РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Велико Търново, 22.6.2015
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми
състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И.
изслуша докладваното от съдия Костова Адм. д. № 87 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
(ЗОВСРБ), във връзка с чл. 145 и следващи от АПК.
Образувано е по жалба на Р.П.Я. ***
против Заповед № ЛС-01-4/9.1.2015г. на Началник на Национален военен
университет (НВУ) „Васил Левски” относно прекратяване на договор за военна
служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на
военнослужещ от НВУ „Васил Левски” на основание чл.161, т3 и чл.162, т.3 от
ЗОВСРБ поради настъпила негодност за военна служба, установена от военно
медицинските органи. В същата се съдържа искане за възстановяване на срока по
реда на чл.161, ал 1 от АПК поради настъпили внезапно и трудноотстраними
причини, както и поради заблуждаващо поведение от страна на административния
орган. Съдържа се и искане за удължаване на срока по реда на чл.140 от АПК. В
производството по делото оспорващият, чрез процесуалния си представите адв.А.,
поддържа жалбата, депозирана срещу посочения индивидуален административен акт.
Тъй като същата е с друго съдържание (относно допустимостта й) и липсват
наведени доводи по същество срещу оспорената заповед, процесуалният
представител на жалбоподателя релевира в допълнение възражение за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като посочва, че същият е постановен в
противоречие с материалния закон, дотолкова, доколкото към датата на издаване
на заповедта не са налице предпоставките на чл. 162, т.3 от ЗОВСРБ. В този
смисъл възразява, че жалбоподателят не страна от заболяването, посочено в
съдържанието на Експертното решение (ЕР) на Централната военномедицинска
комисия (ЦВМК). Счита, че последното е индивидуален административен акт, тъй
като е издадено от особена юрисдикция в лицето на въпросната комисия и
притежава всички характеристики на индивидуален административен акт, третиращ
годността на лицето за военна служба. Посочва в този смисъл, че ЕР подлежи на
обжалване въпреки изричната нарочна разпоредба, уредена в чл. 16 от Наредба №
Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинска експертиза (Наредба № Н-4/18.02.2013
г.). При това заявява, съобразно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, че не
съществува пречка в настоящото производство съдът да се произнесе по
валидността на въпросното експертно решение, тъй като счита, че същото е
издадено в противоречие на всички процесуални норми на въпросната наредба,
регламентираща реда и начина за издаването му. Посочва в този смисъл, че съгласно
разпоредбите на Наредба № Н-4/18.02.2013 г. комисията заседава в състав, като е
необходимо констатирането на кворум и мнозинство за вземане на решение. Счита,
че преди депозиране на заключението е нужно извършването на освидетелстване на
лицето и анализ на съответната медицинска документация. Заявява, че от
въпросното решение, което се съдържа в делото, всички тези процедури не личат
да са извършвани и спазвани. В този смисъл развива довод, че Експертно решение
№167/29.12.2014 г. е постановено при
грубо нарушение на процесуалните правила и това пряко се отразява върху неговата валидност и в частност
разпоредбата на чл.14, ал.1 и 2 от Наредба № Н-4/18.02.2013 г., като същото
неминуемо води след себе си и незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй
като е издадена при липса на основание. В представена по делото писмена защита
развива релевираните в открито заседание възражения за незаконосъобразност на
оспорената заповед, допуснатото нарушение на процесуалните правила за издаване
на Експертното решение и прилагане на разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ГПК за
извършването на косвен съдебен контрол на същото. По изложените мотиви и
съображения иска от съда отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Началник
на Национален военен университет „Васил Левски”, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. заема становище за неоснователност на депозираната
жалба. В представена по делото писмена защита развива подробни съображения за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Счита, че
същият и издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на
процесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото производство е Заповед
на Началника на НВУ „Васил Левски” № ЛС-01-4/9.1.2015 г., с която е прекратен договорът за военна служба, освободен е от
длъжност и от военна служба и зачислен в запаса военнослужещият Р.П.Я., старши
сержант, оркестрант ІІІ група в Духов оркестър на НВУ „Васил Левски”. Заповедта
е издадена на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ, във връзка със заповед №
ОХ-771 от 5.11.2013 г. на Министъра на отбраната па Република България и на
основание чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ поради настъпила негодност за
военна служба, установена с експертно решение по годността за военна служба №
167/5 от 29.12.2014 г. В тази връзка с последваща Заповед №ЛС-01-6/15.1.2015 г.
