Решение по дело №971/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1083
Дата: 18 юни 2021 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20213100500971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1083
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500971 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 269459/05.02.2021г. от В. Р.
С. ЕГН ********** срещу Решение № 261709/17.12.2020г./допълнено с Решение №
260144/20.01.2021г. по гр.д. № 981/2020г. на ВРС,49 св., В ЧАСТТА с което Е РАЗВАЛЕН
на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ сключения между ищеца Р. Г.
С. с ЕГН: **********, адрес: гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17 и съпругата му П.Н. С.
ЕГН*******/починала на 26.04.2006г./ от една страна и В. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес:
гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17 от друга страна договор, обективиран в нотариален
акт № 99, том XXV, дело № 6281 от 24.06.1993r., с който П.Н. С. и Р. Г. С., прехвърлят на
дъщеря си В. Р. С. срещу задължението на получаващата имота да осигури цялостно
гледане и издръжка на прехвърлителите, до края на живота им, като им осигурява храна,
отопление, осветление, грижи при старост и немощ сама, или чрез трето лице, следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 03719.503.526 по КК и КР на
СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцел: X,
граници и съседи на имота: 03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524,
03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор:
03719.503.526.1, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от
05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр.
Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. «Сан Стефано» № 17, за размера над 1/2 /една
втора/ идеална част до уважения размер на 2/3 /две трети/ид.части и въззивницата е
ОСЪДЕНА ДА ПРЕДАДЕ на Р. Г. С. с ЕГН: **********, адрес: гр. Белослав, ул. „Сан
Стефано" № 17, за размера над 1/2 ид.част до уважения такъв за 2/3 ид.части от недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор 03719.503.526 по КК и КР на СГКК - гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение
1
със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцел: X, граници и
съседи на имота: 03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524,
03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор:
03719.503.526.1, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от
05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр.
Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. «Сан Стефано» № 17, на основание чл.55 ал.1
предл. 3 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно, моли за отмяната му и постановяване
на друго, с което иска да бъде отхвърлен за разликата над ½ ид.част от процесния имот.
Твърди се нарушаване на процесуалните правила , доколкото е допуснато изменение на иска
без ответницата да е уведомена. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за разваляне на договора, която ищеца е предявил в качеството
на наследник на починалата си съпруга В.Р., като се твърди , че в случая се касае за два
отделни иска и основания, а петгодишния срок , в който същия е било възможно да се
предяви считано от смъртта на В.Р. – 26.04.2006 г. е изтекъл. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се обезсили като процесуално недопустимо първоинстанционното решение в
обжалваната част за разликата на ½ ид.ч. до уважената 2/3 ид.ч.В условията на евентуалност
претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго , с което
иска да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените разноски. Представя писмени
бележки.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, въззиваемия
оспорва жалбата. Претендира оставянето и без уважение.Не претендира разноски за
настоящото производство.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Р. Г. С. с ЕГН:
2
********** лично и като наследник на съпругата си П.Н. С. /починала на 26.04.2006г./
против В. Р. С. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.87 ал.3 от ГПК за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 99, том XXV, дело № 6281 от 24.06.1993r., с който П.Н. С. и Р. Г. С.,
прехвърлят на дъщеря си В. Р. С., срещу задължението на получаващата имота да осигури
цялостно гледане и издръжка на прехвърлителите, до края на живота им, като им осигурява
храна, отопление, осветление, грижи при старост и немощ сама, или чрез трето лице,
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 03719.503.526 по КК и
КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38,
парцел: X, граници и съседи на имота: 03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528,
03719.503.524, 03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с
идентификатор: 03719.503.526.1, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП -
82 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящ се
в гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. «Сан Стефано» № 17, за ¾ идеална част
,както и иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД ответницата ДА БЪДЕ
ОСЪДЕНА ДА ПРЕДАДЕ на Р. Г. С. с ЕГН: ********** до ¾ ид.части описания по-горе
недвижим имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 24.06.1993г., заедно с покойната си
съпруга П.Н. С., са прехвърлили на дъщеря си - ответницата В. Р. С. собствения си
недвижим имот, придобит в СИО –гореописания, като са си запазили пожизнено право на
ползване върху имота. Твърди, че през годините след това той и съпругата му се справяли,
макар и трудно, за да задоволяват своите нужди, независимо от възрастта си, като
ответницата не се е интересувала по никакъв начин от техните потребности, проявила пълна
дезинтересираност към своите родители, относно финансовите им нужди, необходимостта
им от грижи и подкрепа. Преди смъртта си, съпругата му се разболяла тежко, което
обусловило полагането на постоянни грижи, тъй като била на легло. Грижите за нея полагал
основно самия той, с огромната помощ на другата си дъщеря С.Р., която се грижила за
своите родители винаги когато са имали нужда, било финансово или физически, а и
морално, независимо от ангажиментите към нейното семейство. Твърди, че известно време
след смъртта на П.Н. С., ответницата е напуснала страната, без да се интересува от нуждите
и потребностите на своя възрастен и болен баща. За кратък период от време ответницата
осигурила грижите за баща й да бъдат полагани от трето лице, но обгрижването било
незадоволително и проформа.Ищецът забелязал, че от дома му липсват ценни вещи и пари,
поради което третото лице е преустановило полаганите грижи, които на практика
окончателно били преустановени, през есента на 2019г. Твърди, че въпреки , че поискал от
ответницата, да му предостави лично или чрез друг адекватни за възрастта и здравословното
му състояние грижи, такива не получил.Излага , че в момента живее временно при дъщеря
си С.Р., за да се грижи тя за него т.к. здравословното му състояние рязко се влошило и се
наложило полагането на постоянни грижи, тъй като бил на легло. Твърди, че ответницата не
се е интересувала за нуждите на своите родители, включително и към момента, като
3
поведението й представлява трайно неизпълнение по сключения между нея и родителите й
договор, поради което претендира отмяната му.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа
становищата си за основателност на предявения иск, ответника редовно призован не се
явява и не се представлява.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Решението е оспорено, в частта, с която предявените искове са уважени за разликата
над 1/2 ид.част до 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Видно от удостоверение за наследници П.Н. С. е починала на 26.04.2006г. , като е
оставила за свои наследници: Р. Г. С. –преживял съпруг, С.Р. С. и В. Р. С. –дъщери.
По делото няма спор относно за обвързаността на страните по силата на договор за
продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 24.06.1993г., както и относно
правата и задълженията си по същия.
Ответника въззивник – В.С. не оспорва неизпълнението си по сключения договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане обективиран в нотариален акт №
99, том XXV, дело № 6281 от 24.06.1993r.Същото е установено и в условията на пълно и
главно доказване от ищеца лично и в качеството му на наследник на съпругата си, въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, от които
безспорно се установява, че В.Р. е неизправна страна по договора , като неполагането на
грижи и издръжка към прехвърлителите е трайно и пълно.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор поради
неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, предявен от един от двамата
прехвърлители, следва да се съобрази наследственото правоприемство. Ищецът може да
иска разваляне на договора както за своята част, така и за тази част от имота, която има
съобразно наследствените си права.
Спорен по делото е въпросът за обема на правата на ищеца, до които исковете са
основателни и в тази връзка основателно ли е направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на правото на иск на ищеца касателно неизпълнение на договора по
отношение на починалата му съпруга.
Разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД дава възможност на изправната страна по договора
да поиска развалянето му когато другата не изпълни задължението си. Безспорно е , че
когато задължението за издръжка и гледане е поето по отношение на повече прехвърлители
т.е. налице е т.н.“активна солидарност“ , всеки едни от тях може да изисква от длъжника
цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата,
включително да осъществи развалянето на договора изцяло /ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК
на ВС/. Друга особеност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане е, че със смъртта на прехвърлителя се прекратява действието на договора за
прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане по отношение на него. Нереализираните до момента на смъртта на прехвърлителя
вземания преминават върху неговите наследници, които могат да упражнят правото да
развалят договора по отношение на неизправния длъжник съобразно дела си, но не и по
отношение на целия договор, освен ако ищецът не е единствен наследник. За всеки от
4
преживелите кредитори - наследници на починалия възниква правото освен да получи част
от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение,
което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил жив, но само в рамките на обема на
притежаваните от съответния наследник права.
Съгласно нормата на чл.87 ал.5 от ЗЗД това право следва да се упражни в пет
годишен давностен срок, който тече от смъртта на наследодателя-прехвърлител. В
конкретната хипотеза това е 26.04.2006г., когато П. С. е починала. Правото на
наследниците й, в това число и на ищеца да искат разваляне на процесния договор по
отношение на неговата част от наследството, която е 1/6 ид.част съгласно чл. 5 и чл.9 от ЗН,
се е погасило на 26.04.2009г. поради неупражняването му, поради което и възражението на
ответника в тази насока е основателно. /В този смисъл е практиката на ВКС обективирана в
Решение № 132/09.04.2015 г. по гр. д. № 4895/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС ,Решение №
8/26.01.2015 г. по гр. д. № 1754/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 666 от
15.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2016 г., IV г. о., ГК и други/.
По изложените мотиви съдът намира,че въззивната жалба е основателна и следва да
бъде уважена.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и
обусловения от него иск правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като погасени по давност
да бъдат отхвърлени за 1/6 ид.част т.е. за разликата над 1/2 ид.част до 2/3 ид.части от
недвижимия имот предмет на процесния договор, за които исковете са уважени.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, въззиваемия следва да
заплати на въззивникът сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 251.50 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
– 200.00 лв. и държавна такса – 51.50лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261709/17.12.2020г./допълнено с Решение №
260144/20.01.2021г. по гр.д. № 981/2020г. на ВРС,49 св., В ЧАСТТА с което Е РАЗВАЛЕН
на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ сключения между ищеца Р. Г.
С. с ЕГН: **********, адрес: гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17 и съпругата му П.Н. С.
ЕГН*******/починала на 26.04.2006г./ от една страна и В. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес:
гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17 от друга страна договор, обективиран в нотариален
акт № 99, том XXV, дело № 6281 от 24.06.1993r., с който П.Н. С. и Р. Г. С., прехвърлят на
дъщеря си В. Р. С. срещу задължението на получаващата имота да осигури цялостно
гледане и издръжка на прехвърлителите, до края на живота им, като им осигурява храна,
отопление, осветление, грижи при старост и немощ сама, или чрез трето лице, следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 03719.503.526 по КК и КР на
СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцел: X,
граници и съседи на имота: 03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524,
5
03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор:
03719.503.526.1, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от
05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр.
Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. «Сан Стефано» № 17, до размера над 1/2 /една
втора/ идеална част до уважения размер на 2/3 /две трети/ид.части или за 1/6 ид.част.
и В. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17 Е
ОСЪДЕНА ДА ПРЕДАДЕ на Р. Г. С. с ЕГН: **********, адрес: гр. Белослав, ул. „Сан
Стефано" № 17, за размера над 1/2 ид.част до уважения такъв за 2/3 ид.части или за 1/6
ид.част от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 03719.503.526 по КК и КР на
СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцел: X,
граници и съседи на имота: 03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524,
03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор:
03719.503.526.1, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от
05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр.
Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. «Сан Стефано» № 17, на основание чл.55 ал.1
предл. 3 от ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Р. Г. С. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17, в качеството му на наследник на съпругата си П.Н. С.
ЕГН:*******/починала на 26.04.2006г./ против В. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17 иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на договор обективиран в нотариален акт № 99, том XXV, дело № 6281 от
24.06.1993r.на нотариус при ВРС, с който П.Н. С. и Р. Г. С., прехвърлят на дъщеря си В. Р.
С. срещу задължение за гледане и издръжка недвижим имот, а именно: поземлен имот
с идентификатор 03719.503.526 по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, с
площ от 232 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 526, квартал: 38, парцел: X, граници и съседи на имота: 03719.503.6106,
03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524, 03719.503.525, ведно с построената в него
жилищна сграда с идентификатор: 03719.503.526.1, по КК и КР на СГКК - гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда
- еднофамилна, находящ се в гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. «Сан Стефано» №
17, до размера над 1/2 /една втора/ идеална част до размер на 2/3 /две трети/ид.части/ или за
1/6 ид.част/,поради погасяването му по давност.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Р. Г. С. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17, в качеството му на наследник на съпругата си П.Н. С.
ЕГН:*******/починала на 26.04.2006г./ против В. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17 иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД , за
осъждане на ответницата да предаде на ищеца 1/6 ид.част /за размера над 1/2 ид.част до 2/3
ид.части/ от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 03719.503.526 по КК и КР
6
на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от 05.05.2015г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцел: X,
граници и съседи на имота: 03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524,
03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор:
03719.503.526.1, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 от
05.05.2015г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр.
Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. «Сан Стефано» № 17.
ОСЪЖДА Р. Г. С. с ЕГН: **********, адрес: гр. Белослав, ул. „Сан Стефано" № 17
ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. С. с ЕГН: ********** сума в размер на 251.50/двеста петдесет и
един лев и петдесет ст./лева, разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7