Р Е Ш
Е Н И Е
№
260337 30.05.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15242 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на З.С.С., ЕГН ********** против „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени установителни искове в
условията на евентуалност с правна квалификация по чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с ,
чл.10, чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК.
Ищецът твърди,
че между страните възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен
заем № *****, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1200 лева, при фиксиран
лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите – 50,00%. Съгласно чл.1,
ал. 2 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство. На същата дата ищецът
сключил с „Кредит Гарант“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата
на който дължал възнаграждение в размер на 828 лева. Твърди се, че не дължи
начислените лихви по кредита, както и възнаграждение за поръчителство, тъй като
договорът бил нищожен на основание неспазване на изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК.
В договора било посочено като абсолютни стойности лихвения процент по заема
и годишен процент на разходите /ГПР/. Липсвала обаче методика на формиране на ГПР - 50,00% и това кои компоненти се
включват в него. Посочен бил само
лихвеният процент - 40,05% , но не и как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Липсата на тази информация в договора била в противоречие с целта на
Директива 2008/48. Договорът бил нищожен и поради нарушение разпоредбата на чл.19, ал.1 и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, а именно невключване в ГПР разходите за заплащане на възнаграждение
по договор за поръчителство. Този разход следвало да бъде включен при
изчисляване на ГПР, а неговия размер не можело да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, което означавало, че
лихвите и разходите не можели да надхвърлят 50% от взетата сума. В съдържанието
на договора не били включени и условията за издължаване на кредита, което го
правил нищожен, съгласно чл. 22 ЗПК, като нарушаващ изискванията на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК.
С оглед
изложеното се моли за прогласяването му за такъв, а в условията на евентуалност
– за прогласяване на клаузата на чл. 1, ал. 2
като неравноправна и
противоречаща на добрите нрави.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.
Счита
предявения от ищеца евентуален иск за процесуално недопустим, поради насочването
му към ненадлежна страна, тъй като се отнасял към възникнали договорни
отношения между длъжника и „Кредит Гарант“ ЕООД. Оспорва исковете по основание и размер. Не
ставало ясно как точно бил формиран размерът на главния иск. Изложените в
исковата молба твърдения били неправилни, необосновани, недоказани и
противоречащи на отношенията между страните. Твърди се, че ответникът не бил
сключвал с ищеца сочения в исковата молба договор за потребителски кредит. От
приложеното с исковата молба искане за кредит се установявало единствено, че
клиентът е пожелал да получи кредит, а приложената декларация за потвърждаване,
че сумата е получена от кредитополучателя не представлявала годен документ по
смисъла на законодателството, като в същата липсвали волеизявления на страните.
Оспорва твърденията на ответника за нищожност на договора. Счита, че сключените
от дружеството - ответник типови договори за кредит притежавали всички
изискуеми от ЗПК реквизити. Липсвали доказателства за „индивидуално уговорени“
клаузи, което предвид изключението по чл. 146 ЗЗП, изключвало възможността същите да бъдат нищожни.
Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор
за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, който не отговаря на
твърдените законови изисквания на специалния ЗПК, при което са налице пороци,
водещи до неговата недействителност.
Ищецът твърди, че на
26.10.2015 г. е сключил с „Кеш Кредит Мобайл” ООД договор за паричен заем № *****,
по силата на който кредитодателят е предоставил на ищеца сумата от 1200 лева,
при фиксиран лихвен процент – 40.05 % и ГПР – 50 %, като съгласно чл. 1, ал. 2
от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство, в която връзка
ищецът на същата дата – 26.10.2015 г. сключил с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор
за възлагане на поръчителство, по силата на който ищецът дължал и
възнаграждение в общ размер на 828 лева. В договора за кредит били посочени като абсолютни
стойности лихвения процент по заема и годишен процент на разходите /ГПР/; липсвала
методика на формиране на ГПР - 50,00% и
това кои компоненти се включват в него; посочен бил само лихвеният процент -
40,05% , но не и как тази стойност се съотнася към ГПР по договора; в ГПР не
били включени разходите за заплащане на възнаграждение по договор за
поръчителство; не били включени и условията за издължаване на кредита.
Договорът, за чието
сключване са изложени твърдения от ищеца, не е представен в производството по
делото.
В подкрепа на твърденията си, ищецът е представил писмени доказателства,
както следва:
-
Искане № ***** за усвояване на сума по кредит тип „кредитна линия“ /л.10/
от 26.10.2015 г. З.С.С., до „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД за сума за кредит в размер
на 1200 лева, със срок на погасяване: 12.
Искането е подписано от ищеца и от ответника;
-
Погасителен план от 26.10.2015 г. с включено възнаграждение за обезпечение
/л.12/, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между
клиента и одобрено от кредитодателя дружество, общо дължимата сума по усвоения
кредит № ***** и възнаграждение за предоставено обезпечение, е посочено, че е
на 12 равни месечни вноски, с дата на първо плащане 26.11.2015 г. и последно: 26.10.2016 г., с
размер на вноска по кредит – 120 лева всяка, с размер на вноска за
възнаграждение за поръчителство – 69 лева всяка, общо дължима сума на всяка
месечна вноска -189 лева. Посочено е, че като клиент на Кеш Кредит, в рамките
на 5 календарни дни от подписване на договора и усвояването на кредита си, може
да представи обезпечение, според обявените условия от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Погасителният план е подписан от представител на „Кредит Гаранция“ ЕООД;
-
две Удостоверения /л.85-86/, издадени от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на З.С.С.,
в уверение, че задължението на лицето към 29.03.2016 г. по Договор за кредит с
№ *****-*****, е в размер на 1022.50 лева, като е посочено, че разрешеният
размер на кредита е 1200 лева; съответно, че задължението на лицето към
06.06.2016 г. по Договор за кредит с № *****-*****, е в размер на 711.77 лева,
като е посочено, че разрешеният размер на кредита е 1200 лева.;
-
Справка за кредитна задлъжнялост, издадена от ЦКР на БНБ, с изх. № БНБ – *****/16.03.2021
г., на лицето З.С.С. /л.87-100/, от която се установява, че З.С. към 31.07.2016
г. е имал просрочие по активен кредит № *****-*****, сключен с „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, като към тази дата е посочено, че просрочената главница е 210.81
лева, просрочени лихви и други просрочени вземания – 18.19 лева.
С определение,
постановено в първото по делото, открито съдебното заседание, проведено на 11.05.2021
г., по искане на ищеца, съдът и на основание чл. 190 ГПК е задължил ответника
да представи по делото Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № *****,
сключен със ищеца З.С., както и на основание чл. 192 ГПК е задължил третото
неучастващо лице „Кредит гаранция“ ЕООД, да представи Договор за поръчителство,
сключен за обезпечаване на задълженията по Договор потребителски кредит тип
кредитна линия № *****, сключен със ищеца З.С., като такива не са получени от
ответника и от трето за спора лице.
В открито съдебно
заседание, проведено на 01.07.2021 г., пълномощникът на ответното дружество, е
заявил, че няма сключен договор, както и, че не разполагат с договора, тъй като
е от 2015 г. и не се пазят досиета.
С определение,
постановено в открито съдебното заседание, проведено на 28.10.2021 г., съдът и
на основание чл. 190 ГПК отново е задължил ответника да представи по делото Договора
за потребителски кредит тип кредитна линия № *****, сключен със ищеца З.С., като
ответникът е предупреден, че в случай, че не представи изискания договор, съдът
може да приеме, че същият е сключен с посочените в исковата молба, параметри,
като такъв не е получен от ответника. Освен това, съдът е указал на ответника
да окаже съдействие на вещото лице по допуснатите задачи по ССЕ, като му
осигури достъп до счетоводството, както и му представи първични счетоводни документи,
като съдът му е указал, че в противен случай, съдът може да приеме за доказани
фактите, относно, които страната е станала пречка за събиране на допуснати
доказателства.
С определение, постановено в открито съдебното
заседание, проведено на 11.01.2022 г., съдът е указал на ответника повторно и
за последно да окаже съдействие на вещото лице по допуснатите задачи по ССЕ,
като му осигури достъп до счетоводството, както и му представи първични
счетоводни документи, като съдът му е указал, че в противен случай, съдът може
да приеме за доказани фактите, относно, които страната е станала пречка за
събиране на допуснати доказателства.
С молба от вещото
лице, депозирана на 15.02.2022 г., вещото лице посочва, че е по направено
искане до ответника за получаване на справка по договора, е получил отговор от
главния счетоводител на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, че в счетоводството на
дружеството „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не се съдържат данни сключването на
посочения договор за кредит с идентификатор *****-*****.
Поради тази
причина, съдът е разпоредил вещото лице да отговори на въпросите по допуснатата
ССЕ, по задачи на ищеца, по посочените в исковата молба, параметри и с оглед
приетите по делото писмени доказателства.
Според заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, прието като компетентно и обективно
дадено, при изчислението на ГПР по процесния кредит, заемодателят е включил
единствено разходите за договорна лихва в размер на 240 лева. Вещото лице
установява още, че с включването на възнаграждението на дружеството – поръчител
в обхвата на разходите при изчислението на ГПР по процесния кредит, ГПР се
променя от 48.2936 % на 268.0439 %.
В срок до съдебното
заседание, в което съдът е обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на
устните заседания, ответникът не е изпълнил указанията на съда, въпреки предоставената
му възможност за това.
Съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи
другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението
му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи
намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми
за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на
съответното доказателство. Само след изричното й уведомяване в случай, че
страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на
доказателства съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е
създала пречки за събиране на доказателства.
В конкретния
случай, макар ответникът да заявява, че не разполага с Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия № *****, тъй като такъв не бил сключен, съдът в съдебно
заседание го е задължил да представи намиращия се при него Договор, като е бил
предупреден за възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ГПК.
Въпреки предоставената му двукратна възможност за това, ответникът не е
изпълнил указанията на съда.
От приетото
искане № ***** за усвояване на сума по кредит тип „кредитна линия“ от 26.10.2015
г., се установява, че от страна на З.С. е постъпило искане до ответника „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД за кредит в размер на 1200 лева, със срок от 12 месеца.
Документът носи подпис за ответника. Представен е погасителен план с включено
възнаграждение, за възлагане на поръчителство между ищеца и одобрено от
кредитодателя дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД за дължимата сума по усвоения
кредит: *****. Отделно, като писмени доказателства са приети 2 броя
удостоверения /неоспорени/ от 29.03.2016 г. и от 06.06.2016 г., издадени на
ищеца З.С., от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, че С. има задължения по
Договор за кредит № *****-*****. Документите носят подписа за ответника. Отделно,
като писмено доказателство е приета Справка за кредитна задлъжнялост на З.С.,
издадена от ЦКР на БНБ, в която фигурира към 31.07.2016 г. просрочие по кредит
№ *****-*****, сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Отделно и
предвид допускането на ССЕ, на ответника двукратно бяха давани изрични указания
– да съдейства на вещото лице за извършване на проверка в счетоводството му
относно процесния договор, като бяха указани и последиците по чл. 161 ГПК, че
предвид създадените пречки за събиране на доказателства, съдът ще приеме за
доказани фактите, относно които страната е станала пречка за събиране на
допуснати доказателства.
Въпреки това,
ответникът не оказа съдействие на вещото лице, поради което и изготвяне на
експертизата е препятствано от страната.
С оглед изложеното, събраните писмени доказателства, анализирани поотделно,
в съвкупност и взаимовръзка, както и процесуалното поведение на ответника,
препятстващо възможността за събиране на допуснати и относими доказателства,
съгласно чл. 161 ГПК, съдът приема за доказани твърдените от ищеца факти, а
именно, че между страните е бил сключен Договор за кредит тип „кредитна линия“
№ *****/26.10.2015 г., със соченото от ищеца съдържание, а именно договор, по
силата на който кредитодателят е предоставил на ищеца сумата от 1200 лева, при
фиксиран лихвен процент 40.05 % и ГПР – 50 %, като заемът следвало да бъде обезпечен
с поръчителство, в която връзка ищецът на същата дата– 26.10.2015 г. сключил с
„Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата на
който ищецът дължал и възнаграждение в общ размер на 828 лева; в договора за
кредит са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема
и годишен процент на разходите /ГПР/; в договора липсва методика на формиране на ГПР – 50.00 % и това кои компоненти се
включват в него; в договора е посочен само лихвеният процент - 40,05% , но не и
как тази стойност се съотнася към ГПР по договора; в ГПР не са включени
разходите за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство; не са
включени и условията за издължаване на кредита.
При достигане до
този извод, съдът съобрази константната практика на Върховния касационен съд /Решение
№ 68/05.07.2012 г. по гр. д. № 999/2012 г. на III г.о., ГК на ВКС; Решение №
23/26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС; Решение №
146/13.11.2015 г. по т. д. № 2687/2014 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС/, съгласно която
едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е
задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за
спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на
доказателства - чл. 190, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК. Процесуалното поведение на
страната има доказателствено значение само при условията на чл. 161 ГПК, като
съдът приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е
създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Условие за
приложение разпоредбите на чл. 161 ГПК е уведомяването на страната за фактите,
които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за
проверката им.
Предвид
изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък
е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В случая предвид приетото за
установено от фактическа страна следва да се приеме, че договорът за кредит е
сключен в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 11 ЗПК.
Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 50
%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.05 % не е ясно как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят
е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
Освен това, налице е и друго
нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 50 % и общата сума на
плащанията, не съответстват на действителните, доколкото според вещото лице по
ССЕ, в ГПР заемодателят е включил единствено разходите за договорната лихва.
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство с
одобрено от заемодателя срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя от
заемателя, което да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя
води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите й функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите,
поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен. Доколкото се
касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение. Ето
защо посочения в договора годишен процент на разходите от 50 % не отговаря на
действителния такъв. Това се потвърждава и от изготвената от вещото лице и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, че
годишния процент на възнаградителната лихва и възнаграждението на дружеството –
поръчител, с който се оскъпява кредита, е 268.04 %.
Посочването в договора за кредит
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение
№ 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение №
1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от
18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите
в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по -
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.
Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Следователно процесният договор е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде
уважена.
Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 1, ал.
2 от договора.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 50 лева, както и депозит за в.л. по ССЕ в размер на 150 лева, които
суми следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от
решението.
Ищецът,
освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 22) е посочено,
че той се представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява
основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска (размера на недействителния
договор за потребителски кредит - 3300 лева) тук следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала
към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 314 лева. Посочената сума
следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с
оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните З.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление– гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г,
че сключеният между тях Договор № *****
за потребителски кредит тип кредитна линия от 26.10.2015 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на З.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 лева (двеста лева)– деловодни разноски за производството по настоящото гражданско
дело № 15242/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адв. Е.Г.И.,***, със служебен адрес– гр. П. ***, сумата от 314 лева (триста и четиринадесет лева) – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на З.С.С. за производството по настоящото гражданско
дело № 15242/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