Р Е Ш Е Н И Е
№ 246 17.06.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно
заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №294
по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на П.Н.Б.,
ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника й адвокат Д.К. ***, против
Решение №1040-23-34 от 26.04.2021 год., издадено от Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП на НОИ – Стара
Загора/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.Б. и е потвърдено
като правилно и законосъобразно Разпореждане №РВ-3-23-00895672 от 18.03.2021 год.
на Ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че неправилно и
необосновано решаващият административен орган е приел, че са налице нормативно
регламентираните предпоставки по чл.114, ал.2, т.2 от КСО, за възстановяване на
добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, поради представени нови
документи и данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане. Поддържа, че доколкото от представените още в хода на
административното производство документи, по несъмнен начин се установява
валидно възникнало и съществувало трудово правоотношение между нея и
работодателя „Вазон“ЕООД, при реално полагане на труд, осъществяване на трудова
дейност и изпълнение на трудови функции по сключения с работодателя „Вазон“ЕООД
трудов договор за периода от месец 07.2017 год. до месец 03.2018 год.,
неправилно и незаконосъобразно е прието, че П.Б. няма качество на осигурено
лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл.10, ал. от КСО.
Сочи, че е нарушено правото й на защита, тъй като е била лишена от възможността
да участва в производството по извършване на проверка на осигурителя „Вазон“ЕООД
и издадените му от контролните органи на НОИ задължителни предписания за
заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4, т.1
от КСО, което обстоятелство е послужило и за постановяване на разпореждането с
правно основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО. Оспорват се и констатациите на
административния орган за липса на осъществявана търговска дейност от „Вазон“ЕООД,
гр. София, като обуславящи формирания извод за липса на изпълнявана трудова
дейност от П.Б.. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане
да бъде отменено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Стара Загора и на
потвърденото с решението разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Претендират се и
сторените по делото разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си по делото адв. Д.К.,
поддържа изцяло подадената жалба и направените в нея искания.
Ответникът по жалбата –
директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава. Поддържа че
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон е
потвърдено разпореждането, с което на П.Б. е разпоредено на основание чл.114,
ал.2, т.2 и ал.3 от КСО да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за временна неработоспособност, по съображения, че към момента на
извършеното плащане Б. не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на
чл.10, ал.1 и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, чрез „Вазон“ЕООД. Твърди, че
задължителните предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО
са надлежно връчени, не са обжалвани и поради факта, че същите не са изпълнени,
е извършено служебно заличаване на подадените от „Вазон“ЕООД данни, което
валидно и законосъобразно действие обуславя възстановяването на получената от
лицето сума за осигурително плащане при прилагане на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
От 16.05.2018 год. П.Б. е
назначена по трудово правоотношение в дружеството „Венат“ ЕООД гр. Стара
Загора. B TП на НОИ - Стара Загора за г-жа Б. са представени приложения №9, към
болнични листи от „Венат“ЕООД, гр. Стара Загора както следва : б. л. №E20183206158
за периода от 29.01.2019 год. до 01.02.2019 год.; б. л. №E20181088420 за
периода от 04.02.2019 год. дo 17.02.2019 год.; б. л. №E20197055550 за периода от
17.04.2019 год. до 06.05.2019 год.; б. л. №E20197055672 за периода от
07.05.2019 год. до 05.06.2019 год.; б. л. №Е20197055959 за периода от
06.06.2019 год. до 25.06.2019 год.; б. л. №Е20199293894 за периода от
20.01.2020 год. до 08.02.2020 год.; б. л. №Е20199294036 за периода от
09.02.2020 год. до 09.03.2020 год. и 6. л. №Е20199294250 за периода от
10.03.2020 год. до 08.04.2020 год.
Сумите пo горепосочените
болнични листи са изплатени на лицето. C писмо вх. №Ц 1029- 23-2148 от
17.09.2020 год. директора на TП на НОИ - София град, уведомява директора на TП
на НОИ - Стара Загора, че има изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност от TП на НОИ - Стара Загора, като при изчислението им, в
дохода от който е определено паричното обезщетение е включен доход, подаден
чрез „Вазон“ЕООД, EИK ********* за определени лица, включително и за П.Н.Б..
По процесните болнични
листове е констатирано надплащане, т. к. заличените данни са били включени в 18
месечния период от който е изчислено обезщетението съгласно чл.41, ал. 1 от КСО. Получените в по висок размер суми се явяват добросъвестно получени от П.Н.Б.,
обезщетения и подлежат на възстановяване, съгласно чл.114, ал2, т 2 от КСО.
Във връзка с осъществяване
на контрол по спазване на осигурителното законодателство, от страна на
контролните органи при ТП на НОИ – Стара Загора е извършена проверка по
разходите на ДОО на „Вазон“ЕООД, гр. София, ЕИК *********, констатациите от
която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-21-00764414 от 05.06.2020 год.
на гл. инспектор Л.Д. /лист 42 – 49/. Проверката е във връзка с постъпил сигнал
и по повод възникнало съмнение за нарушение на осигурителното законодателство и
произтичащи от това злоупотреби със средства на ДОО.
При проверката е
установено, че „Вазон“ЕООД, гр. София е регистрирано на 01.08.2017 год. /вероятно
става въпрос за техническа грешка, тъй като дружеството е регистрирано 2007
год./ с едноличен собственик на капитала и управител И.М.З.. Считано от 05.12.2016
год. дружеството е прехвърлено и
едноличен собственик на капитала и управител е С.П.Л..
Проверката е установила, че в дружеството са
сключени трудови договори за 202 лица. За периода от месец април 2016 год. до
месец 11.2016 год. и от месец 07.2017 год. до месец 02.2019 год. дължимите
осигурителни вноски за ДOO са в размер на 56 950.67 лв. които не са
преведени. C писма от 2019 год. TД на HAП - София уведомява, че след направена
проверка от тях в ИC на НАП е констатирано липса на регистрирани фискални
устройства след 2016 год. Няма данни за извършени продажби от дружеството към
регистрирани по ЗДДС лица. За 2016 год. и 2018 год. няма подадени данъчни
декларации по чл.95 от ЗКПО. За дружеството са констатирани задължения и има
образувано изпълнително дело №*********/26.11.2016 год.
Изпратени са задължителни
предписания на адреса на дружеството за представяне на необходимите документи
за извършване на ревизия за разходите на ДОО. Върната е обратна разписка
получена на 07.05.2019 г. лично от С.Л.. Същият не се е явил за представяне на
исканите документи. Изискано е съдействие от органите на CДBP за установяване
на контакт със С.Л.. C писмо от 11.07.2019 год. CДBP уведомяват, че лицето е
призовано за явяване в СДВР на 20.06.2019 год., но същото не се е явило.
За П.Н.Б. са подадени
данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 17.07.2017 год. до 28.03.2018 год. с
код за вид осигурен 01. За лицето има подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ
за сключен трудов договор от 17.07.2017 год. на длъжност технически сътрудник.
Административното производство е извършено по данните, налични в
информационната система на HOИ и извършената проверка в TД на НАП, поради
неявяване на голяма част от лицата, призовани да дадат показания.
Изводите на контролния
орган от извършената проверка и с оглед на липсата на трудово правна
документация са, че дружеството не е извършвало стопанска дейност по смисъла на
Търговския закон и Закона за счетоводството за периода от юли 2017 год. до март
2019 год., няма отчетени приходи, няма регистрирани фискални устройства след
2016 год., не са установени никакви данни за реализирани приходи от търговска
дейност, съответно, лицата за които са
подавани данни по чл.5, ал.4 за горепосочения
период не са осигурени лица на основание чл.10 от КСО и §1, т.3 от ЗДP на КСО.
Въз основа на описаното са издадени Задължителни предписания
№ЗД-1-21-00764420/05.06.2020 год. /лист 37 – 38/ на дружеството „Вазон“ЕООД гр.
София за заличаване на данните пo чл.5, ал.4, т.1 oт КСО на лицата, включително
за П.Н.Б. за периода от месец 07.2017 год. до месец 03.2019 год. Задължителните
предписания са влезли в законна сила. Информацията в РОЛ, по чл.5, ал.4 от КСО,
подадена от дружеството „Вазон“ГООД гр. София е служебно заличена.
От контролните органи на
TП на HOИ - Стара Загора е извършена проверка на адреса, който на твърди, че е
работила г-жа Б.,***, като резултатите от същата са обективирани в доклада на
гл. инспектор Е.Г. и ст. инспектор Р.Х.. Длъжностните лица са установили, че на
посочения адрес се намира автосервиз „***“ гр. Стара Загора. Нa 15.12.2020 год.
на този адрес не е открит офис или •търговски обект на фирма „Вазон“ЕООД, гр.
София. Нe e открито и лице представляващо този осигурител. Нa 18.12.2020 год. е
осъществена среща с И.К.И. — собственик на автосервиз „***“ в TП на HOИ - Стара
Загора. Г-н И. дава противоречиви и нелогични устни обяснения относно
извършването на трудова дейност от страна на работещите на територията на
сервиза и тяхното осигуряване чрез дружеството „Вазон“EOOД гр. София. Г-н И. не
е представил изисканите от него документи и писмени декларации. Не отговаря на
телефонни обаждания. B единствената проведена с него среща на 18.12.2020 год. И.
твърди, че е „продал бизнеса си“, който включва автосервиз за ремонт на
автомобили на С.П.Л.— собственик на фирма „Вазон“ЕООД. Сключил договор за
покупко-продажба, но препис от него не представя. Сделката включвала клауза, че
И. се задължава да проведе обучение на работещите вече в сервиза работници.
Същите през това време били назначени във „Вазон“ЕООД no трудов договор. Всеки
месец от град София пристигал представител на фирма „Вазон“ЕООД и изплащал
заплатите на работниците. Това споразумение продължило до началото на 2018
година, когато г-н Л. престанал да плаща заплатите на работниците. И. cе
принудил да „развали сделката“ за покупко продажба.
Извода на контролните
органи от извършената проверка, е че най вероятно работниците за които са
подадени уведомления по чл.62 от KT и данни по чл.5, ал.4 от КСО от фирма
„Вазон“ЕООД гр. София са извършвали трудова дейност в сервиз „***“, собственост
на И.К.И., но няма никакви доказателства, че те са работили за осигурителя
„Вазон“ЕООД, следователно осигуряването им не следва да се провежда чрез това
дружество.
Предвид установените факти
и обстоятелства от извършената проверка и получената в TП на НОИ - София град
информация от TД на HAП - София е прието от ответника, че липсват доказателства
за осъществяване на търговска дейност от дружеството „Вазон“ЕООД, съответно няма
доказателства П.Б. реално да е упражнявала трудова дейност в това дружество, за
която да е подлежала на осигуряване, като без правно основание са подавани
данни в регистрите на HAII и НОИ.
Съгласно чл.4, aл.1, т.1 от КСО, Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране,
C изключение на лицата по aл. 10 и по чл.4а, aл.1. По силата на чл.10, aл.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, aл.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й.
Прието, е че не е налице
реално изпълнение на трудовият договор, тъй като са налице само писмени
доказателства за това, но наличието на трудов договор доказва само факта на
сключването му, а не факта на неговото изпълнение. Според ответника, в тази
връзка са издадени задължителните предписания, които не са обжалвани, влезли са
в сила и данните за проверявания период са служебно заличени. Доколкото при
новия работодател, П.Б. е ползвала болнични листове, то подадените за нея данни
от „Вазон“ЕООД са били взети в предвид при изчисляването на обезщетението за
временна неработоспособност.
След заличаването на
данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на П.Н.Б. за периода от
17.07.2017 год. до 28.03.2018 год. вкл. подавани от „ Вазон“ЕООД е извършено
преизчисление на сумите на паричното обезщетение съгласно чл.41, ал.1 от KCO по
процесните болнични листове и е констатирано надплащане, тъй като заличените
данни са били включени в 18 месечния период от който е изчислено обезщетението.
Налице са нови данни според административният орган по смисъла на чл.114, ал.2,
т2 от КСО. Получените в по висок размер суми се явяват добросъвестно получени
от П.Н.Б., обезщетения и подлежат на възстановяване, съгласно чл.114, ал.2, т.2,
тъй като след изплащането им са заличени данни, имащи значение за определянето
на правото и размера на обезщетението. Съгласно чл.114, ал.2 от КСО
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване
от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването
на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в
точка 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането на обезщетенията са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
С
Разпореждане №РВ-3-23-00895672 от 18.03.2021 год., издадено от Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора /лист 27-28/, на
основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 от КСО, на П.Н.Б. е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 29.01.2019 год. до 09.04.2020
год. в размер на 119.07 лева, отпуснато, изчислено и изплатено във връзка с
представени осем болнични листове за периода 29.01.2019 год. – 08.04.2020 год..
В разпореждането е прието, че извършеното служебно заличаване на данните за
осигурителен стаж и осигурителен доход за П.Б. за периода от 17.07.2017 год. до
29.03.2018 год. представлява нови данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО,
които сочат, че ПОВН е неоснователно изплатено в отпуснатият размер, тъй като заличените
данни са били взети при определянето му.
В законоустановения срок
по чл.117, ал.2, т.2 от КСО, постановеното разпореждане е оспорено от П.Б. пред
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, като към жалбата са приложени
доказателства – заповед за прекратяване на трудово правоотношение и трудова
книжка /лист 23а-26/. Не е приложен трудов договор.
С обжалваното Решение
№1040-23-34 от 26.04.2021 год., постановено в производство по чл.117 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, е отхвърлил като неоснователна
подадената от П.Б. жалба и е потвърдил като правилно и законосъобразно
Разпореждане №РВ-3-23-00895672 от 18.03.2021 год. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора. Решаващият административен
орган е възприел изцяло мотивите, изложени в Разпореждане №РВ-3-23-00895672 от 18.03.2021
год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като са разгледани и
нормативно регламентираните условия за възникване на осигуряването, неговото
прекъсване и прекратяване, както и изискванията и реда за отпускането,
изчисляването и изплащането на паричните обезщетения за временна
неработоспособност. Направен е анализ на приложимия материален закон, както и
на установените факти по преписката, като е прието, че служебното заличаване на
данни са налице нови обстоятелства, които правилно са приети като основание за
издаденото разпореждане за възстановяване на сумата. По тези съображения е
потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждането на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора, за възстановяване от
П.Б., на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 от КСО, на добросъвестно полученото
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 29.01.2019 год. до 09.04.2020 год. в размер на 119.07 лева,
отпуснато и изплатено във връзка с представени осем болнични листове.
Представени и приети като
доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара
Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО. Като доказателства са приети и представените от
жалбоподателката Заповед №55 от 28.03.2018 год., с която на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между „Вазон“ЕООД и П.Б.,
считано от 29.03.2018 год. и извлечение от трудова книжка на П.Б. със заверен
трудов стаж, положен във „Вазон“ЕООД, гр. София в размер на 9 месеца и 10 дни.
По делото е допуснато
събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на
лицата М.Т.Г., за което лице са представени доказателства, че е бил назначен по
трудови договори от 17.07.2017 год.,
сключен с „Вазон“ЕООД, гр. София, за изпълнение на трудови задължения в
автосервиз, находящ се в гр. Стара Загора, ул.***.
Свидетелят заявява, че
познава П.Б., тъй като с нея са работили в един и същ автосервиз. Твърди, че както
той, така и тя, са работили към „Вазон“ЕООД, гр. София, като трудовото им
възнаграждение се изплащало на каса в офиса на автосервиза от управителя на сервиза
И.И. и в присъствието на представител на „Вазон“ЕООД – главният счетоводител.
Свидетелят заявява, че работното му място – автосервиз „***“ в Стара Загора
било определено още в трудовия договор, който бил сключен с управителя на „Вазон“ЕООД
- С.Л., който присъствал при сключването на договорите. Свидетелят твърди, че
автосервиза е развивал дейност, като респективно той и Б. са осъществявали
непрекъснато трудова дейност там. Твърди, че възнагражденията са изплащани от
счетоводителя на „Вазон“ЕООД, гр. София срещу подписи във ведомости, като са им
били удържани съответните суми за осигуровки и данък. Ежедневните задачи били
поставяни от управителя на автосервиза И.И..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Оспореното Решение №1040-23-34
от 26.04.2021 год. е постановено от материално и териториално компетентния по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО административен орган - директор на
ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът не установи
допуснати в хода на административното производство по издаване на обжалваното
решение и на потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Основният спорен въпрос по
делото се свежда до това, дали са налице законовите предпоставки, съдържащи се
в нормата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, за възстановяване на полученото от
жалбоподателката П.Б. парично обезщетение за временна неработоспособност,
изплатено й във връзка с издадени осем болнични листа и съотв. дали правилно е
ангажирана отговорността й с оглед фактическите установявания на
административния орган. За да разреши така повдигнатия спор, съдът на първо
място е необходимо да установи правната рамка, в която се развиват обществените
отношения, свързани с възникването и наличието на социално осигуряване, редът
за отпускане, изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна
неработоспособност, както и юридическите факти, осъществяването на които
законодателят свързва с възникването на отговорността за възстановяване на вече
получените от лицата осигурителни плащания в хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от
Допълнителните разпоредби на КСО /редакция в сила от 01.01.2017 год./, „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност, съгласно чл.10 от кодекса, продължава и през периодите по чл.9, ал.2,
т.1 - 3 и 5. Според ал.1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, а според ал.2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че
дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съответно съгласно чл.5,
ал.1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или
неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение
по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Разпоредбата на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО предвижда, че осигурителите и работодателите периодично
представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход
по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като в т.2 е
регламентирано и задължение за представяне и на декларация за сумите по
отношение задълженията за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът
и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с
наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ,
като данните по ал.4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите,
паричните обезщетения и помощите.
В нормата на чл.40, ал.1
от КСО е регламентирано че осигурените лица за общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Съобразно разпоредбата на
чл.54к от КСО /в ред. в сила от 01.01.2018 год./ отпускането и изчисляването на
паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и
чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за
изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/.
Според нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на
размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от наредбата се извършва
въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични
листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра
на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови
договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални
болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от
регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от
удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата. В този смисъл
преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния
орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация.
Въз основа на тази
нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на
определяне осигурителните права на лицата, следва извода, че правото за
получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, е свързано
с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към
който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение т.е.
към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са
осигурени по смисъла на чл.10, ал.1 във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените
случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение. Следователно законът допуска при наличие на
определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или
изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за
временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Едно от законово
регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване /на което именно се
основава и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане №РВ-3-23-00895672 от
18.03.2021 год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора/, е възстановяване от осигурените лица на
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след изплащането
им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне
на правото, размера и срока на изплащане /чл.114, ал.2, т.2 от КСО/. В КСО не
се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност” при получаване на
осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната
съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със
съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се
дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма
право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до
доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже
наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.
Както беше посочено в
процесния случай административното решение за възстановяване на добросъвестно
получено от П.Б. ПОВН се основава на нормативно регламентираната хипотеза по
чл.114, ал.2, т.2 от КСО - нови данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на
обезщетението. С оглед разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО, такива релевантни
данни биха били данните досежно осигурителния статус на лицето от гл. точка
качеството му на осигурено лице към деня на настъпване на временната
неработоспособност. Съобразно предвидения в чл.54к от КСО и чл.1, ал.2 от
НПОПДОО ред за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения, преценката за
правото на парично обезщетение и определянето на неговия конкретен размер се
извършва от административния орган на база данните, съдържащи се в посочените
източници, между които са и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО – данните,
предоставящи информация и реално отразяващи осигурителния статус на лицата.
Липсата на данни за налично социално осигуряване за лицата би обусловило извод
за липса на правно основание за изплащане на съответното парично обезщетение. В
този смисъл извършването след изплащането на ПОВН заличаване на осигурителна
информация /на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО/, по принцип би релевирало
наличието на хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 - нови данни, относими към
правото, размера или срока на изплащане на
ПОВН.
Съгласно разпоредбата на
чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, Националният осигурителен институт подава данни и за заличаване на
декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ или образец №5 „Авансово
внесени социални и здравноосигурителни вноски“, подадени за лицата по чл.4 и 4а
от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по
чл.108, ал.1, т.3 от КСО, като съобразно разписаното в ал.13 данните се подават
по електронен път в седемдневен срок от влизане в сила на задължителното
предписание, съответно от приключване на проверката от контролните органи на
НОИ.
От представените и приети
като писмено доказателство по делото Задължителни предписания №ЗД-1-21-00764420
от 05.06.2020 год., е видно, че на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „Вазон“ЕООД,
гр. София е разпоредено заличаване на данните по чл.9, ал.2 от Наредба №Н-13 от
17.12.2019 год., подадени с декларация образец №1 за наети при него лица.
Посочените задължителни предписания не са връчени на адресата им – осигурителя
„Вазон“ ЕООД, или поне в представената административна преписка няма данни за
каквото и да е било връчване. Действително налице е правна възможност,
съдържаща се в разпоредбата на чл.110, ал.4 от КСО за връчване на
разпореждания, актове за начет и задължителните предписания чрез поставяне на
съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на
интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, но само когато не може да бъде
връчено на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски
оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл.18а,
ал. 8 от АПК или по електронен път по реда на Закона за електронното
управление. Тази процедура е била изпълнена от ТП на НОИ София град /лист 57/,
като уведомлението за връчване е било залепено на 17.07.2020 год., а е свалено
на 24.07.2020 год. В административната преписка липсват каквито и да е било
доказателства, обективиращи данни за невъзможност за връчване на задължителните
предписания лично на управителя на „Вазон“ЕООД, гр. София, в качеството му на
отговорно лице или на надлежно упълномощено от него лице, респ. за невъзможност
за връчване на акта по някой от другите способи, посочени в чл.110, ал.4, изр.
първо от КСО. Обстоятелството, че при извършената проверка по разходите на ДОО
на „Вазон“ЕООД, приключила с Констативен протокол №КВ-5-21-00764414 от
05.06.2020 год., не е открит офис, обекти или представител на „Вазон“ЕООД, гр.
София, не освобождава органът от задължението му да връчи по надлежния ред задължителни
предписания № ЗД-1-21-00764420 от 05.06.2020 год. Това обуславя извод и че
посоченият индивидуален административен акт не е влязъл в сила /предвид
предвидената в закона възможност за оспорване в 14 дневен срок от неговото
връчване/ и съотв. че не могат валидно и законосъобразно да бъдат приложени
правните последици, с които законът свързва влизането в сила на Задължителни
предписания №ЗД-1-21-00764420 от 05.06.2020 год., в т. ч. и служебно заличаване
на декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ и на данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО. След като липсата на влязло в сила задължително предписание по
чл.108, ал.1, т.3 от КСО, изключва възможността за осъществяване на
предприетите действия по чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 год.
от страна на контролните органи на ТП на НОИ – Стара Загора за служебно
заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО вкл. по отношение на
жалбоподателя П.Н.Б., следва извода, че не могат да бъдат приложени правните
последици на извършеното заличаване на тези данни, съответно това служебно
заличаване на подадените от осигурителя данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО не може
да се разглежда като нови данни от значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане на ПОВН, субсумиращо се в материалноправното основание за
възстановяване на добросъвестно получено осигурително плащане при прилагане на
хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО.
Отделно от това
разпоредбата на чл.114 от КСО регламентира възстановяването на неоснователно
получени суми от ДОО за осигурителни плащания. В този смисъл независимо дали се
касае за недобросъвестно или добросъвестно получени суми за осигурителни
плащания, задължение за възстановяването им би възникнало само в случай, че същите
са платени при липса на възникнало право за съответното осигурително плащане
или при наличието на материалноправна пречка за получаване на плащането,
доколкото само в тези случаи осигурителното плащане от средствата на ДОО би
било недължимо /неоснователно/. Съотнесено към процесния случай за да се
приеме, че изплатеното на П.Б. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 29.01.2019 год. до 09.04.2020
год. по представените болнични листове в размер на 119.07 лв., е неоснователно
получено от лицето, следва правоприлагащият административен орган да е
установил, или че по отношение на лицето не е възникнало материалното право на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване т.е.
че не са изпълнени регламентираните в чл.40, ал.1 от
кумулативно изискуеми се материалноправни предпоставки /1. лицето да има
най-малко 6 месеца осигурителен стаж за осигурения социален риск и 2. лицето,
на което се отпуска и изплаща обезщетението, да има качеството на осигурено
такова/, или че е налице някоя от хипотезите на чл.46, ал.1 и ал.3 от КСО,
изключващи изплащането на ПОБН. Видно от мотивите на Разпореждане № РВ-3-23-00895672
от 18.03.2021 год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО и на
потвърждаващото го Решение №1040-23-34 от 26.04.2021 год. на Директора на ТП на
НОИ – Стара Загора, възприетото наличие на неоснователно получени суми от П.Б.
като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване
за периода от 29.01.2019 год. до 09.04.2020 год. в размер на 119.07лв., е
обосновано със съображения, че преди и към момента на настъпване на
неработоспособността П.Б. не е имала качество на
осигурено лице по см. §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, с възникнало и съществуващо
осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Посочените съображения се основат
единствено на констатацията, „че дружеството-осигурител - „Вазон“ЕООД не е
осъществявало търговска дейност по см. на ТЗ за периода от месец юли 2017 год.
до месец март 2019 год., която да предполага наемането на лица по трудов
договор“. Сама по себе си тази констатация обаче не е достатъчна за да бъде
направен обоснован извод, че „няма доказателства П.Н.Б. реално да е упражнявал
трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване“. Действително
наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на
осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права,
включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето
реално не е осъществявало трудова дейност. Но в случая още в хода на
проведеното административно производство са събрани данни, потвърдени и от
събраните по делото доказателства, че П.Б. е осъществявала възложената й
трудова дейност и трудови функции като „технически сътрудник“ с месторабота
„Автосервиз“, находящ се в гр. Стара Загора, ул.***, при 8 часов работен ден в
изпълнение на сключения с работодателя „Вазон“ЕООД трудов договор №10 от
17.07.2017 год., за което е получавала месечно трудово възнаграждение в размер
на 640.00 лв. Обстоятелството, че определеното с трудовия договор място на
работа, където е осъществявано престирането на работна сила от Б. /автосервиз/,
се стопанисва от друго дружество – „*** ***“ ЕООД, само по себе си не може да
обуслови извод за липсата на реално осъществявана трудова дейност от Б. за „Вазон“ЕООД
на посочения обект. От една страна не са направени каквито и да е било проверки
и установявания за наличието на някакви търговски, облигационни или други
отношения между двете дружества, а от друга страна дори и между „Вазон“ЕООД и „***
***“ ЕООД да е имало договорености, целящи
заобикаляне на трудовото или осигурителното законодателство, това не
може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осъществяващия трудова
дейност в изпълнение на трудов договор работник, за която трудова дейност
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО и съответно да обуслови
отричането на качеството му на осигурено лице по см. на §1, т.3 от ДР на КСО с
възникнало осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО, респ. до отричане
възникването и съществуването на материалното право на осигурено лице да получи
осигурителна закрила при настъпването на осигурения социален риск – в конкретния
случай на правото по чл.40, ал.1 от КСО на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване.
По изложените съображения
съдът приема, че П.Б., като осигурено лице с възникнало право на парично
обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, правомерно е получил парични плащания от ДОО
като обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 29.01.2019 год. до 09.04.2020 год. в размер на 119.07 лв. По делото
се събраха доказателства, че дължимите от жалбоподателката вноски за социално и
здравно осигуряване, както и за дължимият данък за полученият доход, са били
удържани от работодателят, но не са били внасяни. Липсват доказателства, сочещи
наличието на подлежащи на възстановяване неоснователно получени от П.Б. суми за
осигурителни плащания по посочените болнични листове. С оглед на което Решение
№1040-23-34 от 26.04.2021 год. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото
с него Разпореждане №РВ-3-23-00895672 от 18.03.2021 год. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване на
добросъвестно получено от П.Б. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 29.01.2019 год. до 09.04.2020
год., като постановени при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона, следва да бъдат отменени, като
незаконосъобразни.
Предвид изхода на делото и
на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – Стара
Загора бъде осъдено да заплати на П.Б. сумата от 500.00 лв. - адвокатско
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие №26 от 18.05.2021 год.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.Н.Б., ЕГН **********,***, Решение №1040-23-34 от 26.04.2021 год.
на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара
Загора и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-23-00895672 от 18.03.2021 год.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора, с
което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, на П.Н.Б. е разпоредено
да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 29.01.2019 год. до 09.04.2020
год. в размер на 119.07 лв., като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Руски“№44, представлявано от Директора
Димитър Щерев да заплати на П.Н.Б., ЕГН **********,***, сумата от 500.00 лв.
/петстотин лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
На основание чл. 119 във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: