извод, че ответниците са сключили сделката на 04.03.2023 г. с намерението да
се увреди ищеца в качеството му на кредитор, поради което в случая е налице хипотезата на
чл. 135, ал. 3 ЗЗД, предявеният иск е основателен и следва да се обяви относителната
недействителност на извършената сделка на разпореждане с притежаваната след
прекратяването на брака му с развод от В. П. 1/2 ид.ч. от процесния автомобил.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер от 1 446,00 лв.: 264,00 лв. – заплатена
държавна такса; 30,00 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 1 152,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
сторените разноски съразмерно с уважената част на иска в общ размер на 723,00 лв., които
се дължат разделно – по 241,00 лв. от всеки от ответниците.
Право на разноски възниква и за ответниците съразмерно с прекратената част от
производството. Ответницата Ц. Я. И. е направила разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 456,00 лв., като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да й заплати 228,00 лв. разноски съразмерно с прекратената част от
производството. Ответникът И. Ц. И. е направил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 456,00 лв., като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да му заплати 228,00 лв. разноски съразмерно с прекратената част от
производството.
Възражението за прекомерност се преценява от съда като неоснователно, доколкото
договореното адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер от минималния такъв по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
За ответника В. И. П. се претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, като в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При този изход на
спора, съразмерно с прекратената част от производството, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ответника П. адвокатско възнаграждение в размер
на 250,00 лв. /съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение в случая е по-висок, но от страната се претендира
възнаграждение в размер на 500,00 лв. и съобразно принципа на диспозитивното начало и
прекратената част от производстовото следва да се присъди възнаграждение в размер на
половината от претендирания такъв/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД в частта му за
обявяване на относителна недействителност /непротивопоставим спрямо кредитора „****“
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : **********/ на договор за покупко-
продажба на МПС от 04.03.2023 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. №
1187/04.03.2022 г. на помощник-нотариус Миглена Романова при нотариус И. Лиловски, с
рег. № 339 на НК и район на действие Районен съд – Враца, с който В. И. П., ЕГН:
13
**********, с адрес: *******, е прехвърлил чрез покупко-продажба на Ц. Я. И., ЕГН:
**********, с адрес: ******* и И. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес: *******, правото на
собственост върху 1/2 ид. част от лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ****,
рама № ******, двигател № ****, придобита от В. И. П. чрез сделка на разпореждане,
извършена от Н. Я. П. в негова полза, обективирана във влязло в сила решение от 12.06.2020
г. по гр. д. № 157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп, като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част поради липса на правен интерес.
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иска с правно
основание чл. 135, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗД, предявен от „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление : ********, срещу В. И. П., ЕГН: **********, с адрес:
*******, Ц. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: ******* и И. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес:
*******, спрямо „****“ ЕООД, ЕИК: ****, договор за покупко-продажба на МПС от
04.03.2023 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 1187/04.03.2022 г. на
помощник-нотариус Миглена Романова при нотариус И. Лиловски, с рег. № 339 на НК и
район на действие Районен съд – Враца, с който В. И. П. е прехвърлил чрез покупко-
продажба на Ц. Я. И. правото на собственост върху притежаваната от него след
прекратяването на брака му с Н. Я. П. с влязло в сила решение от 12.06.2020 г. по гр. д. №
157/2020 г. на Районен съд – Пирдоп, 1/2 ид. част от лек автомобил марка „****“, модел
„***“, рег. № ****, рама № ******, двигател № BY42222.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. П., ЕГН: **********, с адрес: *******, да
заплати на „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : **********,
сумата от 241,00 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част на
иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: *******, да
заплати на „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : **********,
сумата от 241,00 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част на
иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес: *******, да
заплати на „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : **********,
сумата от 241,00 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част на
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление : **********, да заплати на адв. Т. В. Б., ЕГН: **********,
с личен номер на САК **********, сумата от 250,00 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ответника В. И. П..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление : **********, да заплати на Ц. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: *******,
сумата от 228,00 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с прекратената част на
производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление : **********, да заплати на И. Ц. И., ЕГН: **********, с адрес: *******,
сумата от 228,00 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с прекратената част на
производството.
Решението, в частта му, в която искът е оставен без разглеждане и производството по
делото е прекратено, в която част има характер на определение, подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Враца.
В останалата му част, решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14