№ 81
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18 в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901302 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра
за юридическите лица с идеална цел (ЗТРРЮЛИЦ).
Образувано е по жалба с вх.№ 20210701173722 от 01.07.2021 г., подадена от Г.К. Д.,
процесуален представител на ЕЛ. Б., управител и съдружник в „Л.“ ООД ЕИК *******,
срещу Отказ № 20210618154648-3/24.06.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията. В жалбата се сочи, че със заявление по образец е поискано
заличаване на Б. като съдружник и управител в дружеството, като отказът се явява
незаконосъобразен и постановен от длъжностното лице, без да анализира всички документи
и да установи, че процедурата по уведомяване на дружеството и прекратяване на
членственото й правоотношение е законосъобразна. Жалбоподателката сочи, че на
08.02.2021г. е изпратила три идентични покани с изявление за напускане на дружеството
като съдружник и управител, като първата е изпратена до нея като управител, втората до
другия съдружник и управител, а третата – на адреса по седалище на дружеството. Счита, че
неправилно длъжностното лице е приело, че няма данни уведомленията да са достигнали до
адресата си. Излага подробни доводи, че при получаване на уведомлението тя била
действала в две различни качествата – като физическо лице –съдружник и като управител.
Предвид горното претендира отмяна на отказа и извършване на исканото вписване.
Агенцията по вписванията е подала писмен отговор от 06.07.2021г.,в който изтъква
,че счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че .ипсата на доказателства, че
волеизявлението е достигнало до дружеството не може да обоснове извод за наличие на
предвидените в закона предпоставки за заличаването му като управител - изтичане на
предвидения в закона срок, поради което не са налице предпоставките за вписване на
заявената промяна - заличаване на управителя в хипотезата по чл.141, ал.5 от ТЗ. Сочи, че от
1
представените към заявлението документи не се установява, че уведомленията на ЕЛ. Б. са
получени от дружеството. Твърди се, че са представени документи - уведомления по чл.141,
ал.5 и чл.125, ал.2 от ТЗ до общото събрание на съдружниците, но не бил посочен адрес на
дружеството. Удостоверено било, че адреса на дружеството е посетен от И.З., а други лица -
на 08.02.2021 г. и 15.02.2021г. са удостоверили, че на адреса няма никого, но не било ясно в
какво качество И.З. е носила уведомленията. Поддържа, че са представени документи от
куриерска служба Еконт, от които е видно, че са изпращани пратки - Ямбол - София и София
- Ямбол съответно между Р.И.Д. и Г.Р.Г. и между Г.Р.Г. и Р.И.Д., но те не били до адреса на
дружеството и не било ясно съдържанието на пратките. Освен това се сочи, че независимо
от предизвестието като съдружник, последиците от напускането на съдружник са
обусловени от необходимостта да се запази покритието на капитала. Поддържа, че
напускането на съдружника и имущественоправните последици не са различни факти без
връзка помежду си, тъй като ако няма налично имущество, което да надвишава стойността
на капитала и делът на напускащия не бъде изкупен, се налага намаляване на капитала,
стига размерът му да позволява това. Връщането на дела от капитала на прекратилия
участието си съдружник, може да бъде свързано и с намаляване на капитала на дружеството,
а това намаляване е свързано със спазването на строго определен от закона ред. Поддържа,
че в случай, че се извърши вписване на заявеното обстоятелство ще се наруши разпоредбата
на чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, тъй като капиталът е част от данните, които задължително
следва да са вписани в търговския регистър, то вписването на обстоятелства, свързани с него
следва да отговаря на императивните норми на закона. Счита, че и при доброволно, и при
принудително прекратяване на членството, за да се извърши вписването му в ТРРЮЛНЦ,
трябва да се представят доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на
прекратилия членството си съдружник, тъй като ТЗ не познава хипотеза, в която
търговското дружество разполага със свободни, непоети дружествени дялове, както и с
оглед на вътрешните отношения между съдружниците и защитата обществения интерес.
Съдът като обсъди доводите на молителя и приложените по преписката писмени
доказателства, намира следното:
Със заявление по образец с pег. № 20210618154648 / 18.06.2021 г. е постъпило искане
за вписване на промени по партидата на процесното дружество, а именно заличаване на ЕЛ.
Б., като съдружник и управител, по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Със
заявлението са представени три уведомления, които са адресирани до ОС на съдружниците
на дружеството, като върху първото е отразено от И.З., че на 08.02.2021г. е посетила адреса
на дружеството на бул.“Джеймс Баучер“ в гр. София и нямало табела, офисът отворил В.К.,
който обяснил, че няма такова дружество на адреса. Второ уведомление, оформено по
същия начин адресат е върнато с отбелязване, че на първо посещение няма никого, а на
второ на 15.02.2021г., също не е намерен никой, но лица от блока обяснили ,че Р.Д. не е в
България, а в Германия. Горното е удостоверено от някой с инициали Г.Г. / фамилията е
написана нечетливо/.Третото уведомление е получено от ЕЛ. Б. на 08.02.2021г. Приложени
2
са справки от Еконт са пратки, като видно от тези до Ямбол подател е посочено лице Р.И.Д.,
а получател Г.Р.Г. / стр.44 от делото/. За това лице Г. се твърди от обяснения от адвоката на
заявителя, че е негов сътрудник, който си кореспондирал с Р.Д. и бил посетил на място
адреса му в Ямбол.
От справка по публичния ТР се установява, че съдружници и управители, действащи
заедно и поотделно в дружеството са ЕЛ. Б. и Р.И.Д..
По партидата са давани указания на два пъти, първия път на 21.06.2021г., които са за
удостоверяване на надлежно уведомяване на дружеството и за съдбата на дяловете на
напусналия съдружник и капитала на дружеството, като идентични указания са дадени и на
23.06.2021г. след заявлението Ж1, с което е посочено и че декларацията по чл. 13, ал.4 е без
дата.
С обжалвания отказ от 24.03.2021г. длъжностното лице от АВ-ТР е отказало вписване
на заявените обстоятелства, с мотиви, че не са изпълнени дадените указания, а от
приложените документи не се установява, че уведомленията от Б. са получени от
дружеството. Връченото на 08.02.2021г. уведомление не било до дружеството, а до Общото
събрание на дружеството. Не било ясно кои лица са удостоверили, че го няма на адреса.
Нямало документи, от които да е видно, че ЕЛ. Б. е упълномощила някого да връчва
уведомленията до дружеството или да изпраща кореспонденция от нейно име.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 21 т. 5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24
ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното
лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към
искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е
платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.
Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТР към заявлението се прилагат документите, съответно
подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТР длъжностното лице по
регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
3
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21
изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно
чл. 141, ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от Търговския регистър с
писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец от получаване на същото,
дружеството следва да заяви за вписване освобождаването му в ТР, ако не направи това,
управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Предвидената особена
процедура за напускане на управителя по чл.141, ал.5 от ТЗ, при бездействие на
дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение
на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от
получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното
следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено
уведомление, но и изтичане на законоустановения едномесечен срок, освен ако в Устава не
е предвиден друг срок. Предпоставките са да се установи надлежно упражняване на това
потестативно право от лицето-управител с предизвестие до дружеството и изтичане на
срока. Предвидената особена процедура за напускане на управителя при бездействие на
дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение
на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от
получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното
следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено
предизвестие. Отправянето на предизвестието за напускане на управителя следва да е към
самото дружество, а не към другите съдружници, дори и под формата на ОС. Правен субект
е самото търговско дружество и то в конкретната хипотеза има двама законови
представители. В случая уведомлението като текст е с посочен адресат Общото събрание на
съдружниците, което е неправосубектно и не е законен представител на дружеството. Такъв
се явява управителя на дружеството, но в нито едно от уведомленията не е посочен като
адресат самото търговско дружество. Независимо от горното, дори и да се приеме, че
адресат е дружеството, съдът намира, че не се установява нито едно от уведомленията да е
надлежно връчено. Първото такова, оформено с данни, че на адреса я няма фирмата, първо е
неясно от кого е удостоверяването. Лицето, което се е подписало – И.З. не се установява да е
надлежен връчител в качеството си на служител на куриерска фирма или друг компетентен
орган като ЧСИ или нотариус. Наред с горното, при удостовереното, че дружеството не е на
адреса, а не че го е напуснало, за да е завършен фактическия състав, е следвало връчителят
да залепи уведомление по чл. 50, ал.4 от ГПК, тъй като само при напускане от фирмата на
адреса е приложима нормата на чл. 50, ал.2 от ГПК. Второто уведомление, изпращано до гр.
Ямбол, при явна фактическа грешка в изписването на подател и получател, тъй като не
само, че не е посочен за получател другия управител Р.Д., а лице Р.Д., т.е. грешка в пола, то
е посочен той и за подател, също не е оформено надлежно и не се установява горното, тъй
като няма никакви данни, че това е постоянния и настоящ адрес на лицето в България, а и не
е отразено да го е напуснал, без да уведоми за друг, напротив посочено е, че лицето е в
Германия. Не е удостоверено оставил ли е съдебен адресат по смисъла на ГПК. Третото
уведомление, което е получено от самата ЕЛ. Б., съдът също приема, че не е надлежно.
4
Смисълът на уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира
дейността си с оглед напускането на управителя и поради това, макар за уведомлението да
няма изискване за форма или съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството,
за да може да се предприемат необходимите действия. Предвид горното съдът намира, че
получаването на уведомлението от самото лице, от което изхожда, макар и същото да е един
от управителите на ответното дружество, които представляват дружеството и поотделно, не
изпълнява целта на закона, тъй като на практика с това лицето уведомява само себе си. В
конкретния случай процесното дружество е с двама управители, за които е посочено, че
представляват дружеството поотделно и заедно и за да се постигне целта на уведомлението
по чл. 141 ал.5 от ТЗ и реално да може дружеството да реорганизира дейността си, е
следвало уведомлението да бъде връчено или на другия управител, или надлежно в
деловодството на дружеството, при спазване на изискванията на чл. 50 от ГПК, а именно на
работник/служител в офиса. В този смисъл, а именно, че уведомяването на управителя сам
себе си за напускането си не е надлежно е налице и практика на САС, а именно решение по
т.д.№ 3401/2016г. от 12.09.2016г., с което е потвърдено решението на СГС по т.д.
№4287/2016г. и много други, част от тях подробно цитирани в отговора на АВ.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати
участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди
датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3
ТЗ. Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото
предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на
прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици
от горното, които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на
съдружника при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че
освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на
дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са
налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ.
надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника. Предвид горното са основателни
доводите по жалбата, че за напускането на съдружник не се изисква да са уредени
имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане срока на
предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в
решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и много други, част от тях
цитирани в жалбата. Предвид горното за установяване на настъпването на заявеното за
вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че е отправил надлежно
предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения тримесечен срок,
евентуално друг срок, ако е предвиден по устава. Предвид горното съдът не споделя
мотивите на длъжностното лице в частта, че е необходимо последващо решение на ОС за
уреждане на имуществените последици и капитала на дружеството преди да бъде вписано
напускането на съдружника. Независимо от горното, обаче, и спрямо уведомленията с
5
предизвестието по чл. 125 от ТЗ важи гореизложеното относно начина на оформянето им,
както по отношение на адресата, така и по връчването им. Следователно и тези
предизвестия не са надлежно оформени като връчени по съображенията, изложени по горе,
към които съдът препраща. Съдът споделя изводите на длъжностното лице, че така
представените доказателства не установяват, че е налице надлежно връчено предизвестие за
напускане от съдружника Б.. Представеното такова, изходящо от нея, което тя е получила
лично макар и в качеството си на управител на дружеството, с което на практика е
уведомила сам себе си, не отговаря на целта и изискванията на закона. Смисълът на
уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира дейността си с оглед
напускането на съдружника. Следователно, макар за уведомлението да няма изискване за
форма или съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството, за да може да се
предприемат необходимите действия. Като управител г-жа Б. е могла да свика ОС, на което
да бъде взето решение за освобождаването й като управител и съдружник, поемане на
дяловете, респ. промяна на капитала. Няма основание да й се признава право да черпи права
от собственото си бездействие. Когато дружеството има двама управители, както е в случая,
за да се породят последиците на потестативното право по чл. 125, ал.2 от ТЗ, респ. чл.141
ал.5 от ТЗ, което както се посочи по-горе е изключение от общия принцип, че промените са
по решение на Общото събрание на съдружниците, следва да има надлежно уведомяване на
другия управител в качеството му на законен представител на дружеството, каквото не се
установява от приложените към заявлението и частната жалба документи. Твърденията на
жалбоподателя, че другият управител се бил дезинтересирал от дейността на дружеството и
бил в чужбина не са подкрепени от надлежни доказателства, но горното не променя извода,
че като уведомява сам себе си за напускането си, не е постигната целта на закона, а именно
дружеството да може да организира дейността си, тъй като се касае и за лично бездействие.
Няма пречка и е следвало именно с оглед спазване на императивните изисквания за
съответствие на капитала и дяловете на съдружниците и предприемане на необходимите
действия с оглед напускането на единия съдружник, уведомлението да бъде отправено до
другия управител или да бъде връчено съгласно изискванията на чл. 50, ал.3 от ГПК в
канцеларията на юридическото лице. В този смисъл, че когато се касае за връчване на
юридическо лице, връчването следва да бъде в канцеларията на адреса на управление има и
практика на ВКС, която макар и да е по спазване на изискванията за поканата по чл. 139 от
ТЗ, е актуална и за уведомлението по чл. 125 от ТЗ, обективирана в решение по т.д.№
633/2010г., І т.о. и много др. В случая не е спазено горното изискване, тъй като връчването е
на лицето, от което и изхожда самото изявление.
Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът
следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба с вх.№ 20210701173722 от 01.07.2021 г., подадена от
6
адв. Г.К. Д., процесуален представител на ЕЛ. Б., управител и съдружник в „Л.“ ООД, ЕИК
*******, срещу Отказ № 20210618154648-3/24.06.2021 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7