Определение по дело №803/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 654
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 20 август 2019 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20193100200803
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                              Наказателно отделение

На  тридесет и първи юли                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  С.А.

  Ж.Р.

                                              

Секретар НЕЛИ КОВАЧЕВА

Прокурор АНТОНИЯ ИВАНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Петрова

ЧНД № 803 по описа за 2019 година

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

 

Лишеният от свобода  Г.П.Г. - редовно призован, воден от Затвора - Варна от РД „Охрана“ – Варна, явява се лично. За него се явява адв. Ст. Р.- редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Началникът на Затвора - Варна Йордан Йорданов, уведомен, явява се лично.

Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.

Й. Йорданов: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Моля да дадете ход на делото.

 

Съдът, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода  и приложените към него документи.

 

Й.Йорданов: Поддържам предложението, няма да сочим нови докaзателства.

Прокурорът: Предложението е допустимо. Няма да соча доказателства.

 

Адв. Р.: Г-жо Председател, от името на подзащитния ми оспорваме предложението. Имаме и доказателствени искания. Ще моля да бъдат призовани лицата М.В.М., лишен от свобода в Затвора в Разделна, съкилийник на моя подзащитен, както и Н.Т.също съкилийник от 213 килия и лицето М.М.М.също в Разделна. С разпита им целим да докажем, че не е вярно това, което е изложено в предложението на Началника на Затвора Варна и на инсп. Я.Тези така наречени отрицателни прояви физически и психически от други лишени от свобода, категорично подзащитния ми оспорва това обстоятелство.

О.В.Х.също лишен от свобода, който  твърди, че на 01.04.2019 г. физическо и психическо насилие е осъществял, вербален тормоз, Също така водим в момента един свидетел, а именно Д. Д., това е жената, с която  живеят на семейни начала, с разпита на която целим да установим, че той е преживял трагично събитие, синът му е починал през 2017 година, поради което това се отразява така, че е съкрушен, изпада в черна дупка, поради което за да има някаква психологическа подкрепа разговаря действително по телефона с Д., това не го оспорваме.

Представям и моля да приемете препис от смъртният акт на детето А.и удостоверение за раждане на същото дете. Разбира се това не го оправдава, но според нас е смекчаващо вината обстоятелство.

Прокурорът: По направените искания моля всяко едно да бъде оставено без уважение.

 Относно искането за разпити в качеството на свидетели на лица, търпящи наказание „Лишаване от свобода“, както и на лице, живеещо в съжителство с Г.Г., мотивите ми са следните:

За всяко едно от цитираните административни нарушения, приключили с влязла в сила заповед на началника на пенитициарното заведение, има специален ред, предвиден в ЗИНЗС за оспорване. Всички заповеди с изключение на тези, чиито срок е изтекъл, и съгласно ЗИНЗС чл. 107 Началникът на Затвора е длъжен да унищожи поради изтичане срока на съхранение се намират в затворническото досие. Тези заповеди подлежат на оспорване и пред Началника на Затвора и пред Главния директор на „ГД ИН“ и пред Министъра на правосъдието, а при условие, че е наложено най-тежкото предвидено от ЗИНЗС наказание, същото подлежи и на обжалване и пред съответния Административен съд.

Доколкото е изтекъл срокът за обжалване, считам, че тези искания следва да бъдат оставени без уважение, тъй като в настоящото производство свидетели не се разпитват от една страна, а от друга в настоящото производство и не може да се оборва като извънреден способ всички констатации, наложени с влязъл в сила акт в административно производство.

Относно искането за приобщаване на акт за раждане и препис извлечение от акт за смърт, също ще моля да бъде оставено без уважение, доколкото тези документи се съдържат и в затворническото досие, съдържат се и в преписката на  ВОП, доколкото са били необходими за прекъсване изтърпяване на наказанието, което е и сторено.

Адв. Р.: Уважаема г-жо Председател, не е вярно и категорично оспорвам обстоятелството, че за всяко от тези твърдения и нарушения на подзащитния ми е налице заповед, приложена и описана под номер и дата в предложението на Началника на Затвора и на инсп. Янева. Действително там има и ние не оспорваме Заповед № 252/14.04.2019 г. за предаване на телефон доброволно. Само че има описани в това предложение още четири прояви, а именно на дати 29.04.2019, 09.05.2019 г., 11.05.2019 г. и 05.06.2019 г., за които няма издадена Заповед,  а самите факти и обстоятелства, които са изложени са крайно противоречиви. Твърди се, че са влезли служители в килията, намерили са под леглото мобилен телефон обаче Н.Т.е казал, че  е негов. Защо тези обстоятелства се пришиват към досието на моя подзащитен, лично аз нямам обяснение. Според мен не е правилен подход. Тези така твърдени нарушения в своята съвкупност обуславят извода на инсп. Янева, както тя се изразява- негативно влияние на обществото на лишените от свобода. По моему обаче се нарушава основен принцип на правото, а именно принципът на невиновност на подзащитния ми. След като Стоянов поема вината и казва, че телефонът е негов, не виждам защо това нарушение трябва да се пришива към досието на моя подзащитен.

Относно писмените доказателства, аз не видях препис извлечение от акт за смърт и за раждане. Действително има едно постановление на прокурор Владимир Чавдаров, който позволява прекъсване на изтърпяване на наказанието за срок от 24 часа, за да може Г. да присъства на погребението на детето си. Те са относими и допустими към предмета и моля да бъдат приобщени представените писмените документи. Също смятам, че обстоятелството, че това е една тежка трагедия в личен план и за това може да се допусне разпит и на Д. Д., тъй като тя е тук и може да внесе светлина по този въпрос. В Затвора „Разделна“ поне 90 % си ползват телефони.

Й.Йорданов: Присъединявам се към становището на ВОП. Искам само да добавя, че дисциплинарната отговорност по ЗИНЗС е лична. С възникване на наказателно-изпълнителното правоотношение с влизане в сила на присъдата, лишените от свобода се лишават от възможността да избират начина на своето поведение. Законът императивно ги е задължил да спазват установените за тях правила. Това какви лични мотиви са ги подтикнали да извършват едно или друго нарушение, не е предмет за изследване на дисциплинарното производство. То е завършило с акт с влязло в сила наказание.

По отношение на изведения в чл. 67 от ЗИНЗС самостоятелно основание влияе отрицателно и върху останалите лишени от свобода, колегите са вписали и това, което е написано там по отношение на влияние  за действия и постъпки на лишения от свобода, които не са завършили с наказание. Никой не може да черпи дивиденти от своето виновно поведение и разпитът на свидетели е абсолютно недопустим и не  е цел на настоящото производство.

 

Съдът, след тайно съвещание намира, че днес представените писмени доказателства, а именно удостоверение за раждане и препис извлечение от акт за смърт на А.Г.Г. следва да бъдат приобщени към доказателствения материал като относими.

Съдът намира, че  не е необходимо макар да счита, че е допустимо, допускането до разпит в качеството на свидетели поисканите от защитата лишените от свобода свидетели М.М, Н.Т., М.М.О.Х., а така също и жената, с която л.св. Г.  живее на съпружески начала. На първо място лицата, които се намират в затвора, се иска да бъдат разпитани за обстоятелства, за които л.св. Г. не е санкциониран макар действително проявите да са описани в предложението на Началника на Затвора. На следващо място, наказанията които са налагани на л.св. Г. за извършени дисциплинарни нарушения, са влезли в сила към настоящия момент, поради което и е недопустимо в настоящото производство да бъдат оборвани констатациите, описани в същите. По отношение на разпита на Д. Д., съдът намира, че също не следва да бъде допускана в качеството на свидетел, доколкото предмет на  изследване в настоящото производство е поведението на л.св. Г. в местата за лишаване от свобода, където същият е длъжен да спазва предвидените в закона и правилника ограничения. За причините за това бяха приобщени към материалите писмени доказателства, както се твърди от защитата, че са го мотивирали за поведение в нарушение на тези правила.

Поради горното съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИОБЩАВА към писмените доказателства по делото удостоверение за раждане и препис извлечение от акт за смърт на А.Г.Г..

ОСТАВЯ без уважение искането на защитата за допускане в качеството  на свидетели на описаните по-горе лица.

Й.Йорданов: Нямам доказателствени искания.

Прокурорът: Нямам доказателствени искания.

Адв. Р.: Нямаме други искания по доказателствата.

 

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и юридическа страна и дава ход на същото

 

П О  С Ъ Щ Е С Т В О:

 

Й. ЙОРДАНОВ: Уважаема г-жо Председател, поддържам в цялост внесеното от мен предложение предвид факта, че поправителното въздействие  по време на изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ има за цел да приучи осъдения към уважението на законите на страната и добрите нрави, а такова поправяне не може да бъде постигнато, ако наказателното изпълнение е съпроводено с извършване на нарушения.

 С оглед горното, моля да уважите внесеното от мен предложение и да завишите режима от „строг“ на „специален“.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, съдебни заседатели, считам, че са налице предвидените от закона предпоставки  да бъде уважено предложението и режимът за изтърпяване на наказанието на л.св. Г.Г. да бъде заменен в по-строг от първоначално определения.

Мотивите, изложени в предложението на Началника на Затвора-Варна, както и в предложението на инспектор социална дейност и възпитателна работа, Началника на затворническо общежитие „Разделна“, Зам. началника на Затвора Варна и Началник Сектор „Възпитателна работа“ са изключително подробни и мотивирани и не смятам да ги преповтарям. Категорично след начало на изтърпяване на наказанието са дадени на осъденото лице достатъчно възможности да докаже, че преосмисля своето поведение, което е противоправно и да започне осмисляне в друга посока на своя живот.

Към настоящия момент обаче видно от представените материали е отчетено отново средна вероятност на риск от рецидив, който е завишен. Наложените наказания на осъдения и всички дисциплинарни постъпки очевидно не са имали своето нито превъзпитаващо, нито възпиращо действие върху неговото поведение, което е противоправно и продължава и в рамките на пенитенциарната система.

С оглед на това от една страна е индиция, че същият не се поправя и не приема законосъобразен начин на живот и адекватен стремеж, а от друга страна влияе отрицателно на всички останали лишени от свобода, считам, че предложението следва да бъде уважено и режимът следва да бъде завишен от „строг“ на „специален“.

АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз ще Ви моля да оставите предложението на Началника на Затвора Варна без уважение, като изтъквам следните аргументи:

Подзащитният ми Г. е приведен на 03.08.2015 г. в Затвора Варна. Видно от справката, която е приложена по делото, на 19.12.2016 г. е разпределен в група осъдени лица, като му е възложен доброволен труд- отговорник на спално помещение, което обитава. В предложението на инсп. Я.се сочи, че е съдействал тогава на затворническата администрация и се е държал добре с тях, награждаван е 5 пъти. Самата тя твърди, че се наблюдава едно така добро взаимоотношение със служителите и стремеж да изпълнява добросъвестно задачите си, поради което и  му е заложена функцията на етажен отговорник, съдейства за изпълнение на дейностите, заложени в плана на изпълнение на присъдата. Демонстрира овладяна емоционалност, сериозни умения и повишена самокритичност, поради което му е направена нова оценка на риска, а именно 51 т. от рецидив. Изводът, който аз лично за себе си правя е, че той в Затвора във Варна се подобрява, но месец юни 2018 г. по негова молба и с изпълнение на една Заповед № 6 е преразпределен, като на 11.06 постъпва в „Разделна“.

 Вече след като постъпва там започват и неговите проблеми. Твърди се, че видите ли от там нататък в поведението на Г.Г. се регистрира явен регрес. Само че следва изброяване на твърдени нарушения, от които има безспорно доказано само едно, а именно на 14.04.2019 г. Г.Г. сам предава мобилен телефон. Това е неговото провинение. Аз не казвам, че има оправдание за това, но това е реално доказано. По-надолу има едни твърдения, които са абсолютно недоказани. Сочи се, че на  29.04.2019 г. 09.05.2019 г., 11.05.2019 г. и 05.06.2019 г., където са правили служители  обиск на килията и са намерили единия път под леглото телефона, единия път до прозореца е бил телефона и във всички тези случаи не е доказано, че подзащитният ми е собственик на този незаконно внесен телефон. Не е доказано, че той е собственик. Защо това нещо се пришива към неговото досие, по моему това не е правилно и да му се вменява вина. Ако ще е виновен, нека бъде доказано.

Абсолютно за голословен смятам и следният извод на инсп. Янева, а  именно горното, че в едно с отчетеното негативно влияние върху обществото на лишените от свобода, дава основание за поредното разглеждане на профила на нуждите на Г.. Защо тя прави такива изводи за мен е необяснимо при положение че няма доказателства за лошо поведение на подзащитния ми. Действително има един предупредителен протокол от  21.11.2018 г.,  където са предупредени Г.Г. и С.К.Ида не влизат в пререкания помежду си. Какво означава това? Как са влезли и какво точно е станало не е ясно. Има втори протокол от 01.04.2019 г. той е написан на академичен стил, че между Г.Г.  и О.Х. да се въздържат от емоционален и вербален тормоз. Също неясно за мен кой е бил инициаторът на този психически или физически тормоз?  Не ми е ясно и не е правилно по този начин да се излага пред съда.

Моля да обърнете внимание, че той се е поправил в Затвора във Варна. Също така е изкарал и един курс, заради което  е получил удостоверение от Министерството на правосъдието, че е участва в програма за обществено въздействие, формиране на умение за активно поведение на трудовия пазар и има удостоверение по делото от 22.03.2018 г. до 27.04.2018 г., като водещ е била г-жа Д.М.. Значи все пак той полага усилия да промени психиката си във връзка с нагласа да бъде обществено полезна личност. Абсурдно ми звучи, че  човек с такава дълга присъда, остават му още 5 години ще си позволи да се държи неуважително и грубо в Затвора в „Разделна“ при положение, че преди това се е поправил. Аз лично виждам други приичини за това. И съвсем отговорно ще кажа това, което той ми заяви, а именно лични отношения с отрядния там, който по някаква причина изпитвал неприязън към него. Не съм свидетел на това, но ми сподели подзащитният ми това Ви споделям и аз, което по моему в по-логично, защото е абсурдно той да иска да си влоши положението. Също така той не е конфликтна личност. Има една Заповед от 2016 г. за физическа разправа, но тогава той е бил нападнат от някаква лице. Така че никакви доказателства, че си е позволявал някакви прояви. По-скоро той е бил нападан, има многобройни молби, че е искал  закрила от администрацията, за да не го нападат определени лица.

Така че виждам една голословност в това предложение,  не е подкрепено с доказателства, че поведението му е било в такава степен лошо, за да се приемат предпоставките на закона, а по моему предпоставките на  чл. 68 ал. 1 от ЗИНЗС не се доказаха. Поради това ще Ви моля да отхвърлите това предложение.

Л.СВ. Г.: Аз съм съкрушен, нямам какво да кажа. Тези обвинения тръгват от един отряден, който беше старшина. Аз не го очаквах. Отидох в „Разделна“, той беше отряден и бях в неговата група и от там ми започнаха проблемите. Пък с този О.В.в момента ме действат, искат да ме вкарат при него явно, защото той е запечатан. Той звънеше на жена ми постоянно. Бяхме килия до килия и аз му казах да спре. Запечатаха го, спряха тези проблеми. Цялата администрация знае. Аз съм съкрушен. Аз тръгнах от Затвора Варна с награди, заличени наказания и отидох в огъня. Почнаха да си играят с мен с моята психика,  не ми дават работа. Дават ми за 1 месец работа, спират. Някакви игри и някакви старшини ми пишат докладни, наказват ме безразборно. Нямам на кого да се оплача. Имам само това момиче, с което съм. Баща ми почина. Майка ми е в Гърция. Те явно се възползват да ме мачкат, тъй като имах преди това един враг. Имахме жалба срещу него и явно той си плаща с пари и от там идват всички проблеми. Това мога да кажа, оставам във Ваши ръце да прецените всичко.

Й.ЙОРДАНОВ/реплика/: Настоящото съдебно заседание е насрочено да се обсъжда поведението на л.св. Г. по време на изтърпяване на наказанието, а не действията на затворническата администрация, които са отразени в 7 броя, влезли в сила дисциплинарни наказания, а чл. 109 ЗИНЗС казва, че при застъпване на дисциплинарните наказания техният срок за заличаване е две години. Моля да се произнесете в този смисъл за уважаване на предложението.

АДВ. Р./дуплика/: Вярно е това, но има и 8 награди по делото.

 

Съдът, след тайно съвещание, се произнесе с определението си:

Съдът, след като съобрази становищата на страните и приложените към делото материали: затворническо досие, становища на Началника на сектор ЗО“Разделна“, Началника на сектор СДВР, зам. Началника на „РНОД“, Заповедите за налагани наказания, както и днес представените писмени доказателства, намира следното:  Лишеният от свобода за пръв път постъпва в Затвора и първоначално търпи присъда по НОХД № 724/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, приведена на основание чл.68 ал.1 от НК с начало на наказанието от 21.05.2015г. до 21.9.2015г. От 21.09.2015г. е започнало изпълнението на общото наказание, определено му по ЧНД № 1562/2016г. по описа на ВОС в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим по следните дела: НОХД № 1072/2015 г. по описа на Окръжен съд - Варна, по НОХД № 5065/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, по НОХД № 3781/2015 г. по описа на Районен съд -Варна, по НОХД № 5457/2015 г. по описа на Районен съд - Варна и по НОХД № 2390/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, като това наказание е увеличено на основание чл.24 от НК с ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода, при  строг режим. При постъпването в МЛС първоначалната оценка на риска от рецидив  по отношение на Г.Г. сочи 75 т.- средна вероятност да повтори деянието си. Зоните на дефицит засягат почти всички раздели на оценката ­- настоящо правонарушение и криминално минало, отношение към правонарушението, обучение и образование, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, междуличностни проблеми, умения за мислене. Рискът от вреди е оценен от среден към висок по отношение на обществото във връзка с поливалентна зависимост, личностнови характеристики и нагласи. Отчетени са и опасения във връзка с престоя на лишения от свобода в МЛС- нарушения на задълженията, въпроси свързани с контрола, бягство, отклонение. Впоследствие в течение на работата с него е бил изготвен втори профил, който е отчел компенсация в някои от първоначално отчетените зони – отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици, междуличностни проблеми, умения за мислене. Рискът от вреди е снижен с 24 пункта и са отчетени 51т., но все така в рамките на средните стойности по отношение извършване на ново престъпление. Последната оценка на риска спрямо лишеният от свобода показва отново възстановяване на първоначaлните стойности, а именно 72т.,  като рискът от вреди е отново в средните стойности, с рискови фактори които могат да бъдат идентифицирани.  Видно от затворническото досие, същият е системен нарушител на реда и обичаен участник в конфликти и колизии, което води до налагане на наказания, вкл. и мярка по чл.60 от ЗИНЗС. Има периоди, в които спазва реда и дисциплината в МЛС, като по този начин създава впечатление, че по отношение на него са постигнати корекции в позитивен план в поведението му, като в този смисъл е бил награждаван за участието му във вътрешно групов конкурс. През  2016г. два пъти със Заповед на началника на затвора е бил наказван.  Възложен му е бил и доброволен труд като отговорник на спално помещение, като е поддържал стабилна активност в организираните  групови мероприятия от спортен и режимно -възпитателен характер. През м. февруари 2017г. допуска ново нарушение на вътрешния ред- притежание на неразрешена вещ, за което е наказан. По негова молба е разпределен в група за работещи и е изведен на работа по линия на доброволен труд, като в продължение на 5 календарни месеца поддържа относително добра трудова дисциплина. Награждаван е 5 пъти, включително със заличаване на предходни дисциплинарни наказания. Това обаче не спомага за превъзпитанието на същия и скоро той започва да допуска отсъствия от работното място, нередовно излизане за полагане на труд, лоша дисциплина и изпълнение на поставяните задачи, поради което следва и ново наказание  По този повод той е спрян от работа и разпределен в група за неработещи лишение от свобода. Индивидуално – корекционната работа с него продължава, като Г. продължава активно да участва в мероприятията с режимно- възпитателен характер, спортни и културно масови дейности. До м. август 2018г. поведението му е променливо с възходи и спадове, но след този период, когато е наказан заради саморазправа с друг лишен от свобода, настъпва  регрес в поведението и нагласите му. С оглед горното и настоящият състав на съда счита, че смъртта на детето му, която е настъпила около 10 месеца по- рано не може да се приеме като причина за това негово негативно поведение.  Следват редица дисциплинарни нарушения, за които е наказан- притежание на неразрешена вещ,  положителна  проба за употреба на спиртни напитки и други, като същите са от 16.08.2018г., 27.09.2018г., 30.10.2018г., 30.11.2018г., 05.12.2018г., 25.12.2018г., 14.04.2019г.  Това негово поведение е било санкционирано от Началника на Затвора със съответните Заповеди, които са влезли в сила и не са били обжалвани по съответния ред. Именно въз основа на същите се прави извод за настъпилия регрес в поведението на лишения от свобода, а не за случаите, за които макар и описани в предложението на ИСДВР ЗО“Разделна“, не са му налагани наказания. Именно тези негови прояви налагат преразглеждане на профила му, който е възстановил почти първоначалните си стойности- 72т. Отчетено е лекомислено и повърхностно отношение към извършеното престъпление и понесените от жертвите вреди; липса на устойчива мотивация за промяна, подкрепена с адекватно на общоприетите норми поведение; наличие на усвоен модел на реализация в средата и незачитане правата на собствеността на другите; склонност към злоупотреба с гласуваното му доверие и експлоатация на по- слабите във волеви план от него. Целият престой на лишеният от свобода е съпътстван от незачитане  на наложените ограничения и липсата на мотивация за спиране на правонарушенията. С поведението си Г. влияе негативно върху другите лишени от свобода и подкопава авторитета на пенитенциарната система. Макар в кратки периоди от време да поддържа представата за постигнат напредък в превъзпитанието му, поведението му в условията на ЗО „Разделна“ потвърждава първоначално отчетените опасения във връзка с риска от вреди. С оглед горното и предложението на Началника на Затвора за промяна на режима на изтърпяване на наказанието по отношение на Г.Г. следва да бъде уважено. По време на престоя си, същият многократно е нарушавал дисциплината в пенитенциарното заведение, не е изпълнявал задълженията и задачите, които са му поставяли, създавал е конфликти с други лишени от свобода, вкл. и арогантно поведение към служителите на ЗО, допускал е системно нарушения на Правилника за вътрешния ред, което налага извода за грубо и системно нарушаване на установения ред в МЛС. С поведението си Г. влияе отрицателно и върху останалите лишени от свобода, изводимо от съдържащите се в материалите по делото факти, досежно констатираната употреба на алкохол, конфликт и опит за саморазправа с друг лишен от свобода, демонстративно незачитане на установения ред чрез водене на разговори с мобилен телефон в присъствието на служители на затвора. Предвид горното настоящият състав на съда счита, че са налице основанията на чл.68 от ЗИНЗС за промяна на режима на изтърпяване на наказанието. В този смисъл са всички приложени към предложението становища на съответните началници на Затвора. Явно престоят на лишеният от свобода в МЛС не оказва своя поправителен и превъзпитателен ефект, констатира се регрес след първоначално отчетената позитивна промяна в поведението и нагласите му,  поради което изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ следва да продължи при засилен надзор и охрана, какъвто би могъл да бъде осъществен с прилагането на ,,Специален“ режим.

           С оглед на изложеното и на осн. чл.446 ал.1 от НПК и чл.68 вр. чл.67 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАМЕНЯ режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на Г.П.Г., ЕГН ********** от „СТРОГ” в „СПЕЦИАЛЕН” за остатъка от наложеното му общо и увеличено наказание по  ЧНД № 1562/2016г. по описа на ВОС,  на основание чл.68 ал.1 от ЗИНЗС.

Определението подлежи на обжалване или протест по реда на Глава ХХII от НПК пред Апелативен съд – Варна, в 7-дневен срок от днес.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:54 часа. 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

     2.

 

СЕКРЕТАР: