Решение по дело №743/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 690
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Валентин Бойкинов
Дело: 20211001000743
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260715 от 07.05.2021г., постановено по търг. дело № 1128/2020 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 18с-в е признал за установено на осн. чл.422,
ал.1 ГПК, че „ОЗК Застраховане“АД дължи на осн. чл.213 Кодекса за застраховането /отм./
на „ЗД Евроинс“АД сумата от 19 000 лв., главница, представляваща част от изплатено
застрахователно обезщетение за щети по товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № ***,
причинени при ПТП, настъпило на 05.02.2015г. в Германия по вина на водача на влекач
МАН ***, както и лихвата за забава върху тази главница в размер на 5341,11 лв., за периода
от 30.01.2016г. до 06.11.2018г., за които суми на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. по ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС, 125 състав.
Със същото решение СГС е осъдил „ОЗК Застраховане“АД да заплати на „ЗД
Евроинс“АД на осн. чл.213 КЗ/отм./ сумата от 31 303,27 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение при ПТП, настъпило на 05.02.2015г. в Германия за щети по
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, причинени по вина на водача на влекач
МАН ***, ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба
– 28.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от
6164.96 лева, представляваща лихва за забава върху горепосочения размер главница за
периода от 28.11.2016г. до 06.11.2018г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 8799,69 лв. и за периода от 30.01.2016г. до 27.11.2016г. като погасена по
1
давност.
Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е подадена въззивна
жалба от „ОЗК Застраховане“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като
неправилно с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените обективно съединени искове бъдат изцяло отхвърлени, с присъждане на
разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „ЗД Евроинс“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се заявява становище за неоснователност поради съображенията изложени в отговора
на въззивната жалба.



Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „ЗД
Евроинс“АД, в която се поддържа, че на 05.02.2015г. движейки се по В 31 в посока
Льофинген, Федерална Република Германия при управлението на влекач „МАН ТХТ“ с рег.
№ ***, водачът С. С., грубо нарушавайки правилата за движение по пътищата,
управлявайки неизправно МПС, без да спре и без да провери техническата му изправност, е
реализирал ПТП поради развиване на болт на джанта, като се отделя гумата на
управлявания от него камион и е ударил вследствие на това движещият се непосредствено
след него товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ ***, като му е нанесъл
щети.Товарният автомобил „Мерцедес Актрос“ е бил застрахован по застраховка
“Автокаско” при ищцовото дружество със застрахователна полица, която е била валидна
към датата на събитието. Твърди се ,че при ищеца е била заведена щета, като след
направената оценка на щетата „ЗД Евроинс“АД е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на застрахованото имущество в размер на 50 288,27 лв., за отремонтиране на
застрахования автомобил. Собственикът на влекач „МАН ТХТ“ с рег. № *** е притежавал
валидна към датата на застрахователното събитие задължителна застраховка "гражданска
отговорност”, сключена с ответника. Ищецът твърди ,че е отправил покани до ответника
да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия
момент ответникът не заплатил дължимото застрахователно обезщетение за щетите,
2
причинени от водача на влекач „МАН ТХТ“ с рег. № ***.
Предвид гореизложеното и като посочва, че за 19 000 лв. му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.11.2018г. по ч.гр.д.№71469/2018г. на СРС, 125 състав,
срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и са му дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си, претендира признаване на установено на вземането в
размер на 19 000 лв. по заповедта, както и на лихвата за забава върху тази главница в размер
на 5341,11 лв. за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г. За разликата до пълния размер на
обезщетението е предявил осъдителен иск, а именно за сумата от 31 303,27 лв., както и за
лихва върху тази сума в размер на 8 799,69 лв. за периода от 30.01.2016г. до 06.11.2018г.,
ведно със законната лихва и разноски, като при условията на евентуалност претендира
цялата сума от 50 303,27 лв. на основание чл. 213 от КЗ / отм./ във връзка с чл. 50 от ЗЗД и
лихва в размер общо на 14 140,82 лв.
Ответникът „ОЗК Застраховане“АД е оспорил иска като неоснователен и недоказан
по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Ответникът не оспорва
единствено факта, че моторно превозно средство т.а. „МАН ТХТ“ с рег. № *** е
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество. Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача, застрахован в
ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, а е настъпило в резултат на случайно събитие, предизвикано
от случайно изхвръкнала от превозното средство гума. Твърди, че са налице присъщите му
белези на непреодолимост и непредвидимост, които са неотносими към волевата дейност на
водача на МПС, който не е имал възможност да предвиди и предотврати произшествието.
Твърди, че е налице внезапна техническата неизправност, за което се позовава на цитираната
практика. Поддържа, че едва след изменението на Кодекса за застраховането през 2016 г., в
покритието по ЗЗГО се включват и вреди, произтекли от МПС като вещ по чл.50 от ЗЗД и
вреди, причинени в резултат на повреда на МПС - чл.493, ал.2, т.5 и т.7, но към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 05.02.2015 г. в сила са били разпоредбите на
отменения Кодекс за застраховането и тези вреди са извън покритието по ЗЗГО. Заявява и
възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на т.а. “Мерцедес
Актрос“ с ***,който според него е шофирал с несъобразена скорост с релефа на местността
и със състоянието на пътя и не е спазвал необходимата дистанция, като не е успял да спре
при възникналата опасност и е нарушил разпоредбата на чл. 20 и чл. 23 от ЗДвП. Твърди, че
след внезапното изпадане на задна лява гума от влекача, гумата навлиза в насрещната пътна
лента, удря се в автомобил с немска регистрация, след което гумата с джантата се връща и
се удря в т.а. Мерцедес, поради което счита, че водачът на т.а. Мерцедес, който се е движил
попътно след т.а, е могъл да възприеме отделянето на гумата от предно движещото се МПС
и да предприеме действия по спиране пред предвидимото препятствие. Поради което счита,
че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следва да се намали
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва и твърдението на ищеца, че всички, сочени от
него щети, са в пряка причинно — следствена връзка с процесното пътно — транспортно
произшествие и че следва да се възстановят от ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. Твърди и че е
3
изплатено недължимо застрахователно обезщетение, доколкото не са представени
доказателства, че водачът на т.а. Мерцедес“ е бил правоспособен водач със съответната
категория, а съгласно чл.4, ал.1, т.19 от Общите условия управлението на МПС от водач без
СУМПС за съответната категория е изключен риск. Оспорва и претенцията на ищеца за
разходи за репатриране на увреденото МПС в размер на 4693,99 лв. с аргумент, че по делото
е представена фактура № 242165/29.04.2015 г. за репатриране на т.а. „Мерцедес“ от
Германия до България, но фактурата е издадена на лизингополучателя и застраховащия по
договора, а не на собственика и не следвало на него да се изплаща сумата. Оспорва иска и
като предявен в завишен размер и не отговарящ на действителните стойности за единица
труд към датата на настъпване на събитието, като счита че ищецът е изплатил необосновано
завишен размер на застрахователното обезщетение. Заявява и възражение за изтекла
погасителна давност.
За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява, че със застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ № 00500100067294 ищцовото дружество „ЗД
Евроинс“АД е застраховало товарен автомобил “Мерцедес Актрос“ с ***, собственост на
„Сожелис България Клон Пловдив“ЕООД, с лизингополучател „ИВВЕ“ЕООД със срок на
действие от 15.04.2014г. до 14.04.20215г. при договорено покритие „Пълно“ на рисковете,
съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка.
Не се спори, а и се установява, че „Сожелис България Клон Пловдив“ЕООД е
предоставило ползването на автомобила на „ИВВЕ“ЕООД и го е упълномощило да го
стопанисва и управлява на територията на ЕС.
Не се спори, а и се установява, че моторно превозно средство т.а. „МАН ТХТ“ с рег.
№ *** е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД със застрахователна полица 23114002396025,
валидна за срока на действие през процесния период.
Видно е от представения по делото и приет като доказателство Протокол за малко
ПТП издаден от ОУ на полицията Фрайбург- Германия товарен автомобил “Мерцедес
Актрос“, с рег. № *** е претърпял пътно-транспортно произшествие на 05.02.2015г.,
движейки се по път В 31 в посока Льофинген, при 79877 Фриденвайлер, „Рьотенбахер
Валд“.
Видно от протокола за ПТП, издаден от ОУ на полицията Фрайбург- Германия е
описан следния механизъм на настъпване на процесното ПТП :
„….Камион 01/представляващ т.а. „МАН ТХТ“ с рег. № ***/ е пътувал по В 31 от ТН
в посока Льофинген. По време на пътуването незабелязано са се отвинтили гайките на
колелата на лявата задвижваща ос, колелото се отделило и се ударило най-напред в идващ
отсреща по лентата за изпреварване лек автомобил/Мерцедес Бенц М класа, с рег. № FR-S
7806/, било е отхвърлено от него и след това е катапултирало върху идващ отзад също в
посока Льофинген камион с пореден номер 3/представляващ товарен автомобил “Мерцедес
4
Актрос“, с рег. № ***/.
Между страните не се спори, а и видно от представените по делото и приети като
доказателства от лизингополучателя по договора за финансов лизинг със застрахования
Сожелис България Клон Пловдив“ЕООД е постъпило искане за изплащане на
застрахователно обезщетение по което е образувана щета и в хода на която е прието, че се
дължи плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 50 288,27 лева.
Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети доказателства
се установява, че на лизингополучателя е било изплатено така определеното
застрахователно обезщетение, което е станало на два пъти – на 17.12.2015г. / 25 288,27 лева/
и на 21.12.2015г./ 25 000 лева/.
Не се спори, а и се установява, че с оглед встъпването в правата на застрахования с
писмо с изх.№ РК-014-14937/30.12.2015г./ ищецът е поканил ответното дружество да
заплати доброволно дължимата сума в размер на 50 288,27 лева.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото съдебно-
техническа експертиза се установява, че при така описания механизъм на ПТП в Протокола
за малко ПТП издаден от ОУ на полицията Фрайбург/удар от автомобилна гума от товарен
автомобил в челна дясна част/ и описа на щетите на процесния товарен автомобил
“Мерцедес Актрос“ се налага извода, че вредите, които е получил, отговарят на механизма за
настъпване на произшествието и щетите по него са в причинна връзка с настъпилото ПТП
на 05.02.22015г., движейки се по път В 31 в посока Льофинген, при 79877 Фриденвайлер,
„Рьотенбахер Валд“.
Според заключението на вещото лице при разхлабване на гайките държащи гумата на
задния мост на товарен автомобил МАН процесът не е мигновен. Обикновено това става
продължително време. През това време гумата започва да „криволичи“ и настъпва едно
тресене на задната част на автомобила и водачът би следвало да усети това, да намали
скоростта и да спре.
Според вещото лице стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил
“Мерцедес Актрос“, с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
пътно-транспортното произшествие възлиза на 51 930,72 евро с ДДС.
От показанията на свидетеля С. С. се установява, че процесното пътно-транспортно
произшествие е настъпило рано сутринта към 7 ч., в тъмната част на деня, по път Б31 от
Фрайбург в посока Щутгард. В неговата посока на движение имало една лента. Сочи, че
изкачвал баир и на насрещната страна имало две ленти и после ставала една от насрещно
движещите се превозни средства, когато усетил вибрация във влекача. Помислил, че има
спукана гума, но нямало къде да спре. Сочи, че се е движил с 30-40 км/ч., тъй като бил
натоварен с 24 т. товар от Мадрид. Зад него имало голяма колона от леки автомобили и
колегата, който бил отзад, в началото той бил пред него, но го изпреварил още долу на
равното, заравнил, и тогава видял на огледалото, че колоната от светещи фарове се загубила.
След него нямало никой, решил, че нещо се случва с камиона и на първата отбивка спрял. С
5
фенерче осветил камиона, мислейки че има спукана гума, но се оказало, че лявата външна
гума на диференциала на влекача я няма. Върнал се пеша назад, може би 700-800 м, било на
завой и видял, че гумата му, която се е търкулнала, напускала гнездото на главината, и
леката кола, която се движела по-близо до неговата страна, ударила гумата, малко преди да
се прибере в дясната си лента, гумата отхвъркнала зад камиона и ударила колегата зад него,
с камион от България в дясната част под стъклото на кабината. Много бързо дошла
полицията с един бус и вътре представили застраховки и дали обяснения. Даже колата,
която ударила гумата, като се разсъмнало, не я видял. Останали само двата камиона.
Управляваният от него камион не можел да се мръдне. С полицейския бус го върнали 11 км
назад в едно градче, в един сервиз, и там докарали с пътна помощ колегата с мерцедеса,
понеже му угаснал камиона и не могъл да го запали и го оставили в сервиза. Гумата е зад
него и като карал в тъмното, той не можел да я види. Сочи, че били двойни гуми. Понеже
бил нагоре на баира, имало напрежение и вибрации, а като заравнил, гумата тогава се
отделила от болтовете, но той не я е видял. Сочи, че по баира се движел с 30-40 км/ч, имало
и леки коли, а баирът бил дълъг.Сочи, че освен една вибрация, нищо не усетил. Точно не
може да каже дали е било на 20 или на 30м., но гумата, като я удря тази кола, може би със
100 км./ч., и самата гума е към 100 кг, т.е. голяма начална скорост й е зададена. Сочи, че
гумата била чак в банкета, където имало сняг, а на пътя нямало. Гумата хвръкнала назад с
голяма инерция, но не е ударена с малка скорост, защото колите се движели там по-бързо,
като насреща нямало камиони, само леки коли. Свидетелят сочи, че 100 км е разрешена
скоростта по националния път, когато не е по аутобан, извън града. Сочи, че търсел място да
спре и като намерил една отбивка, джоб колкото само за камиона, докато намалил да спира,
започнал да се криви камиона. Като се върнал назад по пътя, не видял да има гайки и
болтове от гумата. Самата гума е била закрепена с 10 болта и гайки като на
местопроизшествието нито една гайка не е видял.Твърди, че най-вероятно е проверил
гумите, като по принцип когато се сваля една гума от главината, дали ще бъде на ремаркето
или от влекача, по принцип 2-3 пъти ги обикаля за ден или два, притягат се с въздушен
пистолет и са стегнати силно. Като кара 300 км и като спре за пауза, винаги обикаля и
притяга гумите. Свидетелят не може да каже какво се е случило с болтовете, но или са
развити като е спал да се крадат или са оставени само на две гайки, защото те не могат да
вървят без гайки. Камионът си бил наред. От Мадрид бил минал 1700-1800 км., две вечери
бил спал по пътя, и точно след онзи паркинг, след 70 км. хвръква колелото. После три пъти
ходил, но нито една гайка не видял на пътя. Свидетелят сочи, че другия товарен камион бил
ударен точно където му е компютъра под предното стъкло, обзорното от дясната страна на
шофьора. В началото не могъл да го угаси човека, след това успял, но после не могъл да го
запали да се придвижи и пътна помощ го издърпала обратно до сервиз на мерцедес.
Полицаят му взе 25 евро, че е констатирано произшествието и че не е избягал, написали му
като глоба- фиш акт за 25 евро. Впоследствие в хода на разпита свидетелят изрично
уточнява, че сутринта, преди инцидента, при потегляне не бил погледнал тази гума има ли
болтове.
Свидетелят А. Г. сочи, че през 2015 г., февруари, сутринта между 7 и 7.30 ч. шофирал
6
и в един момент го изпреварил един автомобил МАН, с русенска регистрация. Било при
спускане, права отсечка, тъмно, и пред камиона се видяло нещо, че се търкаля, но не и какво
е. В този момент се отдолу се подал товарен автомобил и видял, че се търкаля гума от
автомобил. Изпреварвал го един мерцедес джип МL, камионът видял гумата, намалил, тя
минала пред камиона, и джипа мерцедес я ударил гумата и в този момент се върнала
обратно, хвъркнала във въздуха срещу него. Спрял и гумата го ударила от дясната страна,
точно където е компютъра на мерцедеса. Дошла полиция, репатрак и изтеглили камиона в
някакво градче в сервиз на мерцедес. На автомобила с русенската регистрация му изпадала
гумата от диференциала от лявата страна, но той не я е усетил и след правата отсечка имало
дясно завойче, след завойчето на отбивката бил спрял и се върнал да си търси гумата.
Свидетелят сочи, че като видял, че гумата се връща, вече бил спрял и гумата го ударила в
спряно положение. Гумата тежи някъде към 200 кг., напомпана, с джанта. Таблото на
камиона почти отишло на дясната седалка, вратата застъпила зад кабината назад. Свидетелят
сочи, че ограничението там било 50 км/ч, като под 50 се е движил, било зима, имало сняг
отстрани около метър, но пътят бил чист. Зад другия камион се движел на дистанция от 300
до 500 метра. Между него и другия камион нямало други автомобили. Сочи, че не е видял
как се отделя гумата от другия камион, защото било тъмно. Гумата, като изпадала от другия
камион, се движела наляво, отишла в насрещното платно, но отстрани имало 1 метър сняг,
ударила се в снега и се върнала обратно. Ако го нямало снегът отстрани, надолу било дере и
тя щяла да отиде в дерето. Сочи, че след удара гумата паднала извън платното в снега,
вдясно. Гайки и болтове не видял разпилени. Сочи, че не само компютъра, цялата кабинета
била смачкана и при удара таблото отишло почти на дясната седалка. Гумата не се
търкаляла, а хвърчала във въздуха към него.
Видно e от представената по делото и приета като доказателство Заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.11.2018год. по ч.гр.д. № 71469/2018год. СРС, е
разпоредил на основание Чл.410 от ГПК длъжникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“ да заплати на
„ЗД Евроинс“АД сумата от 19 000 лева, предявена като частична, от цялата претенция от
50303,27 лева, представляваща платено от застрахователя застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка автокаско за товарен автомобил “Мерцедес Актрос“, с рег. № ***,
за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.02.2015г. във ФР Германия, 79877
Фриденвайлер, В 31, „Рьотенбахер Малд“, по вина на водач на МПС с рег. № ***,
застрахован по гражданска отговорност при длъжника, с включени 15 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 8.11.2018г. до изплащане на вземането, лихва за
забава върху сумата 19 000 лева в размер на 5341,11лева за периода от 30.01.2016г. до
6.11.2018г. и 586,82 лева разноски по делото, а именно 486,82 лева държавна такса и 100
лева възнаграждение за юрисконсулт.
Видно е също така от представеното по делото разпореждане от 30.10.2019год., че
заповедният съд е указал на заявителя „Евроинс“АД , че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е
указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
7
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство съобщение/л.29/
ищецът е бил уведомен за горните указания на съда на 19.11.2019г. и съответно искът
видно от представения препис на исковата молба с вх. № 2031406/28.11.2019г. е бил
предявен на 28.11.2019год, т.е в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до
следните правни изводи :
Обжалваното решение в осъдителната му част е правилно, като въззивният съд
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи и възражения
повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред
първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор.
Независимо от това следва да се добави и следното :
Настоящият съдебен състав намира, че са налице условията за ангажиране
отговорността на причинителя на вредата, респ. на ответника като застраховател по
„гражданската отговорност”.От представения по делото и приет като доказателство
протокол за установяване на ПТП , издаден от ОУ на полицията Фрайбург- Германия се
установява, че е налице противоправно поведение от страна на водача на товарния
автомобил „МАН ТХТ“ с рег. № ***, изразяващо се в това, че като е управлявал неизправно
моторно превозно средство, без да спре до отстраняването му и като не е проверил
техническата му неизправност преди тръгване, е реализирал пътнотранспортно
произшествие, като поради развиване на болт на джанта се е отделила гумата с джантата на
управлявания от него камион и гумата е ударила движещия се след него товарен автомобил
“Мерцедес Актрос“, с рег. № ***/.
Неоснователни и недоказани останаха защитните възражения на ответника-
въззивник в настоящото производство, че деянието на водача на товарния автомобил има
случаен характер, изключващ противоправния характер на поведението на деликвента и
отговорността му за вредите причинени от непозволеното увреждане. Видно е от
заключението на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Ж. Е.,
което и настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като компетентно и
професионално изготвено, се установява, че при разхлабване на гайките държащи гумата на
задния мост на товарен автомобил МАН процесът не е мигновен и обикновено това става
продължително време през което при един внимателен и грижливо извършван преглед,
извършван преди потеглянето на автомобила, лесно би било забелязано това от вода на
товарния автомобил. Също така от показанията на разпитания по делото като свидетел водач
на товарния автомобил МАН се установява, че всеки път преди потегляне е трябвало да
преглежда външното състояние на товарния автомобил, вкл. и това на гумите, но въпросната
сутрин е пропуснал да стори това, иначе би забелязал разхлабването на гайките на джантата
на колелото. Противно на твърденията в жалбата първоинстанционният съд е обсъдил
заключението на вещото лице Е. и показанията на разпитания свидетел както поотделно,
8
така и в тяхната съвкупност и е стигнал до правилния извод, че е налице едно макар и
неумишлено, все пак неправомерно поведение на водача на товарния автомобил, който не е
огледал превозното средство преди потеглянето му, за да провери и установи дали всички
закрепващи се механизми са на мястото, както и че при усетените вибрации не е спрял
веднага, а едва при намирането на подходяща отбивка, с което е нарушил правилата за
движение по пътищата, като не е положил дължимата грижа като водач на управляваното от
него превозно средство. Както е изяснено и от заключението на експерта отделянето на
гумата е постепенен процес за който има ясни индикации и не настъпва внезапно, поради
което игнорирайки вибрациите, водачът носи отговорност за настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие като доводите на въззивника, че представлява случайно
поведение правилно са били приети от съда за неоснователни.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил “Мерцедес Актрос“,
изразяващо се в това, че не се е движил на достатъчна дистанция от товарния автомобил
МАН, както и че след като е възприел отделянето на колелото от движещия се пред него
камион не е спрял незабавно за да избегне удара. Както се установява от протокола за ПТП и
показанията на двамата водачи, че товарния автомобил “Мерцедес Актрос“ се е движил на
разстояние от около 300- 500м. след намиращото се пред него пътно превозно средство,
което е напълно достатъчно като спазване на дистанция между двете превозни средства,
като същевременно се установява, че произшествието е станало във все още тъмната част на
денонощието, поради което и с оглед значителното разстояние между двата камиона водачът
на “Мерцедес Актрос“ обективно не е имал възможност да забележи внезапно настъпилата
авария със задното колело на товарния автомобил МАН. Освен това, както се установява от
протокола за ПТП и разпита на св. С., след отделянето му колелото първоначално е ударило
движещият се в насрещната лента лек автомобил „Мерцедес“, след което използвайки
силите на енерцията то е отскочило напред като е ударило каросерията на процесния
товарен автомобил “Мерцедес Актрос“. Установява се от посочените писмени и гласни
доказателства, че водачът на това превозно средство е направил всичко възможно да спре и
да избегне удара, но не е имал възможност да стори нещо повече от това предвид бързо
развилата се ситуация на пътното произшествие. При така установените факти не се
установява от заключението на вещото лице СТЕ ударът да е бил предотвратим от страна на
водача на втория товарен автомобил, за да се приеме, че и той със своето поведение е станал
отчасти причина за настъпване на пътното транспортно произшествие , което да бъде
основание за намаляване отговорността на деликвента.
По делото не е доказано и наличието на съвина от страна на водача на лекия
автомобил „Мерцедес“, в който е отскочила гумата, като подобно защитно възражение не е
правено в срока за отговор на исковата молба, а се изтъква за пръв път едва в
производството пред въззивната инстанция, поради което е и преклудирано/чл.266, ал.1
ГПК/. За пълнота на изложеното все пак следва да се спомене, че отговорността на
деликвента е солидарна, поради което и ответникът не може да иска намаляване на
9
обезщетението на увреденото лице, в чийто суброгационни права е встъпил ищецът.
Настъпила е вреда като при ПТП са нанесени щети на товарния автомобил
„Мердецес“ като нанесенените щети, причинната им връзка с пътно-транспортното
произшествие и размерът на щетите, така както са посочени в съставеното от
застрахователя експертно заключение се установят от приетото по делото и неоспорено от
ответника заключение на вещото лице. Съдът кредитира заключението на вещото лице в
частта му, с която се заключава, че размерът на вредите възлиза на сумата от 51 930,72 евро.
Вината на деликвента на основание Чл.45,ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.Тъй като т.а. “Мерцедес ” е бил застрахован при ищеца по застраховка
“Автокаско”, което е видно от представената по делото и приета като доказателство
застрахователна полица № 00500100067294 ищецът правилно е изплатил обезщетение, което
обстоятелство се установява от представеното по делото платежно нареждане.
След изплащане на обезщетението застрахователят е встъпил в правата на увредения
срещу лицето , причинило вредата и на осн. Чл.213 от КЗ/отч./ съответно е насочил иска си
срещу ответника като застраховател по „гражданската отговорност”.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че са налице
основанията за ангажиране регресната отговорност на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” поради което предявеният срещу него иск с правно основание
Чл.213 от КЗ/отм/ се явява основателен до размера, установен от заключението на вещото
лице СТЕ и в уважения от първата инстанция размер.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователността на така
предявеният иск и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
Решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на „ОЗК Застраховане“АД срещу
решението в осъдителната му част – оставена без уважение като неоснователна.
На осн. Чл.78, ал.8 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 150 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260715 от 07.05.2021г., постановено по търг. дело №
1128/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 18с-в.
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати на „ЗД Евроинс“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43 на
осн. чл.78, ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
10
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11