Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Русе, 10.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 15 септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 244 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от „Картел-85“ ЕООД, с адрес на управление в гр. Мартен,
представлявано от управителя Д.Ф., чрез адв. Х., подадена против заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ) № 93-ФК/27.05.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" -
Варна, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на
основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – бензиностанция
„Картел“, находяща се на адрес гр. Мартен, обл. Русе. ул. „Ясна поляна“ № 1.
стопанисвана от „КАРТЕЛ-85“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат
съображения, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с
целта на закона. Приложената ПАМ се явява несъразмерна и постановена в
нарушение на принципа на чл. 6 от АПК. Мярката е приложена за нарушение, което
не е извършено и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че в търговския
обект се използва ЕСФП, поради което неправилно АО се е позовал на чл. 118, ал.
10 от ЗДДС, тъй като за търговеца е било налице изключението по чл. 118, ал.
11, т. 5 от закона. Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски.
Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" -
Варна, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление на НАП,
чрез юрк. Т. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага
съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 23.04.2022 г. е била извършена проверка
на търговския обект, в хода на която е било установено, че от бензиностанцията се извършва зареждане
на течни горива на превозни средства с търговска цел както и на автомобили,
собственост на дружеството, с налична и работеща ЕСФП с нивомерна система рег.№
в НАП 4292581/29.06.2019г.
След извършена проверка в информационната
система на НАП за контрол на горивата е било установено, че търговецът, като
получател на доставка на течни горива не е подал дистанционно данни от
системата на ЕСФП към ИС на НАП „Справка за регистрирани съобщения за доставка
на гориво за периода 01.03.2022г.- 07.04.2022г. Указан е срок на търговеца да
представи доказателства по отношение на горепосоченото обстоятелство.
На 17.05.2022г. при извършена проверка в ТД
на НАП - Варна, офис Русе във връзка с горепосочената проверка на търговския
обект и представените от дружеството обяснения на търговеца и документи,
свързани с доставки на горива и след анализиране на данни от информационната
система на НАП за контрол на горивата е било установено, че дружеството не е
изпълнило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка
коректни данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, с което
е нарушило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в Националната
агенция за приходите.
На дата 07.03.2022 г., търговецът е
получател на следната доставка на гориво: - по АДД с УКН №
0000000006734608/07.03.2022 г. - доставка на газьол, количество 19 148.00 кг.,
горивото е доставено в бензиностанцията на 07.03.2022г. Търговецът е изпратил
от нивомерната измервателна система (НИС) на ЕСФП в бензиностанцията към
сървъра на HAП на 08.03.2022 г. в 16:04:13 ч. данни за гориво 7 070.08 кг. и
втори път за остатъка от горивото - 12 174.20 кг. на 10.03.2022г. в 11:27:58 ч.
Данните за доставени количества горива по документ са били подадени в ИС на НАП
„Доставка на гориво по документ" на 10.03.2022г. в 22:10:27 ч. за гориво
19 148.00 кг.
Посочено е, че съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължените лица - получатели по доставки на течни горива, са
длъжни да подават в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
Предвид разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, лицата по чл. 118, ал. 10 ЗДДС подават в НАП данни
чрез електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и
движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно
наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален
контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
Посочено е, че лицето стопанисва обект, в
който има изградена и регистрирана ЕСФП, но не отчита своевременно получените
доставки на гориво чрез същата, чрез въвеждане чрез ЕСФП, чрез баркод четец или
клавиатура.
Посочено е, че е осъществен е състав на
нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118. ал. 10 и чл.
118, ат. 4, т. 3 от ЗДДС.
С оглед на изложената по-горе фактическа
обстановка и извършеното нарушение, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС,
АО е преценил, че е налице основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1. б. ,,г"
от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, поради което е приложил мярката — запечатване на търговския
обект и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Г" от Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
За продължителността на срока са изложени
отделни мотиви.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед, издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" в
Централно управление на НАП, е издадена от компетентен орган. Видно от Заповед
№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, началниците на отдели "Оперативни дейности" в
Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
При
издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорената
заповед е издадена при отсъствие на фактическите предпоставки за това, в
нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - основания
за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по
чл. 118 в Националната агенция за приходите.
В
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е установено задължение данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях, като данните се подават на датата на данъчното
събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
път с квалифициран електронен подпис. Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал.
11, т. 5 от ЗДДС, данни по, ал. 10 не се подават от получателя за доставки,
които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. Как
следва да стане предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в Глава
девета "а" от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин. В чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, в съответствие с
чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, е предвидено, че получателят по доставка на
течни горива подава ЕДП (електронен документ за получаване) съгласно приложение № 23 за потвърждаване на
полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект
с ЕСФП. В тези случаи, според чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., въвеждането на УКН на е АДД за доставените количества горива по
документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им.
Споделят се съображенията на жалбоподателя,
че при отчитане на доставките чрез ЕСФП разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС изрично разпорежда, че не се прилага ал. 10, поради което констатираното
от проверяващите органи е некоректно. В чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. се предвижда, че за обектите с ЕСФП се подават данни за
доставени количества горива по документ, чрез въвеждането им в ЕСФП, което е
сторено, видно от приложените по делото служебни бонове за доставката от 08 и
10.03.2022 г. и макар това да е посочено от административния орган неправилно в
заповедта за принудителната административна мярка не е взето предвид
изключението съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС на задължението по ал. 10 от
същата разпоредба.
От анализа на горепосочените разпоредби може да се направи извод, че
задължението на търговското дружество е такова за поведение.
Страните не спорят, че горивото е получено на 07.03.2022 г., но отчетено съотв.
на 08.10.2022 г. и 10.03.2022 г., т.е. нарушението е било преустановено преди
извършване на проверката, поради което оспорената заповед се явява издадена и в
нарушение на целта на закона.
Задълженото лице - получател на доставка на
течни горива следва да подаде в НАП данни за доставката и за нейното движение,
като това следва да се извърши на датата на получаване на горивото. В
конкретния случай от приложените по делото служебни бонове се установява, че е
налице отчитане на доставката на гориво както следва: На 08.03.2022 г. –
доставка по нивомер № 566802 – 7070,08 кг.; на 10.03.2022 г. - доставка по
нивомер № 567450 – 12174,20 кг.
Видно от протокола за проверката, последната
е с дата 23.04.2022 г., а данните са подадени два пъти на 08.03.2022 г. и на 10.03.2022
г. т.е. преди започване на проверката. Мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС се налага на лице, което не спази реда за подаване на
данни по чл. 118 в НАП. В случая след като данните са подадени в НАП преди
извършване на проверката не е следвало да се издава просната заповед, тъй като
нарушението е преустановено. Нормата на чл. 22 от ЗАНН гласи, че за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки т.е. мерките по чл. 22 от ЗАНН имат
не само предупредителен, но и превъзпитателен ефект и при положение, че преди
да е извършена проверка за спазване на данъчното законодателство, допуснатия
пропуск е бил отстранен, то целта на закона е достигната и не е било необходимо
налагане на ПАМ. С налагане на последната, въпреки установената липса на
нарушение по своята същност се налага санкция, което е недопустимо с оглед
правната природа на ПАМ (В този смисъл са и решение № 1187/09.02.2022 г. по
адм. д. № 8259/2021 г. на ВАС; решение № 3402/11.04.2022 г. по адм. д. №
6982/2021 г. на ВАС; решение № 9541/14.07.2020 г. по адм. д. № 5056/2020 г. на
ВАС и др.).
По
изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на
оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е
основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото
дружество направените от него по делото разноски в размер на 550 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
С
оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе,
ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Картел-85“ ЕООД, с адрес на управление в гр. Мартен, заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 93-ФК/27.05.2022
г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" -
Варна, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление на НАП
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Картел-85“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Мартен, ул. „Ясна поляна“ № 1 сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: