№ 432
гр. Русе, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200661 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. С. С. до Районен съд - Русе против наказателно постановление
№ 38-0007611/29.02.2024 г. на Началник-отдел „Контрол“ в РД ”Автомобилна
администрация” гр. Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява и взема становище по жалбата, като
поддържа същата и съответно моли съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 29.10.2023 г. около 14,50 ч. жалбоподателят управлявал атракционен влак, състоящ
се от локомотив с прикачени към него два вагона Waran 212. В момента на проверката той
превозвал 15 бр. пътници срещу заплащане по определен маршрут на движение. Бил спрян за
проверка от служители на РД “Автомобилна администрация“, които извършили проверка за
спазване на ЗДвП , ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. В хода
проверката те установили, че жалбоподателят не притежава СУМПС с категории „D“ + „Е“
(притежавал „В“ + „Е“), че извършва превоз на пътници без да притежава карта за
квалификация на водача за категория „D“ и „Е“, а също и че извършва превоз на пътници с
МПС, което не е представено за задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност. За констатираните нарушения св. Д. Д. съставил АУАН против
жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с
което му били наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. за
нарушение по чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 2 ЗДвП, „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.
105 ал. 1 ЗАПр и „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 181 т. 1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и от лице, което има право на жалба
срещу, подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е
приложен материалния закон.
АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционните разпоредби, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице. В този смисъл съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са съставени по начин, по който по никакъв начин не се нарушава правото на
защита на наказаното лице.
По отношение на нарушението по чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 2 ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, сочена за нарушена в процесното НП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
За определяне правоспособността на водачите, категориите на моторните превозни средства
са регламентирани в чл. 150а ал. 2 ЗДвП.
От значение за разрешаване на спора е какъв вид е управляваното от касатора ППС и
изисква ли се за неговото управление категория „D“, при липсата на която от АНО е прието,
че водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него ППС, и на което основание последният е санкциониран по т. 1
от НП.
Според т. 14 на чл. 150а, ал. 2 ЗДвП категория „D“ са моторни превозни средства,
проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към моторните
превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория „D“, може да
се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 кг.
В случая следва да бъдат отчетени характеристиките на ППС и неговото
предназначение и употреба.
В §1, т. 57 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е дадена легалната
дефиниция на „превоз с атракционна цел“ - превоз на пътници по предварително определен
маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или
М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с
максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч., предназначено за теглене на
едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.
В § 6 т. 20 от ДР към ЗДвП е дефинирано понятието „състав от пътни превозни
средства“ - те са механично свързани пътни превозни средства (ППС), които участват в
движението по пътищата като едно цяло.
Тълкуването на специалната разпоредба на §1 т. 57 от ДР на ЗАвПр сочи на извод, че
законът лимитативно определя три вида превозни средства, с които може да се осъществява
превоз с атракционна цел, като първите два определя с категорията на превозното средство
по смисъла на чл. 149 ЗДвП – съответно категория М2 или М3, а третия вид - като състав от
ППС. Доколкото превозните средства са със специално предназначение – с атракционна цел
и за превоз на пътници, то съдът намира, че еднакви спрямо тях следва да бъдат и
изискванията за притежаваната категория от водача, който ги управлява.
Общото за превозните средства категория М2 и М3 е, че са с повече от 8 места за
сядане, без мястото за сядане на водача, а разликата е в технически допустима максимална
маса – за М2 не повече от 5 t, а за М3 - повече от 5 t. Управлението на такива превозни
средства при всички случаи изисква категория „D“ за водача, тъй като се касае за превоз на
2
повече от 8 пътници плюс водача. Същата категория следва да е изискуема и за водач, които
управлява ППС с атракционна цел от третия вид по § 1 т. 57 от ДР на Закона за
автомобилните превози - състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно
средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч., предназначено за
теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници, при
условие, че броят на пътниците е над 8, както е в разглеждания случай. Този извод се следва
и при съответстващо тълкуване на нормите от националното законодателство с тези от
правото на ЕС.
По силата на параграф 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП ( Дв, бр.54 от 2010 г. ) в
националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за
управление на превозни средства.
Съображения 8 и 12 от Директивата гласят:
„(8) На основание пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за
издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е
критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за
управление да бъдат хармонизирани. За постигането на тази цел следва да се определят
знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства,
изпитът за управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и
следва да се преопределят минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на такива превозни средства.
„(12) Определенията на категориите следва в по-голяма степен да отразяват
техническите характеристики на съответните превозни средства и уменията, необходими за
управление на превозно средство.“
Съдът, тълкувайки съответстващо обсъжданата по-горе разпоредба на т. 14 на чл.
150а, ал. 2 от ЗДвП вр. §1, т. 57 от ДР на ЗАвПр и отчитайки необходимостта да се постигнат
преследваните от Директивата резултати - правилата за свидетелствата за управление на
превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за
подобряване на пътната безопасност – ( т. 2 преамбюла на директивата), намира, че при
управление на превозно средство с атракционна цел и превозващо над 8 човека, независимо
дали се касае за самостоятелно МПС или състав от ППС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията „D“. Доколкото управляваният от
касатора състав от ППС е за превоз на пътници с атракционна цел, то при определяне на
категорията следва да бъде съобразена не само вместимостта на теглещото МПС, в какъвто
смисъл са неоснователни доводите на касатора, а вместимостта и на прикачените вагони.
След като броя на пътниците е над 8, следва да бъде приложен водещият квалификационен
признак за категория “D”.
По отношение на нарушението по чл. 105 ал.1 от ЗАПр. Тази санкция е наложена на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 2 ал. 1 Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация (за краткост Наредбата). Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредбата водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена
сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и
да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. В случая от
съображенията, изложени по пункт първи от наказателното постановление става ясно, че за
управляваното от него МПС жалбоподателят е следвало да притежава категория „DE“.
Второто изискване, което законът изисква в случая също е налице, тъй като безспорно
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници, доколкото към момента на
проверката в атракционния влак са се возели. Съгласно § 1 т.2 от ЗАПр "превоз на пътници"
е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно
превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. От
събраните по делото доказателства се установява, че към момента на проверката
жалбоподателят е извършвал превоз на 15 пътници срещу заплащане по точно определен
маршрут. В този смисъл и доколкото за управляваното от него превозно средство се е
3
изисквала категория „DE„ той във всички случаи е следвало да притежава карта за
квалификация на водача за категория „DE„. Ако се приеме, че той доколкото не притежава
тази категория за правоспособност, управлявайки процесния влак, не е необходимо да
притежава карта за квалификация за нея би се достигнало до положение жалбоподателят да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, което би се явило във всякакъв
разрез със справедливостта. В този смисъл съдът намира, че правилно и законосъобразно по
отношение на жалбоподателя е ангажирана отговорността му по субсидиарния състав на чл.
105 от ЗАПр.
По отношение на нарушението по чл. 181 т. 1 ЗДвП. Съдът намира, че правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл. 147 ал. 3 т. 6 пр. посл. от ЗДвП, доколкото той е следвало да представи управлявания от
него състав от пътни превозни средства – атракционен влак - подлежи на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. В случая е напълно
ирелевантно основното възражение на жалбоподателя, че атракционният влак не подлежи на
задължителен технически преглед, тъй като е от категорията превозни средства, които не
подлежат на регистрация при условията и реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Съгласно
чл. 1 ал. 5 т. 7 и т. 8 от тази наредба бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за
теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни
средства не подлежат на регистрация. Дори и да се приеме, че управлявания от
жалбоподателя състав от пътни превозни средства попада в някоя от хипотезите по чл. 1 ал.
5 т. 7 и т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. това по никакъв начин не го освобождава от
задължението да представи превозното средство на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност. Това е така, защото на първо място законът
въвежда това задължение по силата на чл. 147 ал. 1 и ал. 3 т. 6 пр. посл. от ЗДвП. Видно от
граматическото тълкуване на текста друго условие законът не поставя, т.е. единственият
критерий е дали се извършва превоз с атракционна цел, или не. Нещо повече чл. 147 ал. 1
ЗДвП изрично въвежда две категории пътни превозни средства, които подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност – от една
страна всички регистрирани (без изключение) ППС и ППС, с които се извършват превози с
атракционна цел, т.е. втората хипотеза задължението обхваща и нерегистрирани. В този
смисъл, дори и да се приеме, че е налице някакво противоречие между разпоредбата на чл. 2
ал. 2 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г., съгласно която тя се прилага за превозни средства,
чиято конструктивна максимална скорост надвишава 25 km/h (а видно от писмо от
производителя тази скорост е до 25 км/ч) и чл. 147 ал. 1 и ал. 3 т. 6 пр. посл. от ЗДвП, чиито
разпоредби не поставят никакви допълнителни критерии освен атракционната цел, то във
всички случаи следва да се приложи законът, а не наредбата, като по - висок по степен
нормативен акт по арг. чл. 15 ал. 3 от ЗНА. Задължение за представяне на такова превозно
средство на задължителен технически преглед е детайлизирано и в редица разпоредби на
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. – чл. 2 ал. 1 и ал. 3,чл. 29 ал. 1 т. 6, чл. 30 ал. 7, чл. 35а ал. 1,
чл. 43а ал. 9 и чл. 44 ал. 7. Общото между всички тези разпоредби на подзаконовия
нормативен акт е, че абсолютно безусловно въвеждат задължение за представяне на
задължителен технически преглед по силата на чл. 147 ал. 1 вр. ал. 3 т. 6 пр. посл. от ЗДвП,
всяка година, на нерегистрирано пътно превозно средство, с което се извършва превоз с
атракционна цел. Да се приеме обратно, че такива пътни превозни средства и то с които се
превозват множество хора, не подлежат на проверка за техническата им изправност е на
практика предоставяне на субективната преценка за такава на собствениците им, което в
максимална степен би застрашило живота и здравето на пътниците им, което се явява в
всякакъв разрез с чл. 1 ал. 2 ЗДвП. Възражението, че атракционният влак не следва да се
представя на технически преглед е в противовес на логиката на закона, доколкото има
въведено задължение по чл. 2 ал. 2 т. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за задължителен
периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства от категория М
1 - проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж, с не повече
от осем места за сядане, без мястото за сядане на водача - а за превозно средство, като напр.
атракционен влак, което е с капацитет за превоз на повече от 8 човека такова задължение да
отсъства.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно и не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
4
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0007611/29.02.2024г. на Началник-
отдел в РД”Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на Н. С. С. с ЕГН ********** са
му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.
177 ал. 1 т. 2 пр. 2 ЗДвП, „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 105 ал. 1 ЗАПр и
„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 181 т. 1 ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5