№ 15918
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110106862 по описа за 2025 година
Предявен е от К. И. Ц.,ЕГН **********,с адрес *** *, против ***със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от *** установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т.10 ЗПК, вр. чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 1052147 от 09.04.2024 г. В условията на
евентуалност са предявени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 18 от договор за
потребителски кредит № 1052147 от 09.04.2024 г., както и на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 2, т. 6 от
договор за потребителски кредит № 1052147 от 09.04.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 09.04.2024 г., ищцата сключила с
ответника договор за потребителски кредит № 1052147 от 09.04.2024 г., по
силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата кредит в
размер на 2000 лева. Било е уговорено сумата да се върне на 18 месечни
вноски, като четири от тях били в размер 83,33 лева, а четиринадесет от
вноските – по 191,43 лева всяка. Годишният процент на разходите бил в
размер 62,98 %, а фиксираният лихвен процент – 50 %. Датата на първото
плащане била 09.05.2024 г., а на последното – 09.10.2025 г., като
кредитополучателят следвало да предостави обезпечение по избор –
поръчител или банкова гаранция. Общата сума, която следвало да се
възстанови в 18-месечен срок, била в размер на 3 013,34 лева. В чл. 18, ал. 1 от
договора била уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение в
двудневен срок от сключване на договора в размер на 3 818,72 лева /след
отстъпка от първоначалната вноска в размер на 25,94 лева/. Твърди се също, че
нито в договора за потребителски кредит, нито в стандартния европейски
формуляр било посочено какво точно се включва в ГПР, както и че
посочването само с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Към настоящия момент ищцата
заплатила сума в размер на 2000 лева. Твърди се, че клаузата на чл. 6 от
договора е нищожна, тъй като представлявала скрито и сигурно
1
възнаграждение за кредитора, невключено в ГПР, съгласно изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, клаузата можело да се разглежда и като добавка към
възнаградителната лихва, т.е. нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК, поради което само на тези основания, процесният договор се явявал
нищожен. Счита, че записването в договор за кредит на ГПР в размер,
различен от действителния, представлява „заблуждаваща практика“. В
подкрепа на доводите си ищцата Ц. цитира практика на СЕС. Обосновава, че
изискването за предоставяне на гаранция при посочените от кредитора
условия е на практика невъзможно за удовлетворяване, а кредиторът включил
задължението за неустойката преждевременно, видно от погасителния план.
На следващо място, твърди се, че клаузата за неустойка накърнява добрите
нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, предвид
необосновано високия размер. Посочва се, че задължения на кредитора е да
оцени кредитоспособността на кредитополучателите. Излага подробни
съображения за нищожността на неустойката, както и относно клаузата за
възнаградителна лихва.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва
да бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна и са относими към предмета на доказване.
С исковата молба са формулирани искания от ищцата чрез
процесуалния й представител за задължаване по реда на чл.190 от ГПК на
ответника да представи справка за размера на отпусната парична сума,справка
за заплатените парични суми,справка за всички дължими парични
суми,справка за подлежащата на погасяване парична сума,които искания
следва да бъдат оставени без уважение,защото по реда на чл.190 от ГПК
страна в производството може да изисква конкретни писмени
доказателства,намиращи се в държане на насрещната страна в
производството,но законът не регламентира възможност страната да
задължава насрещната страна да съставя доказателства за целите на
производството,а и относно посочените обстоятелства страната ищец
разполага с възможност да ангажира писмени доказателства.
В срока за подаване на писмен отговор, ответникът ** оспорва
исковата претенция. Твърди, че договор за потребителски кредит № 1052147 е
сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на ЗПФУР, както и че преди
подписване на договора, кредитополучателката е разполагала с необходимата
информация относно параметрите на договора, т.е. клаузите били
индивидуално договорени, а потребителят е имал право да се откаже от
сключване на договора без каквито и да било последици от отказа,
респективно имал е право да предложи различни формулировки. Поради това
не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП. Ответникът намира, че
индивидуалното договаряне произтичало от това, че между страните били
сключени няколко договора за кредит, т.е. били налице трайни отношения
между страните. Кредитополучателят разполагал и с възможност да
предостави обезпечение под формата на запис на заповед. Посочва, че ГПР е
2
ясно и точно посочен в договора и не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва. Сочи, че неустойката не следва да фигурира в ГПР като
излага конкретни съображения. Поддържа, че неустойката би била дължима
след сключване на договора, ако заемополучателят не предложи обезпечение
на задължението си, като в погасителния план била посочена възможната
вноска за неустойка за целия период на погасяване; бил е отразен и размер на
вноските без включване на неустойка. Оспорва твърдението, че неустойката
представлявала добавка към възнаградителната лихва. Счита, че не е налице
заблуждаваща търговска практика, тъй като ГПР е бил ясно посочен в
договора, било ясно също, че в него не се включва неустойката. Твърди, че
доводите на ищеца, че кредиторът не е извършил проверка на
кредитоспособността, са неоснователни, тъй като подобна проверка била
извършена, а дори да не е била, това не водело до нищожност на договорни
клаузи. Твърди се, че кредиполучателят злоупотребява с права, предявявайки
искове срещу кредитора, тъй като изначално не е възнамерявала да предостави
обезпечение, а от друга страна, фактът, че ищцата е сключила няколко
договора с ответника, водел до извод, че същата е била наясно с размера на
задълженията. Излага съображения, че неустойката не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Въвежда възражения по искането на ищеца за
присъждане на разноски. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
С писмения отговор са представени доказателства, които следва да
бъдат допуснати,защото са относими към подлежащите на доказване факти в
производството.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК ищецът следва да установи обстоятелствата, от които произтича
недействителност на договорното правоотношение, респективно на отделни
договорни клаузи, а в тежест на ответника е възложено да докаже,че при
сключване на договора,респективно към уговаряне на отделни договорни
клаузи не се достига до нарушаване на императивни норми на закона или на
добрите нрави; че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
По изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението на
основание чл.102з,ал.3 от ГПК да внесе по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер от 7,20 лева,за което да представи вносна
бележка,която такса е дължима за изготвяне на преписи. При неизпълнение на
3
дадените указания съдът служебно ще издаде изпълнителен лист и ще
пристъпи към събиране на паричната сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 190, ал. 1 ГПК за
задължаване на ответника да състави и представи по делото справки.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.05.2025 г., от 11,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани,
да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от писмения
отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4