Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………23.07.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и шести юни……...………….……..……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4157…по описа за……….….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 728,54
лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски
стоков кредит № 2773650/16.06.2017 г., за сумата от 64,18 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 14.11.2017 г. – 14.06.2018 г., и за сумата от
87,07 лв. представляваща лихва за забава за периода 14.11.2017 г. – 02.10.2018
г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал против ответника С.П.Т.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 71922/2018 г., по описа на Софийски районен съд
и издадена заповед за изпълнение. Ответникът бил уведомен за издадената заповед
за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящите обективно съединени установителни
искове срещу С.П.Т..
Ищецът сочи, че претендираните вземания вземане
произтичат от сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитор/ и С.П.Т.
договор за потребителски стоков кредит № 2773650/16.06.2017 г. В изпълнение на
договора кредиторът предоставил на ответницата потребителски кредит с размер
987,00 лв. и договорна лихва в размер на 135,75 лв., като заемната сума била
преведена по сметка на кредитор на заемателя.
Задължението на кредитополучателя било да върне
заемната сума ведно с начислените лихви, в сроковете и при условията, указани в
договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи посочени в договора / съдържащ
и погасителния план/. Общата сума, която ответникът се задължил да върне била в
размер на 1189,08 лв., която съгласно клаузите на договора била платима на 12
броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 99,09 лв. Първата погасителна
вноска била дължима на 14.07.2017 г., а последната била с падеж на 14.06.2018
г.
Въпреки това ответникът не бил заплатила дължимия
паричен заем към кредитора в цялост, като ищецът признава, че била заплатена
сума в общ размер на 426,40 лв.
Поради забавата за плащане на погасителните вноски, на
ответника му била начислена законна лихва за забава общ размер на 117,12 лв. за
периода от 14.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
На 20.06.2018 г. между ищеца и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД било подписан индивидуален договор към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., по силата на което
вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД произтичащо от договор за
потребителски стоков кредит № 2773650/16.06.2017 г. било прехвърлено на ищеца.
Ищецът сочи, че в качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД имала изрично пълномощно от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Поради това до ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал.
3 ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-УКФ/2773650 от 10.07.2018
г., което не било потърсено от получателя. Изпратено било второ уведомление
с изх. № УПЦ-П-УКФ/2773650 от 14.06.2019 г., което
било получено от ответника.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми: сумата от 728,54 лв., представляваща неплатена главница по
договор за предоставяне на потребителски стоков кредит № 2773650/16.06.2017 г.,
за сумата от 64,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
14.11.2017 г. – 14.06.2018 г., и за сумата от 87,07 лв. представляваща лихва за
забава за периода 14.11.2017 г. – 02.10.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът не е подал отговор на исковата молба. В. с.з. признава иска и дълга
си, като заявява, че е заплатил част от процесната сума.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като кредитодател, и ответникът С.П.Т., като кредитополучател, е сключен на 16.06.2017 г. договор за потребителски
стоков
кредит № 2773650, като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора
и усвоена от длъжника, което се признава от длъжника /вж. също д-ва, л. 7-13 от
делото/.
Съгласно представения по делото договор за потребителски
стоков кредит № 2773650/16.06.2017 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника С.П.Т., страните са уговорили предоставяне на
кредит в размер на 987,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 23,00%, и
начин на връщане: 12 месечни вноски, всяка от които по 99,09 лв., с краен срок
на погасяване – 14.06.2018 г. В договора се съдържа погасителния план -
посочени са падежите на отделните вноски и размерите на главницата, договорната
лихва.
Представени са също по делото рамков договор от
20.12.2016 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като съгласно
Приложение 1 от 20.06.2018 г. към индивидуалния договор, вземането на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, произтичащо от договор № 2773650/16.06.2017 г. с
длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че
прехвърлената главница е 728,54 лв., а общият дължим остатък е в размер на
863,96 лв. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 06.07.2017
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия
/така пълномощно, на л. 27 от делото/. До ответника са били изпратени две
уведомления за станалата продажба,
за задължението на длъжника към дата 14.06.2019
г. и ответникът бил поканен да заплати сумата посочена в писмото до петнадесет
дни от получаване на писмото или да се свърже с цесионера, с изх. №
УПЦ-П-УКФ/2773650 и с изх. № УПЦ-П-УКФ/2773650 от 14.06.2019 г., като второто
било получено от ответника /вж. обратна разписка към товарителница, л. 35 от
делото/.
От т. 3 на заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
остатъчното задължение на ответника към датата на изготвяне на експертизата
възлиза единствено на 669,80 лв. От т. 2
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответникът е
заплатил на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД 426,40 лв. на три вноски, а след датата на цесията ответникът е заплатил
по договора за кредит сумата общо в размер на 210,00 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 71922/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу С.П.Т. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумите: сумата от 728,54 лв., представляваща неплатена главница по
договор за предоставяне на потребителски стоков кредит № 2773650/16.06.2017 г.,
за сумата от 64,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
14.11.2017 г. – 14.06.2018 г., и за сумата от 87,07 лв. представляваща лихва за
забава за периода 14.11.2017 г. – 02.10.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, както и за разноските по заповедното производство в размер на 25,00
лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като
длъжникът не е бил открит на известните адреси, съобщението до него било
приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Установи се по делото, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника са били в договорни правоотношения възникнали от
договор за потребителски стоков кредит №
2773650/16.06.2017 г., и заемната сума е
била предоставено на ответника. Представеният по делото договор за паричен
кредит, установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и кредитополучателя – ответник, по силата на което
ответникът е получил сумата в размер на 987,00 лева и се е задължил да я върне,
заедно с договорна лихва в общ размер на 135,75 лв. Представеният по делото договор
установява всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер /л.
7 от делото/. Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е
14.06.2018 г., а се установи, че ответникът е извършил плащания по договора,
вкл. след цесията.
Вземането е било надлежно цедирано на ищеца преди
образуване на производството /вж. док-ва, л. 28-35 от делото/, вкл. втори път
уведомленията са получени от ответника като приложения към исковата молба. Следователно
ответникът е получил уведомлението за извършената цесия и поканата за
доброволно изпълнение, като не навежда възражения в тази връзка.
След като по делото се установи възникналото валидно
облигационно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
кредитополучателя – ответник, предоставяне на заемната сума в размер на 897,00
лв., и валиден договор за цесия, вкл. и надлежно уведомяване на длъжника за
него, следва се прецени дали претендираните суми са дължими.
Следва да се посочи, че по делото е налице признание
на дълга за главница от ответника /направено е единствено възражение, че
ответникът е заплатил част от дължимите суми/. Тъй като ответникът призна в
съдебно заседание, че дължи процесната сума за главница на ищеца, настоящата
съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички
правнорелевантни факти изброени в предходните абзаци, от които възниква
претендираното главно притезателно право, а именно 1/ наличие на действително
правоотношение по договор за потребителски кредит сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, 2/ наличие на действително правоотношение
по договор за цесия сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца,
за което ответникът е уведомен. Това се
установи и от доказателствата по делото. Както се посочи по-горе преценката на
съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния
принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са
заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият
предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за
изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на
фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на
съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване
или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва да се посочи, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба, като направи съдебно признание на иска, т.е.
ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства,
касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от
представените от ищеца, а съдебно призна своето задължение за плащане. Поради
това направеното съдебно признание за дължимостта на главницата ще бъде ценено
с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по
делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV
г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г.
о. е прието, че изявлението, с което се
признава съществуването на дълга за главница е съдебно признание /както е в
случая/, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото
съгласно чл. 175 ГПК.
Действително в настоящото производство предявеният иск
е доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за
идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат
извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението
по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими
само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното
производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на
чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в
т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК,
респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение
се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова с оглед изявленията на ищеца за извършени
плащания бе назначена
съдебно-икономическа експертиза, която даде заключение, че актуалният размер на
дълга на ответника е в размер единствено на 669,80 лв. главница /т. 3 от
експертизата/, което ще бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази
връзка съдът съобрази факта, че задължението на ответника е частично погасено в
хода на процеса. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене
претенцията на ищеца е частично неоснователна, тъй като ответникът е изплатил част
от претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на
исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а
доколкото е в погашение на част от главница, и напълно относно лихви и разноски
по ч.гр.д. № 71922/2018 г., то предпоставя отхвърляне на иска по 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ГПК вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД изцяло за лихвите /договорна
и мораторна/ и за част от главницата. Действително ответникът по делото успя да
установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на
иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на част от дължимите от
него суми /плащането се признава и от ищеца по делото/. Извършеното в хода на
процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва
с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по
смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса
плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване
дължимост на главница над сумата от 669,80 лв. /така т. 3 от заключението на
съдебно-икономическата експертиза/, и изцяло за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава поради погасяването им.
Предвид гореизложеното, се налага извода, че
ответникът дължи на ищеца единствено сумата от 669,80 лева – неизплатена
главница по договор за потребителски
стоков кредит № 2773650/16.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни исковите
претенции за главница в размера над 669,80 лв. до претендирания от 728,54 лв., за
сумата от 64,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.11.2017
г. – 14.06.2018 г., и за сумата от 87,07 лв. представляваща лихва за забава за
периода 14.11.2017 г. – 02.10.2018 г.
При този изход на
делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г.
по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
вр. чл. 78, ал.1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса /25,00 лв./, за юрисконсултско възнаграждение /100,00 лв./,
идепозит за вещо лице в размер на 100,00 лв., както и за присъждане на
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса 25,00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50,00 лв/ в заповедното производство, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на С.П.Т. с ЕГН: **********
и адрес: *** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Николина Станчева и Мартин Деспов, за сумата от сумата от 669,80 лева /шестстотин шестдесет и девет лева и осемдесет
стотинки/ – остатък от неизплатена главница по договор за потребителски стоков
кредит № 2773650/16.06.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2018 г. по ч.гр.д. №
71922/2018 г. по описа на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 669,80 лева до пълния предявен размер
от 728,54 лв., както и претенциите
за сумата от 64,18 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 14.11.2017 г. – 14.06.2018 г.,
и за сумата от 87,07 лв.
представляваща лихва за забава за периода 14.11.2017 г. – 02.10.2018 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.П.Т. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на„АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина
Станчева и Мартин Деспов, сума в размер на 225,00 лв. /двеста двадесет и пет
лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за
доплатена държавна такса, за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за
вещо лице, както и сума в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
71922/2018 г. по описа на Софийски районен съд съдебни разноски за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: