Определение по дело №268/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2012 г.
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20121200100268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 4786

Номер

4786

Година

17.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.17

Година

2015

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова

дело

номер

20151210100806

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане № 3359 от 29.04.2015г. исковата молба по делото е оставена без движение с подробни указания, относно констатираните нередовности на исковата молба.

С представената поправена такава от 01.06.2015г. с пощенско клеймо на изпращане от 29.05.2015г. не са отстранени констатираните нередовности, както и ищеца не обосновава, както правния интерес, така и наличието на специалните основания за допустимост на заявения иск с пр.основание чл.270, ал.2 от ГПК – а именно влязъл в сила стабилен съд.акт, който разрешава със СПН правен спор.

Допълнителни въможности за отстраняване на нередовности не се дължат, доколкото съгласно Решение № 315 от 07.12.2010г. на ВКС по гр.д.№ 3555/2008г., IVг.о., ГК, постановено по чл.290 от ГПК и в този смисъл и задължителна съд.практика многократното давани указания на една от страните за отстраняване на нередовности на ИМ противоречи на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Според цитираното съд.решение на ВКС указанията, които дава съдът, следва да се извършат съобразно ограниченията на чл.7, ал.1, чл.8, ал.2 и ал.3 от ГПК и при съблюдаване изискванията на чл.9 от ГПК за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл.10 от ГПК като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, като указаното съдействие на страните следва да има за адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо другата.

Съгласно чл. 270, ал.2 от ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение, но при тълкуване на ал.2 въвд вр. с ал.1 се налага извода, че положителния установителен иск по чл.270, ал.2 от ГПК е допустим само по отношение на съд. актове, които разрешават правен спор и са получили качеството – стабилитет – влезли са в сила, като необжалваеми или инстанционния контрол е упражен и приключил с окончателен акт на последната инстанция. Горните две предпоставки са нормативно установени и се извличат от текста на чл.270, ал.2 от ГПК, вр. с ал.1. В случая акта, чията нищожност се претендира по исков ред, не притежава горните процесуални качества и в този смисъл искът е недопустим. На първо място се иска прогласяване нищожността по исков ред на определение с което на основание чл.692 от ТЗ съда по несъстоятелността е одобрил списък на приетите вземания. Характера на определението на съда по несъстоятелността по чл.692 от ГПК не разрешава със СПН правен спор, а само се одобрява списък с вземания, съставен от синдика от търговските книги на длъжника и при заявяване на такова вземане от кредиторите по несъстоятелността в сроковете по чл.685 от ТЗ и чл.688 от ТЗ. За кредитор с неприето вземане остава възможността за подаване на възражение в сроковете и условията на чл.690 от ТЗ, а при неуважаване на възражението за него остава процесуалната възможност да води самостоятелния установителен иск по чл.694 от ТЗ. Ето защо характера на акта, чиято нищожност се иска да се прогласи няма самостоятелно значение на съдебен акт, разрешаващ окончателно правен спор, относно смутено субективно право, а представлява междинен елемент от динамичния фактически състав на производството по несъстоятелност.

В случая самия ищец твърди, а и представя доказателства, че е подал молба от 07.08.2014г. по делото по несъстоятелността пред БОС с правно основание чл.688, ал.3 от ТЗ, както и е представена и частна жалба с вх.№ 3382/13.10.2014г. против определение № 4055/30.09.2014г. по т.д.№ 525/2012г. по описа на ОС Благоевград, с което е отхвърлена молбата на ищеца като неоснователна и е одобрен списъка на неприетите допълнително предявени вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ на кредиторите на дружеството в несъстоятелност. Самите твърдения и представения от самия ищец доказателства сочат, че по самия въпрос относно окончателния списък на претиети респ. неприети вземания е налице висящо производство по посочената частна жалба, което прави недопустим самостоятелен иск по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване по исков ред на нищожността на съдебен акт, който не е влязъл в сила, в смисъл не се касае до окончателен съдебен акт към момента на подаване на иска.

За пълнота на изложението следва да се изложи и следното: Ищецът в случая, с оглед на фактическите твърдения сочи нищожност на акта, поради липса на данни за редовно уведомяване на цесионера от цедента. По същество това представлява материално основание, относимо към основателността на иска, но косвено е свързано и с допустимостта му, в следната насока: Материалната незаконосъобразност не е визирана като основание за нищожност на съдебните актове, защото се предполага, че проверката за правилността на акта е надлежно извършена при инстанционния контрол за законосъобразност, респ. ако страните не са се възползвали от него, то се приема, че те са били съгласни с изводите на съда и това е довело до стабилизиране на акта чрез влизането му в сила и добиването от същия на сила на пресъдено нещо. Съдът, в производството по иск за нищожност на съдебно решение, не е компетентен да се произнася по допустиýостта и/или валидността /правилността в каквато насока са твърденията в иска, свързани с данни за липса на надлежно съобщено цедиране на вземане/на оспорения съдебен акт, тъй като касае твърдение за порок на решението, което за разлика от нищожността може да се релевира само по реда на инстанционния контрол. Но независимо, че тези съображения, касаят пряко основателността, все в тази връзка е безспорно, че атакувания съд.акт е постановен именно по реда на чл. 692 от ТЗ и поради факта, че с него по същество не се разрешава със СПН спорно субективно материално право и законодателя не е предвидил отделното му обжалване, а само чрез пътя и възможността на кредитор или длъжник, чието възражение, подадено в срока и условията на чл.690 от ТЗ не е уважено от съда по несъстоятелността то за тази страна стои открита възможността и за водене и на самостоятелния установителен ик по чл. 694 от ТЗ, поради което не се касае до влязъл в сила съдебен акт, по отношение на който да е настъпил стабилитет – СПН и който да разрешава окончателно правен спор. Само по отношение на такива съд.актове е допустим иска по чл.270, ал.2 от ГПК, а не изобщо по отношение на всеки акт, постановен от съд. Наличието на посочени по-горе две предпоставки в кумулативност касаят допустимостта на иска по чл.270, ал.2 от ГПК - а именно възможността да се води такъв иск само по отношение на съдебен акт, който със СПН разрешава правен спор и който има и качеството на стабилитет, го изисква правната сигурност. Налице са данни, че именно срещу неприетото вземане на ищеца е подадена частна жалба срещу определението, с което вземане на ищеца не е прието, поради което не е налице влязъл в сила съдебен акт, който по см. и в хипотезата на чл.270, ал.2 от ГПК да се иска обявяването на неговата нищожност, тъй като не е изчерпан въпроса за законосъобразността именно относно неприемането на вземането на ищеца и в този смисъл изобщо за законосъобразността на одобрения списък на допълнително приетите вземания . При евентуално уважаване на частната жалба от ищеца за съда по нестъстоятелността остава открита възможността за допълване на списъка по реда на чл.695 от ТЗ и в този смисъл акта, чиято нищожност се претендира не е окончателен.

По изложеното е налице липса на правен интерес за ищеца, както и липса на предпоставка за допустимост на иска по чл.270 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно цитираната разпоредба и тълкувана във вр. с ал.1 на чл.270 от ГПК искане за обявяване нищожност на съд.актове по ГПК по исков път е допустимо само след изчерпване на въпроса за законосъобразността на самия акт, тъй като преценката за законосъобразност сама по себе си включва правомощието на въззивния съд за действителността му по чл. 270, ал.1 от ГПК за такава проверка. При висящо производство пред Апелативен съд София за законосъобразността на определението, с което съда по несъстоятелността е отказал да приеме вземането на ищеца, е налице именно тази хипотеза на чл.270, ал.1 от ГПК, поради което е налице липса на допустимост на иск по чл.270, ал.2 от ГПК – и като преждевременно предявен. Чл.270, ал.2 от ГПК касае влезли в сила съд.актове изобщо. Отделно и самостоятелно основание е и изложеното за характера и естеството на акта, чиято нищожност се претендира, с оглед изложеното по-горе в изложението.

Изтъкнатите съображения водят до извода за недопустимост на предявения иск и като такъв производството по него следва да се прекрати, а исковата молба следва да бъде върната на подателя й.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 806/2015г. по описа на БРС, поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА исковата молба на подателя й.

Определението може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок от връчването с частна жалба чрез РС Благоевград до ОС Благоевград.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от определението да се връчи на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: