РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 11.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1705/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 18137/11.02.2016 г., предявена от
Р.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против "З.К.Л.И."
АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
Р.Д.Д. твърди, че на 18.12.2013 г., около 15.25 ч., в гр. Кърджали, на
кръстовището на ул. „Булаир“ и ул. „Сан Стефано“, Е.Ф.И., при управление на лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ****, нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пресичащия пешеходец – ищцата Р.Д.Д..
За
ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1293835, в който било посочено, че причина
за настъпването му са субективните действия на водача на лекия автомобил, който
е предприел маневра ляв завой и не е пропуснал пресичащата пешеходка. На
виновния водач било наложено административно наказание.
В
исковата молба се твърди, че в резултат на
описаното ПТП, Р.Д.Д. е получила
следните увреждания:
изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна
връзка на коляното, разкъсване на надлъжна връзка на коляното на левия крак,
контузия на коляното. След ПТП, ищцата била приета на лечение в
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – гр. Кърджали, за периода от 18.12.2013 г. до
03.01.2014 г. Била извършена оперативна интервенция под обща анестеза за
възстановяване на колатерална ставна връзка. На ищцата било предписано медиказентозно
лечение, с указания за хигиенно-диетичен режим, като за предвижване е следвало
да ползва помощни средства. На 06.03.2014 г., поради силната болка в областта на коляното, ищцата
била прегледана от специалист, който установил оток на левия крак и
кръвонасядания, ограничени и болезнени движения. На ищцата била предписана
почивка, както и да не натоварва левия си крак. След преглед на 30.06.2014 г.,
на ищцата отново било предписано медикаментозно лечение, като болката и
ограничените движения не били преодолени.
Ищцата
твърди, че вследствие
на получените от ПТП травми, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, ежедневни затруднения при задоволяване на битовите и хигиенните си
нужди, ограничени движения, необходимост от чужда помощ. Ищцата била във
временна неработоспособност за периода от 18.12.2013 г. до 15.06.2014 г. Този
дълъг период на неработоспособност предизвикал отрицателни последица за ищцата,
изразяващи се в социална изолираност, чувство на непълноценност, демотивиране и
апатия. Ищцата претърпяла и имуществени вреди, представляващи разходи по
лечението й в общ размер на 253.09 лева
Ищецът твърди, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ****,
включително и на водача Е.Ф.И..
Ищцата
счита, че справедливият размер на застрахователното обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди е сумата от 50000 лева. Признава, че от нейна страна
е налице съпричиняване на вредоносния резултат, който определя на 20 %.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 40
000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от неимуществени вреди, както и сумата от 253.09 лева – обезщетение за
претърпените имуществени вреди.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на считано от
датата на непозволеното увреждане – 18.12.2013
г. до окончателното им изплащане.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „З.К.Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на Е.Ф.И., при управление на лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ****.
Ответникът оспорва
предявените искове с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва описания
в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена
връзка между ПТП и посочените вреди. Евентуално, ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в неспазване на
установените в чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и в чл. 114, т.. 1 и т. 2 ЗДвП
задължения и забрани за пешеходците. Евентуално ответникът поддържа, че исковата
претенция е в завишен размер, като излага съображения, че получаването на
твърде висока сума противоречи на справедливостта. Оспорва и претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от датата на ПТП до завеждане на исковата
молба. Претендира
направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете по изложените
съображения. Заявява, че претенцията му е съобразена с принципа на
справедливостта и съдебната практика. Обръща внимание, че още с исковата молба
е посочено, че с оглед извършеното нарушение от нейна страна е налице
съпричиняване, но в размер не по-висок от 20%.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 18.12.2013 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 22112002973685,
валидна от 31.12.2012 г. до 30.12.2013 г. (видно от Протокола за ПТП), „З.К.Л.И.“
АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ****, включително и на водача Е.Ф.И..
Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията
между страните по делото (с определението от 01.03.2017 г.)
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 18.12.2013 г., около 15.25 ч., в гр.
Кърджали, на кръстовището на ул. „Булаир“ и ул. „Сан Стефано“, е реализирано
пътно-транспортно произшествие, между лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с
рег. № ****, управляван от Е.Ф.И. и пресичащата пътното платно пешеходка –
ищцата Р.Д.Д..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
и от приетия по делото Протокол за ПТП № 1293835/18.12.2013 г., съставен от мл.
автоконтрольор при ПП-КАТ – Кърджали, който е посочил, че на 18.12.2013 г. е посетил мястото на ПТП. В Протокола за ПТП, като обстоятелства и
причини за ПТП, е посочено, че на 18.12.2013 г., лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“, с рег. № ****, управляван от Е.Ф.И., завива на ляво, като не е достатъчно предпазлив към участниците –
пешеходци и реализира ПТП, като блъска неправилно пресичащата пешеходка Р.Д.Д..
Актосъставителят е изготвил схема на ПТП, в която е обозначил местоположението
на лекия автомобил и пешеходката.
На
18.12.2013 г., на Е.Ф.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
2639/012829 за реализираното на 18.12.2013 г. ПТП. АУАН е връчен
на нарушителя, който го е подписал без възражения.
С
наказателно постановление № 2639 от 30.12.2013 г. на началник на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Кърджали, на Е.Ф.И. е наложено административно наказание
„глоба“ за описаното в ПТП. Наказателното постановление е връчено на Е.Ф.И. на 14.01.2014 г. и като
необжалвано е влязло в сила на 22.01.2014 г. – видно от извършеното отбелязване
върху НП.
На
18.12.2013 г., по повод на процесното ПТП, е съставен АУАН и на Р.Д.Д.. С
наказателно постановление № 2640 от 30.12.2013 г. на началник на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Кърджали, на Р.Д.Д. е наложено административно наказание
„глоба“ за това, че на 18.12.2013 г., около 15.25 ч., в гр.
Кърджали, на кръстовището, образувано от ул. „Булаир“ и ул. „Сан Стефано“,
пресича платното за движение на място, което не е обозначено като пешеходна
пътека, вследствие на което е блъсната от лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“,
с рег. № ****, управляван от Е.Ф.И..
С решение № 35/27.05.2014 г. по НАХД № 277/2014 г. по описа на Районен
съд – Кърджали, е потвърдено наказателно постановление № 2640 от
30.12.2013 г. на началник на Сектор „ПП“ към ОДМВР – Кърджали, с което на Р.Д.Д.,
на основание чл. 184, ал. 3 ЗДвП, е
наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: На 18.12.2013г., около 15.25 ч., в гр. Кърджали,
лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ****, управляван от Е.Ф.И., се
движи по ул. „Сан Стефано“. На кръстовището с ул. „Булаир“, водачът е предприел
ляв завой към сградата на Районен съд – Кърджали. В същото време, пострадалата
пешеходка е вървяла по пътното платно на
ул. „Булаир“, откъм страната на СОУ „Йордан Йовков“, покрай предпазния
пешеходен парапет. Когато достигнала средата на кръстовището срещу
разделителната ивица на ул. „Сан Стефано“, пешеходката предприела пресичане на
ул. „Булаир“ срещу движението на автомобила. Тъй като нито водачът на лекия
автомобил, нито пешеходката предприели спиране, лекият автомобил ударил
пешеходката със средата на предната си част, със скорост 21 км./ч. и я
отблъснал напред и надясно спрямо посоката на движението си. Видно от АТЕ,
причина за настъпване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил са
субективните му действия, тъй като същият не е наблюдавал внимателно движещата
се по платното за движение в близост до насрещния парапет пешеходка и не е
предприел аварийно спиране. Причина за настъпване на ПТП от страна на пешеходката
е движението й по пътното платно, успоредно на парапета е предприетото
пресичане в средата на кръстовището, вместо да се движи по пешеходната пътека
на ул. „Булаир“ и да пресече пътното платно по съответната пешеходна пътека.
Вещото лице е посочило, че и двамата участници в ПТП са се движили един срещу
друг и са имали добра взаимна видимост.
Вещото лице е изследвало възможностите при различен ход на пешеходката
(бавен, спокоен, бърз, спокойно тичане и бързо тичане) и е приело, че начинът
на движение на пешеходката е бил без значение, защото при всички начини ударът
е бил предотвратим за водача на автомобила. Пешеходката е имала възможност да
избегне настъпването на произшествието, ако е пресичала на пешеходна пътека и
ако се е огледала внимателно, защото се е движела „на чужда и опасна
територия“. Имала е и видимост към автомобила.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното ПТП, Р.Д.Д. е претърпяла следните увреждания: изкълчване, навяхване и
разтягане на вътрешна колатерална ставна
връзка на коляното, разкъсване на надлъжна връзка на коляното на левия крак,
контузия на коляното. Между процесното ПТП и установените
травматични увреждания на ищцата е налице пряка причинно – следствена връзка. След
ПТП, ищцата била хоспитализира в Травматологичното отделение при МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски“ – гр. Кърджали, за периода от 18.12.2013 г. до 03.01.2014 г.
На 20.12.2013 г., ищцата била оперира под обща анестезия. Извършено било
възстановяване на колатералната ставна връзка. Поставен бил гипсов крачол за 45
дни. След свалянето на гипса, ищцата е продължила с рехабилитация и санаториално
лечение. Била е в болничен 8 месеца. Лечението е било адекватно. В заключението
по СМЕ е посочено също, че ВЛ е прегледало ищцата на 10.05.2017 г. и е
констатирало оперативен белег по медиалната част на лявото коляно. Вещото лице
е посочило, че няма хипотрофия на лявото бедро, походката е в норма, но ищцата
се оплаква от „подаване“ при ходене в лявото коляно, както и от болка в дясната
тазобедрена става. Вещото лице обяснява, че болката се е получила при щадящата
походка и натоварването на дясната тазобедрена става. Видно от СМЕ, ищцата е претърпяла болки и
страдания за около 8 месеца, от които през първите 30 дни болките са били с
по-интензивен характер. Периодът на възстановяване на ищцата е около 8 месеца.
Според
СМЕ, налице са леки остатъчни последици, а именно нестабилност на лявото коляно
при по-голямо натоварване, което ще отзвучи за около 2-3 години, считано от
изготвяне на СМЕ (което е предадено в СГС на 26.05.2017 г.)
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.И.Д.,
който е съпруг на ищцата. Свидетелят сочи, че е видял съпругата си след ПТП в
болницата, около 17.00 ч. Ищцата имала разкъсана връзка и кракът й буквално
„висял“ от коляното. Имала и ожулвания. Ищцата била в болницата около 15 – 17
дни. След изписването й, била с гипс около 45 дни и си стояла вкъщи около 6
месеца. Свидетелят й помагал при придвижването, както и да ходи на
физиотерапия. Започнала да стъпва сама на 4-ия месец. Пред това, ползвала
патерици и свидетелят я придържал. В този период, свидетелят се грижил за нея.
От операцията, ищцата имала белег на коляното, около 10 – 12 см. Свидетелят
сочи, че след катастрофата, ищцата станала нервна за това, че не може да върши
домакинската работа, че съпругът й трябва да бърши всичко. През тези 4 месеца,
свидетелят правил всичко, а ищцата въобще не излизала. Ищцата не спяла
спокойно, сънувала, било я страх дали пак няма да стане нещо.
Съдът
прецени със засилена критичност показанията на разпитания по делото свидетел,
като съобрази близката връзка на свидетеля с ищцата (неин съпруг). След като
взе предвид, обаче, че показанията на свидетеля са последователни,
непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления, кореспондират на
събраните по делото доказателства и са дадени под страх от наказателна
отговорност, съдът им даде вяра и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
причина за възникване на ПТП е единствено поведението на пострадалата пешеходка.
По делото е безспорно установено, че водачът на лек автомобил
„Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № **** е
имал обективната възможност да възприеме пешеходката и да съобрази поведението
си с движението на пешеходката, което не е направил. Видно от АТЕ, причина за
настъпване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил са субективните му
действия, тъй като същият не е наблюдавал внимателно движещата се по платното
за движение в близост до насрещния парапет пешеходка и не е предприел аварийно
спиране. По описания начин, водачът Е.Ф.И. е действал противоправно и е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал. 2, т. 1, предл. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, както и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
според която, когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат.
Поради
това, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" „З.К.Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Р.Д.Д.(чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете
силата, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла пострадалата, възрастта
на Р.Д.Д. към датата на ПТП – 54 г.; обстоятелството че ищцата продължава да има болки и нестабилност на
лявото коляно при по-голямо натоварване, което според СМЕ ще отзвучи за около
2-3 години, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване
на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо
на сумата от 12 000 лева
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението
по СМЕ, съдът приема, че Р.Д.Д. е направила разходи в размер на 253.09 лева. Извършването на същите се
установява от представените фактури и фискални бонове, а видно от заключението
по СМЕ, налице е причинна връзка между травматичните увреждания, получени от
ищцата при процесното ПТП и направените от нея разходи за лечение.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца. По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г.
по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. №
35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т.
о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението
за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се
изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012
г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Освен това, според
цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй
като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
настоящия случай, ищцата не оспорва, че поведението й е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението
на АТЕ, съдът приема за установено, че Р.Д.Д. е предприела пресичане на пътното платно на
кръстовището, образувано от ул.”Булаир” и ул.”Сан Стефано”, на място, което не
е обозначено като пешеходна пътека, а именно от страната на СОУ „Йордан Йовков”
в посока разделителната ивица на ул.”Сан Стефано и въпреки наличието на
предпазен пешеходен парапет, целящ да предотврати пресичането на кръстовището
именно на пресеченото от пострадалата място. Видно от заключението по АТЕ, на
посоченото кръстовище е имало обозначени две пешеходни пътеки, които се явяват
продължение на тротоарите на ул.”Сан Стефано” и пресичат платното на
ул.”Булаир”. Установено е, че пешеходката е нарушила задължението си,
предвидено в чл. 113, ал. 1 от ЗДвП (да пресича пътното платно на пешеходна
пътека), за което с наказателно постановление й е било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 лева, което тя е обжалвала. С решение №
35/27.05.2014 г. по НАХД № 277/2014 г. по описа на Районен съд – Кърджали,
наказателното постановление е било потвърдено. Видно от заключението
по АТЕ, причина за настъпване на ПТП от страна на пешеходката е движението й по
пътното платно, успоредно на парапета е предприетото пресичане в средата на
кръстовището, вместо да се движи по пешеходната пътека на ул. „Булаир“ и да
пресече пътното платно по съответната пешеходна пътека, като вещото лице е
посочило, че пешеходката също е имала
добра видимост към автомобила). Това
поведение на ищцата е в причинна връзка с реализираното ПТП, респ. с вредите,
които пострадалата е получила. Поради това съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване за основателно.
В
решение № 118/27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. на ВКС, І ТО е прието, че
вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за
осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на
пешеходците. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл. 20 ЗДвП
отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на
такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което
са могли и са били длъжни да предвидят (в този смисъл е решение № 95 от 27.07.2017 г. по т. д. №
817/2016 г. на ВКС, II ТО и цитираните в него решения).
С оглед на изложеното съдът приема, че допуснатото от
страна на пострадалата съпричиняване на вредоносния резултат е 30 %, поради
което определените по-горе обезщетения следва да бъдат намалени и искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за 8400
лева, а за имуществени вреди – за 177.16
лева, като за разликата до пълните
предявени размери, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят
се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на
увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение №
72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д.
№ 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъдените обезщетения за
неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 18.12.2013 г., а за имуществени вреди – от настъпването
им, което съдът определя осреднено на 16.06.2014 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 42 лева от общо
направените от ищцата разноски в размер на 200 лева (200 лв. х 0.21), в т.ч.:
платена ДТ (100 лева) и депозит за АТЕ (100 лв.)
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 395 лева, в
т. ч. за юрисконсултско възнаграждение и депозит за АТЕ (500 х 0.79)
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Ц. С.В., с адрес: ***, офис 5, адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете в
размер на 364.89 лева (1737.59 лв. х 0.21).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 338.13 лева, които включват:
317.13 лева – държавна такса и 21 лева
(100 лв. х 0.21) – депозит за вещо лице,
от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, частично е
освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "З.К.Л.И."
АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267,
ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 8400 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р.Д.Д. неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 18.12.2013 г., в ведно със законната лихва,
считано от 18.12.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 177.16 лева – обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, реализирано на 18.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано
от 16.06.2014 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 42 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 8400 лева до пълния предявен
размер от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 177.16 лева до пълния
предявен размер от 253.09 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди
за периода от 18.12.2013 г. до
16.06.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на "З.К.Л.И."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК,
сумата от 395 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И." АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат Ц. С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***-13,
офис 5, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, сумата от 364.89
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 338.13
лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: