Р Е Ш Е Н И Е
№ 2193
гр.
Пловдив, 17 ноември 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.
дело № 965 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „К и В ПРОЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Йордан Йовков“ № 31, представлявано от управителя К.П.М.,
чрез пълномощника адв. Н.,***, офис 11, против Ревизионен акт №
Р-16001620005429-091-001 от 08.02.2021г., издаден от С.Г.– началник сектор,
възложил ревизията, и П.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 173 от 19.03.2021г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив относно допълнително начислени лихви за несвоевременно начислен ДДС в
размер на 339,58лв. за периода от 15.05.2020г. до 11.10.2020г.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на обжалвания РА и иска неговата отмяна. В жалбата
е посочено, че неправилно е прието, че със сделката, документирана с нотариален
акт № 58 от 14.04.2020г. с предмет прехвърляне на идеални части от недвижим
имот и доброволна делба на право на строеж срещу задължение за строителство е
реализиран оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, надвишаващ
50 000лв. Сделката представлява бартер на право на собственост върху
идеални части от недвижим имот срещу строителна услуга. За определяне на
пазарната цена на сделката е използвана като аналог реално осъществена сделка
между несвързани лица в рамките на същия имот, а именно такава с предмет
покупко – продажба на недвижим имот, документирана с нотариален акт № 183 от
24.07.2019г. С тази сделка дружеството е придобило 1/3 от поземления имот,
предмет на сделката от 14.04.2020г. на цена от 30 000лв.
С
определената от дружеството цена на бартерната сделка от 14.04.2020г. не се превишава облагаемият оборот за
задължителна регистрация по ЗДДС. Това става със сделката, реализирана на
22.04.2020г. на стойност 48 895,75лв., по повод на която РЛ е подало
заявление за регистрация по ЗДДС. В тази връзка, неправилно е прието при
ревизията, че облагаемият оборот за задължителна регистрация по ЗДДС е надвишен
именно на 14.04.2020г. и заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено
на 21.04.2020г. Неправилно е кредитирана пазарната оценка на целия имот на
стойност 184 000лв., изготвена от лицензиран оценител, тъй като не е
съобразено, че се касае за пазарна оценка на идеални части от недвижимия имот.
Оспорва се използваният от лицензирания оценител подход и приложения метод на
възстановителната стойност и след собствени изчисления на жалбоподателя се
посочва, че към 14.04.2020г. е достигнат облагаем оборот от 49 344лв. По
изложените съображения се иска отмяна на обжалвания РА. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък с
разноските от пълномощника адв. Н..
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юр. С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална допустимост.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Ревизията
е предхождана от проверка във връзка с регистрация по ЗДДС във връзка с
подаденото от дружеството заявление за регистрация по ЗДДС вх. №
3039120012001560603 от 24.04.2020г., приключила с протокол № ********** от 07.05.2020г.
и акт за регистрация по ЗДДС № 160422001722503 от 07.05.2020г. Събраните при
проверката доказателства са присъединени към доказателствения материал по
ревизионното производство с протокол № 1555667 от 25.09.2020г.
Ревизията
е предхождана и от две административнонаказателни производства, приключили с
издаването съответно на НП № 534040-F559096 от
26.08.2020г. и НП № 534040-F559097 от
26.08.2020г. Двете наказателни постановления са обжалвани по съдебен ред и
съответно отменени с решение № 260509 от 04.11.2020г., постановено по АНД №
6047 от 2020г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 08.04.2021г. и
решение № 260224 от 12.02.2021г., постановено по АНД № 6046 от 2020г. по описа
на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 11.06.2021г.
Ревизионното
производство е инициирано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-16001620005429-020-001 от 09.09.2020г., издадена от С.Г.– началник сектор в
ТД на НАП – гр. Пловдив. Предмет на ревизията са задължения по ЗДДС за периода
от 14.04.2020г. до 06.05.2020г. Определен е краен срок до 3 месеца, считано от
връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 14.09.2020г. Преди
изтичане на срока ревизията е спряна на основание разпоредбата на чл. 34, ал.
1, т. 1 от ДОПК със заповед № Р-16001620005429-023-001 от 03.12.2020г., връчена
по електронен път на същата дата. Със заповед № Р-16001620005429-143-001 от
21.12.2020г. ревизията е възобновена, като е посочен срок на ревизията след
възобновяването до 01.01.2021г.
В
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад №
Р-16001620005429-092-001 от 14.01.2021г., против констатациите в който, в
законоустановения срок е подадено възражение вх. № 1857 от 27.01.2021г. Същото
е обсъдено от органите по приходите, компетентни да издадат ревизионния акт,
намерено е за неоснователно и въз основа на констатациите в РД е издаден
процесният РА № Р-16001620005429-091-001 от 08.02.2021г.
Посочените
актове са издадени от компетентни органи по приходите, като по делото са
представени заповеди №№ РД-09-1 от 03.01.2017г. и РД-09-1802 от 28.09.2018г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 3 – 10). Представен е и CD, съдържащ издадените от органите по приходите ЗВР, РД и РА,
подписани с валиден квалифициран електронен подпис (л. 232).
От фактическа страна настоящата инстанция приема за
установено следното:
В хода на ревизията е установено, че с НА № 183 от
2019г. дружеството – жалбоподател купува от М.Н.-Г.самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.521.12.1.2 с административен адрес: гр. ***, етаж втори,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата 1/3 идеална
част, за цена от 30 000лв., която е заплатена изцяло по банкова сметка ***е
на сделката.
Съгласно
НА № 58 от 14.04.2020г. продавачите С.Е.и Н.П.и съпругата му Т.К.-П.,
прехвърлят на дружеството своите дялове идеални части от ПИ с идентификатор
56784.521.12.1.2 с административен адрес: гр. ***, съответно в размер на
756/3000 идеални части за първия прехвърлител и 693/3000 идеални части за
другите двама прехвърлители срещу задължение на приобретателя за строителство
на обособени обекти в жилищна сграда. В нотариалния акт не е договорена
стойност на прехвърлянето на идеални части от недвижимия имот и доброволна
делба на права на строеж, като е посочено, че дружеството – жалбоподател се
задължава да построи на собствениците – учредители само и/или чрез трети ЮЛ
подизпълнители, със свои средства и материали определени недвижими имоти, да ги
въведе в експлоатация с разрешение за ползване на сградата и предаде обектите,
за които собствениците – учредители са запазили правата си на строеж. Тъй като
се касае за бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, е посочено, че доставката по
прехвърляне на собственост върху посочения недвижим имот е с по-ранна дата от
датата на възникване на данъчното събитие и същата следва да се счита за
авансово плащане на доставката на строителни услуги. При определяне на
данъчната основа на доставката следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
7 от ЗДДС и в тази връзка е възприета пазарната цена, определена към
14.04.2020г. от лицензиран оценител, като оценката е представена от самото РЛ.
В нея е определена пазарна стойност на недвижимия имот от 224 кв. м в размер на
184 000лв. и при съобразяване идеалните части на прехвърлителите в размер
на 1 449/3000 от ревизиращия екип е изчислена и пазарната стойност на
правата на строеж, съответстващи на тези идеални части – 88 872лв. =
1 449/3000 х 184 000лв.
В
последствие, нотариален акт от 22.04.2020г. „К и В Проект“ ООД продава на К.М.правото
на строеж на апартаменти № 5 и № 6 и 1/3 идеални части от гараж № 1 в
предстоящата да се построи жилищна сграда на адрес: гр. *** на обща стойност
105 000 евро, платима по следния начин: първа вноска в размер на
3 000 евро, която представлява част от дължимото право на строеж, платена
на 10.12.2019г.; втора вноска в размер на 25 000 евро, платима в 7-дневен
срок от подписване на акт обр. 14 за сградата и 77 000 евро, платима в
45-дневен срок от подписване на акт обр. 14 за сградата. С нотариален акт от
22.04.2020г. дружеството продава на В.С.(един от съдружниците в дружеството)
право на строеж за сумата от 48 895,75лв., платена изцяло по банков път на
23.04.2020г.
При
позоваване на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и при представено от
дружеството разрешение за строеж № 20 от 12.03.2020г. е направен извод, че
доставката по втория нотариален акт за продажба на право на строеж попада в
обхвата на облагаемите доставки по смисъла на ЗДДС. Установено е, че към
14.04.2020г. РЛ е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и е следвало да подаде заявление за
регистрация най-късно до 21.04.2020г. Заявлението за регистрация по ЗДДС е
подадено на 24.04.2021г. и регистрацията е извършена акт за регистрация по
ЗДДС, считано от 06.05.2020г.
Ревизиращият
екип е направил констатация, че за извършената на 22.04.2020г. доставка на
стойност 48 895,75лв. е дължим ДДС в размер на 8 149,29лв., който не
е начислен. Дружеството е издало протокол № 4 от 23.04.2020г., в който е
посочило като дължим ДДС на посочената стойност, но е отразило същия в дневника
за продажби и справката – декларация по ЗДДС за данъчен период м. 09.2020г.,
подадени на 11.10.2020г. За начисления със закъснение ДДС е начислена лихва в
размер на 339,58лв., предмет на настоящия РА, за периода от 15.05.2020г. до
11.10.2020г.
Контролният
административен орган е намерил за правилни изводите на ревизиращия екип.
Посочени са допълнителни аргументи, че правилно е приложена разпоредбата на чл.
102, ал. 4 от ЗДДС и е следвало ДДС да бъде начислен за облагаемата доставка по
НА № 62 от 22.04.2020г., тъй като тя попада във времевия период между датата,
на която е надвишен оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС – 14.04.2020г.
и датата, на която дружеството е регистрирано по ЗДДС – 06.05.2020г. Самото
дружество е издало протокол № 4 от 23.04.2020г. с предмет облагаема доставка
прехвърляне право на строеж с данъчна основа 40 746,46лв. и начислен ДДС в
размер на 8 149,29лв., което обаче не е отразило в периода до
06.05.2020г., т.е. за данъчен период м. 04.2020г.
В
хода на съдебното обжалване са приети следните писмени доказателства в
хронологичен ред: решение № 260509 от 04.11.2020г. на Районен съд – Пловдив,
І-ви н.с., постановено по АНД № 6047 от 2020г. по описа на съда, с отбелязване
на дата на влизане в сила (л. 239 – 243); касационна жалба против посоченото
решение на ПРС (л. 244 – 245 гръб); наказателно постановление № 534040-F559097 от
26.08.2020г. (л. 246 – 247).
По делото е прието заключение по
съдебно – оценителна експертиза, изготвено от вещото лице П.Т., без направени възражения
от страните по делото. При направени изчисления по метод на сравнимите
неконтролирани цени за определяне на пазарна стойност на идеални части от
недвижим имот и коригирането им с корекционни коефициенти, вещото лице е
изчислило, че средната пазарна стойност на 1кв. м възлиза на 179,11лв.,
съответно пазарната стойност на 1449/3000 идеални части от недвижимия имот
възлиза на 19 378,79лв. без ДДС.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
В
жалбата са изложени твърдения, че неправилно е определена датата, на която е
надвишен оборотът за регистрация по ЗДДС – 14.04.2020г., от която дата започва
да тече 7-дневният срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. При
направени собствени изчисления на жалбоподателя, се установява, че към
14.04.2020г. се формира облагаем оборот в размер на 49 344лв.,
представляващ получени аванси за предоставяне на строителна услуга на
19.12.2019г. и на 14.04.2020г. Оспорва се подходът на изчисление на ревизиращия
екип за определяне пазарната стойност на бартерната сделка по смисъла на чл.
130 от ЗДДС като процентно съотношение на съответните идеални части, отнесено
към целия размер на пазарната стойност по бартерната сделка, съобразно
заключението на лицензиран оценител. При съобразяване с изложеното в жалбата,
следва да бъде изменен РА, по отношение посоченото задължение за м. 04.2020г.
дължима сума на ДДС за внасяне (колона 4), като сумата бъде „пренесена“ в
колона 10 „Сума за приспадане“. В следствие на това, РА следва да бъде отменен,
в частта на определените допълнително лихви за несвоевременно начисления ДДС.
За
обосноваване на защитната си теза дружеството – жалбоподател се основава на
оспорване на пазарната оценка на оценител по отношение недвижим имот с
административен адрес: гр. ***, която е предмет на бартерна сделка по
предоставяне на строителна услуга за построяване на обособени обекти в строяща
се сграда на учредителите. На следващо място, са направени собствени изчисления
на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС и при позоваване на съдебно решение
на ПРС, с което е отменено наказателно постановление, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение по чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС, се излагат твърдения, че датата, на която е надвишен облагаемият оборот
за задължителна регистрация по ЗДДС е 22.04.2020г., а не 14.04.2020г. Не се
спори, че регистрацията по ЗДДС е извършена, считано от 06.05.2020г., като не
се излагат конкретни възражения поради каква причина издаденият протокол № 4 от
23.04.2020г. за осъществена облагаема доставка с начислен ДДС в размер на
8 149,29лв. е намерил отражение в отчетните регистри по ЗДДС – дневник за
продажбите и СД едва през данъчен период м. 09.2020г.
Съдът
намира изложените в жалбата доводи за неоснователни. Неправилно се твърди, че
пазарната оценка на идеалните части на правото на строеж на прехвърлителите
следва да се определи въз основа на действително извършената сделка по продажба
на обособен обект в жилищната сграда, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и 1/3 идеална част от поземления имот, извършена на
24.07.2019г. В случая се касае за обикновена продажба на недвижим имот, а не за
бартерна сделка, която е изповядана на пазарна цена, близка до данъчната оценка
на недвижимия имот – 28 260,70лв. Въз основа на тази прехвърлителна сделка
дружеството придобива недвижимия имот в съсобственост с лицата С.Е., Н.П.и т.к.п.и
именно на тях е издадено разрешение за строеж № 20 от 12.03.2020г. Именно след
издаване на разрешението за строеж се сключва и бартерната сделка,
документирана с НА № 58 от 14.04.2020г., с която лицата Е. и П. прехвърлят общо
1449/3000 идеални части от недвижимия имот, находящ се в гр. *** на дружеството
– жалбоподател срещу задължението му извършване на строителна услуга на
конкретно описани в нотариалния акт обособени обекти в сградата – 2бр.
апартаменти и 1бр. гараж. Именно поради естеството си на бартерна сделка същата
не е съпоставима на сделката по продажба на обособен обект и идеални части от
недвижимия имот на жалбоподателя, изповядана в нотариална форма през 2019г. и
то на цена, близка до размера на данъчната оценка. Поради изискването на чл. 26,
ал. 7 от ЗДДС самото РЛ е представило пазарна оценка на целия недвижим имот,
извършена от лицензиран оценител, съгласно която правото на строеж върху целия
недвижим имот към 14.04.2020г. възлиза на 184 000лв.
В хода
на съдебното обжалване е изготвено заключение по назначена експертиза със
задача определяне на пазарната цена на сделка на разпореждане (продажба) на
общо 1449/3000 идеални части от недвижимия имот, находящ се в гр. ***, с обща
площ от 224 кв.м. Вещото лице е намерило пазарни аналози за съпоставка, а
именно продажби на идеални части от недвижими имоти, извършени през периода от
05.12.2019г. до 03.04.2020г. в район Централен, но съгласно посоченото в
таблицата на заключение описание на имота, всички недвижими имоти, с изключение
на първия, са отредени за ниско застрояване – до 10м. В настоящия случай,
застрояването, което е предвидено да се извърши в недвижимия имот, е за
средноетажна жилищна сграда с гараж и 6бр. паркоместа, т.е. сделките, приети от
вещото лице за пазарен аналог, с изключение на една от тях, не се отнасят до
параметрите на настоящата сделка. Тъй като се касае за обикновена продажба на
идеални части от недвижим имот, изчислената от вещото лице пазарна цена би била
съпоставима с тази по сделката, извършена на 24.07.2019г., а не за тази, чиято
пазарна стойност се оспорва от жалбоподателя. Правилно, органите по приходите
са направили съответните изчисления и са определили пазарната стойност на
правото на строеж на прехвърлителите – учредители именно въз основа на
представена от самия жалбоподателя пазарна оценка на правото на строеж върху
целия недвижим имот към 14.04.2020г.
Неправилни
и несъотвестващи на събраните по делото доказателства са направените от РЛ
собствени изчисления на размера на облагаемия оборот към 14.04.2020г. По-горе в
настоящото решение се изложиха аргументи относно несъпоставимостта на сделките
по продажба на идеални части от недвижимия имот и обособен обект от него,
извършено през 2019г. и бартерната сделка, извършена през 2020г. Не органите по
приходите са извършили неправилни изчисления на съответстващата на идеалните
части на прехвърлителите пазарна стойност на правото на строеж към
14.04.2020г., а жалбоподателят механично е определил, че пазарната цена на
целия недвижим имот възлиза на 90 000лв., след като 1/3 идеална част от
него е предмет на прехвърлителна сделка на цена от 30 000лв., близка като
размер до данъчната му оценка.
На
следващо място, съдът намира, че стойността на неначисления в срок ДДС е в
размера, посочен от самия жалбоподател в издадения от него протокол № 4 от
23.04.2020г., т.е. със своите действия самият той е приел, че сделката по
продажба на право на строеж на съдружника Владимир Стаматов, на стойност
48 895,75лв. е облагаема. Не е спорно, че тази сделка е облагаема,
съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба
учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена
доставка до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която
се учредява или прехвърля правото на строеж. В случая, правото на строеж е
издадено на 12.03.2020г. на дружеството и на три ФЛ, собственици на идеални
части от недвижимия имот, предвид на което сделката по продажбата на право на
строеж несъмнено се явява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.
По
отношение издадения протокол № 4 от 23.04.2020г. в жалбата не се съдържат
конкретни възражения за късното му отразяване в отчетните регистри по ЗДДС.
Същият е отразен в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.
09.2020г., когато жалбоподателят е уведомен за възложената ревизия. Може да се
предположи, че действията му са повлияни от двете производства, предхождащи
ревизионното, а именно – производството по регистрация по ЗДДС и
административно – наказателните производства за извършени нарушения на чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал. 4, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗДДС. При извършена проверка в информационната система на Административен
съд – Пловдив, настоящият съдебен състав констатира, че предмет на съдебно
обжалване са две наказателни постановления, отменени с влезли в сила решения на
ПРС, като жалбоподателят е представил доказателства за незаконосъобразността
само на НП, с което е реализирана административно наказателната му отговорност
за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на извършеното нарушение по
чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 102, ал. 4, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
наказателното постановление също е отменено, но съгласно мотивната част на
решението № 260224 от 12.02.2021г., постановено по АНД № 6046 от 2020г. по
описа на Районен съд - Пловдив, за да се реализира административно наказателна
отговорност за неначислен от лицето ДДС, като нерегистрирано по ЗДДС лице по
смисъла на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, то абсолютна процесуална предпоставка е
установяването му и посочването на неговия размер с РА по реда на ДОПК
(съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от ЗДДС).
В
настоящия случай, след възлагане на ревизията, се установява, че дружеството е
издало протокол № 4 от 23.04.2020г., с който е начислило ДДС в размер на
8 149,29лв. като нерегистрирано по ЗДДС лице, съобразно разпоредбата на
чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, но не го е декларирало в отчетните регистри по ЗДДС във
времеви момент, предхождащ приключването на проверката за регистрация по ЗДДС и
административно наказателните производства.
След
като начисленият данък е отразен в дневника за продажба и СД за съответния
данъчен период, то същият е дължим и за несвоевременното му начисляване се
дължат лихви. В жалбата не се спори, че периодът на дължимост на лихвите е от
15.05.2020г. до 11.10.2020г. и не се ангажират доказателства по отношение
коректността на направените изчисления.
По
изложените съображения, жалбата против РА е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и своеременно направеното искане, на ответника са дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/
същото възлиза на 300лв.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „К и В ПРОЕКТ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Йордан Йовков“ № 31, представлявано от управителя К.П.М.,
против Ревизионен акт № Р-16001620005429-091-001 от 08.02.2021г., издаден от С.Г.–
началник сектор, възложил ревизията, и П.К.– главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 173 от
19.03.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика”- гр. Пловдив относно допълнително начислени лихви за несвоевременно
начислен ДДС в размер на 339,58лв. за периода от 15.05.2020г. до 11.10.2020г.
ОСЪЖДА „К и В ПРОЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Йордан Йовков“ № 31, представлявано от управителя К.П.М.да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 300лв. (триста
лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
На
основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/