РЕШЕНИЕ
№…………….
17.12.2020 г. гр. Балчик
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: МЙПрокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 806 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д.К.И.
*** и Б. *** против Х.Ж.Р. и Н.Ж.К. *** за признаване за
установено, че ищците са насители на правото на собственост върху ½
ид.ч. от следния недвижим имот:
поземлен имот с
идентификатор 39459.502.55 по кад.карта на с.Кранево, целият с площ от 925
кв.м.
В хода на делото ответниците
предявиха насрещна искова молба, с която желаят съда да признае за установено
по отношение на ищците по първоначалния иск, че те са носители на правото на
собственост върху 7/10 ид.ч. от дворно място с площ от 925 кв.м.,
представляващо поземлен имот с идентификатор 39459.502.55 по кад.карта на с.
Кранево, находящо се в с. Кранево, ул. „Черно море“ №14-16.
След анализ на исковата и
насрещната искова молби, съдът ги намира за редовни, а
предявените искове за допустими.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид
наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна и
фактическа страна следното:
Ищците твърдят, че са собственици
на по ¼ ид.ч. от процесния имот. Имотът придобили чрез дарение от
техните родители. Останала част от имота е била собственост при равни квоти на
ответниците по силата на дарение от техните родители. Преди дарението, родителите
на страните изградили сграда в имота и заедно с тяхната баба Б.И. се
споразумели, че дворното място ще се ползва по равно от праводателите на
страните, като за целта били използвани услугите на техник. При разпределение
на двора, на ищците била отредена за ползване западната част от имота, а за
ответниците източната. Били изградени отделни входове към улицата за двете части на имота, както и отделна водомерна шахта с отделен водомер и
партида за водоснабдяване и ел.снабдяване. През 1998 г. наследодателят на
ответниците дала разрешение на Д.И. да построи в площта отредена за ищците
втора жилищна сграда. Ищците твърдят, че
владението върху тези разпределени площи, които съответстват на ½ ид.ч.
от дворното място било осъществявано от тях в периода 1976 г. до 1993 г., чрез
баща им, а впоследствие и лично от тях до началото на 2018 г., което налага,
според тях, извода за осъществяване от
тях на фактическия състав на придобивната давност по отношение на тези части от
недвижимия имот.Т.к. ответниците оспорвали размера на тяхната собственост, за
ищците бил налице правен интерес да водят настоящия правен спор.
Ответниците твърдят, че през 1962
г. дядо им по време на брака му с Б.И. придобил дворно място с площ от 1590
кв.м., ведно с изградената в него къща за живеене, чрез осъществено давностно
владение, за което бил съставен нот.акт №16 т. 4 д. №1289/1962 г. на нотариус
при РС-Варна.
С нот.акт №153 т. 1 д. №234/1980
г. на нотариус при РС-Балчик, баба им Б.И. била призната за собственик на
масивна жилищна сграда. Същата година баба им прехвърлила на майката на
ответниците-З. по първоначалния иск - 1/2 ид.ч. от придобитото дворно място и
целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда. Преди това през 1976 г. починал
един от синовете на Б.и И. – с.. През 2016 г. майката на ответниците им
прехвърлила по ¼ ид.ч. от дворното място. Останалата ½ ид.ч.
придобили по наследяване след смъртта на родителите си.
През 1981 г., баба им Б.прехвърлила
на наследодателя на ищците първия етаж и половината от приземния етаж от
жилищната сграда.
През 1982 г. В. И. продала на
брат си К. своята ¼ ид.ч. от дворното място.
През 1993 г., родителите на
ищците им прехвърлили по ¼ ид.ч. от дворното място.
Ответниците намират, че са собственици
на ½ ид.ч. от дворното място по силата на прехвърлителна сделка и
изтекла продобивна давност, като към владението същите присъединяват това на
баба им Б.И. и майка им З. И..
Другата ½ ид.ч.от имота,
ответниците намират, че е собствена при равни квоти между Бяла, с., В.К.и З..
Оспорват обстоятелството, че К. е придобил над 1/10 ид.ч. от В., т.к. същата е
била носител на правото на собственост върху 1/10 ид.ч. от дворното място. При
тези наведените фактически твърдения намират, че ответниците по първоначалния
иск са носители на правото на собственост върху 3/10 ид.ч. придобити по
наследяване от Б.И. и с. И. и прехвърляне от К. И..
Твърдят, че към смъртта на дядо
им и след това имотът е бил владян единствено от баба им Б.И., както и че
имотът е бил разделен на две части, както и че ищците да са плащали данъци.
Намират, че в производството по
гр.д. №664/2018 г. по описа на Районен съд-Балчик се е преклудирало правото да
правят възражения за притежавани от тях идеални части над тези заявени в
производството.
Правната квалификация на исковете е в нормата на чл. 124 от ГПК.
Исковете са допустими. Предявени
са при наличие на правен интерес и от активно процесулноправно легитимирани
лица. Съобразно тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС правен интерес от предявяване на
установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за
пространствените предели на правото на собственост.
По отношение на основателността на
главния и насрещния иск:
С нот.акт №16т. 4, д. №1289/1962
г. общия наследодател на страните И. К.С.е признат за собственик по
обстоятелствена проверка на дворно място с площ от 1 590 кв.м., находящо
се в с. Кранево.
През 1967 г. общият наследодател
починал като оставил за наследници съпругата си Б.С. и 4 деца – с. И. К.,
починал на 6.04.1976 г., не оставил низходящи наследници; В. И. М., починала на
19.02.1989 г .; К. И. К. – наследодателя на ищците и З. И.Ж. – наследодателката
на ответниците.
С протоколно определение от
16.06.2020 г., съдът е приел за безспорно между страните, че с. И. К., починал
на 6.04.1976 г . не оставил наследници от първи ред, както и че към момента на
съставяне на нот.акт №16т. 4, д. №1289/1962 г. наследодателят И. С. е бил в
брак с Б.С..
Наследодателят И. С. починал през
1967 г., преди въвеждането за първи път в българското семейно право на
института „семейна общност“, което прави придобитото дворно място индивидуална
собственост на И. С..
По силата на чл. 5 и 9 от ЗН
частта на съпругата от наследственото имущество е равна на частта на всяко
дете. Или към момента на първата прехвърлителна сделка Б.С., К. К., З. Ж., В. М. са били носители на по ¼
ид.ч. от процесното дворно място.
По делото бе изготвено и прието
като компетентно и обективно заключение по съдебно – техническата експертиза.
Вещото лице установи, че процесния имот, представляващ имот с идентификатор 39459.502.55
представлява част от имота с площ от 1509 кв.м., представляващ парцел IV- 90 по КРП от
1954 г. по нот. акт № нот.акт №16т. 4, д. №1289/1962 г. Впоследствие по КРП от
1964 г., за имота на И. С. е отреден парцел V-129 в кв. 9, а по КРП
от 1984 г. - парцел XV-244 в кв.17. По ПУП от 2006 г., имотът
вече е УПИ XIII-55 в кв. 40 и е идентичен с ПИ с идентификатор
39459.502.55 по КК на селото.
С договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нот. акт №159 т.1 д.
№235/1980 г. Б.И. е прехвърлила на З. Ж. ½ ид.ч. от дворното място, от
което е притежавала ¼ ид.ч.
По отношение на другата ¼ ид.ч. сделката не е придобила вещноправно
действие.
С договор за покупко –продажба от
23.09.1982 г., обективиран в нот.акт №27 т. 2, д.№412/1982 г., В. М. е
прехвърлила на К. К. своята ¼ ид.ч. от процесния имот.
Така наследодателите на страните
са станали носители при равни квоти на правото на собственост върху цялото
дворно място.
Впоследствие с договори за
дарение от 28.12.1993 г., К. К. е прехвърлил на ищците по ¼ ид.ч. от
процесния имот. Съставени са нот. актове №№ 58 т.8,д.2792/1993 г. и №59 т. 8,
д. №2793/1993 г.
С договор за дарение от
19.09.2016 г., обективиран в нот.акт №102 т. 4 д.№547/2016 г. на нотариус ОО, З.
Ж. е дарила на Н.К. и Х.Ж. ¼ ид.ч. от процесното дворно място.
Съставени са нот.акт №103 т. 4
д.№548/2016 г. и нот. акт №104 т. 4 д. №549/2016 г. за собственост на недвижим
имот по писмени доказателства, с които ответниците се легитимиран като носители
на по ¼ ид.ч. от процесното дворно място.
С оглед така изложеното, съдът
приема че ответниците са станали носители на правото на собственост върху
½ ид.ч. от дворното място по дарение и наследство от З. Ж..
С решение №65/8.05.2019 г. по
гр.д. №664/2019 г . по описа на Районен съд – Балчик, на основание чл. 32 от ЗС,
съдът е разпределил ползването на процесното дворно място при квоти 3/10 за
ищците и 7/10 за ответниците.
Ответниците, чрез своя
проц.представител правят възражение като твърдят, че ищците (ответниците в
производството по чл. 32 от ЗС по гр.д. №664/2019 г.) не са направили
възражение за
придобИ.е на ½ ид.ч. от имота по давност, поради което същото се е погасило.
Съобразно съдебната практика решенията, постановени в
производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на
граждански правоотношения на страните, която обаче не произтича от
упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да
уреди тези правоотношения, поради което тези въпроси не са от естество да формират предмет,
годен да породи сила на пресъдено нещо. Тези актове на съда могат да се изменят или
отменят въз основа на факти, съществували по време на висящността на процеса,
за които страните не са знаели, поради което и не са ги въвели в съдебното
производство. Преценката на тяхното значение за промяната на гражданското
правоотношение се прави към момента на приключване на устните състезания, но за
реализиране на правната промяна е без значение дали те са новонастъпили или
новооткрити. От значение е, дали съответните обстоятелства оказват влияние
върху преценката на съда. При решенията, постановени в производства за спорна
съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз
основа на факти, съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но
останали неизвестни за страната, респективно и за съда, тъй като не са били
процесуално въведени и са останали извън неговата преценка. Затова при
разглежданата категория решения не може да се прояви и преклудиращото действие
на силата на пресъдено нещо, респ. не могат да се погасят и ненаправените от
ответника възражения.
При все това при изложените по –
горе съображения, ищците са придобили правото на собственост върху ½
ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 39459.502.55 по КК
на с.Кранево по силата на дарение, което изключва възможността тези съсобствени
части да бъдат придобити и по силата на осъществено давностно владение.
По
отношение на наведените доводи от страна на ответниците за придобИ.е на 2/10
ид.ч. (разликата от 5/10 ид.ч. – придобитите по дарение и
наследство до претендираните 7/10 ид.ч.) от имота чрез
осъществено давностно владение при присъденияване на владението осъществено от
наследодателите З. Ж. и Б.И.:
Съгласно тълкувателно решение №
1/2012 г. на ОС на ГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага
и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
С оглед така изложената
задължителна практика, съдът изслуша показанията на допуснатите до разпит
свидетели Т.И.Б., Х.В.О., Е.Т.П.и К. И.
М..
Свидетелите Т.И.Б.
и Х.В.О. – съседи, твърдят, че страните ползват всеки своята половина от
дворното място, за което имат поставена помежду им ограда, първоначално телена,
а впоследствие и бетонна; два отделни входа; две водомерни шахти; отделно
електроснабдяване. Като впечатленията на Т.Б.са от 1995 г ., а на от 1984 г. Свидетелката Е.Т.П.,
роднина по сватовство, заяви, че мястото, което ползват ответниците
първоначално Б.И. го е работила, а впоследствие З. Ж.. Съществуват, според
свидетеля два входа за процесното място, което към настоящия момент не се
обработва. Свидетелят К. М. – съсед, заяви, че няма преки впечатление за процесното
място, но знае, че З. Ж. го е работела и същото не е било преградено.
С оглед така събраните показания,
съдът приема, че ответниците не установиха чрез главно и пълно доказване, че са
трансформирали държането на повече от 5/10(1/2 ид.ч.) до 7/10 ид.ч. от
процесното съсобствено място, т.к. не са
доказаха обективирани пред другите съсобственици действия, с които да изразяват
ясно и категорично своето намерение за своене в продължение на повече от 10
години, което налага уважаване на иска до размер от ½ ид.ч. и отхвърляне
в останалата му част като неоснователен и недоказан.
Страните претендират разноски,
който им се дължат съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Проц.редставител
на ответниците направи възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение, което съдът намира за основателно досежно размера от 600
лв.
Воден от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Ж.Р. и Н.Ж.К.,***, че Д.К.И. *** и Б. *** са носители
на правото на собственост върху ½ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 39459.502.55 по кад.карта на с.Кранево, целият с площ от
925 кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.К.И. *** и Б. ***, че Х.Ж.Р. и Н.Ж.К.,*** са носители на правото
на собственост върху ½ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 39459.502.55 по кад.карта на с.Кранево, целият с площ от
925 кв.м., като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част за размера от ½ ид.ч. до размер от 7/10 ид.ч.от поземлен имот с
идентификатор 39459.502.55 по кад.карта на с.Кранево, целият с площ от 925
кв.м.
ОСЪЖДА Х.Ж.Р. и Н.Ж.К.,***
да заплатят солидарно на Д.К.И. *** и Б. *** сумата в размер на 783 лв.(седемстотин
осемдесет и три лева), представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.К.И. *** и Б. ***
да заплатят солидарно на Х.Ж.Р. и Н.Ж.К.,*** размер на 559,28 лв.(петстотин
петдесет и девет лева и двадесет и осем ст.), представляваща
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……