Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 23.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2533/2019 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на *** с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Д.Д.
***, с която срещу ***, е предявен иск, на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 185,60 лв. /две хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/,
представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на притежаваният от него лек автомобил, марка ***, които вреди са
настъпили на 26.06.2019 г. около 10,30 часа в гр. ***, в резултат на паднал
голям клон от намиращо се на тротоара дърво *** върху описания по-горе лек
автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.07.2019 г. до окончателното изплащане, а така също и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание на 25.11.2019
г. е допуснато на осн. чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск, чрез
неговото намаление от 2 185,60 лв. на 2 102,94 лв.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани лично от ищеца от упълномощения от него адвокат и в
съдебно заседание, *** е собственик на описания по-горе технически изправен и
годен лек автомобил, който на 26.06.2019 г. бил предоставен за управление на ***
– баща на ищеца. В автомобила на задната седалка пътувала и дъщерята на брата
на ищеца ***. Малко след 10,30 часа преминавайки по бул. *** *** спрял на
червен светофар, намиращ се на кръстовището между сградата на Административен
съд – гр. Д. и сградата на ***. В същия момент се отчупил голям клон от дърво ***,
намиращо се на тротоара пред сградата на ***, който паднал върху два
автомобила, единият от които бил този на ищеца. В резултат на удара задната
част на процесното МПС била силно увредена, което предизвикало силна уплаха у единадесетгодишната
племенничка на ищеца.
Падналият клон блокирал пътното
платно и в двете посоки на булеварда, като намиращите се по това време
автомобили преустановили движението си. Водачите на тези автомобили изместили
клона, за да се възстанови пътния трафик по булеварда.
Веднага след инцидента ***
сигнализирал на телефон „112” органите на МВР. Полицейският служител посъветвал
И. да се обърне към застраховател за съдействие, като на мястото на инцидента
не е пристигнал екип на МВР.
След като бил уведомен от своя
баща за инцидента ищецът пристигнал на място около 10,50 часа, като там вече
били служители на *** град Д., журналисти и оператора от местната телевизия „***”
С.С..***, които били на мястото на инцидента са: И.К., ***, Х.Д. и Х. Ж.. Двама
от служителите нарязали клона и го качили на товарен микробус, марка ***.
В резултат на удара от счупения
клон върху колата на ищеца била увредена задната и част, а именно: таван на
купе, задна лява врата, заден ляв панел, задно стъкло, ремонтен комплект стъкла,
кора багажник, лайсна дясна на багажник, задно рамо на чистачка, перо чистачна
на задно стъкло, заден капак, задна броня, задна броня /свалена/
разкомплектоване, заден десен панел и тониране. Необходимо било да се заменят
счупените части и да се боядиса колата. Според Й.И. стойността на ремонта на колата е възлизал на 2 185,60 лв. /две хиляди сто осемдесет и пет
лева и шестдесет стотинки/, която сума била калкулирана от автосервиз ***, към
който се обърнал ищеца за съдействие след претърпяната щета.
Ищецът настоява да бъде
ангажирана отговорността на ответната ***, която е длъжна да поправи вредите,
които виновно е причинила другиму. Съображенията за това са, че поддържането на
декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на
съответната ***, съгласно чл. 61 и сл. от ЗУТ, която, чрез своите служби и
длъжностни лица, е длъжна да вземе мерки състоянието на тази растителност да не
застрашава живота и здравето и имуществото на гражданите. Според ищеца налице е
бездействие на длъжностните лица от ответната ***, които отговарят за
поддържането на растителност, което с оглед настъпилите последици следва да се
прецени като противоправно.
Според исковата молба
отговорността на ответника се обосновава с разпоредбата на §7, ал.1, т.4 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно
която с
влизането в сила през 1995г. на закона преминават в собственост на общините
следните държавни имоти - местните пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги, в селищата и зелените площи за обществено ползване. В
този смисъл *** осъществява
непосредствен надзор над зелената система в града, респ. тя следва да отговаря
за всички вреди, произлезли от собствените й зелени системи и в частност
дървета. В подкрепа на изложеното ищецът сочи и обстоятелството, че във връзка
с тази дейност на ***та е създадено общинското бюджетно предприятие „Устойчиви
дейности и проекти”, като съгласно чл. 1, ал. 3 от Правилник за дейността на Общинско бюджетно
предприятие „Устойчиви дейности и проекти”: *** не е юридически лице и
осъществява дейността си от името на *** град Д. в рамките на предоставените му
правомощия.”.
След справка с книжата се
установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е представил
отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Оспорват се изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция. Съображенията за това са следните: В конкретния казус не
са налице факти и обстоятелства, които да обосноват отговорността на *** – гр.
Д. по отношение заплащането на процесната сума. Сочи се, че не е установен
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, респективно
наличието на пряка причинно-следствена връзка между описания в исковата молба
инцидент и настъпилите щети на посочения в исковата молба автомобил. Ответникът
оспорва претендираната сума, тъй като надхвърля многократно стойността на
щетите, респективно претърпените имуществени и неимуществени вреди са силно
завишени, нереални и недоказани.
На следващо място ответната ***
настоява, че нейните служители стриктно изпълняват задълженията си по
поддържани на дървесната растителност в районна на инцидента. В този смисъл
падането на клона на дървото, което причинило увреждането на МПС на ищеца е в
резултат на случайно събитие.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 26.09.2019 г. при движение в
гр. ***, около районна на сградите на ***, Административен съд – гр. Д. и на ***,
лек автомобил, марка ***, черен
на цвят, управляван от ***, бил ударен от паднал клон на дърво ***, засадено на
тротоара пред сградата на ***. В подкрепа на този извод са събраните по делото
гласни доказателства, приобщени чрез разпита на свидетелите, посочени от ищеца:
*** и *** (родители на ***), и С.Г.С. (***), както и тези ангажирани от
ответника: Х.Н.Д. и Х.С. С., съответно „***” и „***, както и И.Й.К., изпълнявал
длъжността „***” към *** гр. Д. към момента на процесния инцидент.
С оглед
оспорване механизма на извършване на обсъжданото ПТП, респективно
причинно-следствената връзка между същото и настъпилото увреждане на процесния автомобил,
по искане на ищеца, по делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице – инж. Е.Ж. дава заключение, което като обективно и
компетентно е кредитирано от съда, според което за отстраняване повредите на лек автомобил,
марка ***, настъпили на 26.06.2019 г. около 10,30 часа в гр. Д., по бул. „***”,
пред ***, в резултат на паднал голям клон от намиращо се на тротоара дърво ***,
е необходимо да се извърши ремонт на стойност 2 102,94 лв.
Експертът е категоричен, че размерът на претърпените имуществени вреди по
процесното МПС съответстват на стойността на ремонта, който следва да се
извърши за привеждане на автомобила във вида му отпреди процесния инцидент.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Възникналите
облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от
разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 и чл. 52 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на
тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за
задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по
чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия,
като тя е различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди
да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя,
при наличието на причинна връзка между тях. Спецификата на отговорността по чл.
49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от с.з. е тази, че по
първия текст отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на
този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от
специфичната вредоносна проява на вещта, без да е въздействано върху тази вещ
върху й по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането. В
тази насока са дадени и задължителните указания по приложението на закона –
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това ППВС,
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната отклика между отговорността
по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да
бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50
от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.
В обсъжданата хипотеза спорният
по делото въпрос е дали *** гр. Д. носи отговорност за причинените имуществени
вреди на собствения на ищеца лек автомобил от падането на клон на дърво ***,
намиращо на тротоара пред ***.
Отговорността на ответната ***,
заради неизпълнение на задължения във връзка с възложени ангажименти по
изграждането, опазването и поддържането на зелената система, следва да се
разреши съобразно действащата нормативна уредба. Задълженията на ***та по изграждане
и опазване на зелената система на територията й са регламентирани с
разпоредбите на ЗУТ , приетата от
Общински съвет гр. Д. с решение № 8-16/29.04.2008 г. Наредба за изграждане и
опазване на зелената система на територията на ***та, така също и Наредба № 1
от
Устройването на озеленени площи
на териториите на общините, обединени в зелена система, е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението.
Това предвиждане е съответното на самата цел на устройствения закон /чл. 1,
ал.1 от ЗУТ/ да гарантира устойчиво развитие на територията и създава
благоприятни условия за живеене, труд и отдих. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ
основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално
или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване. Озеленените площи
за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените
площи с друго специфично предназначение/гробищни паркове, ботанически градини,
дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения/, по смисъла на чл.61 ал.3 от ЗУТ
са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се
устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за
тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и
геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване-чл.63 ал.4
от ЗУТ.
Съгласно § 1 от Наредба №
1/10.03.1993 год. за опазване на зелените площи, „озеленени площи” по смисъла на
тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените места, като
в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са
общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни
комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално
предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени,
защитни насаждения и др., а „декоративна растителност” по смисъла на тази
наредба е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и
треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и
в недвижимите имоти на държавата, ***та, юридически и физически лица.
Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни
и иглолистни дървета и храсти. Разпоредбата на чл. 63 ЗУТ се намира в раздел ХI
„Устройство на озеленени и залесени площи” на ЗУТ, но намира приложение и за
имоти, частна собственост, така също и
издадената през 1993 год. на основание чл. 201 ЗТСУ/отм./ Наредба № 1 за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност /чл. 15 относно
картотекирането на всички дълготрайни дървесни видове в границите на населените
места, чл. 19 относно разрешението за
премахване или кастрене на дървета и храсти и в частни имоти/. Кои са
дълготрайните декоративни дървета е посочено с разпоредбата на чл. 165, ал. 1
ППЗТСУ /отм./, а именно: дъб, топола, липа, бряст, орех, ***, бреза, ясен, бор,
смърч, ела и др. Съгласно пар. 20, ал. 2 ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165 ал.
1 ППЗТСУ/отм./, както и разпоредбите на Наредба № 1/10.03.1993 год. за опазване
на зелените площи се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен акт,
щом като не противоречат на ЗУТ, т.е. на чл. 61, чл. 63 сл. ЗУТ /така решение №
482 / 03.06.2009 год. по гр. д. №
6271/2007 г. на ВКС, III г. о./.
В изпълнение на законовото
задължение за изграждане и опазване на зелената система на територията на ***та,
на основание чл.62, ал.10 от ЗУТ, от *** гр. Д. с решение № 8-16/29.04.2008 г.
е приета Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на
***та, приложима без значение чия собственост е имота, в който попада зелената
система /чл. 1, ал. 2 от Наредбата/.
С приетата от *** гр. Д. Наредба
за изграждане и опазване на зелената система на територията на ***та, на кмета
на ***та е възложено да ръководи и координира цялостната дейност по опазване,
изграждане и поддържане на зелената система на ***та /чл. 4, ал. 1/, да
контролира изпълнението на наредбата /чл. 49/. Самото поддържане като
непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер, осигуряващ
необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената
система, се осъществява от специализирано общинско предприятие, концесионер,
изпълнител по договор за обществена поръчка/чл. 30/. Съгласно чл. 43, ал. 2, т.
1 дълготрайните дървета и храсти, които имат изявени декоративни качества, се
премахват в случай, когато са болни или изсъхнали, когато застрашават сигурността
на гражданите, безопасността на движението, сградите и др., за чието премахване
дава писмено разрешение кметът на ***та. Заповедта за премахване или кастрене
на дървесна растителност се издава от кмета на ***та въз основа на експертно
становище и оценка за състоянието на растителността/чл.63 ал.2 от ЗУТ и чл.44
ал.1 и чл. 45 ал.1 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на
територията на *** Д./. На предприятията по озеленяване е възложено и
периодичното поддържане на всички структурни елементи на озеленените площи и
насажденията, вкл. и резитба и оформяне на короните на растенията. Изсъхнали
дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на
движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените
фондове се премахват /чл. 14 и чл.19
ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 1993 год. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност/. (* така решение
№ 252/30.10.2019 г. на Д.кия окръжен съд, Гражданска колегия, по в. гр. дело №
406/2019 г.).
Не се спори по делото, че мястото
на инцидента бул. „***” е включено в територията на *** – Д., определена с
подробен устройствен план. След като бул. „***” е на територията на *** гр. Д.,
поради което съобразно § 7, т. 4 Закон за местното самоуправление и местната
администрация е собственост на последната.
Собственост на ***та по силата на
чл. 92 от Закон за собствеността са и насажденията върху улицата и съгласно
цитираната по-горе Наредба № 1 от
Фактът, че процесното дърво
принадлежи към собствената на *** Д. зелена система не се оспорва и се подкрепя
от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на ***та.
Безспорно е и обстоятелството, че откършен клон от дървото ***, засадено на
тротоара пред сградата на *** е нанесъл щети на ищеца, изразяващи се в
увреждане на автомобила му. Съдът не споделя доводите на ответника, досежно
причините за инцидента – форсмажорни обстоятелства. Не са ангажирани
доказателства, установяващи, че на 26.06.2019 г., около 10,30 часа сутринта,
вследствие природно бедствие се е откършил клон от дървото. Не е налице и съпричиняване
от страна на пострадалия, тъй като събитието е настъпило по време на движение
на превозното средство.
Дървото ***, причинило инцидента,
е елемент от т. нар. „допълваща зелена система”, като част от озеленена площ в
жилищния комплекс, съгласно определението на чл. 61 ал. 3 ЗУТ. Състоянието на
дървото преди инцидента, установено от гласните доказателства – свидетелят ***
говори, че падналият клон е бил „изгнил отвътре”, както и че са личели
„гнилостни процеси”, въпреки, че видими причини по външната страна на
дървесината да е нямало, е предпоставяло нуждата от предприемане на съответните
мерки от органите на ***та за обезпечаване опазването на живота, здравето и
имуществото на гражданите, респ. липсата на предприети такива в изпълнение на
нормативно възложеното задължение обосновава отговорността на ответника за
причинените на ищцата вреди. В този смисъл се налага изводът за наличие на
причинно-следствена връзка между противоправното бездействие от страна на
служителите на *** гр. Д. и претърпените от ищеца вреди.
Неоснователно е възражението, че ***та
не е сигнализирана за наличие на опасно дърво. Доколкото законът вменява в
задължение на ***та да се грижи за зелената система на града, то съдът намира,
че не е необходим конкретен сигнал, за да се изпълнят задълженията по закон.
Възражението на ответника, че
вредите са настъпили в резултат на непреодолима сила съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. От данните по делото е установено, че по време на инцидента не
е имало буря или силен дъжд, времето било тихо, слънчево и нормално за сезона. Възражението
на ответника, че събитието е настъпило в резултат на форсмажорни обстоятелства,
съдът намира за недоказано. Случайното събитие е такова събитие, което не е
могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Наличието на такива обстоятелства подлежи на установяване в условията на пълно
и главно доказване от страната, която ги твърди и се ползва от тях – в случая
ответника *** гр. Д.. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение.
Нормата на чл. 50 ЗЗД
регламентира, че за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Собственикът
на вещта носи обективна и безвиновна отговорност, т.е. отговаря само защото е
собственик пътя, който намира под негов
надзор.
Причинно-следствената връзка
между твърдяното бездействие за отстраняване на повреди по пътното платно и
настъпилите вреди по лекият автомобил е установено от заключението по
изслушаната автотехническа експертиза, в което е посочено, че механизмът на
произшествието е удар на предна и задна десни гуми в резултат на преминаване на
тази „неравност” на пътното платно. Вината на ответника се предполага до
доказване на противното, с оглед правилото на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, която не е
оборена по делото.
С осъществяването на фактическия
състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД се поражда задължението на ответника *** гр.
Д. да поправи вредите и правото на увредения да бъде съответно обезщетен.
Фактът на съществуването на задължение за доброто стопанисване и обезопасяването
на вредоносната вещ при наличието, на които би довело до предотвратяване
настъпването на неблагоприятните последици, води до извода, че деликтът е в
резултат от виновното бездействие на служителите на общинската администрация, с
оглед на което на основание чл. 49 от ЗЗД отговорността възниква за *** гр. Д..
Относно размера на обезщетението:
Релевантна по делото е действителната
пазарна стойност на вредите към датата на увреждането. Обезщетението, което се
дължи от собственика на вещта, е в размер на реално претърпените вреди, които
вреди следва да са изчислени по размер към момента на настъпване на
увреждането. При частично увреждане това е възстановителната стойност на
имуществото, а при пълно – действителната
стойност на имуществото, като и в двете хипотези обезщетението не може да
надхвърли действителната стойност на
имуществото. Възстановителната стойност е пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на вредите към момента на увреждането, и това е стойността, срещу
която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди настъпване
на вредоносното събитие.
Съдът счита, че искът следва да
бъде уважен изцяло в претендирания от ищеца размер на щетите. Съобразно
заключението на в.л. инж. Е.Ж. общата стойност на възстановителните работи по
процесния автомобил, за отстраняване на повредите по него, настъпили в резултат
на ПТП от 02.05.2015 г., възлиза на 2 102,94 лв. В този смисъл предявеният
иск е изцяло основателен и доказан до посочения и претендиран от ищцата размера.
В поза на ищеца следва да се присъди и законната лихва, считано от 15.07.2019
г. /датата на подаване на исковата молба в деловодството на ДРС/ до
окончателното изплащане на главницата.
На осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора *** гр. Д. следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски в размер на 852,43 лв. /осемстотин и петдесет и два лева
и четиридесет и три стотинки/.
С оглед изложените
съображения, Д.кият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *** –
гр. Д., ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕГН ********** ***, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
сумата от 2 102,94 лв. /две хиляди сто и два лева и деветдесет
и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил, марка ***,
които вреди са настъпили на 26.06.2019 г. около 10,30 часа в гр. Д., по бул. „***”,
пред ***, в резултат на паднал върху него голям клон от намиращо се на тротоара
дърво *** (грижата, за което дърво е задължение на ответника като негов
собственик), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 15.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 852,43
лв. /осемстотин и петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: