№ 15450
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20251110103048 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца Х. Б. жалба вх. № 87514/19.03.2025г., като
доколкото се излагат доводи за неправилност на изводите на съда досежно присъждане
на разноските за адвокатско възнаграждение, същата има характер на молба по чл. 248,
ал. 1 ГПК, за изменение на Определение № 11998/13.03.2025г., в частта за разноските.
Навеждат се доводи в молбата, че ищецът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение за изготвяне на исковата молба, въпреки че сам е подписал и
депозирал същата.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се излагат доводи за неоснователност на молбата.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното определение, доколкото същото е постановено на
13.03.2025г., срокът за обжалване е изтекъл на 20.03.2025г., а молбата по чл. 248 ГПК е
депозирана на 19.03.2025г., намира същата за процесуално допустима.
От страна на ищеца е представен и списък по чл. 80 ГПК – л. 29 по делото.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Х. Б. искова
молба, насочена против ************.
С Определение № 11998/13.03.2025г., производството по делото е прекратено,
поради отказ от иска, формулиран от ищеца с молба от 10.03.2025г., като с процесното
определение на ищеца са присъдени разноски единствено за държавна такса в размер
на 50.00лв. В мотивите си настоящия съдебен състав е приел, че в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски за адвокат.
Съдът не намира основание да ревизира този извод, поради следните
съображения.
От справка в Регистъра на българската адвокатура се установява, че ищецът Х.
1
Р. Б. е практикуващ адвокат.
От материалите по делото се установява, че ищецът е подписал и депозирал
лично исковата молба.
Ищецът лично е депозирал и молбата, с която прави отказ от иска.
Едва с молбата, с която формулира отказ от иска, ищецът прилага и копие на
Договор за правна услуга от 15.01.2025г. / договор л. 30 по делото/.
На основание договора се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
250.00лв. – с доводите, че индивидуализирания в договора адвокат Пепа Костова е
изготвила исковата молба, консултирала е ищеца и се е запознала с материалите по
застрахователната преписка.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице процесуална пречка когато
страна в исковото производство е адвокат същият да упълномощи друг адвокат, който
да го представлява. В случай обаче, съдът намира, че представянето на процесния
договор за правна услуга е с цел генериране на разноски, доколкото както се посочи,
ищецът е адвокат и е извършил всички процесуални действия по делото лично –
депозирал е и е подписал исковата молба лично, депозирал е и е подписал молбата по
чл. 233 ГПК лично, като е депозирал и подписал лично и молбата по чл. 248 ГПК.
На следващо място не става ясно каква част от претендираните 250.00лв. са за
изготвяне на исковата молба и каква част за запознаване с материалите по
застрахователната преписка, доколкото както съдът е посочил и в определението,
чието изменение не иска, разходи за запознаване със застрахователната преписка, не
представляват такива по смисъла на чл. 78 ГПК.
Отделно от изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че се претендира
адвокатско възнаграждение за изготвяне на исковата молба в размер на над 200% от
цената на иска, доколкото претенцията е заявена за сумата от 124.00лв., а
претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 250.00лв. В подобна
хипотеза ВКС се е произнесъл в насока, че претендиране на адвокатско
възнаграждение при такова съотношение представлява злоупотреба с право по смисъла
на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за
упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.
Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба / в този
смисъл Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о.,
ГК, Определение № 466 от 4.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2980/2020 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че
съотношението на разноските в цитираната практика на ВКС е за процесуално
представителство по цялото делото, а в настоящото производство се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 200% от цената на иска единствено за
изготвяне на исковата молба.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира молбата по чл.
248 ГПК за неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х. Р. Б., Молба вх. №
87514/19.03.2025г., с правно основание чл. 248 ГПК /наименована жалба/, за
изменение на Определение № 11998/13.03.2025г., постановено по настоящото гр.д. №
3048/2025г., по описа на СРС, 180-ти състав, в частта за разноските, като
неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
2
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3