Р
Е Ш Е
Н И Е №260053
гр.Шумен 5.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и девети септември , две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:
Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи
Карагьозян
2. Теодора Димитрова
при секретаря Галина Георгиева като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№214 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №239/14.04.2020г. по гр.д.№1206/2019г.
описа на ШРС , съдът е обявил
за относително недействителен спрямо „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК № , със
седалище и адрес на управление: гр. С..., сключения между ответниците Г.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, договор за
дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №92, том , рег. №, дело № 1053 от 2018 г. по описа на
нотариус *, с рег. № *в РНК, вписан по ЗС ПВ с вх. №7850, акт № 148, том 22,
дело 4489/2018 г. от 28.11.2018 г., касателно 1/7 ид.ч. от дарените общо 11/42
ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. М., общ.Ш., обл.Ш., представляващ
поземлен имот с идентификатор 46053.34.1, с площ от 30 600 кв.м., в
местността „К.С.“, отнасящи се за сделката в частта между Г.П.Г., ЕГН **********
от една страна като дарител, и П.Г.Г.,
ЕГН **********, от друга страна като дарен, осъдил е Г.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК № , със седалище и адрес на управление: гр. С...,
сумата от 507.00
лв., представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е обжалвано от Г.П.Г. и П.Г.Г.
действащи , чрез пълномощника си адв.Н. В. Н.
от ШАК като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което
да отхвърли иска.
„УниКредит Булбанк” АД
, действащо ,чрез пълномощника си адв. И.Ч.А. от САК е депозирало
отговор с който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционният и по силата на чл.272 ГПК препраща към тях като по този начин
те стават част от правните съждения на настоящият съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с
оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното
:
Не
се спори между страните, а се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, че на 27.10.2010 г. между ищеца и ответника Г.П.Г., ЕГН **********,
е сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 3779/27.10.2010г., по силата на който ищецът
предоставил кредит на ответника в размер на 60 000 евро, който ответникът се е
задължил да върне в срок и при условия, посочени в договора. Не се спори, че от
25.02.2014
г. длъжникът преустановил
плащането по кредита, в резултат на което, на 29.07.2014 г., кредиторът се е
възползвал от правото си да обяви цялата останала непогасена част от кредита за
предсрочно изискуема. Ответникът не оспори, че е надлежно уведомен за така
упражненото от кредитора право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо.
Длъжникът не оспори и, че в следствие неизпълнението му, кредиторът е подал
пред РС Шумен, по реда на чл.417 от ГПК, заявление, по което били издадени
срещу длъжника заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На
20.11.2015 г. е образувано и ИД №2015*0400538 по описа на ЧСИ Я.Д., като към
тази дата общо размерът на задължението на първия ответник се равнявал на 153
060,60 лева. Няма данни към датата на приключване на устните състезания,
ответникът да е погасил задълженията си по процесния договор за кредит.
Ответниците признават, че на 28.11.2018 г. първият от тях Г.П.Г.
прехвърлил на втория П.Г.Г., ЕГН **********, собствените си идеални части от
недвижим имот, находящ се в с. М., общ.Ш., обл.Ш., представляващ поземлен имот
с идентификатор 46053.34.1, с площ от 30 600 кв.м., в местността „К.С.“ с нотариален
акт за дарение на недвижим имот №92, том , рег. №, дело № 1053 от 2018 г. по
описа на нотариус *, с рег. № *в РНК, вписан по ЗС ПВ с вх. №7850, акт № 148,
том 22, дело 4489/2018 г. от 28.11.2018 г.. Няма спор,
а се установява и приложения по делото препис от Удостоверение с
изх.№94-00-2297/21.05.2019 г., издадено от Община Шумен, че между двамата
ответници има родствена връзка, тъй като първият е син на втория.
Във въззивната си жалба
жалбоподателите твърдят , че от събраните по делото доказателства не се
установявало наличието на предпоставката за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД
а именно ,че посредством процесната сделка –дарение на идеални части от имоти
длъжникът е осуетил удовлетворяване на вземането на кредитора по договора за
банков ипотечен кредит и също така вземането на ищеца било обезпечено с ипотека
на собствени на първият ответник недвижими имоти и с договор за залог върху
вземания и общо обезпеченията били в
размер на 105 000 евро. Не можело да се приеме ,че именно посредством
атакуваната сделка длъжникът е увредил кредитора осуетявайки удовлетворяване на
вземането му. Съдът счита тези възражения
за неоснователни. В съдебната практика на ВКС последователно е прието ,че в производството по чл. 135 ЗЗД
съдът не е длъжен да изследва длъжниковото имущество, тъй като то цялото служи
за общо обезпечение на неговите задължения; че няма значение /извън хипотезата
на чл. 135, ал. 3 ЗЗД/
дали имуществото на ответника е достатъчно или колко се е увеличило от момента
на атакуваната сделка; че за да се приеме, че длъжникът разполага с достатъчно
друго имущество, означава при недобросъвестност на длъжника, който не плаща
свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора и достатъчен е фактът на разпореждане с процесното недвижимо
имущество . Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Длъжникът знае за увреждането,
когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Реалното увреждане и
затрудняването на кредитора и доказването на увреждащия характер на сделката в
случая се изчерпва с представяне по делото на сключения между двамата ответници
договор за дарение
на процесния имот поземлен имот, както и че имущественото състояние на
ответника е факт, стоящ извън елементите на фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД.
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че вторият
ответник приобретател бил на преклонна възраст и не е знаел за задълженията на
първият ответник и не е предполагал ,че дарението се извършва с цел увреждане
на кредитора. Това възражение също е неоснователно. Когато
увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което
длъжникът е договарял е знаело за увреждането в този случай е предпочетен интереса
на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника
без насрещна престация.
При така
установената фактическа обстановка , съдът счита предявеният иск по чл.135 ЗЗД
за основателен и доказан, като се установиха всички изискуеми предпоставки за
уважаването на този иск.
Ищецът има
изискуемо и ликвидно вземане към първия ответник, за чието събиране е
инициирано и изпълнително производство. Установи се, че след възникване на
задължението на ответника към ищеца и след спиране плащанията по договора,
длъжникът е прехвърлил, чрез безвъзмездна сделка /дарение/ на втория ответник,
негов баща, свое имуществено, секвестируемо право. Безспорно по този начин
имуществото на длъжника, което би могло да послужи за удовлетворяване вземането
на кредитора се намалява, като без значение в случая е стойността на това
прехвърлено имущество. Законодателят не поставя изискване за съизмеримост между
стойността на прехвърленото имуществено право и размера на задължението. Съгласно чл.
133 от ЗЗД, ответникът отговаря пред кредитора с цялото си секвестируемо
имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото
му, се явява увреждащо кредитора.
Ето
защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу
него жалба е неоснователна.
Разноски по делото пред въззивната инстанция
не следва да се присъждат . Предвид изхода от спора на въззиваемата страна се следват разноски ,
но същата не е направила разноски по делото пред ШОС и не е представила списък
на разноските за такива.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №239/14.04.2020г.
по гр.д.№1206/2019г. описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.