Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
10.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII -
ми въззивен състав, в открито заседание на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Светослава М. и прокурора
Мариян Александров, като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНОХД 1522/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
С присъда от 14.12.2017 год.,
постановена по НОХД № 9586/2016 година по описа на Софийски районен съд, 102-
ри състав, подсъдимият И.Я.Я. е признат за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 209, ал.1, предл.1 от НК.
Срещу
така постановената присъда е подаден
протест с допълнение към него от Софийска районна прокуратура, в който се
изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Релевират се безспорна доказаност
на обвинението и неправилен доказателствен анализ от
страна първоинстанционния съд, чрез който анализ е
постановена оправдателната присъда. Счита, че същата следва да бъде отменена и да
бъде постановена нова, осъдителна присъда.
С постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание по
настоящето дело, проведено на 21.06.2019 година, представителят на държавното
обвинение заявява, че не поддържа протеста, но не го оттегля. Моли
присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена
като правила и законосъобразна. Намира, че със събраните доказателства не е доказано по несъмнен начин обвинението,
което е повдигнато срещу подсъдимия.
Частният обвинител, Б.К. заявява, че
желае справедливост и подсъдимия да бъде осъден.
Защитникът на подсъдимия в лицето на
адвокат М. пледира присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият И.Я. в своя защита заявява,
че поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума, подсъдимият моли
присъдата да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите изложени в протеста и
допълнителното изложение към него, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, за да се произнесе взе предвид следното:
Първостепенният съд е извършил
задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената
съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка. Без да
променя съществено изводите на районния съдия, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Я.Я.,
е роден на ***г. в гр. София, българин с българско гражданство, със средно
специално образование, женен, осъждан, работи като „строител” в ЕТ ”Р.”, с
постоянен адрес:***, е ЕГН: **********. За него не са събрани характеристични
данни.
На неустановена дата и време, пред дома
на свидетел К. се срещнал с подсъдимия Я.,
който имал нужда от пари и помолил пострадалия да му даде пари в заем, като му обещал,
че ще му ги върне. Свидетел К. се доверил на подсъдимия и двамата сключили
договор за заем в устна форма, като въпросният свидетел изпълнил своята част от
договора и предал на подсъдимия Я. сумата от 200.00 (двеста) лева. За
предадената парична сума не бил съставен никакъв документ, включително и
разписка, всичко било на доверие. В устна форма, макар и неясно, бил уговорен и
срок за връщане на заема- още същата
вечер, на следващия ден или след една седмица, когато подсъдимия Я. щял да
получи заплата.
Минало известно време, а подсъдимият Я.
не се обадил повече на свидетеля, за да му върне парите, които бил взел на заем
от него за неопределено време.
На 01.12.2014г. свидетел К. подал собственоръчно написано заявление в
08 РУП-СДВР.
Въз основа на заявлението било
образувано досъдебно производство.
Съгласно заключението на вещите лица по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (СППЕ), назначена и
изготвена в досъдебната фаза на наказателното производство се установява, че
освидетелстваният И.Я.Я. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и психическото му състояние към момента
на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на
наказателния процес.
От справката за съдимост на подсъдимия И.Я.
е видно, че същият е осъждан за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателствени
материали: гласните доказателства- показанията на свидетелите Б.К. и А.Я., от писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от изготвената по делото СППЕ.
Софийски градски съд намира, че
събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени
доказателства са достатъчни и взаимосвързани, за да бъдат направени правни
изводи, които настоящия съдебен състав смята за правилни, задълбочени и
детайлно анализирани, поради което ги споделя изцяло.
Обосновано първоинстанционният
съд е приел, че пострадалият по делото и конституиран като частен обвинител- Б.К.
дава различни показания относно мотивите и времето на предаването на процесната сума.
Като
противоречиви се откриват най- вече показанията относно датата на
инкриминираното деяние, като веднъж се споменава това да е станало през 2011
година, а друг път през 2014 година. Пострадалият заявява, че докато е бил на
тържество, му се обадил подсъдимия, когото познавал като син на негов бивш
колега и който поискал да се срещнат, като за целта попитал какъв е адреса му.
