Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Кюстендил, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на петнадесети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
и при участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска, като
разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 339 по описа на ОС- Кюстендил за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435, ал. 4 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория за предоставяне на специализирана извънболнична
помощ по образна диагностика – ангиографски изследвания и интервенционална
рентгенология К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ж.к.
„С.Т.“, ул. „М.В.“, бл. ***, вх. **, ап. **, трето лице за изп.дело № 20187450400094 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Николай Славов, с рег. № 745 и район на
действие ОС- Кюстендил, срещу действията на съдебния изпълнител обективирани в протокол
от 23.08.2018 г. и изразяващи се в предаване на движима вещ, а именно : апарат Siemens Axiom
Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 30/40 см,
/сериен номер 053192/, рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 /, сериен
номер
*********/, намираща се във фактическата власт на МБАЛ „Д-р Н.
Василев“ АД, гр. Кюстендил, на взискателя „******.“ ООД.
Жалбоподателят твърди, че изпълнението е насочено към вещ, която не е собственост на длъжника по изпълнителното дело – „******“ ЕООД, а е собствена на жалбоподателя. В тази връзка сочи, че е придобил от длъжника
процесната движима вещ с Договор за покупко-продажба на ангиографска апаратура
от 24.11.2016 г. Твърди, че извършеното от съдебния изпълнител действие е
незаконосъобразно, тъй като към момента на предаване на вещта /23.08.2018 г./
същата не се владяла от длъжника, а се е намирала във фактическа власт и била
надлежно предадена от собственика й на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД по силата
на Договор за съвместна дейност от
17.12.2013 г. С жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени
незаконосъобразното предаване на процесната двима вещ, тъй като към деня на
извършеното действие по изпълнение тя нито е собственост на длъжника по
образуваното изпълнително дело, нито се владее от него. Прави
искане и за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК. В рамките на
законоустановения срок за обжалване е депозирано и Допълнително изложение към жалба с Вх.№
02448/30.08.2018 г.,
в което е посочено, че серийният номер
на апаратурата на “*****“ ЕООД е различен от този в цитираното съдебно решение. В тази връзка се твърди, че не е ясно как ЧСИ е предал владението върху вещ, чийто
сериен номер не е идентичен с този посочен в
изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Релевирано е доказателствено искане да бъде назначена съдебно- техническа експертиза,
която след като се
запознае с материалите по делото и след оглед на процесната апаратура на място
да отговори на следните въпроси: Какви са
серийните номера на Simens Axiom Artis dFC, плосък детектор Pixium 4800 30/40 cm, както и на рентгенова тръба Меgalix Саt, съхраняващи се в МБАЛ „Д-р
Никола Василев" АД - гр. Кюстендил?; Идентични ли са серийните
номера на Simens Axiom Artis dFC, плосък детектор Р1хшт 4800 30/40 ст, плосък детектор
Pixium 4800 30/40 cm, както и на рентгенова тръба
Меgalix Саt, със
серийните номера в Изпълнителен лист, издаден по т.д. № 282/2018 г. по описа на
СГС, ТО, ХХ състав и в Протокол за предаване на движими вещи по изп.д. №
94/2018 г. по описа на ЧСИ Славов, рег. № 745 при КЧСИ? Кога е
поставена рентгенова тръба Меgalix Саt на ангиографската апаратура?
Взискателят по изпълнението „******“ ООД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал подробни писмени възражения, с които
взема становище за неоснователност на жалбата и моли
съда да остави същата без уважение.
Длъжникът по изпълнението „******“ ЕООД взема
становище по жалбата, като се присъединява към изложеното от жалбоподателя и
иска отмяна на незаконосъобразно извършеното действие по предаване на
процесната движима вещ.
Постъпило е и становище, депозирано от МБАЛ „Д-р Никола
Василев“ АД, с което са изложени подробни съображения за основателност на
подадената жалба.
По делото са представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК,
с които е заявено искане за оставяне на жалбата без уважение.
С Определение № 507 от
20.09.2018 г., постановено по настоящото дело, КнОС е оставил без разглеждане подадената
от „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за предоставяне на
специализирана извънболнична помощ по образна диагностика – ангиографски
изследвания и интервенционална рентгенология Кардиолаб“ ЕООД жалба като е
приел, че същата е процесуално недопустима и е прекратил производството по нея.
С
Определение № 586 от 12.02.2019 г., постановено по ч.г.д. № 5071/2018 г., САС е
отменил Определение № 507 от 20.09.2018 г. и е върнал делото на КнОС за
постановяване на акт по същество на спора. В мотивите на посочения съдебен акт
САС е посочил, че към момента на извършване на обжалваното изпълнително
действие лицето, от което е иззета процесната движима вещ - МБАЛ „Д-р Никола
Василев“ АД не е упражнявало фактическа власт върху същата за себе си, а за
третото лице „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за предоставяне на
специализирана извънболнична помощ по образна диагностика – ангиографски
изследвания и интервенционална рентгенология ******“ ЕООД /*- ***** ЕООД/,
поради което последното се явява активно легитимирано по смисъла на чл. 435,
ал. 4 от ГПК да обжалва изпълнителното действие на съдебния изпълнител-
протокол за предаване на движими вещи от 23.08.2018 г.
Съдът съобразно
искането на жалбоподателя- ****** ЕООД, трето лице за изп.дело № 20187450400094 по описа на частен съдебен изпълнител Николай Славов, както и съобразно задължителните указания на САС и
разпоредбата
на чл. 437, ал. 2 от ГПК, е насрочил открито съдебно заседание за разглеждането
на делото, като е дал възможност на страните в настоящото производство да
навеждат писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. С
определение от 21.02.2019 г. е спрял изпълнението по отношение на процесната
движима вещ до влизане в сила на акт по същество на депозираната жалба. Препис
от определението е изпратен на ЧСИ Николай Славов за изпълнение. Допуснати са и
приложените към жалбата и отговора писмени доказателства, както и приложеното
копие от изп.дело №
20187450400094. По искане на жалбоподателя в допълнението към
жалбата, КнОС е назначил съдебно оценителна експертиза, която е
била възложена на експерта К.П., със задачите
поставени от жалбоподателя и ответника „******“ ООД.
След провеждането на
съдебните заседания по делото, жалбоподателят ****** ЕООД, чрез процесуалния
си пълномощник- адв. Д., заявява че поддържа изцяло аргументите, които са
изложени във възражение с вх. № 02339/ 22.08.2018
г., жалба от 27.08.2018 г. и допълнителното изложение
към жалбата. Моли за уважаване на подадените жалби и възражения и отмяна на
действието на ЧСИ Николай Славов, изразяващо се в отнемане на движима вещ по
и.д.№ 94/2018 г. и предаването на владението върху нея на взискателя. Иска се
спиране на действията по изпълнението на осн.чл.438 от ГПК и присъждане на сторените по делото разноски,
за които
представя списък по чл. 80 от ГПК. Релевирано е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника „*******“
ООД.
В открито съдебно
заседание адв. Б., пълномощник на „*******“ ООД, моли съда да
остави жалбата без уважение като неоснователна и излага подробни
съображения в тази насока. Претендира присъждане на сторените от доверителя
му разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като
разноски от пълномощника на жалбоподателя- адв. Д..
В открито съдебно
заседание процесуалните представители на „******“ ЕООД и МБАЛ „Д-р Никола Василев“
АД молят да бъде уважена изцяло депозираната от ****** ЕООД жалба и да
бъдат
отменени
обжалваните действия на ЧСИ Николай Славов като незаконосъобразни.
За да се произнесе
с решението си по делото, съдът въз основа на приложеното по реда на чл. 436,
ал. 3 изр. 2 от ГПК копие от изп.дело №
20187450400094 по описа на ЧСИ Николай
Славов, въз основа на събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно техническа
експертиза, счита за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 18.07.2018 г. на „*******“
ООД
на основание изпълнителен лист от 29.06.2018 г. издаден от СГС, въз основа на
решение № 1226 от 15.06.2018 г. по т. д. № 282/2018 г. на СГС, с който
е осъдено дружеството „*******“ ООД да върне
на „*******“ ООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, следната движима
вещ: апарат Siemens
Axiom Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 30/40 см,
/сериен номер 053192/, рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 / сериен
номер
*********/, предадена по силата на договор за доставка на
медицинско оборудване № 42/16.12.2014 г., който е развален. С молбата е поискано,
в случай на липса на доброволно изпълнение, да се пристъпи към принудителни
действия, изразяващи се в предаване на посочената движима вещ на
дружеството взискател. Поискано е за датата на предаване на движимата вещ да
бъде уведомен и управителя на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, като трето лице
ползвател на вещта.
На 01.08.2018 г. е направен опит да бъде връчена на длъжника „*******“ ЕООД, покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че ако задължението по
гореописания изпълнителен лист не бъде изпълнено доброволно в двуседмичен срок
от връчване на поканата, ще се пристъпи към принудителни действия, изразяващи
се в предаването на движимата вещ на взискателя на 23.08.2018 г. Посочено е, че
вещта се намира във фактическата власт на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД по
силата на предавателно-приемен протокол № 80/30.01.2015 г. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
На
20.08.2018 г., от страна на ЧСИ Николай Славов, е изпратено съобщение с изх. №
03527, получено от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД на 21.08.2018 г., с което
болницата е уведомена, че на 23.08.2018 г. ще бъде извършено предаване на
описаната по-горе движима вещ и е поискано да бъде осигурен достъп до нея.
На
22.08.2019 г., с депозирано възражение, МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД се е
противопоставила срещу предприетите изпълнителни действия. Посочено е, че не е
налице основание за предаване на процесната движима вещ, тъй като болницата е
получила държането върху вещта още през 2015 г. по
силата на договор с трето лице- собственик ***** ЕООД, а съдебното производство,
въз основа на което е издаден изпълнителния титул е образувано през 2018 г.
против предишен собственик на вещта- „*******“ ЕООД.
По
изпълнителното дело е постъпило и възражение с вх. № 02339 от 22.08.2018 г.,
депозирано от ***** ЕООД, с което също се възразява срещу насочените
действия по принудително изпълнение. Дружеството заявява собственически права
върху процесната вещ като твърди, че е придобило същата по силата на договор за
покупко-продажба на ангиографска апаратура от 24.11.2016 г., сключен с длъжника
по изпълнението „*******“ ЕООД, препис от който прилага към възражението си.
На 23.08.2017
г., в 10.00 часа, съдебният изпълнител е предприел действия по предаване на
движимата вещ, което се е състояло в МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, находяща се
в гр. Кюстендил, ул. „Седемнадесети януари“ № 1. За извършените действия е
съставен протокол, в който предадената вещ е описана със следната индивидуализация:
апарат Siemens
Axiom Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 с
непроверен номер, рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 /сериен
номер
*********/, с описана подробно окомплектовка. Вещта, предмет на
предаването, е оставена за експлоатация в МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, а за
отговорно пазене на същата е назначен управителя на лечебното заведение А.В..
По делото по
искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно техническа експертиза,
извършена от експерта К.П., която не е оспорена от страните и е възприета от
съда като пълна и компетентно изготвена. Експерта П. е изготвил
заключението след подробна проверка на приложените по делото документи, оглед
на място на 04.04.2019 г. и опис на монтираната в МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД,
в гр. Кюстендил апаратура. В заключението си вещото лице сочи, че в МБАЛ „Д-р
Никола Василев“ АД се съхраняват генератор за рентгеново лъчение, вид „Ангиограф“,
мод. „Siemens
Axiom Artis dFC“ със сер. № 35146 и рег. № 6741 и рентгенова тръба „Megalix Cat“ със
сериен № *********, и посочва, че рентгеновата тръба е подменена през 2017 г.,
тъй като старата такава със сериен номер № ********* е била
износена. Сочи също така, че
плосък детектор PIXIUM 4800 30/40 см. е монтиран на труднодостъпно място- извън
правомощията на експертизата, по която причина не идентифициран от вещото лице
при извършения оглед, а в протокола за предаване на вещата от 23.08.2018 г. е
вписан с „непроверен номер“. Експертът е констатирал, че в изпълнителния лист, издаден
по т.д. № 282/2018 г. по описа на СГС, въз основа на който е образувано ИД,
ангиографът е индивидуализиран само по марка/модел „Siemens Axiom Artis dFC“ и не е
указан сериен номер. Ангиографът „Siemens Axiom Artis dFC“, като
самостоятелно съоръжение притежава сер. № 35146 и рег. № 6741. При извършения
оглед на апаратурата е констатирал несъответствие между серийните номера на
рентгенова тръба „Megalix Cat“ указани в изпълнителния лист и протокола за предаване
на движимата вещ, съставен от ЧСИ Славов. На въпроса: „Идентични ли са
компонентите по опис?“, експертът е дал следния отговор: Компонентите на
доставената в МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, в гр. Кюстендил, през 2014 г.
ангиографска апаратура, въведена в редовна експлоатация с Предавателно-приемателен
протокол за предаване в технически изправно състояние №80/30.01.2015 г. и
Протокол № 15/30.01.2015 г. за пусков контрол, са напълно идентични с
компонентите на Ангиографа към датата /04.04.2019г./ на извършения от вещото
лице оглед. Изключение е само подменената през 2017 г. рентгенова тръба.
Пред въззивният съд са представени
и приети редица писмени доказателства. От представения от страна на
жалбоподателя писмен договор за покупко-продажба на ангиографска
апаратура от 24.11.2016 г. се установява, че дружеството „*******“
ЕООД е продало за на жалбоподателя в настоящото производство процесната движима
вещ за сумата от 60 000 лева с ДДС. Плащането на продажната цена се
установява от приложените към делото платежни нареждания. Приложен по делото е
и Договор за съвместна дейност за извършване на високоспециализирани дейности в
областта на инавазивната кардиология от 17.12.2013 г., сключен между
жалбоподателя и МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД. Другите доказателства,
събрани в производството, съдът не обсъжда тъй като са или неотносими, или не
са необходими за изясняване на факти от предмета на доказване, очертан от депозираната жалба.
Кюстендилският окръжен съд в
решаващия състав, като съобрази данните по изпълнително дело изп.дело №
20187450400094 по описа на частен съдебен изпълнител Николай Славов, представено в
заверен препис, както и доказателствата събрани в хода на производството по
делото, намира следното:
Депозираната жалба и
допълнение към нея съдържат всички изискуеми от закона реквизити съобразно
разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, депозирани са от трето лице- ****** ЕООД, неучастващо като
страна по изп.дело №
20187450400094 по описа
на частен съдебен изпълнител
Николай Славов,
като са
редовни,
тъй като са депозирани пред ЧСИ в установения от
закона срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Съобразно задължителните указания
на САС, КнОС приема, че жалбоподателят
е процесуално легитимиран да подаде така изготвената от него жалба и допълнение към нея, тъй като е трето лице на изпълнителното
производство, съобразно нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, е и надлежна
страна, с правен интерес от обжалване на валиден и подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ Николай Славов по изп. д. № по 20187450400094 по неговия опис. Съгласно нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК,
трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато
изпълнението е насочено срещу вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на това
лице. Поради изложеното, съдът, при съобразяване на задължителните указания на САС /че
жалбоподателя владее вещта чрез МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД/, приема че жалбоподателя *******ЕООД, е трето лице по
смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, легитимирано от закона да насочи обжалването
си срещу подлежащи на отмяна действия на ЧСИ Николай Славов, с които се
засягат негови права и законни интереси. Доколкото в жалбата си *******ЕООД твърди че
движимите вещи които са отнети от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД не са
идентични с тези за които е образувано ИД № 94/2018 г., като същият
заявява и собственически права по отношение на тях, за което е представил
писмени доказателства с депозираната жалба пред съда, то същият има правен
интерес от обжалването на действията на ЧСИ Николай Славов по гореописаното
ИД и
по специално да иска от съда отмяна на действията на ЧСИ по отнемане на
процесната апаратура.
По молба на
взискателя „*******“ ООД и въз основа на
валидно изпълнително основание, ЧСИ Николай Славов е започнал по
образуваното по неговия опис ИД № 94/2018 г., изпълнителни действия по
реда на дял трети "Изпълнение на непарични вземания” Глава четиридесет и
седма - "Принудително отнемане на вещи”, насочени към принудително
отнемане на описаната в изпълнителен лист от
29.06.2018 г. движима вещ от длъжника „*******“
ЕООД.
Принудителното отнемане на движими вещи е изпълнение, което се провежда като
движимата вещ се отнема от държането на длъжника и се предоставя на взискателя.
Тъй като принудителното отнемане по своето съдържание съставлява лишаване на
длъжника от държането на вещта/упражняването на фактическа власт върху нея/ и
учредяване на държане върху вещта в полза на взискателя, същото предпоставя
вещта да се намира в държането на длъжника в деня на предаването. В
разпоредбата на чл. 521 от ГПК законодателят не е направил изрично
разграничение на основанието поради което вещта се намира в трето лице,
различно от длъжника по изпълнителното дело- дали същият е неин собственик,
дали е неин владелец или държател. Единственото обективно условие предвидено в
закона и предпоставящо приложението на нормата на чл. 521, ал. 2 от ГПК е вещта
чието предаване е предмет на принудителното изпълнение, да не се намира у
длъжника. При изпълнение на предаване на присъдена движима вещ,
преценката за притежанието й от длъжника не може да се прави от съдебния
изпълнител, тъй като изпълнителният лист го задължава да я отнеме принудително
от посоченото от съда лице. Ето защо второто изречение на ал. 4 на чл. 435 от ГПК не посочва този случай. За да засегне правата на третото лице, съдебният
изпълнител следва да е нарушил индивидуализацията на вещта и/или да е извършил
предаване на вещ, отнета от лице, различно от длъжника. Само тогава това трето
лице (владеещо при предаването) би могло да иска отмяна на осъществените в
нарушение на чл. 521, ал. 1 от ГПК действия.
Разнообразието на
живота е наложило уреждането в закона и на хипотезата, при която вещта не се
намира в държане на длъжника, поради възможни различни правни основания за
това. След като е установил че движимата вещ, чието
принудително предаване е било предмет на изпълнителното производство по ИД № 94/2018 г., не се намира
в държане на длъжника, то за ЧСИ Николай Славов не е съществувала
законова възможност да пристъпи към принудително изпълнение, чрез отнемането на
тези вещ от трето лице, неучастващо в изпълнителното производство. Разпоредбата
на чл. 521, ал. 2 от ГПК е категорична и ясна и не се нуждае от тълкуване. В
нея е предвидено, че "ако вещта не се намира у длъжника…, от него се
събира паричната и равностойност”, по реда предвиден в, ал. 3 на цитирания
законов текст.
В закона се държи
сметка и за възможността за доброволно предаване на движимите вещи от третото
лице на длъжника, тогава когато срещу тези вещи е насочено принудително
изпълнение. Ако длъжника изрично е посочил пред съдия изпълнителя, че движимите
вещи които се иска от него да предаде доброволно, се намират в трето
неучастващо в изпълнителното производство лице, то тогава съобразно чл. 507 и
чл. 508 от ГПК, за съдия изпълнителя възниква задължението да запита посоченото
трето лице, дали при него се намират описаните в изпълнителния лист движими
вещи и готов ли е доброволно да ги предаде на длъжника, от който са му
предоставени, за да бъдат същите предадени на взискателя. Ако третото лице не
заяви самостоятелни права върху движимите вещи или основания да ги задържи и ги
предаде доброволно, то тогова за съдия изпълнителя остава възможността да
предаде вещите на взискателя и да приключи съдебното изпълнение. В случай че
последва отказ от страна на третото лице за предаване на вещите, за съдия
изпълнителя остава възможността предвидена изрично в разпоредбата на чл. 521,
ал. 2 от ГПК.
Предмет на
преценка от настоящия състав на КнОС е
процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ Николай
Славов
по ИД № 94/2018., изразяващи се в отнемането на движима вещ от МБАЛ
„Д-р Никола Василев“ АД, находяща се в гр. Кюстендил, ул. „Седемнадесети
януари“ № 1, която не е упражнявала фактическа власт върху вещта за себе си, а
за третото лице- *******ЕООД, в чието владение се е намирала вещта към момента
на отнемането,
за да бъдат предадени на взискателя- „*******“ ООД. След като
длъжника е посочил на съдебния изпълнител, че движимата
вещ
която
е поканен доброволно да предаде се намира у трето неучастващо в изпълнителното
производство лице- МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, което я държи за владелеца *****“ ЕООД и след като
третото лице ******“ ЕООД, с изрично волеизявление до съдия изпълнителя, е заявило права
върху държаната
апаратура,
като е възразило срещу идентичността й с вещта, описана в изпълнителния
лист от 29.06.2018 г., то за ЧСИ Николай Славов е останала
единствената правна възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК- да събере от длъжника „*******“ ЕООД паричната равностойност на
движимата вещ, чието принудително предаване се иска от взискателя.
За ЧСИ Славов не са били налице законови основания да предприеме
принудително отнемане на вещта, намираща се не у длъжника, а в МБАЛ „Д-р
Никола Василев“ АД. Още по-малко това е можело да бъде извършено при
противопоставяне от страна на третото лице и тогава, когато движимата вещ е монтирана и се ползва
според предназначението й. Само на това основание, действията на ЧСИ Николай
Славов
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени от съда. За пълнота КнОС следва да
отбележи, че счита, че е налице идентичност между вещта описана в Изпълнителен лист, издаден по т.д. № 282/2018 г. по описа на СГС и тази
описана в Протокол за предаване на движими вещи по изп.д. № 94/2018 г. по описа
на ЧСИ Славов, рег. № 745 при КЧСИ. До този извод съдът достигна при
съобразяване на събраните по делото писмени доказателства, заключението по приетата
съдебно-техническа експертиза, което констатира идентичност между
компонентите на доставената в МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, в гр. Кюстендил,
през 2014 г. ангиографска апаратура, въведена в редовна експлоатация с Предавателно-приемателен
протокол за предаване в технически изправно състояние №80/30.01.2015 г. и
Протокол № 15/30.01.2015 г. за пусков контрол и компонентите на Ангиографа към
датата /04.04.2019г./ на извършения от вещото лице оглед и липсата на твърдения и констатации за държане от
МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД на няколко вещи от посочения вид. Действително в протокола
за предаване е посочен сериен номер на рентгеновата тръба, различен от
установения при извършения от вещото лице оглед на място. Както е посочил обаче
експертът, серийният номер на тръбата може да бъде установен едва след демонтаж
на предпазните й клапи, което не е могло да бъде извършено при огледа
осъществен от ЧСИ Славов, поради което е вписан серийния номер на старата тръба, която е
подменена поради износването й в резултат от експлоатирането й.
Ирелевантен в настоящото производство е въпроса за собствеността на движимите
вещи и наведените в
тази връзка доводи на процесуалния представител на взискателя. Не случайно в разпоредбата на чл. 521, ал. 2
от ГПК единственото условие поставено от закона е движимите вещи да се намират
в държането на трето лице, без да се държи сметка дали е налице правно
основание за това. При наличието на изричен отказ от третото лице да предаде
доброволно движимите вещи, за които длъжника сочи че се намират в негово
държане, а още повече при заявени самостоятелни права по отношение на държаните
движими вещи от третото лице /какъвто е и
настоящия случай/, въпроса за правото на собственост на вещите и за тяхната
идентичност с вещите описани в изпълнителния лист, е въпрос който подлежи на
изследване и решаване по исков ред и въз основа на влязло в законна сила
съдебно решение за това. Съдия изпълнителят не разполага в изпълнителния процес
с установената от закона процесуална възможност, да събере доказателства и при
условията на състезателност и равно участие на страните, да реши със съдебен
акт въпроса за правото на собственост на движимите вещи, чието принудително
предаване се иска. От друга страна в изпълнителното производство нито
взискателя въз основа на издадения му изпълнителен лист, нито длъжника имат
надлежно изпълнително основание спрямо третото лице, в което се твърди че
вещите се намират. Ето защо насочването на принудително изпълнение срещу
третото, неучастващо в изпълнителното производство лице, въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, е процесуално недопустимо,
тъй като изпълнителното основание е непротивопоставимо на третото лице
неучастващо в изпълнителния процес. Едва след съдебно решение, постановено в
рамките на исков процес с което се установява правото на собственост по
отношение на движимите вещи в полза на длъжника, същият би разполагал с годно
изпълнително основание срещу третото лице, за да бъде насочено срещу него
принудително изпълнение за предаване на движимите вещи по реда на чл. 521 от ГПК. Към този момент длъжника ще е изплатил вече на взискателя паричната
равностойност на вещите, които се държат от третото лице и така всички права ще
бъдат справедливо удовлетворени
Въпроса за правото
на собственост на движимите вещи, чието принудително отнемане е било извършено
от ЧСИ Николай Славов на 23.08.2018 г. е ирелевантен и за настоящото
производство, което е образувано и се развива по реда на чл. 435, ал. 4 и сл.
от ГПК. Към настоящия случай последното изречение на цитираната законова норма
е неотносимо. Установяването, че правото на собственост на движимите вещи
принадлежи на длъжника, към момента на налагането на запор или възбрана, е
основание да не се уважи жалбата на третото лице срещу действията на съдебния
изпълнител, само тогава когато е започнато изпълнение на парични вземания.
Тогава се налага принудителното изпълнение да бъде насочено срещу вещ или
недвижим имот на длъжника, посочен от взискателя с молба до ЧСИ, чрез
продажбата на вещта или недвижимия имот на публична продан и чрез осребряването
им за удовлетворяване на паричното задължение към взискателя. Само в този
случай е възможна конкуренция на права между длъжника и третото лице по
отношение на вещта, срещу която е насочено принудително изпълнение. Последното
изречение на чл. 435, ал. 4 от ГПК е неприложимо към случаите на принудително
изпълнение за предаване на движими вещи, за които взискаелят се е снабдил с
изпълнителен лист въз основа на съдебно решение или на друго някакво основание.
За да претендира предаването на движимите вещи, самият взискател е установил по
съдебен ред правото си на собственост или друго свое право по отношение на
длъжника, като изпълнително основание за да иска предаването на движимата вещ
от него.
Поради изложените
съображения от фактическа и правна страна, съдът счита че жалбата от третото
лице- *******ЕООД, е процесуално допустима и по съществото си
основателна като следва да бъде уважена. Следва да бъде отменено действието на
ЧСИ Николай Славов, извършено на 23.08.2018 г., в МБАЛ
„Д-р Никола Василев“ АД, находяща се в гр. Кюстендил, ул. „Седемнадесети
януари“ № 1,
съставляващо отнемане на движима вещ: апарат Siemens Axiom
Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 30/40 см,
/сериен номер 053192/, рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 /, сериен
номер
*********/, владееща се от *******ЕООД, чрез МБАЛ „Д-р Никола
Василев“ АД, към
момента на отнемането й, за да бъде предадена на взискателя- „*******“
ООД,
като незаконосъобразно.
По
разноските:
По настоящото дело
се претендират разноски от жалбоподателя *******ЕООД, чрез
неговия пълномощник- адв. Д., за което е представен и
списък по чл. 80 от ГПК. Наред с другите разноски ( 15 лв- държавна такса
за частна жалба и 180 лева депозит за експертиза), претендира се и заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС за
производството пред САС и 360 лева с ДДС пред настоящата съдебна
инстанция, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от
взискателя- „*******“ ООД, чрез пълномощника му адв. Б..
Съдът счита че
след като е уважена жалбата на третото лице- *******ЕООД, то на същото се следва
заплащането на разноските за настоящата съдебна инстанция. Съобразно нормата на
чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, като с оглед систематичното място на цитираната законова разпоредба,
същата е приложима и за производствата по жалби по реда на чл. 435 от ГПК. В
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК обаче е предвидено
изключение, съгласно което, когато изпълнителните
действия бъдат отменени от съда, разноските по изключение не се възлагат на
длъжника и в настоящия случай тези разноски следва да бъдат възложени на
взискателя- „*******“ ООД, като ответник по жалбата на третото лице.
Релевираното възражение за прекомерност с пр. осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК е
частично основателно по отношение на адвокатското възнаграждение заплатено за
подаване на частна жалба срещу Определение № 507/20.09.2018 г., постановено по
настоящаото дело. По тази частна жалба, САС се е произнесъл с определение в
закрито съдебно заседание, с което е върнал делото на КнОС за произнасяне по
същество. Възражението е своевременно релевирано. Съгласно чл. 10, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната при обжалване действия на ЧСИ, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева, а когато жалбата се разглежда
в открито съдебно заседание – 300 лева. При това положение, възнаграждението,
заплатено за настоящата инстанция в размер на 360 лева с ДДС е в рамките на
определения от подзаконовия акт минимум. Възнаграждението, заплатено за
производството пред САС е прекомерно и следва да бъде редуцирано до предвидения
в наредбата минимумум - 240 лева с ДДС.
Мотивиран от
горното, Кюстендилският окръжен съд,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Николай
Славов Николай Славов, с рег. № 745 и район на
действие ОС- Кюстендил, по изп.дело № 20187450400094, извършени на 23.08.2018 г. в МБАЛ
„Д-р Никола Василев“ АД, находяща се в гр. Кюстендил, ул. „Седемнадесети
януари“ № 1,
изразяващи се в насочване на принудително изпълнение- принудително отнемане на движима
вещ: апарат Siemens
Axiom Artis dFC, плосък детектор PIXIUM 4800 30/40 см,
/сериен номер 053192/, рентегенова тръба Megalix Cat 125/30/80 /сериен
номер
*********/, посочена в изпълнителен лист от 29.06.2018 г. по т. д. № 282/2018 г. по описа на СГС, която се е намирала към момента на
отнемането във владението на „Самостоятелна медико-диагностична
лаборатория за предоставяне на специализирана извънболнична помощ по образна
диагностика – ангиографски изследвания и интервенционална рентгенология *****“ ЕООД,
ЕИК *******,
трето лице на изпълнителното производство, които действия са обективирани в
Протокол за предаване на движими вещи от 23.08.2018 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 т. 2 от ГПК, „*******“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С. район р-н Т., ж.к. С., бл. ***, вх. **, да заплати на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория за предоставяне на специализирана извънболнична
помощ по образна диагностика – ангиографски изследвания и интервенционална
рентгенология ******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. р-н „И.“, ж.к. „С.Т.“, ул. „М.В.“, бл. ***, вх. **, ап. **, следните
суми: 15.00 лв.- държавна такса по
частна жалба с вх. № 7061/03/10.2018, 180.00лв. - възнаграждение за
вещо лице по делото, 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за подаване на
частна жалба срещу определение № 507/20.09.2018 г., по в.г.д. № 339/2018г., по
описа на КнОС и 360 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Николай Славов Николай Славов, по ИД №
20187450400094 по неговия опис.
Решението е
окончателно и не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: