Решение по к. адм. дело №1473/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на А. Х. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас и на адвокат П. Г. от АК – Бургас, служебно назначен за процесуален представител на А.А., против решение № 2354/13.03.2025 г., постановено по адм.д. № 1628/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен изцяло иска на А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева, за претърпени неимуществени вреди произтекли от бездействие на ГДИН да осигури правото на изпиране на личните дрехи на А. без заплащане в периода от 22.12.2023 г. до 18.09.2024 г. и по касационна жалба на А. Х. А. срещу решение № 5834/26.06.2025 г. постановено по адм.д. № 1628/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на А. за допълване по реда на чл. 176 от АПК на съдебно решение № 2354/13.03.2025 г. на Административен съд – Бургас.

С касационните жалби се твърди, че оспорените решения са необосновани, постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се тяхната отмяна. Представят се писмени бележки.

Касационният ответник – главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, не изпраща представител. Чрез процесуален представител са представени отговори на касационните жалби, с които решенията се считат за правилни и законосъобразни и се иска оставянето им в сила.

Представителят на Прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Административен съд-Бургас, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационните жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими.

При разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред Административен съд – Бургас като първа инстанция се е развило по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на А. Х. А., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, [населено място]. С исковата молба ищецът А. претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, настъпили в периода от 22.12.2023 г. до 18.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждане, поради бездействие на ответната дирекция да осигури правото на изпиране на личните дрехи на А. без заплащане.

Съдът е приел, че твърденията на ищеца за бездействие на ответната администрация да осигури правото му на изпиране на лични дрехи, е останала недоказана и е отхвърлил иска на А. Х. А., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София при Министерство на правосъдието - [населено място].

От ищеца А. е подадена молба за допълване на постановения по делото съдебен акт – решение № 2354/13.03.2025 г., като същия посочил, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване и не е изложил мотиви относно наведените в исковата молба твърдения относно наличие на обогатяване на ответника в резултат на извършваната търговска дейност по предоставяне на платената услуга за ползване на пералните машини в мястото за лишаване от свобода.

Съдът приел, че се е произнесъл изцяло по спора – предмет на делото, а възражението на А., че съдът не е обсъдил довода, че с въведено заплащане на услугата по изпиране на личните дрехи, ответникът чрез ДП Фонд затворно дело, се обогатява, е неоснователно, тъй като от една страна необсъждане на наведен довод не е основание за допълване на съдебен акт, а от друга страна този довод стои изцяло извън правнозначимите фактически основания на предявения иск. Отделно от това, дали е налице обогатяване на ответника е въпрос извън обхвата на административното правораздаване и в този смисъл настоящият съд не дължи произнасяне по него. С оглед на това молбата на ищеца А. Х. А. за допълване на постановения по делото съдебен акт – решение № 2354/13.03.2025 г. е отхвърлена.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Изводите на административния съд за недоказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС са основани на подробно изследване и анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са законовите критерии, предвидени в нормата на чл. 21, ал.6, пр.2 от ППЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода се създават условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Обосновани са изводите на съда, че нормата на 16, ал. 2 от ППЗИНЗС, изисква създаването на условия за изпиране на дрехите, но не регламентира, че тази дейност непременно трябва да е безвъзмездна. От събраните писмени доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че в Затвора Бургас през исковия период е била предоставена възможност на лишените от свобода да изпират ръчно дрехите и личното си бельо, а определени техни дрехи и спалното им бельо да бъдат изпирани в общата пералня ежеседмично по утвърден график, с което са им били осигурени условия, съобразно чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС.

Предвидената от чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС отговорност на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон предполага кумулативно наличие на: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.

Касационната инстанция споделя становището на административния съд за недоказаност на твърдяното бездействие, което от своя страна да е довело до изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, или уронване на човешкото достойнство на ищеца по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди.

В обобщение, касационният състав приема, че съдът е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани доказателства, обсъдени в цялост, и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът се е произнесъл изцяло по предмета на спора, като не е останала неразгледана част от претенцията. Поради изложеното решенията на Административен съд – Бургас следва да бъдат оставени в сила, а касационните жалби като неоснователни да бъдат оставени без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2354 от 13.03.2025 година, постановено по адм. дело № 1628 по описа за 2024 година на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5834 от 26.06.2025 година, постановено по адм. дело № 1628 по описа за 2024 година на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.