№ 4382
гр. Варна, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501981 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 57239/12.07.2024г.
по регистратурата на ВРС подадена от Н. М. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 2193/12.06.2024г. постановено по гр.д. № 12936/2023г. по
описа на ВРС, 49-ти състав, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
жалбоподателката, че „В.. К.. .“ ООД, ЕИК .... е собственик на недвижим имот - апартамент
№ 43, представляващ самостоятелен обект с ид.№ ......, находящ се в гр. В.., кв. „В..... В......“,
бл.201, вх.2, етаж 4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18- 30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда № 4, с ид.
......, разположена в поземлен имот с ид. ......, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива: 1, състоящ се по документ за собственост от две стаи,
кухня, баня-тоалет и входно антре, с площ по документ за собственост и по схема от: 57,30
кв.м, ведно с прилежащата му изба № 43 и 0.5546 % ид. части от общите части на сградата,
при граници и съседи по документ за собственост: изток - ап. 42, запад - зелени площи и ап.
44, север - ап. 44, юг - зелени площи, а на избеното помещение: изток - помещение за
колички, запад - изба на ап. 42, север - изба на ап. 41, юг – зелени площи, а по скица при
граници и съседи: на същия етаж - .......14, ......,16, под обекта: .......11, над обекта: .......19 и Н.
М. Г. Е ОСЪДЕНА да предаде на дружеството владението на имота по иска с правно
основание чл.108 от ЗС, както и Е ОСЪДЕНА да запллати на „В.. К.. .“ ООД сумата от
2798,50 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивникът - Н. Г., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, необоснованост на съдебното решение, поради постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния
закон. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството е
1
придобило процесния имот въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане без да
е отчетено, че към момента на налагане на възбраната на имота в хода на изпълнителното
производство е било запазено право на ползване на в полза на друг правен субект различен
от длъжника – т.е. на ответницата. Позовава се на разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК,
според която купувачът на публичната продан придобива правата, които е притежавал
длъжника, а в случая към датата на налагане на възбраната длъжникът не е притежавал
правото на ползване по отношение на имота, което е било запазено за неговите
прехвърлители. Посочва, че запазеното право на ползване на имота е тежест върху него,
която е била зачетена от ЧСИ. На това основание счита, че вписаното право на ползване на
имота, запазено в полза на ответницата, е противопоставимо на купувача на публичната
продан и следвало да бъде зачетено от съда в произнасянето му по осъдителния иск за
собственост. Възразява и срещу изводите на съда, че притежаването на собствеността на
договорно основание изключва възможността същата да бъде придобита и на оригинерно
основание чрез давностно владение. Посочва също, че не се изисква доказване на промяна
на намерението, когато владението е започнало изначално за себе си. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, за предявеният иск за собственост да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – „В.. К.. .“ ООД, чрез процесуалния му представител, с който заявява
становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на
решението на ВРС.
Оспорва наведените с въззивната жалба възражения против изводите на съда относно
основателността на исковата претенция. Посочва, че правилно са отчетени правата на
страните към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, като е съобразено че
Н. Г. е придобила по дарение от сина си /28.12.2010г./ и по завещание от съпруга си /вписано
от 13.09.2011г./ целият процесен имот – апартамент с ид....... по Кадастралната карта, след
датата на вписване на възбраната върху него от 05.02.2008г., което прави правата й
непротивопоставими на тези на взискателя и присъединените к..ори. По отношение на
правото на ползване, което е било запазено за ответницата Г. в качеството и на прехвърлител
на процесния имот с договора за издръжка и гледане от 1993г. излага, че правилно е
съобразено от съда, че същото се е погасило от момента, в който е придобила собствеността
на целия имот /по дарение и завещание/, доколкото правото на ползване е станало част от
правото й на собственост. При установено право на собственост на ищеца, наличието на
противопоставими права на ответника по отношение на имота се преценява към хода на
устните състезания в съответната съдебна инстанция, а не към по-ранен момент. Излага, че
произнасянето на съда по в.гр.д.№ 1447/2015г. по описа на ВОС, предвид характера на
производството, с което не се разрешава правен спор, а се проверява законосъобразността на
действия на ЧСИ, не се ползва със сила на пресъдено нещо както по отношение на
ищцовото дружество поради това, че същото не е било страна по него, така и по отношение
2
на факта на съществуване или прекратяване на правото на ползване на Н. Г.. Излага
становище за правилност и законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, че
веднъж легитимирана като собственик на имота въз основа на договор и завещателно
разпореждане, Н. Г. не би могла да придобие повторно имота въз основа на давностно
владение. Сочи, че ответницата многократно се е позовавала, че ползва имота на основание
учреденото й право на ползване, а не поради това, че го счита за свой, което изключва
наличието на субективния елемент на придобивната давност, а именно намерението за
своене. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено както и да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. С въззивната жалба и
отговора към нея не са направени доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 57239/12.07.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от Н. М. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 2193/12.06.2024г. постановено по гр.д. № 12936/2023г. по
описа на ВРС, 49-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1981/2024г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 13.11.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4