Решение по дело №170/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          №121

                                       Гр.ДОБРИЧ  08.06.2020г.

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЧЕТВЪРТИ ЮНИ 2020г.                                               в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА               ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ                                                                                                      

 

  При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 170/2020г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от АД „ Юробанк България“,ЕИК ***,гр.София,чрез пълномощника му - адв.Д.М.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 3752/2018г.по описа на ДРС Решение № 1031/10.10.2019г.,в частта му,с която искът е  отхвърлен за разликата над 3 169.10 швейцарски франка - главница,до претендираните 7 881.30 швейцарски франка.

  Като твърди,че в обжалваната част решението е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго,с което исковата претенция да бъде  изцяло уважена,ведно с присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски по делото.

  Въззиваемите К.А.И.,ЕГН:********** и С.Д.И.,ЕГН:**********,***,чрез особения си представител-адв.Ю.О.,оспорват жалбата като  неоснователна,с искане в обжалваната част първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба,изразените становища на страните по нея и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като неоснователна жалбата следва да бъде оставена без уважение,а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно.

  Ищецът по гр.д.№ 3752/2018г.по описа на ДРС е предявил осъдителни искове за присъждане на суми,дължими от ответниците по Договор за потребителски кредит  № HL 39149/12.06.2008г.Сред  предявените претенции е и частичен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.430,ал.1 от ТЗ,за осъждане на ответниците,в качеството им на кредитополучатели и солидарни длъжници,да му заплатят част от главницата по процесния договор,в размер 7 881.30 швейцарски франка,дължима за периода от 23.09.2013г. до 18.09.2018г.

  Въпреки,че в обстоятелствената част на исковата молба е наведен  довод,че поради неплащане на дължимите вноски по договора,Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,в петитума на исковата молба не е формулирана претенция за връщане на това основание на пълния размер на дължимата главница за целия срок на договора,а такава за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца главницата,дължима за конкретно посочения период.Съобразно така  формулирания петитум и с оглед депозираното по делото и  прието от ДРС заключение на ССЕ,правилно първоинстанционният съд е уважил иска за главница в установения от вещото лице размер от 3 169.10 швейцарски франка,дължими за  периода от 23.09.2013г. до 18.09.2018г.,като го е отхвърлил за разликата над този размер,до пълния претендиран размер от 7 881.30 швейцарски франка.При определяне размера на дължимата главница за  периода от 23.09.2013г. до 18.09.2018г. правилно първостепенният съд е приел и ,че следва да съобрази погасителния план към първоначалния договор за кредит,тъй като разпоредбите на чл.3,ал.5 и чл.12 от процесния договор са нищожни и като такива не пораждат действие,тази недействителност не може да бъде санирана от подписаното на 25.06.2010г.допълнително споразумение,още повече,че погасителният план към това споразумение не е подписан от кредитополучателите.

  Неоснователно е твърдението във въззивната жалба,че единственият довод на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията за главница до пълния й предявен размер бил изводът,че не е налице надлежно връчване на длъжниците на 30.05.2018г. на нотариалните покани за обявяване на  предсрочна изискуемост по  процесния кредит.Напротив,от мотивите на обжалвания съдебен акт става ясно,че първостепенният съд е приел,че предсрочната изискуемост е настъпила на 16.01.2019г.,поради което към тази дата ответниците дължат пълния размер на задължението за главница.Основният мотив за отхвърляне на претенцията до  пълния й размер е че,предмет на спора по делото,съобразно заявения петитум,е главницата за периода от 23.09.2013г.,до 18.09.2018г.,поради което само за нея съдът следва да се  произнесе.В този смисъл не следва да бъдат обсъждани като неотносими наведените от страните във въззивното производство доводи относно това дали предсрочната изискуемост е надлежно обявена или не на длъжниците на 30.05.2018г.Действително,съгласно допълнителното заключение на ССЕ,неплатената главница за периода от 23.09.2013г.,до края на  погасителния план при настъпила предсрочна изискуемост възлиза на 7 309.90 шв.франка.При  положение обаче,че съобразно заявения петитум ищецът претендира главница за конкретен период,допустимо е съдът да се произнесе само по така заявената претенция.

  С оглед гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                             Р       Е       Ш      И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 3752/2018г.по описа на ДРС Решение № 1031/10.10.2019г.,в частта му,с която е  отхвърлен иска за разликата над 3 169.10 швейцарски франка,до 7 881.30 швейцарски франка главница,претендирана като дължима за периода от 23.09.2013г. до 18.09.2018г.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.