След тържеството, пострадалият си тръгнал към дома, а отвън, пред блока го
чакал подсъдимия, който му казал, че има нужда от пари и му потърсил сумата от
200 /двеста / лева, като се разбрали, че същата ще бъде върната във възможно
най- кратък срок, без да уточняват конкретно кога ще се случи това. Свидетелят
се съгласил, тъй като се познавал с бащата на подсъдимия, и тъй като мислел
същия за „добелстно и стабилно момче“, отишъл да вземе парите, след което ги предал
на подсъдимия. Когато се прибрал у дома,
синът му казал, че отвън някакъв човек го е търсил, за да му даде пари, при
което пострадалият се сетил, че по телефона с подсъдимия не са били говорили за пари и помислил, че
последният се е опитал да вземе пари от сина му. Проверил си телефона и видял, че е имал неприето повикване
от служебния телефон. Върнал обаждането, при което диспечера му казал, че
подсъдимият Я. е ходил в службата, за да го търси, както и че по негово желание
му е било позвънявано
от служебния телефон. Няколко дни, след уговорения срок, подсъдимият не
потърсил свид. К., за да му върне парите, което
мотивирало пострадалия да позвъни на номера, от който му се бил обадил, когато
бил на тържеството. На обаждането отговорил женски глас, който му казал, че „В.“
го няма, но ще предаде за обаждането. Частният обвинител се обадил и на бащата
на подсъдимия, неговия колега, но вместо него, телефонът вдигнал другия му син
и бат на подсъдимия- св. А.Я., който след като чул за какво става въпрос казал
„И тебе ли те завлече?“, при което св. К. се притеснил и подал жалба до
полицейските органи.
В показанията си, пострадалият сочи още,
че е дал сумата то 200 /двеста/ лева на подсъдимия, тъй като последният му
обяснил, че ще се реваншира. И тъй като в предходен момент, св. К. е бил взимал
цигари от подсъдимия на по- ниска цена, си е помислил, че и това е един от
възможните варианти, чрез който ще си получи обратно парите. Заявява, че преди
това се е случвало да дава също пари на подсъдимия за цигари и когато не е
имало, парите му били връщани от бащата на подсъдимия.
Въззивният
съд намира, че показанията на свидетеля, пострадал по делото, в някои части са хаотични и противоречиви. За съда не става
ясно срокът, който били уговорили страните за връщането на сумата, като веднъж
се споменава, че това щяло да бъде още същата вечер, или на следващия ден
сутринта, или в най-лошия случай след около седмица, когато подсъдимият си
получи заплатата, а друг път твърди, че срокът не е бил конкретизиран по време, а най- общо
това щяло да стане в близките дни.
Настоящият съдебен състав обаче, не
споделя изводите на първинстанционния такъв по
отношение на това, че не е ясно как синът на пострадалия е разбрал за
подсъдимия Я., при положение, че свидетеля е посочил на подсъдимия само
жилищния комплекс, в който живеел и блока, но не и етаж и номер на апартамент.
Това е така, тъй като, видно от показанията на пострадалия, същият е заявил, че
синът му е предал, че го е търсил някакъв човек, защото са се били разбрали за
даване на някакви пари, като не е уточнено къде точно е станала срещата между
синът на пострадалия и подсъдимия. В този смисъл, съдът приема, че това може да
е станало и пред самия блок, а не на етажа или пред апартамента. Но, доколкото
синът на пострадалия е заличен от списъка на свидетелите и същият не е
разпитван, то СГС приема, че това обстоятелство е ирелевантно.
Контролиращият съд е на различно мнение
от районния съд и по отношение на това, че не става ясно как точно подсъдимият
се е свързал с пострадалия К., дали това е станало по служебния телефон, чрез
диспечера или чрез друг, ползван от подсъдимия телефон. Частният обвинител ясно
посочва, че първоначално му е било позвънявано от
служебния телефон, на което обаждане той не е отговорил, след което подсъдимият
му се обадил от друг номер, когато той е бил на тържество и се уговорили да се
срещнат. В един по-късен момент, пострадалият решил да си провери телефона и когато
видял, че има неприето повикване от служебния телефон се обадил и установил, че
диспечерът го е търсил по повод на това, че подсъдимия е бил там, на място, в
службата на пострадалия, за да го търси, след което помолил диспечерът да
позвъни, а след като не било отговорено на
позвъняването, подсъдимият взел телефонния номер, за да търси сам пострадалия.
Предвид гореизложеното, Софийски градски
съд кредитира показанията на пострадалия К. в частта, в която заявява, че след
като подсъдимия го е потърсил и поискал сумата
от 200/двеста/ лева, е дал същата пред входа на жилищния блок, в който св.К.
живеел, а по отношение на останалите обстоятелства, като време, основание и
други, съдът намира, че същите са
неизяснени, тъй като показанията на пострадалия по отношение на тях са
противоречиви, колебливи, противоречащи, накъсани и хаотични.
По отношение на свидетеля А.Я.Я. – брат на подсъдимия И.Я., съдът намира, че същите не
допринасят за изясняване на обективната истина по делото, досежно
обстоятелството, че свидетелят заявява, че не познава свидетел К., никога не го
е виждал, не знае дали е бил колега на баща му и не е разговарял с него.
Въззивният
съд не намира основание да се усъмнява в изготвената по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, като намира същата за изготвена
компетентно и безпристрастно, даваща обоснован отговор на поставените в нея
въпроси относно психическото състояние на подсъдимия.
Съдът давя вяра и на останалите писмени доказателства, приобщени по реда на
НПК.
Софийски градски съд намира, че при така
изложената фактическа обстановка, правилно районният съд приел, че подсъдимият Я.
не е осъществил с
действията си от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. При престъплението
измама се въздейства пряко и непосредствено върху физическо лице, което се мотивира
поради заблуждението, създадено у него да извърши акт на имуществено
разпореждане с имущество, което е в негова фактическа власт и с което
разпореждане е причинена имотна вреда лично на него или на едно трето лице.
Следователно, първата от формите на изпълнителното деяние на престъплението е
„въвеждане в заблуждение“. Тя изисква едно активно поведение от страна на
дееца, който трябва да прояви инициативност с цел създаване на невярна
представа у заблуденото лице, т.е. НК изисква да има принос в заблуждението, да
се инициира и да бъде активен деецът. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият
И.Я. наистина е потърсил пострадалия Б.К., като целта на срещата им е била
даване на парична сума в заем. Подсъдимият обаче не е въвел в заблуждение пострадалия, макар и да се откриват измамливи действия и създаване на погрешна представа, че ще върне
взетите в заем пари. Както самият пострадал заявява, съвсем доброволно, ясно,
съзнателно и свободно е предоставил паричната сума в размер на 200 /двеста/
лева на подсъдимия в заем, като е мислил, че последният е „доблестно и стабилно
момче“ и ще му го върне или пък ще се
реваншира по някакъв друг начин, като под този „друг начин“, пострадалият
е имал предвид продаване на цигари на
по- ниска цена, тъй като и преди процесната случка
между двамата е имало подобни договорни отношения. Поради тези причини именно, св. К. с ясното
съзнание, че са се договорили е дал инкриминираната сума. Това са били мотивите,
поради които пострадалият К. е извършил акт на разпореждане със своя движима
вещ.
В този смисъл, настоящият съдебен състав
е на мнение, че с оглед спецификата на случая, се касае за гражданско- правни
отношения, а не за измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК. За
да е налице измама по смисъла на гражданското законодателство деецът следва да
е действал не с цел постигане на имотна облага, а единствено с цел сключване на
договор при създадена у насрещната страна невярна представа по отношение на
неговите елементи. При т. нар. гражданска измама сключването на договор е в
основата на изпълнителното деяние и именно към тази цел са насочени измамливите
действия, както е и в настоящия случай. Двамата са се уговорили в устна форма
относно сумата, начинът на връщане и срокът, макар и не конкретизирани в
детайли и с точност.
Престъплението по чл.209 и сл. от НК от субективна страна може да
бъде извършено само при наличие на пряк умисъл и користна цел. С оглед на това,
за да е осъществен съставът му, следва към момента на извършване, подсъдимият
да е имал користна цел по отношение на св. К., а освен това получаването на
облагата да е станала чрез въвеждане в заблуждение, създаване на невярна
представа у адресата, чрез действия,
думи, чрез въздействие пряко и непосредствено върху психиката на пострадалия, в
резултат на което последният да извърши имуществено разпореждане. Безспорно по
делото е доказано, че сумата е предадена от пострадалия на подсъдимия,
причините, поради които това е станало обаче не е чрез въвеждане в заблуждение,
тъй като възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност
с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за
заблуждението, а не у самия пострадал да са били налице някакви погрешни
представи относно личността на подсъдимия или относно други обстоятелства около
договарянето, както е в настоящия случай.
При така изложените съображения, въззивният съд намира доводите, направени от представителя
на държавното обвинение във въззивния протест и
допълнението към него за несъстоятелни. При служебната проверка на присъдата, извън
оплакванията във въззивния протест, не се откриха
други основания за неговата отмяна.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и обосновано
подсъдимия е признат за невиновен в извършване на престъплението, възведено
чрез обвинителния акт, поради което правилно районният съд го е оправдал.
При
този изход на делото, правилно са възложени в тежест държавата и направените по
делото разноски.
Предвид
изложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №293666 от 14.12.2017 година на 102–
ри състав, НО, постановено по НОХД № 9586 по описа за 2016 година на Софийски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.