Решение по дело №286/2018 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 173

гр. Видин, 28.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Пети декември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

286

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на М.П.Г. *** против Уведомително писмо с изх.№ 01-6500/6130 от 30.08.2018г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ за прекратяване на агроекологичният ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2017 г..

В жалбата се посочва, че до 2017г. жалбоподателката е спазвала стриктно изискванията на ДФ“З“, но в началото на 2017г. е била принудена да прекрати регистрацията си като земеделски производител.

Посочва че това обстоятелство не е взето предвид от административния орган, поради което атакуваният акт се явява неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на действащите материалноправни и процесуалноправни норми.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени атакуваният акт.

  Ответната по жалбата страна – Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, чрез процесуалния си представител посочва, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Твърди се, че при издаването на обжалвания административен акт са спазени всички процесуални правила и материални такива. Претендират се и направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 441994 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, като на 11.04.2013г. е подала Заявление за подпомагане с УИН 0515051383748, с което е заявила като мярка за подпомагане и агроекологични плащания.

Същата е одобрена за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., за което е уведомена с нарочно писмо с изх.№ 01-6500/10250 от 1.09.2013г.. В същото са отразени заявените и одобрените площи, с които жалбоподателката е поела петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по направление „Биологично растениевъдство“, а именно два на брой парцела с обща площ от 2,60 ха.

По делото не се оспорва и обстоятелството, че жалбоподателката не е подала заявление за плащане през петата година от поетия ангажимент, а именно през 2017г..

 На 27.07.2018г., на основание чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателката получила писмо, изх.№ 01-6500/561 от 24.01.2018г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ“З“, с което последният я уведомява за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тъй като не е подала заявление за плащане по мярката през кампания 2017г. и й е дадена възможност в 7 дневен срок от получаване на уведомлението да възрази и представи доказателства срещу направените констатации.

По делото не се представиха доказателства да е подадено възражение.

Последвало издаването на атакуваното уведомително писмо, получено от жалбоподателката на 12.09.2018г..

 В административната преписка са приложени и Заповед № 03-РД-715/27.06.2017г. на Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ и решения от заседанието на УС на ДФ „З“, съгласно протокол № 114 от 15.06.2017г.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, се явява допустима.

Оспореното уведомително писмо е издадено и от компетентен орган - Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съобразно предоставените му правомощия -делегирани със Заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017г. на Изпълнителният директор на ДФ “З“. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Оспореното УП притежава изискуемата по закон писмена форма, съдържанието му е съобразено с разпоредбата на чл.59 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил задълженията си за образуване и водене на производството по издаване на акта по правилата и реда на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК.

С писмо изх.№ 01-6500/561 от 24.01.2018г. жалбоподателката е уведомена за образуваното административно производство по прекратяване на агроекологичния ангажимент и е имала възможност да подаде възражения и представи доказателства, което не се установява да е направила.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден и при правилното приложение на материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено "Заявление за подпомагане", което през първата година е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават само "Заявление за плащане". Съгласно чл.67, ал.1 от горепосочената Наредба, земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания".

Анализът на посочените разпоредби налага изводът, че неподаването на заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания", каквото жалбоподателката не е подала за последната пета година от поетия ангажимент, води до една единствена правна последица по смисъла на чл.67, ал.1 от Наредбата, а именно: прекратяване на агроекологичния ангажимент, без значение на причините, довели до липсата на заявление.

Изтъкваната от жалбоподателката причина за неподаване на заявление за плащане, а именно прекратяването на регистрацията й като земеделски производител, за което обстоятелство по делото не са представени и доказателства, не попада в кръга на причините за прекратяване на агроекологичния ангажимент, визирани в чл.18, ал.6 и ал.7 от Наредбата.

Следва също така да се посочи че условията за допустимост на подпомагане на кандидатите по мярка 214 „Агроекологични плащания“ са изчерпателно посочени в чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и там изрично като бенефициенти се сочат земеделски стопани, по смисъла на §1, т.23 от ЗПЗП. Никъде в тях обаче не се поставя изискване същите да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, поради което не може да се наложи извода, че наличието на регистрация като земеделски производител /земеделски стопанин/ е предпоставка за изпълнение на задълженията по чл.7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г..

Предвид гореизложеното Съдът намира, че обжалваното Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичният ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2017 г. е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което се явява правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съобразно разпоредбите на чл.144 от АПК във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Г. *** против Уведомително писмо с изх.№ 01-6500/6130 от 30.08.2018г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ за прекратяване на агроекологичният ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2017 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА М.П.Г. *** да заплати на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :