Р Е Ш Е Н И Е
№
от 24.04.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти
състав, в публично съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 16756 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от „Ф.“ АД, ЕИК ********* срещу
Върховен административен съд (ВАС) и Национална агенция по приходите иск (НАП)
с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС във вр. с чл.2в ЗОДОВ, относно солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в размер на 883 168,49 лв., представляващи допълнително начислен ДДС и
лихви върху данъка с Ревизионен акт №*********/08.06.2010г., потвърден с
Решение №809/05.11.2010г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението“-гр.Пловдив и Решение №2/03.01.2012г. постановено по адм.дело №4204/2012г. по описа на Върховния
административен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението, което начисляване на
ДДС с ревизионния акт и последващото му потвърждаване от ВАС, представляват
действия, с които съществено е нарушено правото на Европейския съюз, относно
освобождаването от данък върху оборота на вътреобщностни доставки.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че е било
доставчик на стоки по вътреобщностни доставки до три дружества в Румъния, което
представило всички необходими и посочени в чл.45 ППЗДДС документи
удостоверяващи осъществяването на вътреобщностите доставки, но въпреки това,
данъчната администрация го е санкционирала, чрез начисляването на дължим ДДС по
тези освободени по принцип доставки, тъй като след осъществена ревизия е било
установено, че липсват категорични доказателства, доставките до Румъния да са
били реално осъществени. Ревизионният акт е бил обжалван пред горестоящия
административен орган, който го е потвърдил, а в последствие пред
Административен съд-Пловдив и ВАС, които в нарушение на правото на Европейския
съюз в частност на чл.138 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА, както и на
установената практика на СЕС, са оставили без уважение жалбите на ищеца. По
този начин приходната администрация и ВАС с поведението си, което представлява
съществено нарушение на правото на ЕС са причинили солидарно на ищцовото дружество
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен ДДС и лихви за забава върху него в
общ размер на 883 168,49 лв. чието репариране се претендира в настоящото
производство.
Ответникът
Национална агенция по приходите (НАП) в законоустановения срок е представил отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като недопустим и
неоснователен. Сочи, че не е налице национална правна уредба въз основа на
която да бъде ангажирана отговорността на държавата в следствие на влязъл в
сила и законосъобразен административен акт, какъвто е процесният ревизионен
акт. Сочи, че почти всички посочени в исковата молба решения на СЕС са
неотносими към производството по делото. Счита, че по същество, както НАП, така
и съдилищата разгледали жалбите на ищцовото дружество срещу ревизионния акт са
приели, че не е установено реалното осъществяване на вътреобщностни доставки по
процесните фактури, и именно това е обстоятелството, поради което ищцовото
дружество е било задължено да внесе дължимият ДДС по тях. Липсата на вътреобщностни
доставки е била установена след извършена ревизия и задълбочено проучване на
случая, като не може да се приеме, че според практиката на СЕС, приходната
агенция няма правомощието да извършва подобни проверки и при констатиране на
липса на основание за освобождаване от ДДС на доставките да задължи доставчика
да внесе данъка. В следствие на извършените по правилата на Регламент (ЕО)№1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в
областта на данъка върху добавената стойност насрещни проверки, от румънските
власти е било установено, че румънските контрагенти на ищцовото дружество по
процесните фактури са „липсващи търговци“. Сочи, че съгласно чл.2 от Регламент
(ЕО) №1925/2004г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането
на някои разпоредби от Регламент (ЕО) №1798/2003 е дадено определение за
„липсващ търговец“, като това е търговец, регистриран като данъчно задължено
лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или
създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и
доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на
съответния национален орган. Предвид това, както в процеса по извършване на
ревизия, така и в съдебните производства, чрез използване на всички
доказателствени средства, органите на НАП и съда са изяснили обективната
истина, която сочи, че в случая не са били осъществени вътреобщностни доставки
по процесните фактури, при което в съответствие със законите на страната и
правото на ЕС, ищцовото дружество е задължено да внесе дължимия ДДС по тези
доставки. Затова счита предявения иск за неоснователен и моли съда да го
отхвърли.
От
страна на вторият ответник Върховен административен съд, в законоустановения
срок също постъпи писмен отговор на исковата молба. С него предявеният иск се
оспорва като процесуално недопустим, поради това, че ответниците не могат да
отговарят солидарно за претендираните вреди, че те не могат да бъдат другари в
процеса, както и поради това, че разрешен с влязъл в сила съдебен акт въпрос, не
може да бъде пререшаван в друг процес. Сочи, че отговорността на държава членка
на ЕС за нарушаване на правото на ЕС, произтичаща от съдебен акт, не може да
бъде ангажирана освен в изключителни случаи, когато съдът е нарушил по очевиден
начин приложимото право, а в настоящия случай това не е така. Навежда възражението,
че за да отхвърли касационната жалба на ищцовото дружество ВАС е приел, че
липсват доказателства установяващи реалното осъществяване на вътреобщностните
доставки, а това по никакъв начин не е в противоречие с константната практика
на СЕС. Сочи, че практиката на СЕС касаеща доказването на вътреобщностните
доставки е в смисъл, че се изисква наличието на две кумулативни условия, при които
ДДС не следва да се начислява, а именно-наличие на реално осъществена доставка
и наличие на документ с равностойно на фактура значение. В производствата пред
данъчната администрация и в съдебното производство ищцовото дружество не е
представило, каквито и да било доказателства за това как се е убедило, че не
участва в данъчна измама, че е действало добросъвестно, т.е. че е взело всички
необходими мерки да не допусне да бъде въвлечено в данъчна измама. На последно
място сочи, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между решението на
ВАС и евентуално претърпените и претендирани вреди от ищеца, както и че за ВАС
не е било налице задължение да отправи преюдициално запитване, защото въпросът
за това, дали при неустановяване на реална вътреобщностна доставка може да се
откаже освобождаването от ДДС вече е тълкуван от СЕС. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В
съдебното заседание ищцовото дружество беше представлявано от пълномощника му
адв.Е., която поддържа предявения иск, моли съда да го уважи изцяло и да
присъди в полза на доверителя й разноските
по делото.
В
съдебното заседание ответникът НАП се представлява от ю-т Митева, която оспорва
предявения иск, моли съда да го отхвърли като неоснователен и да присъди в
полза на представляваната от нея агенция разноските по делото. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовото двужество в ползва на
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.
Ответникът
Върховен административен съд в съдебното заседание се представлява от ю-т Д.,
която оспорва предявения иск, моли съда да го отхвърли като неоснователен и
претендира за разноски по делото.
Контролиращата
страна Прокуратура на Република България в съдебното заседание се представлява
от прокурор Ютеров, който оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен.
Софийският
градски съд, ГО, I- 12 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност,
съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства
по делото документи и приложените към него адмнистративни и съдебни
производства се установява, че с Ревизионен акт № ********* от 08.06.2010
г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с
Решение № 809 от 05.11.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление
на изпълнението” -Пловдив при ЦУ на НАП в тежест на „Ф.“
АД допълнително е начислен на основание чл.86, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1,
т.1 и чл.67, ал.1 ЗДДС данък добавена
стойност на в размер на 686 501,63 лева и
лихви в размер на 151 707,47 лева.
Ревизионният
акт е издаден въз основа на извършена ревизия, която е била възложена със Заповед
за възлагане на ревизия № 801943 от 18.12.2008 г. на началник сектор „Ревизии и
проверки” при ТД Пловдив на НАП и е обхващала установяване на задължения за ДДС
за периода от 01.09.2005 г. до 31.12. 2005 г. и от 01.10.2007 г. до 30.11.2008
г.
В хода на ревизията, както и в съдебните
производства по обжалване на ревизионния акт е установено, че ищцовото
дружество е декларирало вътреобщностни доставки към три румънски търговци – „HERMES IMPEX” S.R.L., с VIN RO21639911, по 57 инвойс фактури, с предмет
на доставките – арматура; „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L., с VIN RO21861429, по 23 инвойс
фактури, с предмет на доставките – арматура; „METAL CENTER” S.R.L., с VIN RO23382880, по 43
инвойс фактури, с предмет на доставките – арматура. Представляващи трите румънски дружества са
били български граждани, посочените лица за контакт също са били български
граждани. От представени документи и писмени обяснения от изпълнителния директор на „Ф.”
АД, е видно, че лице за контакти с „HERMES IMPEX” S.R.L. и „METAL CENTER” S.R.L. е бил българският гражданин В.К., а с „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. лице за контакти също е българският гражданин – Емил Йорданов.
След извършена процедура по обмен на
информация с румънската данъчна администрация за посочените фирми – получатели
по вътреобщностните доставки, в съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО)
1798/2003, румънската данъчна администрация е посочила, че „METAL CENTER”
S.R.L. е липсващ търговец, който е декларирал вътреобщностно придобиване в
обобщени декларации през второто и третото тримесечие 2008 г., офисът на
дружеството не съществува и то не извършва никаква стопанска дейност, поради
което е открита процедура по дерегистрация на това дружество.
Относно „H. I.” S.R.L. румънската данъчна администрация
е посочила, че не може да потвърди реалността на сделките, тъй като фирмата не
извършва дейност на декларирания адрес в град Калараси, управителят на фирмата Иван
Жеков не е открит и не са получени счетоводните документи на дружеството, за да
се извърши проверка на финансовите операции, а управителят на фирмата има
висящо криминално дело. В същото дружеството няма служители назначени по трудов
договор.
По
отношение на „R. T.INTERNATIONAL” S.R.L. румънската данъчна
администрация е удостоверила, че никой от представляващите дружеството не може
да бъде открит на декларирания адрес в Букурещ и дружеството е липсващ
търговец, изпратени са покани до управителя и едноличен собственик на капитала
на това дружество, който обаче не се е отзовал на искането на проверяващия
екип, поради което при проверката не са събрани доказателства, с които могат да
се потвърдят получаването на стоките, плащането и извършения транспорт.
Румънската данъчна администрация не е установила регистрация на вторични обекти
или клонове на румънското дружество. Въпреки че е липсващ търговец, „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. е декларирало за второто и третото тримесечие на
2008 г. вътреобщностни придобивания, но седалището на фирмата не съществува и
не извършва никаква стопанска дейност, поради което данъчната администрация е
пристъпила към деактивиране на дружеството, което ще бъде обявено за неактивен
платец и ДДС номерът му ще бъде обявен за невалиден.
За установяване реалността на доставките
ревизиращият екип е извършил насрещни проверки на превозвачите, при които
отново не е установено реалното извършване на транспортирането на стоките до
Румъния.
В ревизионното и съдебните производства е
установено, че по издадените инвойс фактури към трите румънски дружества, „Ф.” АД притежава протоколи за предаване и
приемане на стоките, подписани и подпечатани от същите тези румънските
дружества. То притежава и ЧМР, в които е отбелязано, че стоката е пристигнала в
Румъния, но в протоколите и ЧМР не са посочени имената и качеството на лицето,
получило стоката от страна на румънските дружества. Установено е още, че
посочените в ЧМР товарни автомобили не са напускали територията на България с
изключение на три от тях (с рег.№№ В5543КТ, В1742КН и ВТ6260АР. По всички процесни вътреобщностни доставки
плащането е извършено по банков път, паричните преводи са наредени от български
банки – ЦКБ АД и „Инвестбанк” АД, а захранването на банковите сметки на
румънските дружества е извършвано от
български дружества.
Въз основа на събраните доказателства
органите по приходите, Административен съд-Пловдив и ВАС са направили извод, че
липсват категорични доказателства за транспортирането на стоките до Румъния и съответно
за наличието на осъществени вътреобщностни доставки, които да бъдат освободени
от ДДС, представените превозни документи и такива удостоверяващи получаване на
стоките от получателя са с липсващи съществени реквизити-без имена на лицето
получило стоките, качеството му, дата и място на получаване, поради което са
приели, че правилно и законосъобразно ДДС допълнително е бил начислен в тежест
на „Ф.“ АД. Освен това е застъпено становището, че „Ф.“ АД не е взело всички разумни мерки в рамките на
своите възможности, за да се увери, че участието му в измама е изключено. В
тази насока се навеждат доводите, че получателите на стоките са румънски
дружества, които не са осъществявали дейност в Румъния, че стойността на
доставките е значителна, и предвид международният им характер, договорните
взаимоотношения между доставчика и получателите е било логично да бъдат
оформени с надлежни писмени договори, а това не е направено. Обстоятелството,
че плащанията са извършвани от сметки в български банки, също би следвало да
доведе до съмнение у доставчика, доколко е налице реална вътреобщностна
доставка. Липсата на посочени имена, качество на получателите, дата и място на
получаване в протоколите за получаване на стоките и ЧМР също представляват
обстоятелства, които ако доставчика беше положил дължимата грижа е следвало да забележи
и да вземе мерки, за да се увери, че не участва в данъчна измама.
В решението на директора на Дирекция
„ОУИ“-Пловдив при ЦУ на НАП, постановено по повод на административното
обжалване на ревизионния акт е изтъкнато, че ищцовото дружество е било недобросъвестно,
защото не е водило търговските си дела с дължимата грижа. Там е посочено, че
липсата на застраховка на товарите, които са на значителна стойност, липсата на
посочване на вида, марката и регистрационния номер на превозните средства, с
които е извършван транспорта в протоколите установяващи това, заплащането на
доставките с преводи от сметки в български банки, обстоятелството, че
получателите на доставките са новорегистрирани търговски дружества, чиито
собственици са неграмотни български граждани, използването само на посредници и
контакти по телефона са все обстоятелства, които е следвало да направят
впечатление на „Ф.“ АД, като то е следвало да поиска информация от своите
клиенти къде са техните складове, кои лица са собствениците на румънските фирми
и контакт с тях.
В мотивите на решението си Адм.съд-Пловдив
е посочил, че позоваването на делото "Teleos",
С-409/2004 г. на Съда на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз) в
Люксембург, от страна на жалбоподателя е некоректно, доколкото по делото
безспорно е установено, че получателите на процесните стоки са липсващи
търговци и тези факти са безспорно доказани, поради което не може да се говори
за идентичност на казусите и съответно да се приложи решението на Съда в
Люксембург към настоящия случай.
От приетата съдебно-финансова и
икономическа експертиза в настоящото производство се установи, че заплатената
от ищцовото дружество сума по Ревизионен акт № *********/08.06.2010г. е 876 271,14
лв., като е налице и прихванато задължение в размер на 31 897,35 лв., при
което общият размер на заплатените и прихванати задължения по ревизионния акт е
908 168,49 лв. От тази сума главницата е в размер на 686 501,63 лв.,
а лихвата 151 707,47 лв. Налице е и доначислена лихва в размер на 69 959,39
лв.
Така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността на държавите-членки е заложена в
Учредителните договори на Европейския съюз. В чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския
съюз (предишен чл. 10, ал. 5 от Договора за създаване на Европейската общност)
се въвежда принципът за лоялно сътрудничество. По силата на този принцип Съюзът
и държавите-членки си съдействат при изпълнението на Договорите. Държавите са
длъжни да вземат всички общи или специални мерки, необходими за изпълнение на
задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на
Съюза. Държавите също така се задължават да съдействат на Съюза при
изпълнението на неговите задачи и да се въздържат от всякакви мерки, които биха
могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Съответно, при неизпълнение
на тези свои задължения, държавите носят отговорност. Когато частно лице
претърпи вреди, заради неизпълнението на задължението на държавата за спазване
на правото на Европейския съюз, то може да предяви пред националния съд иск за
вреди.
С Решението от 19 ноември 1991 г. по обединени дела
С-6/90 и С-9/90 Съдът на Европейските общности по делото Andrea Francovich et
Danila Bonifaci и др. срещу Италианската република, извежда принципа, че
държавите-членки са длъжни да обезщетяват вредите, които са причинили на
частноправните субекти от допуснати нарушения на общностното право. В
практиката си Съдът определя и условията, при които държавите носят отговорност,
а със следващи решения извежда предпоставките за предявяване на иск,
включително за нарушаване на правото на Европейския съюз от съдилищата.
В решението по делото Kobler Съдът посочва, че
държавата носи отговорност дори за вредите, които са настъпили в резултат на
решение на върховен съд, което противоречи на правото на ЕС. Принципът на
правовата държава изисква всеки държавен орган да осъществява дейността си в
рамките на закона, в т. ч. като спазва правото на Европейския съюз и съответно
– да носи отговорност, ако извърши нарушение.
Според
СЕС определящият критерий за същественост на нарушението на Общностното право е
явно и значително неспазване от държава-членка на границите, които са наложени
на нейната свобода на преценка. Съдът указва неизчерпателно критериите за
определяне дали нарушението е достатъчно съществено - „степента на яснота и
прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните или общностните
органи, умисълът или непредпазливостта при неизпълнението на задължението,
извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на
правото, както и обстоятелството, че поведението на общностна институция може
да е допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални
мерки или практики, които противоречат на общностното право“ .
Що се отнася до нарушения на правото на ЕС от
страна на национален съд, правораздаващ като последна инстанция, преценката за
достатъчна същественост на нарушението изисква да се вземе предвид
„специфичната природа на съдебната власт“ (делото Köbler). Отговорност се
носи само в изключителни случаи, при които съдът явно е нарушил приложимото
право. Нарушението се счита за съществено винаги когато съдебното решение явно
противоречи на влязло в сила решение или на трайно установена практика на СЕС.
Отговорността на държавата за вреди от
нарушаване правото на ЕС не се поставя и не може да бъде поставена в зависимост
от каквото и да било изискване за вина, което надхвърля изискването за
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността също така не
може да се ограничава само до случаи на умишлено или тежко нарушение, които
надхвърлят изискването за съществен характер на нарушението (делото Traghetti del
Mediterraneo). Отговорността е безвиновна, обективна и това ясно е подчертано в практиката на СЕС. С решението
си по делото Brasserie du pêcheur СЕС категорично приема, че националната
юрисдикция „не може в рамките на прилаганото от нея национално законодателство
да постави обезщетението за вреди в зависимост от наличието на допусната
умишлена или по небрежност вина от държавен орган, който носи отговорност за
неизпълнението на задължението, което изпълнение надхвърля пределите на
достатъчно съществено нарушение на Общностното право”.
От
посочените от Съда фактори, които влияят върху съществеността на нарушението е
видно, че макар отговорността да е обективна, в рамките на изискването за
същественост на нарушението, вината се взема предвид, но не като предпоставка,
а като фактор, наличието на който и проявната форма на който могат да повлияят
върху преценката дали нарушението е достатъчно съществено.
Съгласно посочената от ищцовото дружество практика на
СЕС, намерила отражение в решението по делото Teleos plc
и други срещу Commissioners of Customs & Excise, дело C-409/04, член 28а,
параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея
от Шеста директива, като се вземе предвид терминът „изпратен(и)“, употребен в
тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното
придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната
доставка става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик
със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че
тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на
това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката.Член 28в, А, буква а), първа алинея от
Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да
задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил
доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на
дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези
стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да
бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото
той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се
увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до
участие в такава измама.
Легалното определение на термина „липсващ търговец“ е дадено в Регламент 1925/2004-чл.2, §.1, който
дефинира последния като търговец, регистриран като данъчно задължено лице за
целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава
впечатление, че придобива стоки или услуги без да заплаща ДДС и доставя тези
стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимия ДДС на съответния национален
орган.
Предвид обстоятелството, че е
установено, че румънските контрагенти на ищцовото дружество са „липсващ
търговец“, неактивен платец и дружество, което не извършва дейност, се налага извода,
че в страната на получателя не е заплатен и няма да бъде събран ДДС за
процесните доставки, а това представлява данъчна измама.
Настоящият правен спор се свежда до въпросът, дали в
процесния случай след като ищцовото дружество е представило посочените в чл.45
ППЗДД документи, съгласно чл.138 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА, за него възниква безусловно правото
на освобождаване от ДДС по вътреобщностни доставки, или в случай, че в
последствие от приходната агенция бъде установено, че по същите доставки не е
налице реален износ на стоките към друга държава-членка, в документите
удостоверяващи вътреобщностната доставка липсват съществени реквизити и
доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките
на своите възможности, за да се увери, че участието му в измама е изключено,
то е налице задължение за нея, да начисли дължимия ДДС в тежест на
дружеството-доставчик, или не следва да го счита за задължено да внесе данъка
лице.
Тук следва да се отбележи, че процесният ДДС е
начислен допълнително в тежест на ищцовото дружество в следствие на ревизионен
акт издаден на основание чл.119, ал.3, т.1 ДОПК след осъществена и приключила
данъчна ревизия. Съгласно чл.116, ал.1, пр.I ДОПК, в
случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да
се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на
ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.
В настоящия казус за разлика от този,
който е бил предмет на обсъждане по делото Teleos plc
и други срещу Commissioners of Customs & Excise, дело C-409/04, след
проведена и приключила ревизия за дължим ДДС за минал период е установено, че
процесните доставки не са имали характера на вътреобщностни, поради което не са
освободени от ДДС, каквото ищцовото дружесто не е внесло при осъществяването им,
и каквото не е внесено и няма оправдани очаквания да бъде внесено и в страната
на получателя, както и че доставчикът не е действал добросъвестно, тъй като не е взел
всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да бъде изключено
неговото участие в данъчна измама.
Както в хода на
ревизията, така и в съдебното производство по обжалване на ревизионния акт е
установено, че контрагентите на ищцовото дружество, които са били получатели на
доставките в Република Румъния са такива, които са „липсващи търговци“, или които
не извършват дейност, и са в производство по дерегистрация. Те не са заплатили
ДДС в Румъния, нито има оправдани
очаквания това да се случи, предвид статута им. Доказано е и, че плащанията по
процесните доставки са извършени от сметки в български банки (което поставя под
съмнение добросъвестността на ищеца), със средства, които преди това са били наредени
от български дружества. Както в ревизионното, така и в съдебното производство
по обжалване на ревизионния акт е бил налице спор относно добросъвестността на „Ф.“ АД, доколкото се
сочи, че то не е взело всички разумни
мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваните от
него вътреобщностни доставки го довеждат до участие в данъчна измама.
При наличието на
посочените по-горе установени данни, настоящият съд намира, че както органите
на НАП, така и съдилищата разгледали жалбата на ищцовото дружество срещу
ревизионния акт са достигнали до правилния извод, че не е установено наличието
на вътреобщностни доставки, поради което дружеството като доставчик дължи
незаплатения при осъществяването на сделките ДДС, за който е декларирало нулева
ставка. В тези производства е установено, че стоките реално са реализирани от
ищцовото дружество, но не са напускали пределите на страната, както и, че
ищцовото дружество не е взело всички разумни
мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваните от
него вътреобщностни доставки не го довеждат до участие в данъчна измама.
Съгласно т.52 от Решение на Съда (голям
състав) от 7 декември 2010 година по дело C-285/09 (Наказателно производство
срещу R.
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof),
при особени
случаи, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между
данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се
предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС
за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка,
държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е
длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го
задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да
остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата
система на ДДС този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на
производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху
различните елементи на себестойността (вж. по-специално Определение по дело
Transport Service, посочено по-горе, точки 20 и 21, Решение по дело Optigen и
др., посочено по-горе, точка 54, както и Решение по дело Collée,
посочено по-горе, точка 22). В това решение се сочи, че дори вътреобщностната
доставка действително да е била извършена, при положение, че доставчикът е
участвал в измама или е налице опасност
данъкът да не бъде внесен в страната на получателя, държавата-членка, от
която се транспортират стоките е длъжна да не допуска освобождаването на
доставчика от ДДС и следва да го задължи впоследствие да внесе данъка.
Настоящият съд счита, че действително
ищцовото дружество е представило и е разполагало с доказателства,
установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на процесните
вътреобщностни доставки на стоки в съответствие с националната правна уредба
(чл.45 ППЗДДС). Всъщност то се е възползвало от това освобождаване, тъй като е
декларирало нулева ставка на ДДС и не е внасяло в предвидения срок за това този
данък. Дължимостта на процесния ДДС е установена вследствие на извършена
ревизия и касае минал период. В ревизионното производство, както и в развилото
се по-късно съдебно производство са събрани множество доказателства, от които
не само не е установено, че доставките на процесните стоки извън страната са
осъществени реално, а е установено, че контрагентите на ищцовото дружество са
липсващи търговци, в производство по
дерегистрация и такъв, който не осъществява дейност. Те не са декларирали вноса
на стоките и съответно не са внесли дължимия ДДС в Румъния. При тези данни,
приходната агенция, както в съответствие с националната правна уредба, така и с
правото на ЕС правилно е задължила ищцовото дружество да внесен дължимият ДДС
заедно с лихвите за забава.
С процесното решение на ВАС не е
осъществено съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в
частност на чл.138 от ДИРЕКТИВА
2006/112/ЕО НА СЪВЕТА в съответствие с даденото тълкуване на нормата от СЕС.
Следва да се отбележи, че тълкуването на
Член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388,
изменена с Директива 2000/65 от СЕС с Решението по делото Teleos касае различна хипотеза и факти обуславящи характера на главното
производство, по което е извършено преюдициалното запитване. В настоящия
случай, приходната агенция на България не е задължила ищцовото дружество да
внесе впоследствие ДДС поради това, че представените от него документи
установяващи извършените вътреобщностни доставки са с невярно съдържание без обаче да бъде
установено участието му в данъчната
измама, а поради това, че
в CMR в клетка 24 не са вписани дати и място на предаване
на стоките и данни за получателите им, не е установено реалното осъществяване на
износа на стоките в Румъния, както и поради това, че контрагентите на
доставчика няма да заплатят ДДС в страната на получаване на стоките и предвид
установяването, че доставчикът в рамките на своите възможности (би следвало да
забележи, че плащанията се осъществяват от сметки в банки в България, че
представителите на дружествата са българи, че липсват имена и качество на
лицата получили доставките, както и дата и място на получаване в документите
удостоверяващи превоза и доставката, че за сделки с огромни обороти не се
сключва писмен договор нито застраховка за товара) не е взел разумни мерки, изразяващи
се в осъществяването на контакт със собствениците на дружествата и събирането
на данни за дейността и складовете им, за да се увери, че тези доставки не го
въвеждат в измама.
За пълнота следва да се отбележи, че
настоящият съд не споделя практиката на административните съдилища, която до
голяма степен е намерила отражение и в процесното решение на ВАС, съгласно
която, за да бъде събран впоследствие ДДС от доставчика, който е представил
посочените удостоверяващи документи в чл.45 ППЗДДС по декларирана
вътреобщностна доставка е достатъчно в хода на ревизионното производство да не
се установи, че стоката е напуснала физически пределите на страната на
доставчика. В следствие на тази неправилна практика в съдебното производство
въпросът за добросъвестността на доставчика е бил неправилно неглижиран, а е
акцентирано върху това, че предмет на доказване е най-вече наличието или
липсата на реален износ. Липсата на реална вътреобщностна доставка, при
положение, че доставчикът представя документи по чл.45 ППЗДД и декларира нулев
ДДС би могло да доведе или до установяването на фактическа грешка при
декларирането или на наличието на данъчна измама по веригата. В случай, че
доставчикът е добросъвестен, т.е. ако е взел всички разумни мерки, за да се
увери, че доставките не го въвеждат в измама, дори такава да е извършена
иустановена, той не следва да бъде задължаван да внася впоследствие ДДС.
Тази практика е в противоречие с правото
на ЕС, тъй като последователна
практиката на съда в Люксембург сочи, че дори да се установи, че
доставка на стоки извън страната на доставчика да не е била осъществена, при
положение, че последният е действал добросъвестно и е представил доказателства,
установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна
доставка на стоки, дори когато тези доказателства се окажат с невярно
съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в
данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите
възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка
не го довежда до участие в такава измама, той не дължи невнесения ДДС. В случая
приоритет има установяването на обстоятелството, дали доставчикът е бил
добросъвестен, а не дали стоките реално са напуснали границите на държавата му.
Когато доставчикът е взел всички разумни
мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от
него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в данъчна измама и
представя доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на
освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, дори в ревизионното
производство да се установи, че стоката не е била предмет на реален
вътреобщностен износ, компетентните органи на държавата членка нямат правото да
го задължават в последствие да заплаща ДДС. Данъкът е този случай се дължи само
от получателя на доставката.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на производството, на
основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски по делото. Така в полза на НАП и ВАС следва да
бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултски възнаграждения определени
по реда на чл.25, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.10, ал.4 ЗОДОВ, вр. с чл.78, ал.8 ГПК в размери от по 560 лв.
На основание чл.10,ал.2 ЗОДОВ ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийския градски съд
разноски по делото в размер на 600 лв. за възнаграждение на вещо лице по
приетата експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ф.“ АД, ЕИК
********* срещу Върховен административен съд и Национална агенция по приходите,
иск с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС във вр. с чл.2в ЗОДОВ, относно
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди в размер на 883 168,49 лв., представляващи допълнително начислен ДДС, и
лихви върху данъка, с Ревизионен акт №*********/08.06.2010г., потвърден с
Решение №809/05.11.2010г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението“-гр.Пловдив и Решение №2/03.01.2012г. постановено по адм.дело №4204/2012г. по описа на Върховния
административен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението, което начисляване на
ДДС с ревизионния акт и последващото му потвърждаване от ВАС, представляват действия,
с които съществено е нарушено правото на Европейския съюз, относно
освобождаването от данък върху оборота на вътреобщностни доставки, в частност
на чл.138 от ДИРЕКТИВА
2006/112/ЕО НА СЪВЕТА и на установената практика на СЕС в тази връзка.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 560 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Върховен административен съд сумата от 560 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 600 лв., представляваща
разноски по делото за заплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд-София.