лицето е отчислено от списъчния състав, считано от 16.1.2015 г..
Не се спори по делото и съдът намира за
установено, че настоящият жалбоподател Р.П.Я., съгласно договор за кадрова
военна служба № 410 от 30.9.1996 г. (л.8 кадрово дело на военнослужещия) с
предмет уреждане на отношенията между страните, свързани с приемане на кадрова
военна служба, обучение, назначаване на длъжност, преминаване на службата и
освобождаване от кадрова военна служба, както и последиците от неизпълнение на
договора с квалификация като „оркестрант”, е на служба считано от 25.7.1997 г..
На 26.05.2010 г., на основание чл. 134а, във връзка с § 139, ал.1 от ПЗР на
ЗОВСРБ, е сключен Договор за военна служба № 656-184 от посочената дата с
предмет уреждане на отношенията между страните, свързани със заемане на
длъжността „оркестрант” ІІ-група в НВУ „Васил Левски”, изискваща военно звание
„сержант”, на която е назначен на 16.10.2009 г. със Заповед № 1073 на Началника
на НВУ „Васил Левски”.
Видно от приложена Епикриза от „Център за
психично здраве – ВТ” ЕООД, гр.Велико Търново (л.38 от делото) в периода от
29.05.2014 г. до 01.07.2014 г. Я. е лекуван с диагноза F31.3 –
Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – умерена или лека депресия.
От 07.07.2014 г. до 29.08.2014 г., по собствено желание постъпва на лечение в
психиатрична клиника на ВМА след консултация в психиатричен кабинет с диагноза
– биполярно афективно разстройство, сегашен епизод смесен, вредна употреба на
алкохол, за което е издадена Епикриза от Клиника по психиатрия към ВМА – София
(л.35).
При престоя в лечебното заведение от
диригент на ВДО и Началник на медицински пункт при ВНУ „Васил Левски” на
05.08.2014 г. е изготвена здравно-производствена характеристика с рег.№
3314/05.08.2014 г. (л.41) на старши сержант Р.Я., съгласно която същият е
изпратен за преглед и освидетелстване за годността за кадрова военна служба.
Състоянието на военнослужещия и проведено
със същия интервю при изписването му след посочената хоспитализация са
обективирани в „ход на болестта” (л.43), изготвена от клиничен съвет под
ръководството на доц. Д. и присъстващи д-р Д., д-р П., д-р И., д-р С., кл.психиатър Г. и кл.псих. Д.-С., д-р К. и д-р. С.. Видно
от съдържанието на посочения медицински документ, при проведено обсъждане от
съвета е взето единодушно решение, че се касае за биполярно афективно
разстройство (БАР), което е в категориите на DSM и може да бъде
класифицирано като БАР 2, а именно клинично разгърната депресивна симптоматика,
отговаряща на критериите за голям депресивен епизод, следван от хипоманийни
епизоди, като алкохолната употреба не покрива критериите за вредна употреба и в
този случай е уместно да бъде класифицирано като поведенческа изява на
афективното разстройство и съпътстващите му белези на социална безадаптация. С
оглед посоченото е заключено, че за стабилизиране на получения при
хоспитализацията терапевтичен резултат се следват 30 дни отпуск за временна
неработоспособност по рубрика F – 31.6 с излъчване за контролен
преглед, на който да предостави справка от службата си за ползвания отпуск по
болест последните две години, като след постигане на ремисия да се предостави
за освидетелстване на ЦВМК.
Следващ преглед на военнослужещия е
извършен на 29.09.2014 г., видно от направеното отбелязване в ход на
заболяването (л.45), като е определено ползването на домашен отпуск за временна
неработоспособност от датата на прегледа до 29.10.2014 г. включително.
Констатации относно размера, основанието и времето на ползвания отпуск за
временна неработоспособност са обективирани и в служебна бележка с рег.№ 1136/27.10.2014
г. на Началника на отделение „Личен състав” на НВУ „Васил Левски”, в която е
посочено, че лицето е ползвало до 27.10.2014 г. такъв вид отпуск в размер общо
на 148 дни съгласно болнични листи № 4226538/А-
В Протокол на СЛКК - Психиатрия изх.№
117/29.12.2014 г. е отбелязано, че военнослужещият е в отпуск по болест от
07.07.2014 г. до 29.12.2014 г. включително, като е лекуван в психиатрична
клиника от 07.07.2014 г. до 29.08.2014 г., от където е изписан с подобрение и
поддържаща терапия, като е проследяван ежемесечно на контролни прегледи в
психиатричен кабинет на ВМА. Контролен преглед е проведен и на датата
29.12.2014 г. с поставена диагноза биполярно афективно разстройство – сегашен
епизод смесен, вредна употреба на алкохол. СЛКК – Психиатрия, след проведения
контролен преглед, е мотивирала краен извод, обективиран в посочения протокол,
за необходимостта от представяне на военнослужещия на ЦВМК за експертно
решение.
В протокол за освидетелстване годността
за военна служба при промяна на здравословното състояние рег.№ 497/29.12.2014
г., изготвен от специалист-психиатър, е посочено, че Р.Я. се представя за
освидетелстването с Протокол на СЛКК – Психиатрия изх. № 117/29.12.2014 г.,
като след обобщаване на всички данни и на основание медицинските стандарти
Приложение 1 към Наредба № Н-4/18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза,
отделението предлага, при поставена диагноза: „биполярно афективно разстройство
– сегашен епизод смесен, вредна употреба на алкохол”, поради общо заболяване,
военнослужещият да бъде определен за негоден за военна служба по рубрика Р F
31.6 и F 10.1 от МС/2013 г..
В резултат на посоченото, на 29.12.2014
г. от Председателя на ЦВМК е издадено и Експертно решение по годността за
военна служба № 167/5/29.12.2014 г., с което при поставена диагноза „биполярно
афективно разстройство – сегашен епизод смесен, вредна употреба на алкохол”, с
решение по обстоятелства на увреждането на здравето – поради общо заболяване и
на основание Медицински стандарти –
С писмо рег.№ 3503/29.12.2014 г. на
Председателя на ЦВМК – Началник НПЦВМЕАММ, на основание чл. 23 от Наредба
Н-4/18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза, до Директора на „Управление
на човешките ресурси” – МО е изпратено Експертно решение № 167/5/29.12.2014 г..
Въз основа на посоченото Експертно
решение, на основание чл. 161, т.3 и чл. 162, т.3 от ЗОВСРБ, в изпълнение на
чл. 77, ал.1 от ППЗОВСРБ и съгласно Заповед № ОХ-771/05.11.2013 г. на Министъра
на отбраната на Република България, е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № ЛС-01-4/09.01.2015 г. на Началника на НВУ „Васил Левски”
относно прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и
от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ от НВУ „Васил Левски”,
с която е прекратен договорът за военна служба на старши сержант Р.П.Я. –
оркестрант ІІІ група в Духов оркестър на НВУ „Васил Левски” и е определен срок
за сдаване на длъжността – 3 (три) работни дни. Военнослужещият е запознат със
заповедта на 12.01.2015 г. видно от направеното на гърба на същата отбелязване
за това (л.8 по делото).
Със Заповед № ЛС-01-6/15.01.2015 г. на
Началника на НВУ „Васил Левски” относно отчисляване на военнослужещ от списъчния
състав на НВУ „Васил Левски”, на основание чл. 73, ал.8 от ППЗОВСРБ и в
изпълнение на Заповед № ЛС-01-4/09.01.2015 г., старши сержант Р.Я. е отчислен
от списъчния състав на НВУ „Васил Левски”, считано от 16.01.2015 г.. Екземпляр
от заповедта, след запознаване със същата, е връчено на Я. на 15.01.2015 г.
видно от направеното отбелязване на нея (л.10 гръб по делото).
Същевременно, съгласно представено копие-извадка
от Тетрадка за отразяване на движението на материалите с рег.№ РВ 217304-031-04
НКИ за
С жалба
вх.№ 696/05.02.2015 г., въз основа на която е образувано настоящото дело,
депозирана пред Административен съд – Велико Търново, е оспорена Заповед №
ЛС-01-4/09.01.2015 г. на Началника на НВУ – Васил Левски.
В хода на съдебното производство от
ответната страна, с писма рег.№ 689/20.02.2015 г. и рег. № 880/10.03.2015 г. на
НВУ „Васил Левски”, са представени и
приобщени към делото: писмено становище, оспорената заповед, Заповед №
ЛС-01-6/15.01.2015 г. на Началника на НВУ „Васил
Левски”, Тетрадка за отразяване на движението
на материалите с рег.№ РВ 217304-031-04 НКИ за
С оглед
направени възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, на
основание чл. 192, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, от трето неучастващо в
процеса лице – Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) към ВМА, гр.София, е
изискана цялата преписка по постановяване на Експертно решение №
167/5/29.12.2014 г. на Председателя на ЦВМК към ВМА, гр.София. В изпълнение на
протоколното определение, с вх.№ 1877/07.04.2015 г. по делото, от страна на
ЦВМК към ВМА, гр.София е представена цялата административна преписка по
издаване на процесното експертно решение (л.35-56 вкл. по делото).
От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя са поискани и изслушани първоначална и повторна
съдебнопсихиатрични експертизи, които в отговор на поставените въпроси са
констатирали, едновременно и независимо една от друга, че Р.П.Я. страда от
биполярно афективно разстройство, вредна употреба на алкохол, сега в ремисия.
Посочените доказателства, събрани
по делото в хода на съдебното следствие, ще бъдат обсъдени от съда при
излагането на мотиви по съществото на правния спор в съответната част на
решението.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
С разпореждане на
съда от 24.02.2015 г., при преценка на обстоятелствата по делото от фактическа
страна и подвеждането им под хипотезите на приложимите правни норми, настоящата
инстанция е приела жалбата с вх.№ 696/05.02.2015 г. на
съда от Р.Я. за допустима, като подадена от заинтересовано лице –
адресат на акта, в преклузивния срок по чл.140, ал.1 от АПК. Същата отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
задължението на съда по чл. 168, ал.1 от АПК, настоящият състав счита, че
следва да провери законосъобразността на процесния административен акт в
оспорената част на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.55, ал.4, вр. чл. 146, т.3 и
чл.161, т.3 от ЗОВСРБ, съгласно които приемането на военна служба,
назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и
повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват:
на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите)
- със заповед на Министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни
лица; договорът за военна служба се прекратява: на офицерските кандидати,
сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра
на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Жалбоподателят е освободен
като военнослужещ, притежаващ сержантско военно звание-старши сержант. От своя
страна Министърът на отбраната със своя заповед № ОХ-771/15.11.2013 г. за
оправомощаване на длъжностни лица за назначаване и освобождаване от длъжност на
военнослужещи (л.20-23), по т. 8.1 е оправомощил командирите на бригади (бази),
полкове, самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на
самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание
„полковник” (капитан I ранг) или „подполковник” (капитан II ранг) да
освобождават от длъжност сержанти на длъжности в подчинените им военни
формирования.
Оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми
реквизити, в т.ч. правни и фактически основания за издаването й.
Материалноправната предпоставка за издаване на оспорения индивидуален
административен акт е чл.162, т. 3 от ЗОВСРБ, съгласно който текст договорът за
военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба
без която и да е от страните да дължи предизвестие при настъпила негодност за
военна служба или психологична непригодност, установена от военномедицинските
органи, съответно от органите по чл. 141, ал. 3 от с.з.. Фактическото основание
за издаване на заповедта е констатирана с ЕР по годност за военна служба №
167/5/29.12.2014 г. на Председателя на ЦВМК към ВМА, гр.София негодност за
такава, и това основание съвпада с правното. Непосочването в оспорената заповед
на конкретното обстоятелство (заболяване), поради което жалбоподателят е
негоден за такава служба не съставлява нарушение, след като същото се съдържа в
Експертното решение, цитирано в нея и съдържащо точната диагноза, която прави
лицето негодно за такава служба. Съгласно TP № 16/
31.03.75 г. ОСГК на ВК, мотивите за издадения акт могат да бъдат изложени и в
препроводително писмо или друг документ от преписката, ако изхождат от същия
орган, който е издал акта, както и в документи, към които актът изрично
препраща, поради което съдът приема, че с позоваване на ЕР по годността в
оспорената заповед, последната съдържа фактически основания за своето издаване.
Спазена е предвидената в закона процедура при издаване на заповедта. На основание чл.77, ал.1 и ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се извършва въз основа на експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 30 дни от датата на издаване на експертното решение или заключението по ал. 1. Експертното решение е изпратено до длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба и да освободи военнослужещия от военна служба – чл.77, ал.2 от ППЗОВСРБ предвид представянето му от страна на ответника по спора (л.12 по делото) и издаването на оспорения индивидуален административен акт, в чието основание е посочено процесното експертно решение. Същевременно, съгласно установеното по-горе, датата на издаване на процесното експертно решение е 29.12.2014 г., а заповедта за освобождаване от военна служба, оспорена в настоящото производство, е издадена на 09.01.2015 г. – в законовия 30-дневен срок от датата на издаване на послужилото за основание на същата експертно решение на ЦВМК при ВМА – София.
Заповедта е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Процесната Заповед е издадена на
материалноправното основание, предвидено в разпоредбата на чл. 162, т.3 от
ЗОВСРБ, съгласно която военнослужещите се освобождават от военна служба при
настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност, установена
от военномедицинските органи, съответно от органите по чл. 141, ал. 3 и чл. 77
от ППЗОВСРБ. Съгласно последната разпоредба прекратяване на договора за военна
служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се
извършва въз основа на експертно решение (ЕР) на военномедицинските органи или
заключение на органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България. Следователно, ЕР по годността за военна служба е
фактическо основание за издаване на оспорената в настоящото производство
заповед, като при издаването й съответният орган действа в условията на
обвързана компетентност. Както беше вече посочено, на 29.12.2014 год. от ЦВМК е
издадено и Експертно решение по годността за военна служба № 167/5/29.12.2014
г. на Председателя на ЦВМК към ВМА, гр.София, в което по т.ІІ.”Експертно
решение” е поставена диагноза: „Биполярно афективно разстройство – сегашен
епизод – смесен. Вредна употреба на алкохол”. На основание медицинските
стандарти освидетелстваният Р.Я. е приет като негоден за военна служба по Р.F 31.6 и Р. F
10.1, част I от МС/2013 год..
Настоящият състав на съда приема, че
производството по оспорване на диагнозата и на констатациите относно годността
за военна служба е неуспешно и недоказано, по следните съображения:
На основание чл.77 от ППЗОВСРБ,
постановеното експертно решение на военномедицинските органи е основание за
прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на
основание чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили па Република
България (при настъпила негодност за военна служба или психологична
непригодност), което е окончателно и не подлежи на обжалване. Според чл.16 от
Наредба №Н-4/2013 год., решенията на ЦВМК по годността за военна служба, за
служба в доброволния резерв, летателна и плавателна длъжност, за военновременна
служба и за „степен на телесна повреда” са окончателни и не подлежат на
обжалване по административен ред. Налага се извод, че според единия подзаконов
нормативен акт решенията на ЦВМК изобщо не подлежат на обжалване, а според другия
- актуалната Наредба от 2013 година - не подлежат на обжалване само по
административен ред. Настоящият състав на съда намира, че издаваните от ЦВМК
актове за освидетелстване и преосвидетелстване на военнослужещи по отношение
степента на получените увреждания, работоспособността и годността им за военна
служба освен, че съдържат експертиза по здравословното състояние на
освидетелстваните лица, носят и белезите на индивидуални административни актове
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като засягат непосредствено права и законни
интереси на освидетелстваните лица. В настоящия случай оспореното заключение
относно годността за военна служба рефлектира пряко върху правото на
военнослужещия на труд, същото е основание за освобождаването му от кадрова
военна служба по чл.162, т.3 от ЗОВСРБ. Същевременно, разпоредбата на чл.16 от
Наредбата изключва обжалването на тези решения единствено по административен
ред, но не изключва възможността за съдебен контрол върху тях. От друга страна,
индивидуалните административни актове подлежат на обжалване по силата на
конституционната разпоредба на чл. 120. ал. 1, която изключва от съдебен
контрол за законосъобразност само изрично посочените в закон актове. Съдебният
контрол върху издаваните административни актове от ЦВМК - ВМА не е изключен с
изрична законова разпоредба, а изключването с подзаконовата нормативна
разпоредба на чл.77 от ППЗОВСРБ, е в нарушение на конституционната норма (В
този смисъл Определение № 8990 от 1.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2007
г., VI о., Решение № 8753 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2009 г., VI
о., Определение № 15254 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. дело № 14739/2009 г.,
VI о. и др.). В същия смисъл е и преобладаващата практика па Административен
съд София - град при разглеждането на спорове срещу актове на ЦВМК - ВМА. Ето
защо настоящият състав на съда намира, че решението на ЦВМК подлежи на
оспорване, и то в самостоятелно, в отделно от настоящото съдебно производство,
а не инцидентно в рамките на настоящото, в което предмет на проверка е
законосъобразността на заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна
служба. Това решение на ЦВМК не е било оспорено от жалбоподателя по надлежния
ред и в установения от закона срок, поради което е станало стабилен
административен акт, отразените в който констатации относно здравословното
състояние на Я. и годността му за военна служба, са станали фактическо
основание за издаване на оспорената в настоящото производство заповед. При
това, съдът счита, че не може да се произнесе инцидентно по законосъобразността
на експертното решение, по аргумент от разпоредбата на чл. 17, ал.2, изр. второ
от ГПК, приложима по силата на препращата норма на чл. 144 от АПК, тъй като
този административен акт е противопоставен на страна – жалбоподателя в настоящото
производство, която е била участник в административното производство по
издаването му. В този смисъл следва да се отбележи, че не е спорно в настоящото
производство, че Р.Я., адресат на процесното ЕР, е запознат със същото и с
вписаните в него обстоятелства относно годността му за военна служба, което е
съобразено и с факта, предвид установеното по-горе от фактическа страна, че на
посочената дата – 29.12.2014 г. жалбоподателят лично се е явил на контролен
преглед пред Специализирана ЛКК по психиатрия към ВМА – София.
От друга страна, дори и да се приеме, че
жалбоподателят се е запознал с Експертното решение по годността за военна
служба с издаване и обявяване на Заповед № ЛД-01-4/09.01.2015 г. на Началника
на НВУ „Васил Левски” (което е станало на 12.01.2015 год.), последното не е
било пречка да оспори това решение пред съда, като докаже в рамките на
образуваното съдебно производство по оспорване на решението, че е узнал за
същото с издаване на заповедта за прекратяване на службата с оглед спазване на
сроковете за оспорване на ЕР. По делото обаче не са представени доказателства,
а и не се твърди жалбоподателят да е оспорил ЕР по годността за военна служба,
поради което то е станало стабилен административен акт, който е влязъл в сила и
не подлежи на оспорване. Като такова, то е породило правните последици,
предвидени в чл.162, т.3 от ЗОВСРБ и е станало годно и стабилно фактическо
основание за прекратяване на договора за кадрова военна служба.
Независимо от горното, настоящият състав на съда намира за неоснователни и недоказани релевираните от жалбоподателя твърдения за нищожност на ЕР по годността за военна служба. Нормативна уредба за недействителността на административните актове липсва, като за нищожни или унищожаеми административни актове няма законови определения. Те са установени в административноправната теория и в съдебната практика понятия, които допринасят за изясняване на понятията „нищожност” и „унищожаемост” и за изграждане на критерия за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове. Най-общо можем да обобщим и да кажем, че един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на административните актове - изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено, изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт, изискванията и предписанията на закона. При незаконосъобразните (унищожаемите) административни актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаване на акта не са радикални нарушения на законността, като административното решение не страда от важен, силен, тежък или съществен порок. Категорични критерии не са възможни, като преценката е с оглед на конкретни обстоятелства за допусната нередовност на акта, допуснатото нарушение не е съществено и не е повлияло върху съдържанието на постановеното административно решение.
Настоящият състав на съда не преценява ЕР
по годността за военна служба като нищожно, тъй като не се установява допуснато
особено тежко, съществено нарушаване на процесуалните правила за издаването му,
водещо до съждение за неговата невалидност. В писмената си защита пълномощникът
на жалбоподателя твърди именно, че процесното ЕР по годността за военна служба
на жалбоподателя не може да се третира като валиден административен акт, поради
наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването му и в
частност в нарушение на разпоредбата на чл.14 от Наредба № Н-4/18.02.2013 г. за
военномедицинската експертиза (Наредбата).
Съобразно разпоредбата на чл.4 от
Наредбата, органите на военномедицинската експертиза са: Централна
военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинска академия (ВМА); лекарски
консултативни комисии (ЛКК) към ВМА; функционална военномедицинска комисия за
освидетелстване на кандидати за служба в доброволния резерв - разкрива се при
нужда за определен период от време със заповед на началника на ВМА от състава
на МБАЛ - гр. Пловдив, към ВМА; лекарите - експерти във военните окръжия към
ЦВМК; лекарите и лекарите по дентална медицина от медицинските пунктове на ВМА
във военните формирования от Българската армия, Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и лекуващите лекари
от ВМА.
На първо място, видно е от цитираната
разпоредбата на чл.4 от Наредбата, че създаването на ЛКК, при това в настоящия
случай – специализирана – СЛКК-Психиатрия, също са предвидени по т.2 като
органи на медицинската експертиза, като в случая техните правомощия са свързани
с установяване на временна неработоспособност, което съдът счита за изпълнено
съобразно съдържанието на Протокол на СЛКК изх.№ 117/29.12.2014 г., пред която
жалбоподателят в производството се е явил на контролен преглед предвид
обстоятелството, че отпускът по болест, който е ползван от него, е бил именно
до 29.12.2014 г.. Следователно, макар и създадена като специализирана ЛКК -
Психиатрия, последната не е била компетентна да се произнесе по
годността/негодността на Я. за военна служба и такова произнасяне не е
направено. Следва да се отбележи в този смисъл, че съдът констатира, че
лекари-специалисти от тази специализирана ЛКК, в състав доц.Д., д-р У. и д-р С.,
са издали Протокола на ЛКК от 29.12.2014 год., който е един от документите, с
които Я. е представен при освидетелстването си на същата дата, видно от
посоченото в мотиви на въпросния протокол (л.55 по делото).
Съгласно чл.5 от Наредбата, медицинското освидетелстване за годност за военна служба на лицата по чл.2, т.2 (военнослужещи) се извършва от лекари специалисти от ЦВМК. В разпоредбите на чл.9 до 17 от Наредбата са регламентирани функциите на органите на ЦВМК. Разписано е, че ЦВМК е военномедицински експертен орган в състава на ВМА, която извършва военномедицинска експертиза, като председателят на ЦВМК е лекар, военнослужещ с трудов стаж като лекар не по-малко от 10 години, а лекарите от състава на ЦВМК имат придобита клинична специалност и стаж не по-малко от 10 години, а за длъжностите, които не изискват клинична специалност-не по-малко от 5 години. В съответствие с тези разпоредби съдът приема, че освидетелстването по годността за военна служба следва да се извършва и не е извършено не от посочените ЛКК, а от лекар-специалист от ЦВМК. Съгласно чл.18 от Наредбата, лекарските консултативни комисии към ВМА са длъжни да представят военнослужещите и резервистите за освидетелстване в ЦВМК в следните случаи: т.1. при промяна на здравословното им състояние извън медицинските стандарти, за вземане на решение за годността за военна служба - пред ЦВМК, което е изпълнено в настоящия случай предвид съдържанието на Протокол изх.№ 117/29.12.2014 г.. Същевременно, съгласно чл. 12, ал.3 от Наредбата, лекарите от ЦВМК извършват освидетелстване по специалността си, изготвят предложение за експертно решение и го представят на общо заседание на ЦВМК. Съдът намира, че и посоченото процесуално изискване е спазено в настоящия случай, което се установява от съдържанието на представения Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние изх.№ 497/29.12.2014 г. (л.47-51 по делото), издаден от лекар-специалист (психиатър) към ВМА – София, от съдържанието на който е видно и съобразяване с установеното в цитирания по-горе протокол на СЛКК от контролен преглед на освидетелстваното лице.
Не се спори, че експертното решение по
годността е подписано от председателя на ЦВМК полк.доц. А., дм. Действително,
съгласно чл. 14, ал.1 и ал.2 от Наредбата Централната военномедицинска
комисия провежда общо заседание, което е редовно, ако на него присъстват повече
от половината лекари експерти, като взема решения за всеки освидетелстван на
общо заседание с обикновено мнозинство. Нито Наредбата
обаче, нито друг нормативен акт установяват императивно изисквания за съответен
брой членове, респективно за издаване на някаква специална заповед за сформиране
на конкретна, за всеки случай или общо комисия, която да установява
годността/негодността за военна служба. Според Наредбата достатъчно условие за
компетентност при изготвяне на експертизата е тя да е извършена от
лекари-специалисти от ЦВМК, като изискването за придобита клинична специалност
и стаж според съда е такова с оглед назначаването на специалистите на работа в
ЦВМК, а не е оглед участието им в комисиите по установяване на годността за
военна служба. Ето защо съдът приема, че ЕР по годността е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 162, т. 3 от ЗОВС, с който се установява
заболяване на Я., което е основание за негодност за изпълнение на военна
служба. В заключение на посоченото съдът счита, че при издаването на оспореното
ЕР не е допуснато съществено, радикално нарушение на установените за това административнопроизводствени
правила, още по-малко на императивни такива, което да води до неговата
нищожност. Същевременноу тук е мястото да бъде
посочено, че дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила по издаване на ЕР, то същото съвсем не
е от категорията на тежките, водещи до нищожност на акта, а може да се
квалифицира единствено като съществено, водещо до незаконосъобразност на
издадения административен акт, преценка за което, по посочените по-горе мотиви,
настоящата инстанция има забрана да прави.
С релевираните от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения в открито заседание по делото се
оспорва включително и медицинското заключение в официалния документ, издаден от
ЦВМК.
Медицинското заключение при
освидетелстването на Я. е, че същият страда от биполярно афективно разстройство
(БАР) – сегашен епизод – смесен, вредна употреба на алкохол. За да опровергае
медицинското заключение на лекарите от ЦВМК от 29.12.2014 г., жалбоподателят е
направил искане за назначаване на първоначална и допълнителна
съдебнопсихиатрични експертизи (СПЕ). От изслушаните по делото на СПЕ, които
съдът кредитира с доверие като обективни и безпристрастни, се установява
едновременно, че Я. страда тежка психична болест – биполярно афективно
разстройство, сега в ремисия, вредна употреба на алкохол. Същевременно, вещото
лице изготвило повторната, неоспорена от страните експертиза, при изслушване на
същата по делото уточнява още, че няма стандарт по който да се приеме, че
жалбоподателят е в клинично здраве, като окончателно лечение на посоченото
заболяване няма. При това, настоящата инстанция намира, че изводът на вещите
лица, че Я. страда от БАР потвърждава недвусмислено поставената от военната
експертиза диагноза, поради което и в тази част оспорването на съдържанието на
решението на ЦВМК се явява недоказано. За пълнота на изложението в тази част следва
да бъде подчертано, че съдебнопсихиатричната експертиза установява наличието
на заболяването, а не годността, респ. негодността за военна служба, което е
изцяло в компетентността на специализирания медицински орган - ЦВМК, чието
решение като неоспорено е станало окончателно и стабилно. В конкретната хипотеза,
след като назначените от съда
психиатрични експертизи установяват независимо една от друга наличието на
заболяването, съдът приема, че при постановяване на ЕР са били налице
фактическите основания за издаването му, респ. като се е позовал на това решение,
административният орган, издал оспорената заповед, е постановил съобразено с
материалния закон решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че при
издаване на заповедта са спазени изискванията на закона, налице са
обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за издаването й.
Негодността за военна служба е установена по надлежния ред от
военномедицинските органи. При наличието на експертно решение, с което тази
негодност е установена, административният орган (в случая Началникът на НВУ
„Васил Левски”) действа в условията на обвързана компетентност и няма правото
да извършва каквато и да било преценка дали и доколко наличното заболяване
пречи на военнослужещия да изпълнява задълженията си.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправни норми за издаването му и с целта на закона. Ето защо, на всички тези основания жалбата срещу Заповед № ЛС-01-4/09.01.2015 г. на Началника на НВУ „Васил Левски” се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въпреки този изход на делото, предвид липсата
на направеното искане за присъждане на разноски, на ответника не се следват
такива.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 171 от ЗОВСРБ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.П.Я. ***
против Заповед № ЛС-01-4/9.1.2015г. на Началник на Национален военен
университет (НВУ) „Васил Левски” относно прекратяване на договор за военна
служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на
военнослужещ от НВУ „Васил Левски” на основание чл.161, т3 и чл.162, т.3 от
ЗОВСРБ поради настъпила негодност за военна служба, установена от военно
медицинските органи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: