№ 608
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора И. Г. З.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по протест срещу определение на СРС от 13.05.2022г., постановено
по чнд № 3454/22г. на СРС, 133 състав, в производство по чл. 306, ал.1 т.1 НПК, в частта
на допуснатото увеличение на наказанието по чл. 24 от НК с 6 месеца, вместо което се иска
увеличаване до размер от 1 година и 4 месеца.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста. Изтъква конкретни аргументи относно обществената опасност на
престъпленията, включени в съвкупността и сочи, че е автономно завишена, предвид
приложението на нормата на чл. 26 от НК. Посочва се, че наличието на предходни
осъждания на лицето, отново за тежки умишлени престъпления обосновава, ако не
предложеното от представителя на СРП увеличение с 1 година и 4 месеца, то поне с една
година.
Защитникът на ос.л. Е. Й. оспорва протеста и настоява да се остави без уважение.
Поддържа, че първият съд е отчел, че деянията от кумулативната верига са били извършени
в периода 2018-2019г. , а последното такова на 30.08.2019г., след което лицето няма
противоправни действия, с оглед което предлага определението на СРС да бъде оставено в
сила.
В своя защита ос.л. Е. Й. поддържа, че в затвора е трудно да се реализират
превъзпитателен процес, предвид липсата на ефективни и положително модели за
подражание. В право на последна дума настоява да му се даде втори шанс.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест и, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира следното.
1
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество протестът е частично основателен.
Производството пред първия съд е било образувано по искане на защитника на Й. за
произнасяне по реда на чл. 25 вр. Чл. 23 окт НК. Първият съд в о.с.з. на 15.05.2022г. след
преценка на събраните по делото доказателства относно осъжданията на лицето е направил
верни изводи относно наличието на общо седемнадесет влезли в сила съдебни актове, по
силата на които Й. е признат за виновен и са му наложени наказания от вида „лишаване от
свобода“ / ЛС/ .
Не е било спорно между страните, а и за първия съд, че общите наказания по:
нохд № 4413/2018г. и нохд 6680/18г. в размер на 6 месеца лишаване от свобода /изтърпяно
към 05.12.2018г./ и по нохд № 16045/18, № 5392/18г., № 459/19, № 2165/19, №1251/19, №
473/19, № 14082/19 и № 10297/19 в размер на 1 година лишаване от свобода /изтърпяно на
07.10.2019г./ , са били определени в съответствие с фактите относно съдимостта на Й. и
без наличие на обстоятелства, които да налагат промяна в така очертаните групи и
санкции.
Не се спори и по това, че присъдите, подлежащи на групиране от първия съд са по
нохд № 19183/2019г. на СРС, нохд № 2685/2020г. СРС, нохд № 5037/2019г. на СГС, нохд №
2695/2020г. на СГС , нохд № 1653/2020г. на СРС , нохд 835/2021г. на СРС и нохд №
9337/2020г. на СРС и че следва да се бъде наложено най – тежкото наказание, което е в
размер от 3 години 4 месеца лишаване от свобода.
СРС, за да определи увеличение в размер от 6 месеца, е отчел младата възраст на
лицето – роден на 07.02.1998г., изразеното желание да се поправи, данните че
престъпленията от кумулативната верига са от 2018- 2019г., а процесното било извършено
в отдалечен период от време – 2018г.
Настоящият въззивен състав намира, че СРС е подценил данните за обществената
опасност на включените в съвкупността престъпления, респективно личната обществена
опасност на Й.; изтъкнатото съображение за липса на престъпни прояви на лицето след
2018 - 2019г., е при игнориране на обективните източници /справка от СЦЗ/ сочещи, че
през по – големият период от време въздържането на лицето е било резултат от наложен
арест или изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ : така от 28.04.2018 до
05.06.2018г. Й. е бил с мярка „задържане под стража“, след което освободен; от
05.10.2018 до 07.10.2019г. е изтърпявал определените общи наказания от 6 месеца ЛС и 1
година ЛС, по двете съвкупности, извън настоящото произнасяне, а в СЦЗ лицето е от
13.12.2019г. до сега.
За да се направи извод относно необходимия размер на увеличеното общо
наказание, Софийски градски съд, преди това прецени, че такова е увеличение е безусловно
необходимо. Иначе, за да се преодолее ефекта на „поглъщане“ и достигане на справедлив
и достатъчен за поправянето на лицето размер се извърши конкретна преценка на
престъпленията в съвкупността.
Видно е, че по нохд № 19183/2019г. на СРС наказанието от 1 година и 10 месеца
ЛС е наложено за престъпление по чл. 206, ал.3 вр ал.1 вр. С чл. 26 НК , извършено на
06.11 - 10.11. 2019г. ; по нохд, № 2685/2020г. СРС наказанието от 1 година ЛС е наложено
за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 вр.с чл. 194 НК извършено на 08.11.2019г. ; нохд №
5037/2019г. на СГС наказанието от 3 години и 4 месеца е наложено за престъпление по чл.
199, ал.1 , т.4 вр. с чл. 198 от НК, извършено на 07.11.2019г.; по нохд № 2695/2020г. на
СГС наказанието от 2 години и 6 месеца е наложено за престъпление по чл. 199, ал.1 т.4 вр.
С чл. 198 НК, извършено на 28.10.2019г. , по нохд № 1653/2020г. на СРС наказанието в
размер на 10 месеца ЛС е наложено за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 вр. Чл. 194 НК,
извършено на 07.11.2019г., по нохд 835/2021г. на СРС наказаието в размер на 10 месеца
ЛС е наложено за престъпление по чл. 206, ал.3 вр. Ал.1 НК извършено на 24.10.2019г. и
2
по нохд № 9337/2020г. на СРС наказанието в размер на 11 месеца при строг режим е
наложено за престъпление по чл. 209 вр. С чл. 26 от НК, извършено в периода 19.08 –
30.08.2018г.
Анализът сочи, че в настоящата съвкупност влизат престъпления, които са тежки
умишлени и които засягат обществени отношения, свързани с правото на собственост - по
нохд № 1983/ 19г. , с правна квалификация по чл. 206, ал.3 вр. С ал.1 и чл. 26 от НК, по
нохд № 835/21г. отново престъпление по чл. 206, ал.3 от НК ; по 2685/20 и 1653/2020г. –
престъпленията са по чл. 196, ал.1 т.1 вр. С чл. 194 , ал.1 от НК, а тези по нохд № 5037/19г.
и нохд № 2695/ 20, и двете на СГС са и с упражнена принуда – „сила” спрямо пострадалите
физически лица; при последното осъждане за престъпление по 209, вр. С чл. 26 от НК, Й. е
действал с цел облага и чрез измама е въздействал върху четири лица.
Видно е и това , че включените в настоящата съвкупност престъпни деяния са
извършени както следва: едното от тях на 09.08 – 30.08.2018г. , а останалите в периода
24.10.19 до 08.11.2019г. / на 24.10., 28.10, 6-10.11., две престъпления от 07.11. и на 08.11.,
всички 2019г. /, което сочи че в кратък интервал от време е осъществен висок интензитет
на престъпната деятелност, пострадали са множество лица, засегнати са множество
обществени отношения, като престъпленията са били извършвани след като по отношение
на лицето вече е било въздействано чрез държавна принуда.
Относително не високия размер на причинените вреди от престъпленията и
последващото им възстановяване / с изключение по нохд № 5037/19г./ са обстоятелства,
отчетени от решаващите съдилища при формиране на изводите за наказанието, което следва
да търпи лицето, а и при избора на благоприятстваща за Й. процедура, поради което те
следва да се имат предвид и понастоящем, но няма да се приоритизират.
Предвид горното, настоящият състав приема, че оценявайки обема на престъпна
дейност и интензитета й, общото наказание от 3 години и 4 месеца следва да се увеличи с
10 месеца до 4 години и 2 месеца.
Искането в протеста, че наказанието следва да бъде увеличено с 1 година и 4
месеца, както било сторено в предходно производство, не се споделя и това е така, т.к.
последното няма обвързващ характер за настоящия състав, който разглежда нова
съвкупност от престъпления. Други конкретни аргументи не се представят , а доводите,
изтъкнати от представителя на СГС се отчитат от състава .
Ето защо, оценявайки посочените обстоятелства, съдът намира, протеста е
частично основателен, като определеното общо най – тежко наказание от 3 години и 4
месеца лишаване от свобода, следва да бъде увеличено от 6 месеца на 10 месеца, чрез
които могат да се постигнат целите на наказването и най- вече поправяне на лицето.
В останалата част определението на СРС е законосъобразно и не следва да се
коригира .
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.2, т.1 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определение на СРС от 15.05.2022г., постановено по чнд № 3454/22г.
на СРС, 133 състав, единствено в частта на допуснатото увеличение на наказанието от 3
години и 4 месеца, на осн. чл. 24 от НК с 6 месеца, като увеличава последното с 10 / десет
/ месеца, а именно до 4 / четири / години и 2 / два/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4