РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Чепеларе, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100073 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от П. Х. К., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „****“ №*, ет.*, ап.* и Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“
№*, ет.*, ап.*, действащи чрез адв.Б. М. от АК – Смолян срещу „****“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Ч., к.к. П., хотел „****“, представлявано от М.Б. иск с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от
ищците сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ или общо 3000 лева, представляваща
обезщетение за ползването на собствения им недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор № 69345.9.*** по КК на с.С., общ. С., обл. С., одобрена със заповед №РД-18-
8/16.02.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр.София, с площ от
5,314 дка, находящ се в местност „****“, с трайно предназначение: земеделска територия, с
начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна горска площ, при граници на
имота: ПИ 69345.9.***, 69345.10.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***,
69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.*** и 69345.9.***, в периода от 24.11.2020 г. до датата на
завеждане на делото – 03.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума.
В исковата си молба ищците навеждат твърдения, че като наследници на Н. С. К. са
собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 69345.9.*** по
кадастралната карта на с.С., общ.С. на основание решение № 4053/20.02.1997 г. на ОСЗ
гр.Смолян. Твърдят, че с договор от 20.06.2007 г. учредили право на прокарване на
техническо съоръжение и на преминаване в полза на ответника през имота си за срок от 10
1
години, който изтекъл на 20.06.2017 г. Със същият договор учредили и право на строеж за
стълб № *. Обясняват, че през имота им е прокарана въжена линия от „****“ АД за седалков
лифт и е определена сервитутна ивица около него, като в тези рамки е променено
предназначението на имота по силата на одобрен парцеларен план. Твърдят, че още при
прокарване на лифта била изсечена голяма част от дърветата под него и 12 метровата ивица,
като впоследствие това се прави непрекъснато. Заявяват, че срокът на действие на договора
е изтекъл, но в настоящия момент ответникът продължава да ползва имота без да им
заплаща никакво възнаграждение или обезщетение като ги лишава от възможността самите
те да го използват. Сочат, че имотът им се ползва освен за преминаване на лифта и
поддържането на сервитутни ивици, но и като през него периодично преминават хора, коли
и машини по повод поддръжката му, проверка и контрол на съоръжението. След присъдено
с решение по гр.д. № 178/2020 г. по описа на РС - Чепеларе и изплатено обезщетение за
времето от 25.11.2017 год. до 24.11.2020 г., след 24.11.2020 г. и към момента на
предявяването на исковата молба продължава неоснователното ползване на имота от
ответника без заплащане на обезщетение. Считат, че вследствие неоснователното ползване
на собствения им имот, ответникът се е обогатил за тяхна сметка. Последното поражда за
ищците правния интерес от провеждане на избраната форма на искова защита с оглед
компенсиране на неоснователното разместване на блага между правната сфера на всяка от
страните. Моли в този смисъл за положително произнасяне по иска.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество
като неоснователен. Оспорва заложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения. Признава факта, че с договор от 20.06.2007 г. сключен между него от
една страна и от друга от Н. К. - наследодател на ищците, В. К. и М. М., в полза на
ответника е учредено право на прокарване на техническо съоръжение и на преминаване през
процесния имот. Твърди, че в изпълнение на договора в негова полза собствениците на
имота са учредили право на строеж на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв. м., която
сделка е обективирана в нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот от 21.06.2007 г. № 199, том III, рег. № 3189, дело № 547/2007 г. на нотариус с рег. №
*** по РНК, с район на действие РС - Смолян. Твърди, че със заповед № 311/2007 г. на
кмета на Община Смолян е одобрен ПУП за обект лифт к.к. П. – връх С. – село С., който
преминава през процесния имот, като в рамките на лифта и сервитутната ивица около него
предназначението на имота е променено. Твърди, че като суперфициар е реализирал правото
си на строеж, а впоследствие през имота е прокарана въжена линия за седалков лифт.
Твърди, че ответното дружество не е ползвало или държало имота в процесния период, в т.ч.
не е извършвало твърдените в исковата молба действия по отношение на имота и като по
какъвто и да е начин не лишава ищците от възможността да ползват имота. Оспорва като
неоснователни твърденията на ищците, че им се пречи да упражняват пълноценно правото
си на собственост върху имота, че твърдяното въздействие върху растителността и
дърветата е причинено от ответното дружество, че периодичното преминаване на хора, коли
и машини през имота препятства възможността на ищците да го ползват и да получат
2
плодовете от него. Твърди, че процесните въжени линии преминават над територията на
имота на такава височина, че не засягат по никакъв начин правото на собственост на
ищците и не ограничава ползването на имота по предназначение, поради което и липсва
обедняване от страна на ищците, което да е пряка и непосредствена последица от действията
на „****“ АД. Монтираният в имота стълб представлява надлежно изградено съоръжение
въз основа на учредена в полза на „****“ АД суперфиция и ползването на имота от
ответника се основава на валидно правно основание – учредено в негова полза право на
строеж, с което за него е възникнало и субективното право да ползва земята в границите на
необходимото за използването на постройката според нейното предназначение по смисъла
на чл. 64 ЗС. Ползването на процесния имот в рамките на поддържането на надлежно
изграденото в него съоръжение е свързано с вменените на дружеството по силата на чл. 157
и 151 от Закона за туризма специални задължения, които на самостоятелно правно
основание пораждат право (и задължение) за ответника за достъп до процесния имот. В
процесния имот въз основа на учредена суперфиция „****“ АД е изградило стълб със
застроена площ от 6 кв.м., с което за собственика на земята възниква вещно ограничение,
съгласно което той следва да осигури възможност на суперфициаря да ползва земята в
рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според нейното
предназначение. Постройката служи за опора по отношение на преминаването на въжената
линия (лифт) над процесния имот. Така изграденият стълб представлява част от строеж от
трета категория, буква "б" - „кабинкови и открити въжени линии и съоръженията към тях“ -
чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Преминаването на хора за поддръжка, проверка и контрол на съоръженията има за цел
именно ползването и поддържането на стълба и преминаващата по него въжена линия от
страна на ответника. В процесния случай използваната от ответника площ не ограничава
извън рамките на допустимото съгласно чл. 64 от ЗС правото на ищцата да ползва
собствения си имот, поради което предявеният иск е неоснователен.
Безопасността и нормалното функциониране на лифта, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗТ е
възложено на лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към
ски писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата
ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на
изискванията на чл. 154. Като лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ законодателят е възложил на
ответника със ЗТ и Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски
пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията
на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите, редица
задължения за осигуряване на безопасност на съоръженията и пистите, които лифтът
обслужва. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени, ако служители на ответното
дружество не преминават през имота. От задължението за предоставяне на услугата и
поддръжка на съоръжението произлиза ех lege право на лицето по чл. 157, ал.1 ЗТ да
„ползва“ имотите, през които лифтът преминава, доколкото това е необходимо за защита на
публичния интерес - осигуряването на безопасното им ползване.
3
Оспорва иска като неоснователен относно размера на площта, за ползването на която
ищците претендират обезщетение, тъй като ответникът не ползва целия имот. Възразява и
срещу периода, за който ищците претендират обезщетение. Ползването на имота от страна
на ответното дружество не е целогодишно, тъй като от ищците не е съобразено, че
преминаването на споменатите в ИМ „хора, коли, машини“ се извършва единствено през
зимния сезон, тъй като лифтът и пистата, която той обслужва, не се използват, когато липсва
сняг и няма туристи. Оспорва и заявения размер на обедняването с оглед характеристиките
на имота и обстоятелството, че ищците претендират да са титуляри само на 1/3 ид.ч. от
правото на собственост върху имота - планински, трудно достъпен и представлява
земеделска земя с начин на трайно ползване „недървопроизводителна горска площ“. Моли
поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения
срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищците адв.Б. М..
От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.Я. Н., който оспорва
осъдителния иск като неоснователен и недоказан.
В последното съдебно заседание по искане на ищците и по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е
допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от
1500 лева за всеки от ищците на 2197,33 лева, или общият размер на претендираното
обезщетение от 3000 лева, се счита за предявено в размер на 4394,66 лева.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 4053/20.02.1997 г. на ПК гр.Смолян на наследниците на В. А. К. е
възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници върху 13 броя
имоти в землището на с.С., общ.С.. Под № * от решението фигурира процесния имот,
представляващ залесено пасище с кад. № ****, с площ 5,314 дка. в м. „****“. От
представеното по делото удостоверение за наследници изх. №ГР 0093/29.08.2022 год.
издадено от кметство с.С. се установява, че В. А. К. е починала на **** год., а нейни
наследници по закон са трите й дъщери В. С. К., М. С. М. и Н. С. К. – починала на **** год.
Наследници на последната са ищците Г. Х. К. – нейна дъщеря и П. Х. К. – неин син. Въз
основа на решението на Поземлен комисия – гр.Смолян с нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползването на земеделските
земи с №567, том III, дело №789/18.07.1997 год. на нотариус М. К. при СмРС, наследниците
на В. А. К. са признати за собственици на имотите.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищците са съсобственици на поземлен имот
с идентификатор № 69345.9.*** по КК на с.С., общ. С., обл. С. с площ 5,314 дка., находящ се
в местността „****“, с трайно предназначение на територията: земеделска, че е налице
идентичност на имота с възстановения на насл. на В. К. с кад.№**** по КВС на землището
на с.С.. Съсобствеността е възникнала по наследство и реституция по ЗСПЗЗ при следните
квоти: по 2/6 ид.ч. за В. К. и М. М. и по 1/6 ид.ч. за ищците Г. К. и П. К..
4
Ответникът „****“ АД е собственик и оператор на ски зона **** – **** по смисъла на чл.
153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за обезопасяването и
информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне
правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията
на работата на ски патрулите. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал.1 ЗТ, което
осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги
по § 1, т. 70 ДР на ЗТ в туристически обекти, съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ.
Видно от договор от 20.06.2007 г., сключен между В. К., М.М. и Н. К., от една страна, и от
друга „****“ АД, първите три, като собственици на ПИ с идентификатор №69345.9.*** по
кадастралната карта на с.С., община С., учредили в полза на дружеството право на
прокарване/поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през част на имота с
площ 1000 кв.м. на седалков лифт от с.С. до вр.С., съгласно скица-проект приложение към
договора, на цена 540,00 лв. за целия срок на договора за засегнатата територия. Договорът е
сключен за срок от 10 години-до 20.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите от
нотариус Н. К. с район на действие РС Смолян, рег.№*** на НК. Съгласно §4 на договора
страните се споразумели за следното: учредителите се задължават да учредят право на
строеж в имота за стълб №10 при цена 240 евро в срок до 30.06.2007 г.
В изпълнение на горните уговорки, с нотариален акт за учредяване право на строеж №199,
том III, рег. №3189, дело №547/ 21.06.2007 год. на нотариус Н. К. с район на действие РС
Смолян, рег.№***, В. К., М. М. и Н. К. са сключили договор с ответника за отстъпване
право на строеж, съгласно който като собственици на ПИ с идентификатор №69345.9.*** са
учредили на приемателя „***“ АД право на строеж върху имота на стълб за лифт със
застроена площ 6 кв.м., представляващ стълб №* от Седалкова пътническа въжена линия
„***“ с.С.-връх С. съгласно парцеларен план за сумата 240 евро.
Горните договори били сключени с оглед на това, че през 2007 год. на ответникът „****“
АД е разрешено да проектира лифт - к.к. П. – с.С., въз основа на което е възложил и
изграждането на строеж „Седалкова пътническа въжена линия „****“ с. С. – връх С., ведно с
подобектите Долна станция и помощна сграда на лифт с. С.“, с Трасе с дължина 2 992 м. и
25 бр. стълбове и Горна станция на лифт връх С..
По делото са приложени като писмени доказателства заповед №169/20.08.2007 год. на кмета
на Община Смолян, видно от която по молба на „****“ АД е разрешено да се възложи
изработване на ПУП – парцеларен план за обект: писти връх С. – с.С.; със заповед
№233/29.08.2007 год. на кмета на община Смолян е одобрен ПУП – парцеларен план на
обект „Писти к.к.П. - връх С. – с.С.“ в обхвата на землище гр.С., като пистите започват в
имот с кадастрален номер *** – Горна лифтова станция и завършват в поземлени имоти с
кад. №№ *** и *** – Долна лифтова станция по приложения парцеларен план в землището
на с.С. и гр.С..
Строежът е приет с протокол за установяване на годността на ползването на строежа от
26.11.2008 г. В текста на протокола, на л. 47 от делото е описан стълб № *-подтискащ с
височина 14,45 м, наклон 15%, бетон във фундамент 17,2 куб.м., брой ролки – нагоре 10 и
5
надолу 12. На л.51 от делото /л. 19 от протокола/ е записано, че стълб №* попада в поземлен
имот ***, за него има нотариален акт за учредяване право на строеж №199, том III, рег.
№3189, дело №547/ 21.06.2007 год. и Решение № 1/24.01.2008 г. за промяна на
предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на трасета за
част от поземления имот. С разрешение за ползване № СТ-12-1222/01.12.2008 г. на
зам.началника на ДНСК е разрешено ползването на въжената линия.
С решение № 37/13.2021 г. по гр.д. № 178/2020 г. на РС – Чепеларе, влязло в сила на
21.02.2022 год. ответникът „****“ АД е осъден да заплати на В. С. К. и М. С. М. сумата от
по 2 221,68 лева за всяка от тях и на Г. Х. К. и П. Х. К. – сумата от по 1110,84 лева за всеки
от тях на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения им имот с идентификатор 69345.9.806 за периода 25.11.2017 –
24.11.2020 г.
Съгласно заключението по назначената комплексна съдебно – техническа и съдебно –
оценъчна експертиза поземленият имот с идентификатор 69345.9.*** по КККР на с. С. е с
площ 5314 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно
ползване – друг вид недървопроизводителна горска площ. С решение № 1/24.01.2008 г. на
Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ към Министерство на земеделието и продоволствието е
променено предназначението земеделска земя, собственост на различни физически и
юридически лица на общо 48 кв.м., включително и на 6 кв.м. от процесния имот за
изграждане на фундаменти за стълбове на лифта. Сервитута на преминаващия през поземлен
имот с идентификатор 69345.9.*** съоръжение - лифт – П. – вр. С. – с.С. е с дължина 35,81
м. и квадратура 462,87 кв.м., съгласно одобрения със заповед № 311/14.12.2007 г. на Кмета
на община Смолян ПУП – Парцеларен план. Обслужването и ползването на стълба по
предназначение се осъществява в тази площ, тъй като същият не е самостоятелен обект, а е
част от съоръжението. Съгласно одобрения проект, стълб № * е с височина 14,45 м., а
въжетата са на средна височина от 11 метра над нивото на терена на имота.
От направените справки, вещото лице е установило, че за обекта са изготвени
инвестиционни проекти по части: Технология, Архитектурна, Конструкции, ВиК, Електро,
Електрически съоръжения, Геодезия, Геология, ПБЗ, Ландшафт, техническа и биологическа
рекултивация. Въз основа на представените проекти, от Община Смолян са издадени
следните разрешения за строеж: разрешение за строеж №324/12.12.2007 год. за долна
станция и помощна сграда за лифт; разрешение за строеж №166/21.07.2008 год. за трасе и
стълбове; разрешение за строеж №165/21.07.2008 год.; разрешение за строеж
№240/14.10.2008 год. за външно електрозахранване. Стълб №*, който е изграден в имот
№69345.9.*** е част от подобект „Трасе и стълбове“. За целият обект е издадено разрешение
за ползване от 01.12.2008 год. С оглед наличието на всички необходими строителни книжа,
вещото лице е направило извод, че конкретният стълб в имота на ищците е законно
построен.
Вещото лице е определило средно месечна наемна цена за процесния имот за земеделски
нужди, като е взело предвид осъществени сделки за покупко-продажба на земеделски имоти
6
и договори за наем на земеделски имоти, за посочения в исковата молба период, според
което месечния наем възлиза на 0,006 лева за 1 кв.м. за ползването на частта от имота, през
която преминава лифта. За периода от 24.11.2020 – 03.05.2023 г. за частта от имота, през
която преминава лифта възлиза на 82,47 лева.
По искане на ищцовата страна е назначена допълнителна съдебно – оценъчна експертиза, в
заключението по която вещото лице е определило пазарна средно месечна наемна цена на
имота. При определяне размера на наема вещото лице е взело предвид вписани договори за
наем на идентични имоти - земеделски земи, които се ползват за неземеделски нужди.
Според вещото лице средно месечната пазарна наемна цена на имота възлиза на 0,96 лева за
един кв.м. за ползването на частта от имота, през която преминава лифта. За периода от
24.11.2020 – 03.05.2023 г. за частта от имота, през която преминава лифта възлиза на 13
184,00 лева.
Съдът кредитира заключенията по комплексната експертиза и допълнителната съдебно –
оценъчна експертиза като обективни и компетентно изготвени, които не са оспорени и от
страните.
Ангажирани по делото от ищците са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. К. М.,
а от страна на ответника – на свидетелите З. К. и Г. К..
Съгласно показанията на свидетеля М. процесния имот бил пасище. През имота на ищците
минава шестседалков лифт, собственост на „****“ АД, като един от стълбовете е построен в
средата на процесния имот. Сочи, че в имота имало много дърветата, които били изсечени
от служители на „****“ АД, защото пречели на лифта. Твърди, че ищците не можели да
ползват имота, защото по средата е разделен от лифта, въжетата на който били доста ниско.
Освен това в имота влизат коли и служители, които извършват техническото обслужване на
лифта, проверяват ролките на лифта. Знае, че за имота имало сключени договори между
собствениците и „****“ АД за преминаването на лифта за срок от 10 години. След изтичане
на договора, собствениците не са давали съгласие да продължи да се ползва имота.
От показанията на свид. К. се установява, че стълб № * е част от ПВЛ №* от с.С. до връх С.,
и попада в имота на ищците. Твърди, че през имота на ищците преминава въздушно въжена
линия със седалков лифт, на височина около 12 метра от земята. Сочи, че всички стълбове
на лифта, включително и стълб №* се обслужват въздушно със сервизна платформа, която е
закачена на въжената линия. В случаите когато се установят камъни и дървета, които пречат
на самия фундамент се налага да се слезе за да се отстранят. Последно е правена
профилактика на лифта през пролетта на тази година. Твърди, че имота на място не е
ограден, същият представлява пасище, и че в него няма посеви, а само дървета. Сечта на
дърветата се извършва от горовладелската кооперация, но когато имало паднали клони в
сервитута на лифта се махали и от служители на „****“АД. През имота на ищците не
минава писта и там не се карат ски и сноуборд.
Според показанията на свид. К., стълб №* е част от въжената линия №* от с.С. до вр. С. и
попада в имота на ищците. Застроената част на стълба е около 1,50 м. /1,50 м. Този стълб
7
свързва въжетата на лифта с другите стълбове. На стълба са поставени ролки, през които
реално минават въжетата на лифта. Височината на въжето е около 10-12 м. от земята, а
заради денивелацията на терена, на места може да е около 15 м. Твърди, че „****“ АД
стопанисва лифта, а св.К. е отговорник за всички лифтове в к.к.П.. Обяснява, че всеки лифт
разполага с ремонтна количка, която е като седалка, захваната за въжето. Именно с нея се
извършват ремонтите по лифта, т.е. те се извършват въздушно, поради което не се е
налагало с автомобили да се ходи до стълбовете на лифта. Този лифт работи сезонно – от
м.декември до началото на м.април, в зависимост от снежните условия. Имота на ищците не
е предназначен за писта и там туристи не карат ски. На място границите на имота не са
обозначени, той представлява изоставена ливада. Не е виждал да се обработва или да се
засажда с някакви посеви или да се коси.
Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, същите са еднопосочни и
безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, разгледан по
същество е основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД, лицето, което държи без правно основание чужда вещ
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишило. Ползването
на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството
дали получава добиви от вещта е ирелевантно. Същественото за основателността на иска е,
че вещ на ищеца е била държана от ответника без основание за това. По този начин
собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице
обедняване. Обогатяването включва не само придобиването на определена имуществена
облага, но то се реализира и при спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на
ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или
чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на
вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние. В този смисъл са решение № 409
от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., решение № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. №
652/11 г. на ВКС и решение № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС.
Фактическият състав на чл.59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за
ползване на недвижим имот без основание не включва покана до лицето, което държи
имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея; а размерът му е
средномесечния пазарен наем. В този смисъл решение №218/29.12.2015 г. по дело
№7310/2014 г. на ВКС I г.о.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците са собственици
общо на 1/3 идеална част /или всеки един от ищците притежава по 1/6 ид.ч./ от имот с
8
идентификатор 69345.9.806 по одобрената кадастрална карта на с.Стойките, а ответникът
ползва част от него.
Ответното дружество е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от Закона за туризма,
осъществяващо туристическа дейност, като предоставя и допълнителни туристически
услуги по т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и 2 от ЗТ.
„****“ АД е именно лицето, което стопанисва пистите в к.к.П. и което е изградило въжената
линия на лифта с.С. – вр. С., като части от ски – зоната **** – **** и е собственик на
лифтовото съоръжение. От проверките в Община Смолян извършени от вещото лице по
комплексната експертиза се установява, че в полза на „****“АД е издадено разрешение за
строеж за въжената линия на ски лифта с.С., общ.С. – връх С. през 2008 г. Освен това
праводателят на ищците и трети лица са учредили право на строеж на стълбове – част от
въжената линия именно на „****“АД; праводателят на ищците и трети лица с имоти в
района са сключили договори за преминаване на въжената линия именно с „****“АД.
Следва да се има предвид, че въжената линия е част от един общ инфраструктурен обект –
ски зоната, чрез който се осъществява туристическа услуга за ски спортове.
По делото безспорно се установи, че през средната част на имота на ищците преминава
въпросната въжена линия, която заема 462,87 кв.м.
Не е спорно, че с нотариален акт от 2007 год. наследодателката на ищците и нейните сестри
са учредили възмездно право на строеж в имота в полза на ответното дружество за
изграждане на стълб №* от въжената линия с.С., общ.С. – връх С., но по силата на този акт
не е възникнало сервитутно право в полза на приемателя. Разпоредбата на чл.64 ЗС
предвижда собственикът на постройката да може да ползва земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако не е
уговорено друго.
Според константната практиката на ВКС, обективирана в Определение №267/08.10.2015 г.
по ч.гр.д. №4088/2015 г. на II г.о. на ВКС, учредяването на преминаване на въжената линия
през имот частна собственост, изисква сключване с договор за отстъпване на право на
преминаване /сервитут/ от собственика на имота с нотариална заверка на подписите
съгласно императивната разпоредба на чл.192 ал.1 ЗУТ. Правото на преминаване на
съоръжение, което не е сграда, може да се основава на поземлен сервитут. В този смисъл е
Решение №112/17.05.2021 г. на по гр.д. №3657/2020 г. на IV г.о. на ВКС.
В настоящия случай от представения като доказателство по делото писмен договор с
нотариална заверка на подписите от 20.06.2007г. /л.18 от делото/ се установява, че В. К., М.
М. и Н. К., като собственици на ПИ с идентификатор №69345.9.**** по кадастралната карта
на с. С., община С., са учредили в полза на „****“ АД право на прокарване/поставяне на
техническо съоръжение и на преминаване през част на имота с площ 1000 кв.м. на седалков
лифт от с. С. до връх С., на цена 540,00 лв. за целия срок на договора за засегнатата
територия. Договорът е сключен за срок от 10 години – до 20.06.2017г. Доколкото обаче
срокът на процесния договор е изтекъл към 20.06.2017г., то следва да се приеме, че
съоръжението на ответното дружество след тази дата минава без основание през имота на
9
ищците. Договорът е срочен и като такъв, същият се счита прекратен след изтичане на
уговорения срок. За процесния период 24.11.2020 г. до 03.05.2023 год. собствениците на
имота, не са учредили право на преминаване на пътническата въжена линия през имота си
на ответника, нито са му го отдали под наем, поради което настоящият съдебен състав
приема, че „****“АД ползва същия без правно основание. Дружеството не е носител на
сервитутно право и след като е лишил собственика на имота от възможност за ползване,
ответникът му дължи обезщетение. Именно ответното дружество стопанисва пътническо –
въжената линия, доколкото от заключението по СТЕ се установява, че „****“АД се е
снабдило с ПУП - парцеларен план за обект – лифт „с. С. - връх С.”, одобрен със Заповед №
311 от 14.12.2007г., разрешение за въвеждане в експлоатация и т.н. Като лице по смисъла на
чл.157 ал.1 от Закона за туризма, ответното дружеството осъществява дейност по
предоставяне на туристически услуги, основна част от които е използването на лифтовите
съоръжения. Дружеството – ответник получава печалба от експлоатирането на лифта, като
по този начин се обогатява за сметка на ищците, доколкото си спестява през исковия период
разходите за заплащане на парична сума срещу това през имота на ищците да преминават
части от лифтовото съоръжение, собственост на дружеството, като обектът се използва от
„****“ АД за осъществяване основната му дейност. Ползването на лифта от туристи става
срещу заплащане на съответна цена за карта или билет, приходите от които отиват при
ответното дружество.
През исковия период ищците не са могли да ползват имота в пълен обем, доколкото същият
– в частта му заета от лифта, се ползва от ответното дружество, а ищците търпят
ограниченията, които произтичат от наличието на съоръжението в имота. Ищците в
настоящото производство/ обедняват от обстоятелството, че не получават насрещна
престация срещу това да търпят в собствения си имот процесното лифтовото съоръжение,
като по този начин пропускат да увеличат имуществото си по начина, по който това е
ставало през времетраенето на нотариалния договор от 20.06.2007г. и който именно е
начинът да го увеличат през исковия период, защото фактически ответното дружество в това
време се обогатява посредством него.
Законодателят в чл.157, ал.1 и чл.154, ал.1, т.5 ЗТ е възложил не на ищците, а на ответника
„**** „АД да поддържа процесните части от имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и
чл.157, ал.1 ЗТ. В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на „****“ АД, че не печели от имота, а го държи въз основа на заК.
разпоредба, която го задължава не да го ползва и да се обогатява, а да го поддържа и да
прави разходи, като същото се отнася до въжената линия, която реално не пречила за
ползването на имота.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че
височината на въжената линия не възпрепятства ползването на имота от страна на ищците
по предназначение. Това е така, доколкото минаващата въжена линия през имота на ищците
на горепосочената височина препятства наличието на висока растителност в този участък и
евентуалното му застрояване, поставяне на временен обект и други.
10
Неоснователно е възражението на ответника, че дори и да се приеме, че е налице ползване,
то същото е в рамките на учреденото и реализирано право на строеж, т.е. на валидно правно
основание, доколкото въз основа на императивната норма на чл. 64 ЗС за собственика на
земята възниква вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури възможност на
суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на
постройката според нейното предназначение. Това е така, доколкото в практиката на ВКС се
приема, че липсва правна възможност за възникване на право на собственост върху линеен
обект /лифтово съоръжение/, разположен върху чужд имот въз основа на суперфиция,
поради което представянето на нотариален акт за учредяване право на строеж не е
предпоставка да бъдат признати права върху такъв обект. В този смисъл е Решение №
241/01.11.2016г. по гр.д. № 1185/2016г. на ІVг.о. на ВКС.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ползването на имота не е целогодишно,
тъй като освен през зимата ответното дружество развива туристическа дейност и през лятото
и освен това съоръжението въжена линия не се демонтира през лятото. Създадените за
ищците пречки са целогодишни, тъй като те не биха могли да отдадат под наем или за други
цели имота си именно поради спецификата на съоръжението.
Съдът намира, че на ищците се дължи обезщетение в размера определен в заключението по
допълнителната съдебно-оценъчна експертиза, доколкото с него е определена пазарната
средномесечна наемна цена, за която са взети предвид наеми на аналогични имоти, ползвани
за неземеделски нужди, какъвто е настоящия случай. Вещото лице инж. Т. Д. – Т. сочи, че
пазарната средномесечната наемна цена на сервитутната площ за лифта е 444,36 лв. на
месец. Сервитутът на лифта заема площ от 462,87 кв.м от процесния имот, а наема на
сервитутната площ за лифта е 444,36 лева/месец, следователно за претендирания период от
24.11.2020 год. до 03.05.2023 год. обезщетението относно въжената линия възлиза на
13 184,00 лева за целият имот. Вземайки предвид, че ищците са собственици по на 1/6 ид.ч.
от имота, обезщетението по чл.59, ал.1 от ЗЗД следва да се определи в размер на 2 197,33
лева за всеки един от тях. С оглед на това предявените от ищците искове следва да се уважат
в предявените от тях размери.
По разноските:
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковите претенции, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищците се дължат направените по делото разноски, които съдът определя в
общ размер на 1175,80 лева, от които 550 лева – адвокатско възнаграждение, 178,80 лева –
внесена държавна такса, 450 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к. П., хотел
„****“, представлявано от М. Б., да заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД на Г. Х. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „****“ №*, ет.*, ап.* и на П. Х. К., ЕГН **********, с адрес
11
гр. П., ул. „****“ №*, ет.*, ап.*, сумата от 2 197,33 лева /две хиляди сто деветдесет и седем
лева и 33 ст./, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за ползване без основание
на собствения им недвижим имот, в съответствие с притежаваната от тях идеална част,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 69345.9.**** по одобрената кадастрална
карта на с.С., общ. С., обл.С., одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - гр.София, с площ от 5,314 дка, находящ се в местност
„****“, с трайно предназначение земеделска територия, с начин на трайно ползване друг вид
недървопроизводителна територия, в периода от 24.11.2020 год. до 03.05.2023 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото - 07.03.2023 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к. П., хотел
„****“, да заплати на Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“ №*, ет.*, ап.* и на
П. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“ №*, ет.*, ап.*, сумата 1175,80 лева
/хиляда сто седемдесет и пет лева и 80 ст./ - разноски по водене на делото пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
12